№ 778
гр. София , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000503239 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 4007 от 06.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1392/2016 г.
от Софийски градски съд са отхвърлени предявените от М. Ш., ЕГН
********** против Министерство на отбраната на Република България искове
с правно основание чл. 233, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗОВСРБ и искове по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в общ размер на 2 960 лева, както и законната лихва върху тази сума, за
периода от 04.04.2014 г. до 01.07.2016 г., в размер на сумата от 662 лева,
както и за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
в размер на сумата от 117 350 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 04.04.2014 г. до 01.07.2016 г., в размер на сумата от 33 634
лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение и осъдил М. Ш., ЕГН
********** да заплати на Министерство на отбраната на Република България,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски, в размер на
сумата от 350 лева.
1
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца М. Ш.,
ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост,
допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила.
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства
установяват, че е бил военнослужещ и участвал в задгранична мисия, при
която вследствие на виновно и противоправно поведение на военнослужещи
от българската армия е претърпял имуществени и неимуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това да
осъди ответника да заплати обезщетения за претърпените имуществени и
неимуществени вреди.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски.
Насрещната страна - Министерство на отбраната на Република България
не е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и не е изразила
становище по основателността на въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – Ищецът М. Ш. М. Ш., ЕГН ********** е предявил против
Министерство на отбраната на Република България искове с правно
основание чл. 233, ал. 5 във вр. с ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Р. България /ЗОВСРБ/ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
2
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че по
силата на Договор за кадрова военна служба № 40 от 14.05.2008 г. и
Допълнително споразумение № 2550 от 15.09.2008 г., сключени с
Министерство на отбраната е взел участие в Многонационална военна мисия
№ 18 АР на НАТО, операция „ИСАФ", в контингента от българските
въоръжени сили изпратени в Афганистан.
По време на действие на договора за кадрова военна служба е бил
подложен на съзнателен психологически тормоз от останалите
военнослужещи от българския контингент, набедяван за извършени
нарушения на военните устави и на ЗККИ.
В този период от 04.10.2008 г. до 04.04.2009 г. в състава на контингента
са били старши лейтенант А. Г. Б., старшина М. Д. М., старши сержант Л. П. и
старшина М. Н. М., които са упражнявали върху него многократно и
системно психическо и физическо насилие.
Старшина М. Н. М. е упражнил физическо насилие, притискайки
челюстта му, което е довело до избиване на четири естествени зъба до нивото
на венеца /четвърти, пети, седми и осми зъби/, както и на свързания с тях
изкуствения шести зъб.
Избиването на зъби по своите медико - биологични характеристики
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, която е
претърпял при и по повод изпълнение на Многонационална военна мисия №
18 АР на НАТО.
С предявените искове поискал ответника да му заплати, на основание
чл. 233, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗОВСРБ имуществените вреди, в размер на
3
сумата от 2 960 лева, които разходвал за провеждане на стоматологично
лечение и възстановяване на избитите зъби с протезиране.
Поискал ответникът да заплати законната лихва върху тази сума, за
периода от 04.04.2014 г. до 01.07.2016 г., в размер на сумата от 662 лева,
както и да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в
размер на сумата от 117 350 лева, ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от 04.04.2014 г. до 01.07.2016 г., в размер на 33 634 лева.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът - Министерство на отбраната на Република България подал
отговор на исковата молба /л. 33/, с който оспорил основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че:
- ищецът, преди заминаване и след завръщането от задграничната мисия
е преминал през задължителни прегледи, при които не установено да е
претърпял описаните в исковата молба противоправни действия на
българските военнослужещи, вследствие на които е претърпял имуществени и
неимуществени вреди;
- исковете за обезщетяване на вредите са погасени по давност;
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
4
От събраните по делото доказателства установява, че ищецът в периода
от 04.10.2008 г. до 04.04.2009 г., като български военнослужещ с присвоен
офицерски чин /лейтенант/ е участвал в Многонационална военна мисия № 18
АР на НАТО, операция „ИСАФ", в контингента на българските въоръжени
сили.
Ищецът е бил включен в състава на групата за електронно разузнаване,
на позиция 18.11. - „***". В същата група са участвали другите български
военнослужещи - А. Г. Б., като началник на групата, М. Д. М., М. Н. М. и Л. П.
П..
Ищецът преди и след завръщането от мисията е преминал през
задължителните медицински прегледи, изготвени са протоколи, които са му
връчени и е подписал.
Със заповед Заповед № 261/04.06.2009г. на Началника на поделение №
22050 - гр. Банкя е прекратено трудовото му правоотношение с
Министерството на отбраната – л. 187.
По сигналите на ищеца за физическо насилие и психически тормоз от
другите български военнослужещи в мисията, подадени след завръщането в
Р. България са извършени проверки от Инспектората при Министерство на
отбраната на Р. България, които не са установили твърдяното насилие и
психически тормоз.
В първата инстанция е прието писменото заключение на вещото лице –
лекар по дентална медицина /л. 251/ от което се установява, че:
- не е налице формална разлика в данните от снетия зъбен статус на
ищеца, описан Протоколите за освидетелстване на годността за военна
служба преди началото на мисията в Афганистан и след нейното
приключване;
- при личния преглед са установени деградирали зъбни тъкани,
подвижност на наличните корени, стопяване и загуба на обем на венците без
видими следи или белези от травми;
5
- лошото състояние на венците би било потенциална предпоставка за
компрометиране на зъбите, които „носят" мостовата конструкция;
- наличието на хоризонтална фрактура на зъб с позиция 35 в устната
кухина, както и остатъците от зъбни тъкани по зъби с позиция 37 и 38 върху
корпуса на зъбната протеза, обосновава извод, че счупването на мостовата
конструкция може да се дължи на относително силно въздействие в областта
на зъби с позиция 35 и 36, както и натиск при хранене, предвид
деградиралите /отстлабени зъбни и парадонтални тъкани/ в устната кухина на
ищеца;
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило счетоводна експертиза – л. 300.
От писменото заключение на вещото лице, извършило във въззивната
инстанция психиатрична експертиза се установява, че ищецът страда от
биполярно афективно разстройство /БАР/ -депресивен епизод, но
причината за този тип депресия е неизвестна, тъй като може да се дължи на
комбинация от генетични, биологични, психологични и екологични фактори.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до наличието на
предпоставките, при които ответникът дължи обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ, На
военнослужещите се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10
брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни
месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинени при или по
повод изпълнение на военната служба.
Съгласно ал. 2, На съпругата (съпруга), децата и родителите на
военнослужещ, загинал при или по повод изпълнение на служебните
6
задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни
месечни възнаграждения на всеки правоимащ. Получаването на
обезщетението не се смята за приемане на наследство.
Обезщетенията по ал. 1 и 2 не се облагат с данъци – ал. 3.
Обезщетение по ал. 1 и 2 не се изплаща, ако телесната повреда или
смъртта са настъпили по време на отпуск, при самоволно отклонение от
военна служба или при умишлено причиняване на увреждането или смъртта –
ал. 4.
Съгласно ал. 5, Лицата по ал. 1 и 2 могат да търсят обезщетение и по
общия исков ред. В този случай се дължи разликата между присъдената сума
и полученото общо като обезщетение от Министерството на отбраната и от
застрахователя.
В разглеждания случай ищецът е имал качеството на военнослужещ във
Въоръжените сили на Р.България до 06.09.2009 г., но събраните по делото
доказателства не установяват по несъмнен начин за физическо и психическо
насилие върху ищеца, което да е претърпял при и по повод изпълнение на
военната служба и това въздействие да е довело до такива увреждания, които
по своите медико – биологични характеристики да представляват тежка или
средна телесна повреда.
Причината за биполярно афективно разстройство /БАР/ - депресивен
епизод не може да се припише единствено на този епизод от живота на ищеца
по време на военната мисия, тъй като може да се дължи на комбинация от
генетични, биологични, психологични и екологични фактори.
Причината за установената хоризонтална фрактура на зъб с позиция 35
в устната кухина на ищеца и счупването на мостовата конструкция може да
се получи не само при физическо насилие, а за такова ищецът не е докладвал
7
както на своя командир, така и на командира на Многонационалната военна
мисия № 18 АР на НАТО.
Така обсъдените доказателства обосновават извод за неоснователността
на жалбата и на предявените искове, които подлежат на отхвърляне.
Ето защо следва да се потвърди изцяло обжалваното решение.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 4007 от 06.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1392/2016 г. от Софийски градски съд.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8