Определение по дело №1835/2018 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 05.03.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1835 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът „Теленор България“ ЕАД чрез пълномощника си адвокат Г. твърди, че между него и ответницата Е.Я.А. е съществувал валиден договор за мобилни услуги от 02.02.2016 г., по силата на който ищецът е предоставял на ответницата далекосъобщителни услуги, както и договор за лизинг, въз основа на който е предоставил на ответницата мобилно устройство на изплащане.

            Твърди, че за периода от 10.01.2016 г. до 09.06.2016 г. ответницата е потребила мобилни услуги на стойност 81,17 лв., които не е заплатила. Не е заплатила и лизингови вноски в размер на 97,80 лв. Поради неплащане на задълженията по договора ищецът го е прекратил едностранно и е начислил неустойка в размер на 355,36 лв. в размер на стандартните месечни абонаменти до края на срока на договора.

За стойността на незаплатените мобилни услуги в размер на 81,17 лв. ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4948/2017 г. на Районен съд – Пазарджик, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане  за незаплатени далекосъобщителни услуги по договора за мобилни услуги, сключен с ответницата, в размер на 81,17 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 355,36 лв., представляваща начислена от ищеца неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, и сумата от 97,80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг.

Претендира присъждане на разноските в исковото производство.

            Представя писмени доказателства: договор за мобилни услуги, договор за лизинг, запис на заповед, декларация – съгласие, приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица, копие на лична карта, фактури, общи условия.

            Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 4948/2017 г. на Районен съд – Пазарджик.

            В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е.Я.А. чрез назначения си особен представител адвокат Й. оспорва исковете изцяло.

            Твърди, че ищецът не сочи доказателства за това кои вноски са платени и кои не, а в негова тежест е да докаже претенцията си, в т.ч. размера й.

            Намира клаузата за заплащане на неустойка за противоречаща на принципа на справедливостта и равнопоставеността на страните в договарянето и за нищожна като неравноправна.

            Счита, че не са представени от ищеца доказателства за прекратяване на процесния договор, нито как е формиран размерът на неустойката.

            Моли за отхвърляне на исковете.

            Не сочи доказателства.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземане за главница, дължима на основание договор за мобилни услуги, а съединени с него при условията на обективно кумулативно съединяване са осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 345, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца неустойка за предсрочно едностранно прекратяване на договора и незаплатени лизингови вноски.

За уважаване на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, по който той е изпълнил задължението си да предостави през процесния период далекосъобщителни услуги на ответницата и размера на търсената сума; по иска за неустойка – че между страните е съществувала валидно уговорена клауза за неустойка в случай на едностранно прекратяване на договора и настъпването на основанието за начисляването й, а по иска за лизингови вноски – съществуването между страните на валидно облигационно правоотношение по договор за лизинг, по който ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответницата лизинговата вещ.

            Тъй като ищецът основава претенцията си на договори, сключени с потребител, и предвид повелителния характер на разпоредбите, регламентиращи неравноправните клаузи и накърняването на добрите нрави при неустоечните клаузи, съдът намира за необходимо да укаже на страните, че следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в процесните договори и общите условия към тях и за валидността на неустоечната клауза, а в тежест на ищеца е да ангажира доказателства за равноправността на уговорките и за валидността на неустоечната клауза.

            На основание чл. 146, ал. 3 ГПК и с оглед изричното оспорване от страна на особения представител на ответника на размера на дълга, на ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства в тази насока.

            Представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор по начин, удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 12.04.2019 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 4948/2017 г. на Районен съд – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

            УКАЗВА на страните, че следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в процесните договори и общи условия към тях и за валидността на неустоечната клауза, а в тежест на ищеца е да ангажира доказателства за равноправността на уговорките и за валидността на неустоечната клауза.

            УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 3 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за размера на дълга.

            ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответницата.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: