Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ Н.
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Мариела
Миланова и в присъствието на прокурора Николай Гугушев, като разгледа
докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 3682
по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313
и сл. от НПК.
С присъда от 15.10.2019 г.,
постановена по НОХД № 19684/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 10-ти състав, подсъдимият К.Д.Й. е признат за виновен в това, че на 05.10.2017 г., около 19,30 часа, в град
София, ж.к. „Хаджи Димитър“, в пространството между блок ***и гаражите, чрез
нанасяне на удари с летва по ръката, причинил на Е.А.С.средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лакътната кост на лявата ръка, реализирало медико –
биологичния признак „трайно затруднение в движението на левия горен крайник“ за
период по-голям от тридесет дни, поради което и на основание чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК, подс. Й. е осъден
на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца.
С присъдата и на основание чл. 66, ал.
1 от НК, изпълнението на така наложеното на подс. Й. наказание, е отложено за изпитателен срок от 3 (три)
години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата и на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, подс. Й. е осъден да
заплати направените на досъдебното производство разноски – сума в размер на 480.93
лева, а по сметка на СРС за направени в хода на първоинстанционното съдебно
производство разноски – сума в размер на 200.00 лева.
С присъдата и на основание чл. 190,
ал. 2 от НПК и чл. 11 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, подсъдимият Й. е осъден
да заплати по сметка на СРС – сумата от 5.00 лева държавна такса за служебно
издаване на всеки един изпълнителен лист.
Срещу така
постановената присъда е депозирана въззивна жалба с допълнение от адв. Д.Н. –
от САК, в качеството й на назначен служебен защитник на подс. К.Д.Й..
С така
депозираната въззивна жалба се претендира неправилност, незаконосъобразност,
необоснованост и несправедливост на атакуваната първоинстанционна присъда.
Излагат се доводи за липса на изискуемия прецизен и обстоятелствен анализ на
доказателствата по делото, като се твърди, че първостепенният съд е направил
необосновани и незаконосъобразни правни изводи. Навеждат се твърдения, че
присъдата е постановена в противоречие с установената практика и не съответства
на принципа на справедливостта.
С
депозираното допълнение към въззивната жалба се сочи, че обвинението спрямо
подс. К.Д.Й., не е доказано по несъмнен начин и не е установено, че деянието е
извършено от същия. Твърди се, че описаната фактическа обстановка не е
установена правилно от СРС, който съд не е коментирал изчерпателно всички
доказателства, поради което фактологията е непълна, а правната й трактовка – неправилна.
Излагат се съображения касателно събраните по делото доказателства, като се
изтъква, че въз основа на същите не може да се приеме наличието на елементите
от състава на престъплението, в извършването на което Й. е признат за виновен.
Акцентира се, че показанията на соченото като пострадало лице са вътрешно
противоречиви, като свидетелката депозира противоречиви показания на двете фази
на производството. Сочи се, че от заключението на съдебномедицинската експертиза
се установява нанесената травма в областта на ръката на тази свидетелка, но не
и че травмата е нанесена от подсъдимия. Развиват се доводи, че между
поведението на подсъдимия и причиненото на пострадалата телесно увреждане, не е
налице пряка причинно – следствена връзка. Отправя се искане за постановяване
на нова присъда, с която подс. К.Д.Й. да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия К.Д.Й. –
адв. К.М.– от САК, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнение, по
съображенията, изложени в нея. Сочи, че с оглед заключението на приетата в хода
на въззивното съдебно следствие съдебно – медицинска и психиатрична експертиза,
подсъдимият е невменяем и не може да носи наказателна отговорност.
Представителят на СГП пледира
наказателното производство срещу подсъдимия да бъде спряно, на основание чл.
25, ал. 1, т. 1 от НПК, за да се осигури съблюдаване на правата му по ЕКПЧОС и
по-специално правото му на лична защита. Ангажира становище, че по отношение на
подсъдимия не са налице предпоставки за налагане на принудителни медицински
мерки.
Подсъдимият К.Д.Й., редовно
призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по делото и по основателността на депозираната
въззивна жалба с допълнение.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени
изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за
установено следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съдебен състав е събрал като гласни и писмени
доказателствени средства и обсъдил обясненията на подс. Й., депозирани в о.с.з.
на 03.04.2019 г. и на 15.10.2019 г.; показанията на св. Е.А.С., снети в о.с.з.
на 03.04.2019 г. и на 15.10.2019 г., и тези, депозирани в хода на досъдебното
производство (л. 34 – 35), приобщени към доказателствената съвкупност по реда
на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; показанията на св. Г.Т.М.,
снети в о.с.з. на 03.04.2019 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното
производство (л. 37), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; показанията на св. Д.И.Г., снети в
о.с.з. на 03.04.2019 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство
(л. 33), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; протокол за доброволно предаване от 26.10.2017
г. (л. 16 от досъдебното производство); съдебно – медицинско удостоверение № 689/2017 г. (л. 17 от досъдебното
производство); медицинска документация по отношение на Е.А.С.(18 – 22 от
досъдебното производство); справка за съдимост на подсъдимия (л. 16 и л. 88 от
съдебното производство) и епикриза на същия, издадена от МБАЛ „Национална
кардиологична болница“ ЕАД (л. 56 от съдебното производство), както и
заключенията на назначените и изготвени съдебномедицинска експертиза по писмени
данни по отношение на Е.А.С.(л. 39 – 44 от досъдебното производство), съдебно –
психиатрична и психологична експертиза по отношение на Е.А.С.(л. 47 – 53 от
досъдебното производство) и съдебно – психиатрична и психологична експертиза по
отношение на подс. К.Д.Й. (л. 59 – 66 от досъдебното производство), които е
обсъдил подробно.
При изграждане на свободното си
вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване по делото, съдът е кредитирал изцяло показанията на св. С.,
М.и Г., като е преценил, че са обективни и безпристрастни. Съдебният състав,
постановил атакувания съдебен акт, е кредитирал и заключенията на назначените и
изготвени съдебно – медицинска и съдебно – психологични и психиатрични експертизи,
както и останалите писмени доказателства и доказателствени средства, събрани по
делото. Дискредитирал е с доверие единствено обясненията на подс. Й., като е
приел, че не се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства и
представляват защитна версия по повдигнатото му обвинение.
Въз основа на така събрания
доказателствен материал и неговия задълбочен анализ, решаващият първоинстанционен
съд е приел от фактическа страна, че подсъдимият К.Д.Й. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан, женен, със средно образование,
пенсионер, с ЕГН – **********,***.
Приел е, че в гр. София, ж.к. „********,
в междублоковото пространство на бл. ***и гаражите, било обособено място за
сядане и пиене от стари и непотребни маси, столове и кресла. Гаражите били на
около 5 м разстояние, а блоковете – на около 30 крачки. На това място имало
отдолу отъпкана трева. На 05.10.2017 г. св. С. се намирала там. Половин час
по-късно при нея дошъл подсъдимият Й.. Той започнал да говори на С., че в
миналото я е водил в полето и е правил секс с нея, а също и поискал С. да спи с
него. Свидетелката отрекла. Двамата започнали да се карат и дърпат. В това
време покрай тях минал св. Г., видял ги, но не предприел действия да ги разтърве.
Й. казал на С. „да ти еба майката“,
тя му отвърнала „простак“, „дивак“.
Подсъдимият станал и започнал да я удря с юмруци по главата, а след това Й.
отишъл в близост до гаражите и за момент се изгубил от полезрението на С.. Тя останала
седнала на едно от старите кресла в междублоковото пространство. Не след дълго,
около 19.30 часа, подсъдимият Й. се върнал при С., застанал пред нея, опрял я в
коленете, за да не мърда, след което я ударил два – три пъти по главата с летва.
За да се предпази, С. си вдигнала лявата ръка към главата (в областта на челото).
Подсъдимият продължил да удря С. с летвата, включително по вдигнатата й ръка,
вследствие на което я счупил. Последната избутала Й. и си тръгнала, а той останал
там. С. се прибрала вкъщи. Ръката я боляла, имало синини, но свидетелката си
мислела, че като я разтрие ще й мине. През нощта болките на С. продължили и на
следващия ден ударената й ръка била надута. На 06.10.2017 г., св. С., придружена
от св. М., отишла в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД. Там на С. били направени
изследвания на очите, рентгенография на черепа, а лявата й ръката била
имобилизирана с гипсова шина.
На С. било издадено и съдебно – медицинско
удостоверение № 689/2017 г. със заключението, че е установено счупване на лява
лакътна кост и 4-ти пръст на лявата ръка, отоци, кръвонасядания и дълбоки
ожулвания по двете страни на лицето, кръвонасядане на дясната ръка. Поставена й
била гипсова имобилизация на лявата ръка и 4-ти пръст на лявата ръка. Според
лекаря, издал медицинското удостоверение, тези травматични увреждания са
получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат
по време и начин, както съобщава прегледаната. Травматичните увреждания по
лицето по своя медико – биологичен характер са причинили на пострадалата
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Счупването на лакътната
кост и 4-ти пръст на лявата ръка по своя медико – биологичен характер
причиняват трайно затруднение на движенията на горния крайник.
Въз основа на заключението на
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебномедицинската
експертиза по писмени данни, изготвена от в. л. д-р Н., СРС е приел за
установено, че при инцидент на 05.10.2017 г., на Е.С. са били причинени
следните травматични увреждания: кръвонасядане и умерен оток на дясната ябълчна
област, продължаващ покрай десния устен ъгъл до долната челюст; оток на долния
клепач на лявото око и ябълчната кост; дълбоки ожулвания върху външния край на
ябълчната кост в дясно; кръвонасядане по лявата страна на лицето в носно –
устната област, в левия устен ъгъл и в областта на долната челюст; умерен оток
и кръвонасядане по гърба на китката на дясната ръка, дланната кост на палеца и
в областта на лъчевата кост; несъразмерно счупване на лакътната кост на лявата
ръка; несъразмерно счупване на средна фаланга на четвърти пръст на лявата ръка.
Описаните травматични увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удари с такива предмети и отговарят да са получени при
нанасяне на удари с предмет тип „летва“. Мекотъканните травми са причинили на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването
на четвърти пръст на лявата ръка й е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Счупването на лакътната кост на лявата ръка е
причинило на пострадалата трайно затруднение в движенията на левия горен
крайник за период по-голям от тридесет дни.
В съдебно заседание пред СРС, НО, 10-ти
състав, проведено на 14.05.2019 г., вещото лице д-р Н. е заявил, че счупването
на лакътната кост със съответната локализация, описана в медицинската
документация, отговаря на нанасяне на силен директен удар с твърд предмет с
ограничена повърхност, без да е налице косо или друго въздействие на предмет с
неравна контактна повърхност, каквато е теренната повърхност. Останалите травми
отново носят такава морфологична информация, т.е. да са получени от удар с
предмети с подобни контактни повърхности като описания предмет – летва. При
падане на терен има едностранност на уврежданията, изразена охлузна компонента
по кожата и задължително над счупванията се установяват дълбоки ивицовидни
охлузвания, а в конкретния случай такива няма, т.е. не е възможно уврежданията
да са причинени от падане и динамична промяна в положението на тялото на
пострадалата в процеса на падането, така нареченото „търкаляне“. При падане
може да има „статично падане“ – пада на място и остава, но може да има и
„динамично падане“ – с търкаляне. За вещото лице д-р Н. няма такива
морфологични основания, за да се приеме такъв механизъм. При изключително силен
замах с отбраняващата ръка и попадане на удара на ръката в добре изразен ъгъл
на сграда, е възможно да се получи счупване, но според експерта то не би
обяснило останалите травми по лицето на пострадалата. По думите на д-р Н. няма
данни за съприкосновение на тялото на пострадалата в областта на лицето или
крайниците с контактна неравна повърхност – терен. Травмите в областта на
лицето са в двете лицеви половини, с вид на отграничени кръвонасядания в
скуловите области, като единствено в дясната половина е налице и охлузване на
скулата, което отговаря също на действие на предмет с ограничена повърхност. На
въпроси на защитата вещото лице пояснява, че няма известни в
съдебно-медицинската практика толкова тежки наранявания от „прегръщане“ на
дърво, независимо от алкохолно или друго повлияване на пострадалото лице, и
допълва, че има ударна компонента, която не може да се получи при този
механизъм. Експертът обяснява, че ако се приеме, че теренът е като шкурка (широка
повърхност, върху която има камъчета), при падане с лице върху терена се
увреждат всички най-изпъкнали части на лицето – върха на носа, брадичката,
скулата и най-издадената част на челото. Това ще подскаже контакт при падане от
собствен ръст на терена и ще бъде при еднократно падане само едностранно,
защото няма логика при падане човек да върти главата си на ляво и на дясно.
Възможно е, ако пострадалата е изправена в цял ръст, при повторно падане, тъй
като трябва височина при напълно изправен ръст и отново падане, но на другата
страна, да се получат увреждания по най-изпъкналите части задължително с
охлузна компонента, но ако падне върху килим може и да няма охлузвания. При
падане върху трева, ако тя е изключително гъста и е мек терен, не се получават
никакви увреждания. Район, в който често се движат хора, няма такава трева,
почвата е твърда и оставя изразени охлузвания върху кожата. Когато има омокряне
на пръстта /кал/ се улеснява приплъзването на тялото върху терена и се
наблюдават увеличаване на дължината или размера на охлузванията.
Въз основа на заключението на
назначената и изготвена съдебно – психиатричната и психологична експертиза по
отношение на Е.С., изготвена от психолог И. и психиатър д-р А., и направените
от вещите лица пояснения пред СРС, НО, 10-ти състав, районният съд е приел, че при
пострадалата е налице вредна употреба на алкохол, което състояние по своята
същност не отговаря на правното понятие „краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието“. Според вещите лица, по време на деянието С. е била
със запазени психични годности да възприема, запаметява и възпроизвежда факти,
имащи значение за делото и да дава показания, които вярно да отразяват
обективната действителност. Към момента на инцидента има данни за леко изразена
ситуативна тревожност, емоционална лабилност, раздраза, обида и срам, които не
са довели до развитието на остро или хронично стресово състояние. Към момента
на освидетелстването С. е нямала субективни оплаквания и вещите лица не са
установили болести симптоми при нея. Отправените заплахи са резултат от битов
конфликт между приятели „на чашка“, което само по себе си не предполага висок
интензитет на тревожност, депресия и дезадаптация. В конкретния случай, С. е
показала добри ресурси за справяне със стресова ситуация и при нея не се
установява наличието на симптоми на дисстрес, нарушаващи адаптационните
механизми при социалното й функциониране и с прекратяване на психотравмените
изживявания не разкрива никакви оплаквания – както от соматично, така и от
психично естество. Според вещите лица, няма данни към инкриминираното деяние С.
да е била в състояние на остра реакция на стрес, която да е възникнала
вследствие стресогенен фактор. Според експертите, в случая се касае за битов
конфликт. Действията на Й. не са предизвикали основателен страх за
осъществяване на закана за убийство. Психичното състояние на С. й позволява да
възприема, запаметява и възпроизвежда факти от действителността, както и да
дава показания, които вярно да отразяват обективната действителност.
Въз основа на заключението на
назначената и изготвена съдебно – психиатричната и психологична експертиза по
отношение на подс. Й., изготвена от психолог И. и психиатър д-рА., първостепенният
съд е установил, че подсъдимият не боледува от психично заболяване в тесния
смисъл на понятието и не се води на отчет в психиатрично заведение; няма
интелектуален дефицит, който да определя по болестен механизъм поведението му и
да е пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране.
По време на инкриминираното деяние, за Й. липсват данни да се е намирал в
някакво краткотрайно или продължително качествено разстройство на съзнанието и
загуба на поведенчески контрол по смисъла на чл. 33 от НК, поради което вещите
лица приемат, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното, и да ръководи постъпките си. Според експертите, подс. Й. е бил в
състояние на обикновено (просто) алкохолно опиване – лека степен по време на
инкриминираното деяние. Съдът е приел, че подс. Й. може да участва в
наказателното производство, като обвиняем, и е в състояние при желание да дава
адекватни обяснения по обстоятелства и факти от съществено значение за
досъдебното производство.
Решаващият първоинстанцинен съд е
приел, че след процесното деяние, през 2018 г., подсъдимият К.Д.Й. е претърпял
исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза, за което му била издадена епикриза от
МБАЛ „Национална кардиологична болница“
ЕАД – град София.
При така установената фактическа
обстановка, първоинстанционния съд е приел, че с деянието си, подс. Й. е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на престъплението
по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, за което е ангажирана наказателната му отговорност в
производството, като на 05.10.2017 г., около 19,30 часа, в град София, ж.к. „Хаджи
Димитър“, в пространството между блок ***и гаражите, чрез нанасяне на удари с
летва по ръката, причинил на Е.А.С.средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лакътната кост на лявата ръка, реализирало медико – биологичния
признак „трайно затруднение в движението на левия горен крайник“ за период
по-голям от тридесет дни. Приел е, че подсъдимият е извършил деянието с форма
на вината пряк умисъл.
Ето защо е признал подсъдимия за
виновен по така повдигнатото му обвинение, като на основание чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъдил подс.
Й. на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, изтърпяването
на което е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от 3
(три) години, считано от влизане на присъдата в сила.
Осъдил е подсъдимия да заплати
сторените по делото разноски и държавна такса в гореупоменатия размер.
В хода на проведеното въззивно
съдебно следствие са събрани, в качеството им на писмени доказателствени
средства, епикризи, издадени на К.Д.Й. от МБАЛ „Национална кардиологична
болница“ ЕАД и от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, както и експертно решение №
1516 от 03.08.2020 г., издадено от ТЕЛК при ІІ МБАЛ – София ЕАД (л. 44 – 46 от
въззивното съдебно производство).
Назначена и изготвена е тройна
съдебномедицинска и психиатрична експертиза по отношение на подс. Й. (л. 64 –
72 от въззивното съдебно производство), която дава заключение, че подсъдимият К.Д.Й.
страда от следните заболявания: Мозъчно – съдова болест; Хронична мозъчно –
съдова недостатъчност; Перивентрикуларна и субкортикална съдова
левкоенцефалопатия; Корова и малкомозъчна атрофия; Състояние след мозъчен
инфаркт в БДСМА (2018 г.); Състояние след мозъчен инфаркт във вертебро –
базиларна система (м. май 2020 г.); Остатъчни квадрипирамиден и
дискоординационен синдроми; Амблиопия в ляво (вероятна травматична катаракта на
ляво око; Умерено (към тежко) изразен психоорганичен синдром. Мозъчните
инфаркти са реализирани в условията на множество рискови фактори: дългогодишна
нелекувана артериална хипертония, с кризисно протичане, дислипидемия,
злоупотреба с алкохол.
Вещите лица дават заключение, че към
момента на изследването подсъдимият Й. е в увредено тежко общо състояние с
астено – адинамия; тежък двигателен дефицит до невъзможност да се задържа прав
и да ходи самостоятелно, да се справя с ежедневни битови дейности; с тазово –
резервоарна инконтиненция; намалено зрение с ляво око; лош контрол на кръвното
налягане с кризисно повишаване до 180/110, установено и при личен преглед. При
същия са налице данни за психоорганична симптоматика, изводима от преживените
мозъчни инциденти в БДСМА и ВБС; налице са брадипсихия; дезориентация за време;
мисловни разстройства с тежко нарушено абстрактно – аналитично мислене;
нарушени показатели на вниманието и снижение на паметово – интелектуалните
функции в границите на умерено (към тежко) изразен психоорганичен синдром.
Актуалното здравословно състояние на Й. не позволява да се придвижва, да се
явява и да участва пълноценно в настоящото производство. Психичното му
състояние с наличие на умерено към тежко изразена психоорганична симптоматика,
нарушава психичните му годности правилно да възприема фактите от значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и да осъществява защитата
си по това производство.
СГС в този си състав, изцяло кредитира
заключението на тройната СМПЕ по отношение на подсъдимото лице, като изготвено
от компетентни в своята област лица, обективно, всеобхватно, пълно, ясно и
относимо към предмета на доказване.
Настоящият въззивен състав, след
като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт и като взе предвид
доводите, изложени във въззивната жалба с допълнение и тези, депозирани в хода
на съдебните прения, намира, че са налице предпоставките за отмяна на присъдата
на първоинстанционния съд, на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5
от НПК, и за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подс. К.Д.Й.,
за осъществен състав на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Съображенията в тази насока са следните.
Наказателната отговорност на подс. Й.
производството е ангажирана за това, че на
05.10.2017 г., около 19,30 часа, в град София, ж.к. „Хаджи Димитър“, в
пространството между блок ***и гаражите, чрез нанасяне на удари с летва по
ръката, причинил на Е.А.С.средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лакътната кост на лявата ръка, реализирало медико – биологичния признак „трайно
затруднение в движението на левия горен крайник“ за период по-голям от тридесет
дни – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Видно от заключението на назначената
и изготвена в хода на досъдебното производство и приета като доказателство по
делото съдебно – психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. Й.
(л. 59 – 66 от досъдебното производство), която настоящата инстанция, също
както и решаващия първоинстанционен съд изцяло кредитира като обективно,
компетентно, пълно, ясно и относимо към предмета на доказване, подсъдимият не е
боледувал от психично заболяване в тесния смисъл на понятието и не се води на
отчет в психиатрично заведение; не е имал интелектуален дефицит, който да
определя по болестен механизъм поведението му и да се е явил пречка за правилна
фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране. По време на
инкриминираното деяние липсват данни Й. да се е намирал в някакво краткотрайно
или продължително качествено разстройство на съзнанието и загуба на
поведенчески контрол по смисъла на чл. 33 от НК, поради което следва да се приеме,
че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и да
ръководи постъпките си. Оттук и изводът, че към датата на извършване на инкриминираното деяние – 05.10.2017 г., подсъдимия
е действал в състояние на вменяемост – същият е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Същият е бил
наказателно отговорно лице.
След датата на извършване на
инкриминираното деяние е настъпила качествена промяна в здравословното
състояние на подсъдимия Й.. През м. август 2018 г., същият е диагностициран в
МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД с исхемичен, ангиодистоничен
мозъчен инсулт в басейна на дясна средна мозъчна артериа; левостранна централна
хемипареза; хипертонична криза; перивентрикуларна и субкортикална съдова
левкоенцефалопатия. През м. май 2020 г. е диагностициран в УМБАЛ „Царица Йоанна
– ИСУЛ“ ЕАД с диагноза – исхемичен мозъчен инсулт във ВБС; дискоординационен
синдром; квадрипаретичен синдром; корова и малкомозъчна атрофия; състояние след
прекаран ИМИ в БДСМА; артериална хипертония.
Към актуалния момент подс. Й. страда
от мозъчно – съдова болест; хронична мозъчно – съдова недостатъчност;
перивентрикуларна и субкортикална съдова левкоенцефалопатия; корова и
малкомозъчна атрофия; състояние след мозъчен инфаркт в БДСМА (2018 г.);
състояние след мозъчен инфаркт във вертебро – базиларна система (м. май 2020
г.); остатъчни квадрипирамидени дискоординационен синдроми; амблиопия в ляво (вероятна
травматична катаракта на ляво око; умерено (към тежко) изразен психоорганичен
синдром. Мозъчните инфаркти са реализирани в условията на множество рискови
фактори: дългогодишна нелекувана артериална хипертония, с кризисно протичане,
дислипидемия, злоупотреба с алкохол.
Подсъдимият е в увредено тежко общо
състояние с астено – адинамия, тежък двигателен дефицит до невъзможност да се
задържа прав и да ходи самостоятелно, да се справя с ежедневни битови дейности,
с тазово – резервоарна инконтиненция, намалено зрение с ляво око, лош контрол
на кръвното налягане с кризисно повишаване до 180/110, установено и при личен
преглед. При същия са налице данни за психоорганична симптоматика, изводима от
преживените мозъчни инциденти в БДСМА и ВБС; налице са брадипсихия,
дезориентация за време, мисловни разстройства с тежко нарушено абстрактно –
аналитично мислене, нарушени показатели на вниманието и снижение на паметово –
интелектуалните функции в границите на умерено (към тежко) изразен
психоорганичен синдром.
Актуалното здравословно състояние на
Й. не позволява да се придвижва, да се явява и да участва пълноценно в
настоящото производство. Психичното му състояние с наличие на умерено към тежко
изразена психоорганична симптоматика, нарушава психичните му годности правилно
да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за
тях, както и да осъществява защитата си по това производство.
Изложеното обуславя извод, че след извършване на инкриминираното деяние е
настъпила промяна в психичното състояние на обвиняемото лице – продължително разстройство на съзнанието
му, в резултат на което се е проявил медицинския критерий за невменяемост на
лицето, довел и до проява на юридическия критерий за това – невъзможност същият да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, респективно да разбира
значението на извършваните спрямо него процесуални действия.
Съгласно ППВС № 3/1979 г., разстройството на съзнанието е
продължително, когато обхваща дълъг период от време, без да е необходимо да е
постоянно. То може да продължи години
и да се превърне в постоянно, но това не е необходимо за приложението на
разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК. Достатъчна е констатация, въз
основа на обективни данни, че това състояние ще продължи с години, без сигурна
благоприятна прогноза.
Съобразно ТРОСНК № 15/1987 г.,
краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта по смисъла
на чл. 25, ал. 1, т. 1 от НПК, е това, което трае кратко или по-дълго време, но
винаги има временен характер и е излечимо. Продължително
разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, по смисъла на чл. 24,
ал. 1, т. 5 от НПК, е това, което обхваща дълъг период от време, като изключва
краткотрайното, и при което липсва сигурна благоприятна прогноза, без да е
необходимо да е постоянно.
С оглед конкретиката на настоящия
казус следва да се приеме, че след датата на инкриминираното деяние
подсъдимият Й. е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което
изключва вменяемостта му. Това е пречка наказателното производство
спрямо него да продължи и да приключи със съдебен акт, с който съдът да се
произнесе по същество на повдигнатото му обвинение (арг. от чл. 24, ал. 1, т. 5
от НПК). С оглед динамиката на състоянието на обвиняемото лице, не се очаква
обратно развитие до предболестно ниво на психично функциониране. Изслушани в
с.з., вещите лица са категорични в своята експертна преценка, че към настоящият
момент подс. Й. е в състояние на невменяемост, като установената при него
психоорганична симптоматика по принцип е необратима, тъй като увредата на
мозъчните функции се задълбочана и не търпи обратно развитие.
С оглед констатациите на вещите лица
относно здравословното състояние на подсъдимия и липсата на благоприятна
прогноза за подобряването му, предвид и напредналата възраст на подсъдимия,
следва да се приеме, че не е налице краткотрайно разстройство на съзнанието му,
при което наказателното производство следва да бъде спряно, на основание чл.
25, ал. 1, т. 1 от НПК, в каквато насока е становището на представителя на
държавното обвинение.
Налице е абсолютна пречка
производството спрямо обв. Й., образувано и водено за престъпление с посочената
правна квалификация, да продължи. Налице е основанието за прекратяване на
същото, визирано в чл. 24, ал. 1, 5 от НПК, тъй като след извършване на престъплението
деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва
вменяемостта му.
Ето защо и присъдата, постановена от
СРС, НО, 10-ти състав по НОХД № 19684/2018 г., следва да бъде отменена на
основание чл. 334, т. 4 от НПК и наказателното производство, образувано и
водено срещу К.Д.Й. за осъществен състав на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, следва да бъде прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК, поради това, че след инкриминираната дата същият е изпаднал в
продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта.
Като съобрази изхода на делото и
като прецени, че предвид наличието на прекратителното основание изходът на
делото не подлежи на преразглеждане от настоящата съдебна инстанция, СГС не
намира за необходимо да ангажира становище по наведените в жалбата доводи за
неправилност, необоснованост, незаконосъобразност и несправедливост на
постановената от СРС, НО, 10-ти състав присъда.
Така мотивиран и на основание чл.
334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло присъда на Софийският
районен съд, Наказателно отделение, 10-ти състав от 15.10.2019 г., постановена
по НОХД № 19684/2018 г.
ПРЕКРАТЯВА
НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, образувано и водено срещу подсъдимия К.Д.Й. – ЕГН –
**********, за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, на основание
чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК, поради това, че след инкриминираното деяние подсъдимият
е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва
вменяемостта.
Решението
подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/