Решение по дело №735/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 845
Дата: 9 май 2023 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20237180700735
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 845/9.5.2023г.

 

гр. Пловдив, 09.05. 2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, ХХVІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря Станка Журналова и  с участието на прокурора Марин Пелтеков, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 735 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП гр. Пловдив, против Решение № 22/06.01.2023 г., постановено по АНД № 20225330205172/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, 26-ти н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 650961-F481438/28.07.2022 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „АРТ ПЕЙНТ“ ЕООД на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, като по същество се иска постановяване на решение, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.

Ответникът „АРТ ПЕЙНТ“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител и не взима становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита касационната жалба за неоснователна.

Съдът, като обсъди наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и, като извърши, на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред районен съд е обжалвано Наказателно постановление № 650961-F481438/28.07.2022 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „АРТ ПЕЙНТ“ ЕООД на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 във вр. чл. 125, ал. 1 от ЗДДС

От фактическа страна е установено, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП П. на 15.01.2019 г. се установява, че „АРТ ПЕЙНТ"ЕООД с БУЛСТАТ *********, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на справка декларация по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП П. за данъчен период 01.12.2018 г. – 31.12.2018г. до 14.01.2019 г. включително. Справка декларация по смисъла на чл.125 отЗДДС не е подадена в ТД на НАП – Пловдив и към момента на съставяне на АУАН.

За да отмени НП, районният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява по несъмнен начин, че дружеството е осъществило административно нарушение по смисъла на чл.125 ал.5 ЗДДС, защото законодателят е посочил, че справка – декларация се подава заедно с отчетни регистри, поради което не може при условията на чл.18 ЗАНН да се приеме, че неподаването на справка-декларация е самостоятелно административно нарушение. Допълнително се е обосновал, че санкционирането поотделно на две самостоятелни административни нарушения - неподаване на справка–декларация и, отделно, на отчетни регистри води до непропорционалност на наложената санкция и тя се явява като такава в двоен размер, което неоснователно влошава материалното състояние на нарушителя. Изхождайки от анализа на посочената правна норма и отнасяйки ги към разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗДДС, районният съд е формирал извод за липса на основания за прилагане на чл.18 ЗАНН и за наличие на основание да отпадне административнонаказателната отговорност поради това, че за едно и също административно нарушение са определени и наложени две самостоятелни административни наказания. Затова съдът е направил извод, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Решението е правилно.

При постановяване на решението си въззивният съд подробно е изследвал спорните въпроси. В мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на касатора и тези правни изводи на РС се споделят от настоящата инстанция.

Районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила,като с оглед  нормата на чл.221 ал.2 пр.2 от АПК настоящият касационен състав  препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

При този изход на спора и предвид претенциите на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива не се следват.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXVI състав,

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22/06.01.2023 г., постановено по АНД № 20225330205172/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, 26-ти н.с.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                         2.