Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 07.02.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и пети януари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №9054 по описа на СГС за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е частичен иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр.
чл.45 ЗЗД.
Ищецът Ю.Х.М. твърди, че на
12.02.2014 г. на път ІІІ-12, км.1650, в посока от гр. Монтана за с. Добридол, наследодателят и Ш.Р.М. е пострадал от ПТП, вина
за което има водачът на л.а. „Фолксваген Транспортер”
с рег. № ********. Поддържа, че от деликта наследодателят и получила множество телесни
увреждания – остра дихателна и сърдечна недостатъчност, развила се на база
травматичен шок, вследствие на тежка множествена травма, които увреждания са били несъвместими с живота и които са
довели до смъртта му.
Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
ответникът З. „Л.И.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това
МПС. Твърди, че е съпруга на пострадалия Ш.Р.М. и след смъртта му е изгубила
своята морална и материална опора, често плаче, защото не може да преживее
случилото се, чувства се самотна и отчаяна, животът и е лишен от радост и
смисъл без присъствието на съпруга и, психиката и е разбита. Счита, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 500 000,00
лв., като в рамките на производството по настоящето дело претендира сумата 200 000,00
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 12.02.2014
г. до окончателното плащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД в
сроковете за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва, че
ищецът има качеството на трето лице, увредено от деликт,
настъпил по причина от действията на застраховано по застраховка „Гражданска
отговорност“ лице, както и наличието на виновно и противоправно
поведения от страна на водача на л.а. „Фолксваген Транспортер“.
Релевира и възражение за съпричиняване
от страна пострадалото лице и от страна на водача на т.а. „Ман“. Оспорва
размера на сочените от ищеца неимуществени вреди. Претендира разноски.
По делото на основание чл.219
ал.1 ГПК, като трето лице-помагач на страната на ответника е привлечен ЗК „О.–
клон Б.”, който оспорва предявения иск.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск
в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връЗ.а
от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована от ответника, е
претърпял вреди, изразяващи се в смърт на лице, с което е в семейни или
приравнени на такива отношения, както и какъв е техният действителен вид и
размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 12.02.2014 г.
е реализирано ПТП , в което е участвал л.а. „Фолксваген Транспортер“
с рег. № ********, в който автомобил е пътувал наследодателят на ищеца, в разултат на което ПТП е настъпила смъртта на наследодателя на
ищеца Ш.Р.М..
От представените по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1/14, съставен от длъжностно
лице след посещение на местопроизшествието, и постановление за прекратяване на
наказателното производство от 22.02.2016 г. на прокурор при ОП – гр. Монтана,
се установява, че на 12.02.2014 г. на път ІІІ-12, км.1650, в посока от гр.
Монтана за с. Добридол, е реализирано ПТП между л.а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********, управляван от Е.М.Х. и т.а.
„Ман“ с рег. № ********, управляван от С.Д. Л., при което ПТП е настъпила
смъртта на наследодателя на ищеца.
От показанията на свид. С. Л. се установява, че процесното
ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, като микробусът е навлязъл в
лентата за насрещно движение и се е ударил челно в страничната част на т.а.
„Ман“. Свидетелят сочи още, че според него водачът на микробуса е бил заспал на
волана, както и че се движел със скорост от над 100 км/ч.
От приетото по делото заключение
на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното
ПТП е настъпило изцяло в лентата за движение на т.а. „Ман“ в посока към гр.
Монтана, като към момента на удара скоростта на л.а. „Фолксваген Транспортер“ е била около 112 км/ч, а на т.а. „Ман“ - около
8 км/ч, като при движение на л.а. „Фолксваген Транспортер“
в десния завой критичната му скорост е била между 98-113 км/ч. Вещото лице сочи
още, че причината за настъпване на ПТП са действията на водача на л.а.
„Фолксваген Транспортер“ - неговата преценка и избор
на скоростта в завоя при хлъзгава и заледена пътна настилка, и скоростта му от
112 км/ч при наличие на пътен знак, ограничаващ скоростта до 40 км/ч. От
заключението се установява още, че водачът на т.а. „Ман“ не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на процесното
ПТП, дори и да е бил спрял, а водачът на л.а. „Фолксваген Транспортер“
е имал възможност да не допусне ПТП, ако се е движил с по-ниска от 90 км/ч
скорост и ако е спазил предписанията на пътния знак, ограничаващ скоростта до
40 км/ч.
С оглед на това, съдът достигна
до правния извод, че водачът на л.а. „Фолксваген Транспортер”
с рег. № ********
Е.М.Х. е извършил виновно противоправно деяние, като
е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 и чл.21 ал.2 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП – 12.02.2014 г. между ответника и
собственика на л.а. „Фолксваген Транспортер” с рег. №
******** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
От приетото по делото заключение
на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че причината за смъртта
на Ш.Р.М. е тежка съчетана /черепно-мозъчна, лицева, гръдна и на опорно-двигателния
апарат/ травма, като водеща роля е имала тежката ЧМТ. Вещото лице сочи още, че
е налице пряка причинно-следствена връЗ.а между
настъпилата смърт и уврежданията от ПТП.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ
отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са
собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно
основание.
Деликтът
е настъпил в срока на застрахователното събитие.
Когато пострадалият е
починал, увредени се явяват най – блиЗ.ите му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с
Постановление №5 от 1969 г.– низходящите, възходящите и съпругът, взетото за отглеждане и
осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от различен пол, които
са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта
на едното от тях,
имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди
от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и
направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента.
