О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 381
гр. Пловдив, 03.08.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на трети август две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 341/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 450, ал. 3 НПК и се развива по
реда на Глава XXII НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения К.А.Ч.
против определението № 420/06.07.2020 г., постановено по ЧНД № 201/2020 г. по описа на СтОС, с което
е отхвърлена молбата му за замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от
свобода за срок от тридесет години.
В жалбата е изложена претенция да се отмени
атакуваното определение и да се постанови ново, с което молбата за замяна се уважи. Аргументира се виждане, че досегашният пенитенциарен престой сочи положителна
промяна и успешно изпълнение на плана на присъдата, поради което може да се
очаква, че замяната на доживотния затвор с лишаване от свобода не би
препятствала постигане целите на наказанието.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с доводите на страните, с атакуваното определение и прецени събраните по
делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество, е
основателна.
Няма спор по делото относно наличието
на поставената в чл. 38а НК формална предпоставка за претендираната замяна: осъденият
на доживотен затвор фактически е изтърпял 20 години в затвор.
Окръжният съд не е бил прав да приеме,
че не са налице и оценъчните предпоставки.
В атакуваното определение добросъвестно е
пресъздадено съдържанието на изисканите и приложени по делото становища на
пенетенциарните инспектори, които са наблюдавали, анализирали и контролирали
дългогодшния престой на г-н Ч.. Коректен е и изводът, че съдържат все
положителни данни, които очертават постепенно настъпила промяна в нагласите,
риска от рецидив и увреждане и отношението на осъдения към деянието.
Тези данни обаче са неглижирани при
обсъждане на искането за замяна, напротив – приоритет е отдаден на изводите на
назначената комплексна съдебно псохологична и психиатрична експертиза. Това
показва, че приложеният подход е едностранчив, доколкото изобилните сведения за
цялостното поведение на осъдения не са интерпретирани съвкупно. От друга
страна, избраният подход не е правилен и доколкото основополагащите изводи на
споменатата експертиза са заявени хипотетично и принципно, а поради
недостатъчна мотивировка някои от тях са и необосновани.
Също както пенитенциарните
служители авторите на СППЕ отчитат, че при дългогодишния си пенитенциарен
престой г-н Ч. е изградил адаптивен поведенчески стил, стереотипи и социални
умения и заключават, че показва личностов потенциал за ресоциализация.
Същевременно изразяват
идеята, че „има опасност в условията на алкохолна улесненост да се
отреагират малко или повече потискани в
трезво състояние емоционални комплекси,
трайни и ситуативни стремежи и влечения, както и стаени личностови тенденции“.
Въпросната идея е фиксирана като извод в заключителната част на експертизата,
без да има връзка с обстоятелствената част на експертизата. В обстоятелствената
част въобще не са назовани (и интерпретирани) твърдените скрити стремежи,
влечения и тенденции. Налага се убеждението, че вещите лица просто п р е д п о л а г а т, че посягайки
към алкохол в условията на свободен живот, Ч. би проявил някакви свои стремежи
– стремежи, които е успявал в продължение на двадесет и една години да прикрива
от пенитенциарните служители, а при интервюто за изготвяне на СППЕ му се е
отдало да „стаи“ дори от самите тях.
Освен това коментираната идея няма обективна
основа, доколкото по време на пребиваването на Ч. в затвора не само не е
регистрирана алкохолна злоупотреба, но и въобще употреба на алкохол (също и на
наркотични вещества). Става дума за над двадесетгодишно въздържание, а вещите
лица не поясняват защо очакват след толкова много години (плюс още няколко при
уважаване на искането за замяна) вече възрастният Ч. да се върне към системна
употреба на алкохол. Още повече, че никъде в обстоятелствената част на своето
заключение те не говорят за констатиране на някаква психическа непълноценност,
обусловена от пристрастие към упойващи вещества от какъвто и да е вид. Позовават
се на данните за алкохолно повлияване при извършване на престъплението, но не
интерпретират въпросния факт в аспекта на десетилетията между инкриминирания
момент и бъдещия свободния живот. Не коментират и отрицателното отношение на
осъдения към своята предходна пристрастеност и декларирано осъзнато намерение
да не бъде допусната в бъдеще, които са многократно подчертавани в документите
на представителите на затворническата администрация. Заобикалят и липсата на
осъждания преди престъплението, която в споменатите документи е изведена като
един от значимите за бъдещата реинтеграция на осъдения фактор (доколкото
свидетелства за ситуативната обусловеност на престъплението).
ПАС констатира още, че не са достатъчно
информативно анализирани (а са само споменати) постигнатите резултати от
корекционната работа с осъдения: изградени добър самоконтрол и много добра
самодисциплина; овладяване на проблемите с гнева и емоционалната неустойчивост и
изграждане на безконфликтни отношения с околните; охотно участие в различни
социални мероприятия, включително в трудова дейност; повишаване на
образованието и професионалните умения; позитивна самооценка; липса на дистрес
и добра приспособеност към средата; перманентна мотивираност към положителна
промяна и неотклонно съблюдаване на установените правила и норми. Всъщност
четецът на експертизата остава с усещането, че тя би подхождала във връзка с
освидетелстването на който и да е осъден на доживотен затвор, извършил
насилническо престъпление под влиянието на алкохол, доколкото специфичните
характеристики на поведението и променената личност на Ч. не са изведени и
конкретно разисквани.
Напротив, инспекторът-психолог
на затвора, който е наблюдавал и изследвал Ч. не само в рамките на едно
интервю, набелязва разбираеми насоки за неговото пълноценно ресоциализиране,
които да бъдат следвани при корекционната дейност през оставащите му немалко
години пенитенциарен престой. Според приложената на л. 30 и сл. от първоинст.
дело психологическа оценка е необходимо Ч. да бъде подкрепян при изграждане на
близки отношения, като те бъдат укрепвани и развивани; би могло съществуващите
добри адаптивни способности да бъдат допълнително развивани, като се насочи към
установяване на социални връзка с лица с чисто съдебно минало и така шансовете
му за успешно реинтегриране биха се повишили, а рискът от рецидив би бил допълнително
снижен.
Накрая на изложението ПАС държи
да обобщи, че експертите говорят за сегашното състояние (поведение,
затруднения, настроения, нагласи) на подекспертния. Те не разглеждат ситуацията
в динамика, нито правят прогнози какво би се случило след години. От тази гледна
точка изводите им са принципно
неизползваеми за изясняване предмета на производство, което се развива по реда
на чл. 450 НПК.
В заключение: почти изцяло
повлияния от СППЕ отказ на СтОС да замени доживотния затвор, наложен на
жалбоподателя Ч., означава, че му се отнема всякакъв шанс да се върне обратно в
обществото. Защото на практика той няма какво още да направи, за да докаже, че
има капацитета да доизгради положителния облик своята личност. От обжалваното
решение излиза, че изведеното в практиката на ЕСПЧ изискване за предоставяне на
надежда за възвръщане на живота на свобода се оказва дефинитивно непостижимо,
когато наказанието доживотен затвор е наложено за квалифицирано убийство,
изпълнено от алкохолно повлиян деец.
Гореизложеното не означава, че ПАС
отхвърля заключението на СППЕ в цялост; напротив, базира решението си да уважи жалбата
на централния извод на тази експертиза (комуникиращ с мнението и на
инспектора-психолог). Става дума за извода, че Ч. притежава ресоциализационен
ресурс. ПАС подминава единствено вероятностните преценки на експертите за
непрогнозируемост на поведението му в неконкролирана среда, синтезирани в
голословния извод, че може би в такава среда биха били отреагирани негови
„стаени“ стремежи, влечения и тенденции. И приема, че за предстоящия период от
време, подпомаган и насърчаван от отличната корекционна работа на
старозагорската затворническа администрация, споменатият ресурс би довел до
реализиране на целите по чл. 36 НК.
По тези съображения съдът в настоящия състав прие,
че обжалваното определение следва да се отмени като незаконосъобразно и да бъде
уважено искането за замяна на наказанието на К.А.Ч. доживотен затвор с лишаване
от свобода за фиксирания в чл. 38а, ал. 3 НК срок – тридесет години.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението № 420/06.07.2020 г., постановено по ЧНД № 201/2020 г. по описа на СтОС, с което
е отхвърлена молбата К.А.Ч., с ЕГН : ********** за замяна на наказанието доживотен
затвор с лишаване от свобода за срок от тридесет години и вместо това ЗАМЕНЯ наложеното му с влязлата в сила на 24.03.00 г.
присъда № 81/99г. по описа на СтОС наказание доживотен затвор с лишаване от
свобода за срок от ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на
протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: