№ 1517
гр. Пловдив , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Секретар:Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20205330205496 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Община Хисаря, представлявана от П.Й.Г. –
кмет против Наказателно постановление № НЯСС – 105/ 20.07.2020 г.,
издадено от К.М.В – заместник председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл. 83 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) вр. чл. 201, ал.
12 вр. чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ) на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 6 000 (шест хиляди) лева за
нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
С жалбата се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното наказателно постановление, като е
формулирано искане за неговата отмяна, алтернативно – размерът на
имуществената санкция да бъде намален до предвидения в закона минимум.
Въззиваемата страна ангажира подробно писмено становище за
неоснователност на въззивната жалба, поради което моли атакуваното
наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно постановено.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
1
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено.
Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 04.07.2019 г., ***и от Главна дирекция „НЯСС“ при ДАМТН извършили
проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Момина
баня“, собственост на Община Хисаря. За извършената проверка бил съставен
Констативен протокол № 07-01-114/04.07.2019 г., с който на собственика на
язовирната стена и съоръженията към нея било дадено предписание да се
премахне храстовидната растителност по въздушния откос и да се премахне
храстовидната растителност по водния откос със срок за изпълнение до
31.10.2019 г. Протоколът бил подписан от представител на Община Хисаря –
А.К.Щ.
На 17.07.2019 г. в Община Хисаря постъпило писмо с изх. № 85- 01- 684 /
12.07.2019г., с което приложено бил изпратен оригинален екземпляр от КП №
07-01-114/04.07.2019г.
На 14.11.2019 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите свид. К.
Г. С. – *** в РО НЯСС „Южна Централна България“ при ДАМТН, съвместно
със З.И.П., извършил проверка на язовир „Момина баня“, находящ се в
поземлен имот № *** землището на град Хисаря, община Хисаря.
Проверката била извършена в присъствието на А.К.Щ.- представител на
жалбоподателя.
В хода на същата, при извършени оглед и обход на язовирната стена и
съоръженията към нея свид. С. установил, че водният откос е с лека ерозия,
обрасъл с храстовидна растителност и въздушният откос е обрасъл с
храстовидна растителност.
При тези факти С. приел, че не било изпълнено задължителното
предписание, дадено с КП № 07-01-114/04.07.2019г., да се премахне
храстовидната растителност по въздушния и по водния откос със срок за
изпълнение до 31.10.2019г.
2
На 28.01.2020г. свид. С. съставил Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 07-001 против Община Хисаря в присъствието на
свидетели и на надлежно упъломощен представител на жалбоподателя, на
когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел С.. Последният помни случая и описва
сторените при двете проверки констатации, както и дадените предписания, а
също и процедурата по съставяне на акта. Съдът намира показанията на
свидетеля С. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за
истинни.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява и от приложените
по делото писмени доказателства, включително констативни протоколи №
07-01-114/04.07.2019г. и № 07-01-192/14.11.2019г. от които се установява
факта на извършените проверки, сторените констатации и дадените
предписания с първия протокол, Акт за публична общинска собственост №
3/28.02.2006г. и скица на поземлен имот – от които се установява
собствеността върху язовир „Момина баня“.
От Заповед № А-5/02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН се установява,
че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице,
което е действало в рамките на своята материална и териториална
компетентност. Компетентността на актосъставителя се изяснява от Заповед
№ А-517/12.07.2018 г. и Заповед № А – 601/18.09.2019 г. на председателя на
ДАМТН.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи
основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание.
Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със
3
съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган. Налице е и пълно
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
По отношение на правилността на наказателното постановление,
настоящата съдебна инстанция намира, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което Община Хисаря ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – гр.Хисаря, ул.„Генерал Гурко“ № 14 е
нарушила разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите – за това, че като
собственик на язовирна стена и съоръжения към нея, а именно – на Язовир
„Момина баня“, намиращ се в поземлен имот № ***, в землището на град
Хисаря, община Хисаря, актуван с Акт за публична общинска собственост №
3/28.02.2006г., не е изпълнила предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите, дадено в Констативен протокол № 07-01-114/ 04.07.2019г., а именно –
да се премахне храстовидната растителност по водния откос, както и да се
премахне храстовидната растителност по въздушния откос, със срок на
изпълнение до 31.10.2019г..
В този смисъл съдът намери за по същество неотносими възраженията на
жалбоподателя, че преливникът на язовирната стена бил в добро състоние,
касае се за малка язовирна стена и т.н.
Следва да се посочи, че разглежданото нарушение е формално такова, като
не подлежи на изследване колко точно е степента на опасност за населението,
създадена от бездействието на жалбоподателя, като допълнително следва да
се съобрази, че в случая е ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна. В този
смисъл не подлежи на изследване въпросът за това какви са причините,
довели до нарушението и налице ли е виновно поведение на жалбоподателя .
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира,
че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен
случай на административно нарушение.
Действително съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно
4
дело 1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид
нарушения на разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, отчетена от
законодателя при въздигане на деянията в нарушение. Както вече беше
отбелязано процесното нарушение е такова на просто извършване и
обществената опасност на подобни деяния не е необходимо /и не е възможно/
да се установява във всеки отделен случай. Следва отново да се акцентира, че
за реализиране от обективна страна на процесното деяние не е необходимо да
е възникнала непосредствена опасност за живота, здравето и имуществото на
трети лица.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е предвидена имуществена
санкция в размер от 1 000 до 20 000 лева. При определяне на размера на
имуществената санкция съдът следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя
по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай
административнонаказващият орган е отмерил имуществена санкция в размер
5
на 6 000 лева. В наказателното постановление обаче наказващият орган не е
посочил как е определил именно този размер на следващата се на нарушителя
санкция, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и
как те се съотнасят.
Изложеното обусловя извод, че горепосоченият размер на наказанието е
незаконосъобразен като необоснован, доколкото в наказателното
постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-
високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на
деянието, нито предвид данните за санкционираното лице, включително не се
твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни (макар и
несъставомерни) последици от деянието, разкриващи по-висока степен на
обществена опасност от типичната.
Съдът намира, че по делото не се установяват отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което обжалваното наказателно постановление следва
да бъде изменено в частта си относно размера на наложената имуществена
санкция, като същият бъде намален на 1 000 (хиляда) лева, който размер
съответства на конкретната степен на обществена опасност на деянието и ще
съдейства за постигането на предупредителен ефект спрямо жалбоподателя, а
в останалата си част НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС – 105/ 20.07.2020 г.,
издадено от К.М.В – заместник председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл. 83 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) вр. чл. 201, ал.
12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите (ЗВ) на Община Хисаря ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление – град Хисаря, ул. „Генерал
Гурко“ № 14 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 6 000 (шест
хиляди) лева за нарушение по чл. 190а, ал. 2 вр. чл. 190а, ал. 1, т.3 от Закона
за водите като НАМАЛЯВА наложеното на основание чл.200, ал.1, т.39 от
Закона за водите административно наказание – имуществена санкция в
размер на 6 000 лева до размер от 1 000 лв. / хиляда лева/, като
ПОТВЪРЖАДВА наказателното постановление в останалата му част.
6
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7