РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. гр. Лом, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боряна Ал. А.а
при участието на секретаря Росина В. Д.а
като разгледа докладваното от Боряна Ал. А.а Гражданско дело №
20221620102113 по описа за 2022 година
Иск с правно основание: 422, вр.чл.415 ГПК .
Производство по реда на чл.237 ГПК.
Ищеца, в исковата си молба до съда, претендира, че ответника - не е
изпълнил задълженията си да заплати дължимите суми за консумирана от
него електрическа енергия, както и законната лихва върху главницата и
разноски по водене на делото.
Представят писмени доказателства към исковата молба.
На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът е изпратил препис от исковата
молба ведно с приложенията на ответника, който в указания едномесечен
срок не е подал писмен отговор.
С определение, постановено в закрито заседание на 16.01.2023 г., съдът е
допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и
насрочил делото за открито съдебно заседание.
В първото по делото съдебно заседание, ответника е редовно призован,
явява се лично в с.з и желае делото да се гледа. Заявява, че признава иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността съдът да
постанови решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
1
същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1. В съдебно заседание ответника
направи изрично волеизявление за признание на иска .
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и
доказани и следва да бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска,
като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
Ответника следва заплати направените от ищеца разходи в
производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като такива се
претендират.
Мотивиран от горното и на основание чл.237,ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. А. Д. с ЕГН ********** от с. С., обл. М., да заплати на
“Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 576,77
лв./петстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и седем ст./, от които:
сумата 559,62 лв./петстотин петдесет и девет лева и 62 ст./ - главница за
употребена и незаплатена електроенергия за периода 09.11.2021г.-
09.06.2022г., лихва за забава в размер на 17,15 лв./седемнадесет лева и 15 ст./
– считано от 30.12.2021г. – 29.06.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.07.2022г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 121,00 лв. /сто двадесет и един лева/ – разноски по заповедното
производство и 169,00 лв. /сто шестдесет и девет лева/ по исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОКРЪЖЕН СЪД –
Монтана в двуседмичен срок от датата на връчването.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
2