Р Е Ш Е Н И Е - 40

 

гр. Видин, 18.02.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд ........................... гражданска колегия в публичното заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                                                              Председател : Владимир Крумов                                                              

                                                                                   

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора ……………………..………… като разгледа докладваното от съдията Крумов гр. дело № 679 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, п. код 1407, район Лозенец, бул. ”Никола Вапцаров ” №55, „Експо”2000, против Ц.Р.К., ЕГН: **********,***.

          Твърди се, че ищцовото дружество е образувало ч.гр.д. № 1224 / 2017г. по описа на Районен съд гр. Видин по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответната страна, за сумите : 13 996,06лева – изискуема главница, 1 287,20лева - изискуема редовна лихва от 15.01.2016г. до 28.03.2017г. включително, 1 381,32лева – изискуема наказателна лихва от 15.02.2016г. до 27.04.2017г. включително. Сочи се, че по горното дело в законоустановения срок е постъпило възражение от ответника срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Поддържа се, че с разпореждане на съда, получено от ищцовата страна, съдът е предоставил едномесечен срок за предявяване на искове за установяване на вземането срещу ответника. Твърди се, че на 25.02.2015г. между ищцовото дружество и „Колев-Видин” ООД –кредитополучател, и солидарните длъжници Красимир Владимиров Колев, Галинка Йончова Василева и Ц.Р.К., е подписан Договор за банков кредит № 98443 от 25.02.2015г., с който е отпуснат кредит в размер на 20 156,06лева. Съгласно чл. 1.2. от Договора, целта на кредита е плащане по международна фактура от 17.02.2015г. на Шел България ЕАД на обща стойност 24 936,53лева и плащане на сума в размер на 156,06лева за финансиране заплащането на премията по застрахователен пакет PPI „Злополука“. Съгласно чл. 1.4. от Договора страните са договорили краен срок за погасяване на кредита – 15.02.2018г. В чл. 3.1. от Договора страните са уговорили възнаграждение за кредитора, като кредитополучателя заплаща на банката 1 – месечен SOFIBOR + 10.5 пункта надбавка годишно. Страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задълженията за погасяване на главницата.  При забава в плащането на дължими вноски по кредита е дължима неустойка –наказателна лихва, в размер на 1-месечен SOFIBOR + 24 пункта надбавка годишно. Кредитът следва да бъде погасен на 35 равни последователни месечни вноски в размер на 560,00лева. Ищцовата страна е изпълнила задълженията си по договора, като кредитополучателят и солидарните длъжници не са заплатили месечни погасителни вноски с падежи от 15.02.2016г. и 15.03.2016г., поради което ищецът е обявил предсрочна изискуемост на всички суми по кредита. Предсрочната изискуемост е обявена на настоящия ответник с писмо изх. № ИЗХ-001-27244/02.03.2017г.

          Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на : 13 996,06лева – изискуема главница, 1 287,20лева - изискуема редовна лихва от 15.01.2016г. до 28.03.2017г. включително, 1 381,32лева – изискуема наказателна лихва от 15.02.2016г. до 27.04.2017г. включително, ведно със законната лихва считана от подаване на заявлението по чл. 410 до окончателното изплащане. Искат се направените по производството разноски.

          При условие на евентуалност се иска ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сумите в размер на : 13 996,06лева – изискуема главница, 1 287,20лева - изискуема редовна лихва от 15.01.2016г. до 28.03.2017г. включително, 1 381,32лева – изискуема наказателна лихва от 15.02.2016г. до 27.04.2017г. включително, ведно със законната лихва върху всяко вземане.

          Ответната страна е подала писмен отговор. Оспорва основателността на исковете. Въведено е възражение за нищожност на процесния договор поради липса на съгласие. Ответната страна не е подписвала договора като солидарен длъжник. По време на сключване на процесния договор ответната страна не е била в добри отношения с бившия си съпруг и неговата майка, които са били съдружници в дружеството – кредитополучател. Ответната страна не е била уведомявана от ищеца за предсрочната изискуемост. Въведени са възражения за нищожност на чл. 3, чл. 8 и чл. 9 от процесния договор, като неравноправни клаузи. Основната лихва по кредита е определена като 1-месечен СОФИБОР + 10.5пункта годишна надбавка. Методиката, която използва този индекс, не отговаря на правилата на Регламент 1011 на ЕС от 2016г., разпоредбите на който се прилагат директно за всички държави от Европейския съюз. Не е конкретизирано какво значи едномесечен индекс и за кой месец се отнася. Индексът е променлив и потребителят не може да прецени икономическите последици от сключване на договора. Неравноправна клауза е и въведената в чл. 3.4 неустойка в размер на 1-месечен СОФИБОР + 24 пункта надбавка годишно. Същата е прекомерна и необосновано висока, което е в противоречие с чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Правото на ищцовата страна да увеличава едностранно договорените лихви с надбавка и да въвежда наказателна лихва при неизпълнение, противоречи на изискването за добросъвестност по чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Въведената в чл. 9 от Договора автоматична предсрочна изискуемост без уведомяване противоречи на Тълкувателно решение по ТД№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на Общите условия на ищцовото дружество, ответната страна не е могла да влияе, да промени и / или да договори индивидуално, противно на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.

          По делото са събрани писмени доказателства. Назначени и изслушани са съдебно-счетоводна експертиза и две съдебно-графически експертизи.

          По реда на чл. 193 от ГПК, е открито производство по оспорване истинността – автентичност на Договор за срочен банков кредит № 98443/ 25.02.2015 г., в частта на подписа положен за Ц.Р.К..

          Съдът, като се запозна със становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна :

          Между ищцовата страна и „Колев-Видин” ООД – кредитополучател, и солидарните длъжници Красимир Владимиров Колев, Галинка Йончова Василева и Ц.Р.К., е сключен Договор за срочен банков кредит № 98443/ 25.02.2015 г. Предмета на договора е предоставяне на кредит в размер на 20 156,06 лева с краен срок за погасяване - 15.02.2018г. Съгласно чл. 3.1. от Договора страните са уговорили размер на лихва, като кредитополучателя заплаща на банката 1 – месечен SOFIBOR + 10.5 пункта надбавка годишно. Договорената неустойка, в чл. 3.4 от Договора е в размер на 1-месечен SOFIBOR + 24пункта надбавка годишно. В чл. 8 от Договора са определени правата на ищцовото дружество при неизпълнение от страна на кредитополучателя – определяне на наказателни лихви и обявяване на предсрочна изискуемост на сумите по кредита. В чл. 9 от Договора е определена хипотеза при която настъпва автоматична предсрочна изискуемост на сумите по кредита, без уведомяване на длъжника.  

          Вещото лице, по назначената съдебно-счетоводна експертиза дава заключение по поставените задачи. Видно от същото, редовно изискуема главница е в общ размер на 7 840,00лева с дати на падеж от 15.02.2016г. до 15.03.2017г. Предсрочно изискуемата главница е в общ размер на 6 156,00лева с падежи от 15.04.2017г. до 15.02.2018г.

          Съдът дава вяра на заключението на вещото лице. Същото е обективно изготвено, няма противоречия в него и не е оспорено от страните.

          С писмо изх. № ИЗХ-001-27244 от 02.03.2017г. ищецът е уведомил ответната страна, на адреса посочен в договора, относно обявяване на предсрочно изискуеми и незабавно платими всички суми по договора. Писмото не е потърсено в срок.

          Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 03.05.2017г. като е образувано гр.д. № 1224 / 2017г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 1050 - РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.05.2017г., с която са присъдени процесните суми в полза на ищцовото дружество. Против заповедта за изпълнение е постъпило, в срок, възражение от ответната страна. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящите искове.

          В заключението по първата съдебно-графическа експертиза вещото лице е посочило, че подписите положени срещу реквизита „Солидарен длъжник: Ц.Р.К.“ намиращи се на всяка страница от процесния договор, не са изпълнени от Ц.Р.К.. При изготвяне на заключението вещото лице е използвало експериментално - автентични образци от подписа на ответната страна към датата на изготвяне на заключението, положени от ответната страна пред вещото лице.

          В заключението по втората съдебно-графическа експертиза вещото лице е посочило, че най – вероятно е налице идентичност между спорните подписи, положени в процесния договор и сравнителните образци от подписи на ответната страна. Като такива вещото лице е използвало експериментално-автентични и свободни образци от подписа и почерка на ответната страна, положени в документи през 2015г., 2016г. и 2017г. Почерка отразен в името „Ц.Р.К.“ изписано под реквизита „солидарен длъжник“ в процесния договор и представените сравнителни свободни образци от почерк на ответната страна са идентични.

          Съдът дава вяра на заключенията на вещото лице по двете съдебно-графически експертизи. Разликата в заключенията относно оспорения подпис на ответната страна се дължи на използваните сравнителни образци. При първата експертиза са използвани   експериментално - автентични образци от подписа на ответната страна към датата на изготвяне на заключението, положени пред вещото лице. При втората експертиза са използвани експериментално-автентични и свободни образци от подписа и почерка на ответната страна, положени в документи през 2015г. – времево относим към датата на сключване на процесния договор, и през 2016г. и 2017г.

          При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :

          Предявените искове са допустими. Против издадената заповед за изпълнение е подадено, в срока за това, възражение от ответната страна, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията си по заповедното производство.

          Предявените искове са основателни. Между страните е бил сключен Договор за срочен банков кредит № 98443/ 25.02.2015г. Кредитополучателят по договора не е изпълнил задълженията си по погасяване на заемната сума, поради което е възникнало задължение спрямо солидарния длъжник за погасяване на процесните суми установени от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

          Възражението на ответната страна относно нищожност на договора, спрямо нея, поради липса на съгласие, е неоснователно. Безспорно е установено, че ответната страна е положила оспорените подписи в договора, възникнало е облигационно отношение между страните с твърдяното, от ищеца, съдържание. Подписът е саморъчно изписване на името.  Подписът може да се изрази чрез комбинация от линии, чрез изписване на трите имена, със съкращаване на първото, с изписване на името, с което лицето е известно, макар то да не съвпада със законно установеното словесно обозначение на лицето. Времево относим, подписът на ответната страна в процесния договор и експериментално-автентични и свободни образци от подписа и почерка на ответната страна, положени в документи през 2015г. са идентични, поради което съдът намира, че оспорването на истинността – автентичност на Договор за срочен банков кредит № 98443/ 25.02.2015 г., в частта на подписа положен за Ц.Р.К. не е доказано. Неотносимо е твърдяното обстоятелство от ответната страна за влошени отношения със съпруга си и висящо дело за развод.

          Относно възраженията за нищожност на чл. 3, чл. 8 и чл. 9 от процесния договор, като неравноправни клаузи. Възраженията са неоснователни. Съгласно чл. 3.1. от Договора страните са уговорили размер на лихва, като кредитополучателя заплаща на банката 1 – месечен SOFIBOR + 10.5 пункта надбавка годишно. Предметът на процесния договор е финансова услуга, съгласно разпоредбата на & 13, т. 12 от Допълнителни разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Атакуваната клауза не е неравноправна клауза. В процесния договор е упоменат конкретния механизъм на формиране на лихвата. Индексът СОФИБОР е изчисляван и публикуван от Българска народна банка в периода 17 февруари 2003 г. – 29 юни 2018г., като считано от 01.07.2018г. е преустановено изпълнението на дейностите. Неустойката служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно тяхното доказване. Правилата за неустойката се договарят свободно между страните. В настоящия случай страните по делото със сключването на процесния договор са определили предварително размера на щетите, които изправната страна по договора ще претърпи, ако другата страна не изпълни задълженията си. След като вредите от неизпълнението на неизправната страна са предварително определени от страните, то изправната страна не е длъжна да доказва техния размер. Съгласно разпоредбата на  чл. 92, ал.2 от ЗЗД след като ответника прави възражение за прекомерност на неустойката в негова тежест е да докаже това свое възражение. Съдът намира, че размерът на неустойката не може да бъде определен като прекомерен по смисъла на  чл. 92, ал.2 от ЗЗД. За да се приеме, че неустойката е прекомерна би трябвало размерът й да не е съобразен с действителните вреди, които ищецът би могъл да понесе вследствие на неизпълнението на задължение. 

По отношение на настъпилата предсрочна изискуемост. Ищцовото дружество е обявило на ответната страна предсрочната изискуемост с писмо изх. № ИЗХ-001-27244 от 02.03.2017г. Неоснователно е твърдението, че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила автоматично.

            С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца сумата в общ размер на 893,29лв. направени разноски по производството за държавна такса и възнаграждения на вещи лица, както и сумата от 450,00лева за възнаграждение за юрисконсулт.

Направените от ответника разноски остават в негова тежест.

Воден от горното Съдът

                                  

                                               Р Е Ш И :

 

          Признава за установено по отношение на Ц.Р.К., ЕГН: **********,***, че „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, п. код 1407, район Лозенец, бул. ”Никола Вапцаров ” №55, „Експо”2000, има вземания спрямо Ц.Р.К., ЕГН: **********,***, за сумите от : 13 996,06 лева – изискуема главница, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2017г. до изплащане на вземането, 1287,20 лева – изискуема редовна лихва за периода 15.01.2016г. до 28.03.2017г. включително, 1381,32 лева – изискуема наказателна лихва за периода 15.02.2016г. до 27.04.2017г. включително.

          Признава, че оспорването на истинността – автентичност на Договор за срочен банков кредит № 98443/ 25.02.2015 г., в частта на подписа положен за Ц.Р.К. не е доказано.

          Осъжда Ц.Р.К., ЕГН: **********,***, да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, п. код 1407, район Лозенец, бул. ”Никола Вапцаров ” №55, „Експо”2000, сумата н общ размер на 1 343,29лева разноски в настоящето производство и сумата в общ размер на 483,29лева разноски в заповедното производство.

          Отхвърля искането на Ц.Р.К., ЕГН: **********,***, за присъждане разноски по производството, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                       Районен съдия :