Решение по дело №43/2021 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 260028
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 30 септември 2021 г.)
Съдия: Снежана Василева Стоянова
Дело: 20215230200043
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № ……

гр.Панагюрище, 06.04.2021 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Панагюрският районен съд, в публично съдебно заседание на 30.03.2021 г., в състав: районен съдия Снежана Стоянова, при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа АНД № 43/2021 год., за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.П.Ч., ЕГН: ********** против НП № 11-01-315/14.12.2020 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на жалбоподателя в качеството му на Кмет на Община ** и публичен възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП, на основание чл.254 от Закона за обществените поръчки (ЗОП)  и за нарушение на чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП (приложима редакция ДВ, бр.30 от 03.04.2018 г.) е наложена глоба в размер на 776,47 лв. (седемстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки).

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Нарушението не се отрича. Твърди се, че същото не било  извършено умишлено. Твърди се, че случаят бил маловажен, тъй като не били настъпили вредни последици. Това било така, тъй като на по-късен етап договорът бил прекратен, като Община ** не била извършила никакви плащания по договора. Освен това нарушението било извършено за първи път.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

           За ответника по жалбата в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че  на 10.07.2018 г. в град ** в качеството си на Кмет на Община  ** и публичен възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП, след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка за обособена позиция 4 с предмет:  „Закупуване, доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за спални помещения и помещения за игра в ДГ „**********, гр.**”, на стойност 32 352,77 лв. без ДДС е сключил договор с определения за изпълнител „Б.С.К.- СС” ЕООД, гр.София,  който не е бил изпълнил задължението си по чл.67, ал.6 от ЗОП да представи актуален документ, удостоверяващ липсата на основания за отстраняване от  процедурата и по-конкретно удостоверение от органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за удостоверяване липсата на обстоятелствата  по чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП, че по отношение на дружеството не е налице влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение за нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или  ал.3, чл.63, ал.1 или  ал.2, чл.118, чл.128, чл.228, ал.3, чл.245 и чл.301-305 от Кодекса на труда или чл.13, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган.

Всичко това  съставлявало нарушение на чл.112 ал.1, т.2 от ЗОП, поради което против жалбоподателя бил съставен  АУАН № 11-01-315 от 25.06.2020 г.,  въз основа на който било издадено и на атакуваното НП.

Последното било изпратено по пощата, препоръчано с обратна разписка и връчено на жалбоподателя на 21.01.2021г., а жалбата против него била подадена чрез АНО по пощата на 28.01.2021 г.,  т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви и не се отричат от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че  жалбата е неоснователна.

Няма спор по делото, а това се признава и от жалбоподателя,  че на 10.07.2018 г. последният в качеството си на Кмет на Община ** след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка за обособена позиция 4 с предмет:  „Закупуване, доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за спални помещения и помещения за игра в ДГ „**********, гр.**”, на стойност 32 352,77 лв. без ДДС е сключил договор с определения за изпълнител „Б.С.К.- СС” ЕООД, гр.София. Няма спор, че търговското дружество  „Б.С.К.- СС” ЕООД не е представило при сключването на договора удостоверение от органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за удостоверяване липсата на обстоятелствата  по чл.54, ал.1, т.6 от ЗОП, че по отношение на дружеството не е налице влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение за нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или  ал.3, чл.63, ал.1 или  ал.2, чл.118, чл.128, чл.228, ал.3, чл.245 и чл.301-305 от Кодекса на труда или чл.13, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган. Видно е от приложената по административно-наказателната преписка покана, такова удостоверение въобще не е било изискано от спечелилия обществената поръчка, а съгласно утвърдената от жалбоподателя документация за участие в процедурата удостоверението е доказателство за липса на основание за отстраняване от процедурата.

В последствие, на 01.06.2020 г. договора с „Б.С.К.- СС” ЕООД бил прекратен, тъй като изпълнителят не бил предприел  действия по изпълнението му, видно от приетото като доказателство по делото обявление за приключване на договор за обществена поръчка. Тук е мястото да се посочи, че този факт е ирелевантен поради формалния характер на нарушението, меродавният момент за извършването на което е сключването на договора. 

Относно възражението в жалбата, че нарушението не е извършено умишлено, следва да се посочи че тази форма на вина не е вменена на жалбоподателя. Нито в АУАН, нито в НП се съдържат такива твърдения. Нещо повече: процесното нарушение обичайно се извършва при форма на вина непредпазливост, защото в противен случай деянието няма да е нарушение, а престъпление по служба. Съгласно чл.7, ал.1  от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно чл.7, ал.2: Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Изрична норма, предвиждаща отпадане на наказуемостта при нарушение на чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП, когато е извършено при форма на вината непредпазливост не съществува.

Възражението в жалбата за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН е неоснователно, по следните съображения:

За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. Макар по делото да не се установяват предходни нарушения на жалбоподателя, съдът категорично не споделя становището при формално нарушение (каквото е процесното), което е първо, автоматично същото да се приравнява на маловажен случай, тъй като това би означавало винаги да отпада административно наказателната отговорност за виновно извършено нарушение, щом се установи то да е първо по ред за нарушителя. Един такъв извод би противоречал и на чл.6 от ЗАНН. Липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието, обстоятелствата, че не бил накърнен нито интересът на възложителя, нито на трети лица, нито е рефлектирано негативно върху изпълнението на договора и разходването на средствата, не са такива, обосноваващи по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е така, тъй като нарушението, за извършването на което е наказан жалбоподателя, е формално. Законодателят е предвидил административно наказателната отговорност в тези случаи да се реализира при самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат, поради което не може да се приеме, че наличието на някакви вредни последици е типичен и закономерен резултат. Ако такива са настъпили в пряка последица от деянието, то те биха могли да бъдат съобразявани като отегчаващи обстоятелства, липсата им обаче не води до маловажност на случая, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност. В този смисъл няма никакво значение, че договорът е бил прекратен, без Община ** да е извършвала плащане по него. Освен това следва да се отбележи, че договорът е бил прекратен поради това, че изпълнителят не е пристъпил към изпълнението му, т.е. поради виновно бездействие, а не поради това че непредставянето на коментираното удостоверение е било установено на по-късен етап.

Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл.254 ал.1 от ЗОП (която е идентична и в двете и редакции - към датата на деянието и към момента на издаване на НП) и предвижда административно наказание глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 5 000 лева. Както се посочи по-горе стойността на процесния договор за доставка с № 115/10.07.2018 г. е  32 352,77 лева без включен ДДС или 38 823,32 лева с включен ДДС. Следователно сумата, представляваща 2 на сто от стойността на договора с включен ДДС възлиза на  776,47 лева, тоест под предвидения максимален размер от 5 000 лева на наказанието. На жалбоподателя е определена глоба точно в този размер, поради което същата е законосъобразна и съобразена с целите по чл.12 от ЗАНН.

С оглед на казаното до тук НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. 

От страна на АДФИ не се претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не следва да бъде присъждано.

По изложените съображения, Панагюрският районен съд в настоящия състав и  на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

                                                 Р Е Ш И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-315/14.12.2020 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на С.П.Ч., ЕГН: ********** в качеството му на Кмет на Община **  и публичен възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.9 от ЗОП на основание чл.254 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и за нарушение на чл.112, ал.1, т.2 от ЗОП (приложима редакция ДВ, бр.30 от 03.04.2018 г.)  е наложена глоба в размер на 776,47 лв. (седемстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки), като законосъобразно.

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: