Р Е Ш Е
Н И Е
№ 222
град Велико Търново, 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева като
разгледа докладваното от съдия Калчев
адм. дело № 658/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл.121,
ал.1, т. 3 вр. чл. 104, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, вр. с чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от И.Й.Д. с адрес ***, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София.
Ищецът претендира заплащане от ответника на обезщетение за имуществени вреди,
причинени му от незаконосъобразен индивидуален административен акт - Заповед №
ЧР-СП-876/19.09.2019 г., издадена от председателя на УС на АПИ, с която е
прекратено служебното правоотношение на И.Й.Д.. Твърди се, че посочената заповед е
отменена с Решение № 7/04.02.2020 г. по адм. дело № 651/2019 г. по описа на
АСВТ, влязло в сила на 18.03.2019 г. Иска се ответникът да бъде осъден да
заплати обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, причинени от
незаконосъобразния административен акт, като се претендира обезщетение в размер
на 9036 лв., представляващо шест брутни месечни възнаграждения за периода, през
който е останал без работа, поради признатото на незаконосъобразно уволнение.
С протоколно определение от 16.06.2021
г. съдът е допуснал изменение на иска, като размерът му е намален от ищеца на
7993,11 лв. В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си по делото, поддържа исковата си молба по аргументите, изложени
в нея и доводи, развити в хода на устните състезания. Моли същата да бъде
уважена в изменения размер на иска, като претендира присъждане на разноски
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез своя
пълномощник оспорва иска
като недоказан по размер. Излага доводи, че в според представената трудова
книжка за периода от 27.09.2019 г. до 16.11.2019г. ищецът е упражнявал трудова
дейност в „Акаунт адвайс“ ЕООД, за което е получил възнаграждение, поради което
размера на претендираното обезщетение следва да се намали със сумата, която
ищецът е получавал, работейки по трудово правоотношение през 6-месечния период
след уволнението.
Участващият в делото
прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение, че искът е
основателен и доказан в размера след допуснатото изменение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че със
Заповед № ЧР-СП-876/19.09.2019 г., издадена от председателя на УС на АПИ, на основание
чл. 21г, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл.
108 от Закона за държавния служител,
считано от 24.09.2019 г. е прекратено служебното правоотношение с ищеца, заемащ
към него момент длъжността главен инспектор в отдел „Контрол по РПМ“ в Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София. Към този момент И.Д. е
имал определена основна месечна заплата в размер на 1506 лв., съгласно приложената
Заповед № ЧР-СП-650/22.04.2019 г. и вписването в служебната книжка на ищеца. Горепосочената
Заповед № ЧР-СП-876/19.09.2019 г. е била обжалвана от И.Й.Д. пред Административен съд - гр.
В. Търново, който с Решение № 7/04.02.2020 г. по адм. дело № 651/2019 г. я е
отменил като незаконосъобразна. Решението на АСВТ е било обжалвано по реда на
инстанционния контрол и е оставено в сила с Решение № 3615/18.03.2021 г. по
адм. д. № 5638/2020 г. на Върховен административен съд на Република България. С
определение от 30.10.2019 г. постановено по адм. дело № 651/2019 г., 11 състав
на Административен съд Велико Търново е отделил производството по обезщетение
от това по произнасяне досежно законосъобразността на оспорваната заповед за
прекратяване на служебното правоотношение, в резултат на което е образувано
адм. дело № 658/2019 г. с предмет – претендираното от ищеца законно
обезщетение. Това производство е било спряно с определение № 396/31.10.2019
г. и възобновено с определение от 25.03.2021 г. Не е спорно също така,
че след приключване на съдебното производство ищецът е възстановен на работа на
заеманата преди уволнението длъжност с основна месечна заплата в размер на 1506
лева.
По делото са събрани писмени доказателства,
в т.ч. са присъединени материалите по адм. дело № 651/2019 г. на АСВТ. От ищеца
е представено копие от служебна книжка № 551/01.10.2018 г., а от ответника е
представено копие на трудова книжка серия Щ, № 323827, според което ищецът е
бил назначен на длъжност шофьор в счетоводна кантора „Акаунт адвайс“ ЕООД за
периода 27.09.2019 г. – 16.11.2019 г., с основно месечно възнаграждение 825
лв., както и поименно разписание и длъжностно разписание. По искане на
ответника са събрани доказателства от трети неучастващи лица: справка от НАП за
регистрираните трудови договори с ищеца за периода от 19.09.2019 г. до
18.03.2021 г. /съгласно която е регистриран един трудов договор с „Акаунт
адвайс“ ЕООД/, като е посочено, че няма данни за регистрирани граждански договори,
и ведомости за заплати на „Акаунт адвайс“ ЕООД, според които за месец септември
2019 г. ищецът е получил основна заплата в размер на 86,84 лв. и сума за
получаване - 67,38 лв., за месец октомври 2019 г. – основна заплата в размер на
825 лв. и сума за получаване – 640,18 лв., и за м. ноември 2019 г. – основна
заплата в размер на 432,14 лв. и сума за получаване – 335,33 лв.
Въз основа на събраните доказателства
съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен от надлежна страна, в
хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, пред задължения да го разгледа съд и
предвид отмяната на Заповед № ЧР-СП-876/19.09.2019 г. на председателя на УС на
АПИ, се явява допустим за разглеждане по същество в настоящото производство.
Исковата молба е подадена срещу ответник, които има надлежна пасивна
процесуална легитимация съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата.
Разгледана по същество исковата
претенция се явява частично основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 39 от ЗДСл, държавният
служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи, а чл. 121,
ал. 1, т. 3 от ЗДСл определя, че държавният служител има право да иска
обезщетение за времето, през което не е бил на държавна служба поради прекратяването
на служебното правоотношение.
В
настоящия случай безспорно се установи, че процесният индивидуален
административен акт, чийто адресат е ищецът – Заповед № ЧР-СП-876/19.09.2019 г.
на председателя на УС на АПИ, с който е било прекратено служебното му правоотношение,
е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение, респективно
налице е посочената материалноправна предпоставка за уважаване на предявения
иск.
Размерът
на дължимото обезщетение следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.
104, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която когато заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда,
държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна
служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна
служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в
по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между
заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата,
съответно основното възнаграждение. Тъй като се установява и между страните не
се спори, че ищецът се е явил да заеме службата си, размерът на обезщетението
следва да бъде определен от размера на основната заплата за длъжността на И.Й.Д., която е следвало да получава
към датата на отмяната на незаконното уволнение, възлизаща на 1506 лв. При
размер на основната работна заплата от 1506 лв. цялата сума на обезщетението по
чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за процесния период от шест месеца от 25.09.2019 г. до
25.03.2020 г., възлиза на 9036 лв.
От тази сума на основание
чл. 104, ал. 1, изр. второ, предл. второ от ЗДСл следва да се приспадне сумата
1343,98 лв. /86,84 лв.+825 лв.+432,14 лв./, представляваща сбора от получените
от И.Д. в същия период основни трудови възнаграждения от „Акаунт адвайс“ ЕООД,
съгласно представените ведомости за работни заплати. Неправилно ищецът
при своите изчисления при изменението на иска е взел предвид размера на
получените нетни трудови възнаграждения, тъй като съгласно чл. 104, ал. 1, изр.
второ от ЗДСл се взема предвид разликата между заплатата и
възнаграждението, изчислена въз
основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. Съобразно горното съдът приема,
че обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл,
на което ищецът има право за времето от 25.09.2019 г. до 25.03.2020 г.,
е в размер общо на 7692,02 лв. За тази сума искът по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за
присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение, е доказан по основание и
по размер, и като такъв следва да се уважи, а за разликата до 7993,11 лв. следва
да се отхвърли.
При този изход на делото на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, представляващо
платено адвокатско възнаграждение в размер на 752,54 лв., изчислено съразмерно
с уважената част от иска. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото е с материален
интерес от 7993,11 лв. след допуснатото изменение на иска, при което
минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 729,66
лв., а договореното и платено адвокатско възнаграждение в случая е 782 лв.
Разликата от 52,34 лв. не надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение и не може да бъде определена като прекомерна, т.е.
несъразмерна на извършената правна защита и съдействие.
В полза на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
|
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София
да заплати на И.Й.Д. с адрес ***, ЕГН
**********, сумата от 7692,02 лв. /седем хиляди шестстотин деветдесет
и два лева и две стотинки/, представляваща обезщетение за времето през което
не е заемал държавна служба поради незаконно прекратеното със Заповед №
ЧР-СП-876/19.09.2019 г. на председателя на УС на АПИ служебно правоотношение. ОТХВЪРЛЯ иска на И.Й.Д. с адрес ***, ЕГН
********** срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, в останалата част
до пълния предявен размер от 7993,11 лв. ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София да заплати на И.Й.Д. с адрес ***, ЕГН **********, разноски по делото
в размер на 752,54 лв. /седемстотин петдесет и два лева и петдесет и четири стотинки/. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: