Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1747 гр. Пловдив 14.10.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР
КАСАБОВ
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 1693 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във
връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Г. И.К. с ЕГН **********, чрез адв.ш., със съдебен адрес:*** против Решение № 708/13.04.2020 г., постановено по
АНД № 5033/2019 г. по описа на ПРС, 17 н.с., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 19-1030-004681/28.05.2019 г. на Началник Група при Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив при ОД на МВР Пловдив, с което на касатора
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение по чл.38 ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание
чл.179 ал.2 вр. ал.1
т.5 пр.4 от ЗДВП.
Според жалбоподателката решението е неправилно. Твърди,
че неправилно са кредитирани само показанията на свидетелката А.-М.К.- другият
участник в процесното ПТП. Твърди, че К. не е
извършила вмененото й нарушение, като изтъква, че според показанията на
свидетеля Ж., ширината на пътната лента на мястото на ПТП-то позволявала два
автомобила да се поберат в нея, и че автомобилът на другата участничка се
движил в същата лява попътна лента зад К.. Според касатора
от АУАН и НП не ставало ясно какво е било поведението на другия участник в
ПТП-то, както и че липсвали данни за скоростта на движение на автомобилите,
който въпрос е от съществено значение на делото. Направено е възражение, че НП
е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Иска отмяна на оспореното
решение, както и отмяна на процесното НП. Претендира
разноски.
Ответникът ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, не изразява становище по касационната жалбата.
Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на обжалваното решение
във връзка с наведените оплаквания, и с
оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63
ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и
при наличието на правен интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба против
Наказателно постановление № 19-1030-004681/28.05.2019
г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОД на МВР Пловдив,
с което на Г. И.К. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по
чл.38 ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.179
ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4
от ЗДВП.
От фактическа страна е установено, че на
02.05.2019
г. около 19.00 ч. в гр. Пловдив, Г. И.К. управлявала лек автомобил „С.” с
рег. № ***, като движейки се по бул. „Марица” – юг, посока запад – изток, при
наближаване на Т-образно кръстовище на булеварда, на 180 м. от кръстовището с
ул. „В.“ (където платното за движение в същата посока по бул. „Марица” – юг е
било с две ленти), предприела маневра завиване в обратна посока. Заради
недостатъчна ширина на пътното платно К. се изнесла към дясна пътна лента и от
нея, предприела маневра за завиване в обратна посока. По същото време в лявата лента
на пътното платно в същата посока по бул. „Марица” – юг, А.-М.К.К., управлявала лек автомобил „Пежо 206” с рег. № ***, наближавайки
същото Т-образно кръстовище (където К. искала да направи маневра за завиване в
обратна посока). К. не пропуснала
идващия й попътно лек автомобил „Пежо 206“ (управляван от К.), засякла й пътя,
в резултат на което двата автомобила се ударили, като този на К. застанал
напречно на платното за движение, а автомобила на К. се ударил в неработещ
светофар. От удара двете превозни средства били с материални щети.
Пристигналите на място полицейски служители извършили оглед на превозните
средства и съставили Констативен протокол за ПТП.
Въз основа на това бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия АА 019592/02.05.2019 г., в
който нарушението е квалифицирано като такова по чл.38, ал.3 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено
и оспорваното НП.
За да го потвърди, районният съд е
приел,че наличните по
делото писмени и гласни доказателства, водят до категоричен извод за
извършването на посоченото нарушение. В мотивите си съдът е посочил, че са ирелевантни възраженията относно неизпълнението на
задълженията по смисъла на ЗДвП на вторият участник в ПТП – К., тъй като
нормата на чл.38 ал.3 от ЗДВП не поставя нарушението в зависимост от това дали
вторият участник в ПТП е изпълнил задълженията си по чл.20 ал.2 от ЗДВП.
Направен е извод, че в АУАН и НП е направено описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено и не е налице нарушение на процесуални
правила, което да е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното
лице. Изложени
са мотиви, че правилно е
наложена санкция на основание чл.179 ал.2 вр.
ал.1 т.5 пр.4 от ЗДВП, която норма визира ангажирането на отговорността на
водач причинил настъпването на ПТП в следствие неспазването на правилата за
предимство. Според въззивния съд размерът на предвиденото административно
наказание е фиксиран и не подлежи на ревизиране. Направен е извод, че не са
налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, тъй като по делото не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, които да предопределят
по – ниска степен на обществена опасност на деянието и на деец или да изключват
изобщо наличието на такава.
Решението е правилно.
Касационния съд споделя изцяло мотивите
на райония съд, поради което и на основание
чл.221,ал.2 от АПК препраща към тях.
В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на
наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени изцяло. Съобразени
са в пълнота, както писмените, така и събраните гласни доказателства. Напълно
неоснователни са наведени от касатора доводи, че показанията
на свидетеля К. не следва да бъдат кредитирани. Както правилно е посочил и
районният съд, макар и участник в ПТП, К.
дава последователни,
логични и съответстващи на писмените доказателства показания, като в частта
относно местоположението на пътните превозни средства и механизмът на
възникването на ПТП, намират потвърждение в изготвения на място и при оглед на
пътна обстановка и автомобили констативен протокол. Касационна инстанция
напълно споделя извода на районен съд, че показанията на свидетеля Ж. са
недостоверни в частта относно движението на управлявания от К. автомобил „С.” в лява лента, преди
предприемане на маневрата за обратен завой, доколкото в констативния протокол
за ПТП е отразено, че по автомобила „С.” с рег. № ***, управляван от К. щетите
са все в лявата му страна – деформирани предно ляво колело, предна лява врата,
лява задна врата и ляв праг, а по автомобила „Пежо 206” с рег. № ***,
управляван от К. е деформирана цяла предна част, предна дясна врата и с теч от двигателя. Напълно обоснован е извода,
че ако
се приеме, че К. е управлявала автомобилът си в лява лента (така както твърди
свидетелят Ж.), при предприемане на маневрата за обратен завой, при настъпване
на ПТП-то, ударът ще е отзад и нямаше да се получат такива щети по същия този
автомобил все от лявата му страна.
Напълно неоснователно е възражението на касатора, дали всъщност вината за катастрофата не е от
неправомерното поведение на другия участник в ПТП-то. Съгласно разпоредбата на
чл.38 ал.3 от ЗДвП, при недостатъчна широчина завиването в обратна посока може
да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото ППС
е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни
средства. Както правилно е посочено в мотивите на оспореното съдебно решение,
тази норма не поставя
нарушението в зависимост от това дали вторият участник в ПТП е изпълнил
задълженията си по чл.20 ал.2 от ЗДВП, а предопределя предимство на движещият
се в лявата страна спрямо всички, които ще извършват гореописаната маневра. Касационна
инстанция напълно споделя и извода, че евентуалното съпричиняване не
е основание за отпадане на административно-наказателната отговорност по чл.38
ал.3 от ЗДвП.
Ето защо, като е потвърдил НП, районният съд е постановил своя съдебен
акт в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното
решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 708 от 13.04.2020
г., постановено по АНД № 5033/2019г., по описа на ПРС, 17 н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.