От представените по делото
удостоверение за наследници от 24.02.2014 г., издадено от с. Лале, Община
Момчилград, акт за женитба №43 от 22.05.29158 г. и удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки №25 от 26.05.2017 г., издадено от Община Момчилград, се
установява, че ищецът
е съпруга, т.е. законен наследник на починалия
при ПТП – Ш.Р.М., и в това си качество е от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на свид. Ф.И.се установява, че преди катастрофата ищецът е
била учтива и добра, а сега не и се говори много, тъжна е, плаче, гледа към
гробището, което е близо до къщата и, трудно и е сама, след ПТП е отслабнала.
Свидетелят сочи още, че в деня след катастрофата ищецът е плакала много, била е
тъжна, не е могла да става. Преди инцидента за всичко е разчитала на съпруга
си, винаги са живеели заедно, разбирали са се, не са се карали. Към настоящия
момент не е преодоляла смъртта на съпруга си, много се е променила, не общува с
хората.
С оглед на така събраните
доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е търпял неимуществени вреди, свързани с мъката и страданията от
загубата на нейния наследодател. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болките и страданията, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
В резултат на процесното
ПТП е починал съпругът на ищеца. Установи се, че към датата на пътния инцидент починалият е
бил на 76 г., а съпругата му на 75 г. Съдът приема въз основа на показанията на
разпитаните свидетели, степента на родство, емоционалната близост и житейска
гледна точка, че в резултат на това ищецът е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в мъка и страдания от загубата на своя най - близък човек, които
вреди са в пряка причинно – следствена връзка с виновното противоправно
деяние на водача, управлявал л.а. „Фолксваген Транспортер“. Доколкото смъртта поставя край на живота като най-ценно
човешко благо, което прави вредите от настъпването и от една страна
невъзвратими, а от друга – най-големи, ако трябва да бъдат от морална гледна
точка градирани в някаква скала, то за това житейско събитие следва да се
определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок отколкото за
претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреди, които не са довели до
слагане на край на живота. Ищецът е останал завинаги лишен от близостта на своя
дългогодишен партньор в живота, с когото са създали дом, семейство и са
отгледали децата си. Тъй като по делото
безспорно се установи, че между ищеца и починалия е поддържана емоционална
връзка, изградена при взаимно разбирателство и подкрепа като между съпруг и
съпруга, и отчитайки внезапната и неочаквана смърт, а като такава и съпроводена
и с изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след негово
продължително боледуване, съдът намира, че справедливостта изисква на ищеца да
бъде определено обезщетение в размер на сумата от 120 000,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно
разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените
в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение
по пътищата обаче е основание да
се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване
на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането,
че за да
е налице вина на участник в пътното
движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните
от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение,
но и нарушенията да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В
този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК –
напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването
е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер
на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република Б. сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява едИ.твено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От показанията на свид. А.М. се установява, че е транспортирал процесния л.а. „Фолксваген Транспортер“
след около една седмица от процесното ПТП, като и
трите седалки от последния ред не са били прикрепени, а са били изкъртени и
минали напред към шофьорската седалка.
От
приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че автомобилите „Фолксваген Транспортер“
са фабрично оборудвани с предпазни колани на всичките 9 места, като на предните
3 места за водача и двамата пътници в дясно от него коланите са триточкови, а
на задните 2 реда седалки с по 3 места – са както следва: на средния ред и
трите места са с триточкови колани, като най-дясната седалка е със сгъваема
облегалка напред, а на най-задния ред седалки двете външни места са с
триточкови колани, а средното място – с двуточков
колан – самолетен тип.
От
приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че при наследодателя на ищеца не са описани травматични увреждания,
които да се специфични или характерни за въздействие на предпазен колан, но такива
могат и да липсват и при поставен предпазен колан. Вещото лице сочи още, че
след сблъсъка на двете МПС тялото на пострадалия се е изнесло напред и се е
ударило в предностоящата вертикална чест на
седалката. При наличие на правилно поставен предпазен колан, поради фиксиране
на тялото към седалката, в значителна степен е могло да се ограничат по тежест
причинените на пострадалия травматични увреждания от директни удари, би се
ограничила по тежест и черепно-мозъчната и гръдна травма, тъй като при
задържане на тялото към седалката би се намалила амплитудата на движения и
въздействащата травмираща сила, но предпазния колан не е в състояние да
ограничи получаването на инерционни травми на вътрешните органи и да предпази
пострадалия от увреждания по механизма на притискане от пластични деформации, и
при тази скорост е налице реална и висока опасност да настъпи смърт и при
поставен колан. От заключението се установява още, че пострадалият Ш.Р.М. се е
возел отзад до плъзгащата се дясна врата на л.а. „Фолксваген Транпортер“, а всички травми на пострадалия са получени от
действие на твърди предмети и отговарят да са получени по механизъм на
травмиране на пасажер в автомобил при челен удар с висока скорост. За
констатираните при пострадалия травми само от медицИ.ка гледна точка не може да се изключи и получаване по
механизъм на удар и приплъзване при съприкосновение
след изпадане от автомобил. В о.с.з., проведено на 02.11.2017 г., вещото лице
сочи, че починалият наследодател на ищеца е намерен на задната седалка на
автомобила, непосредствено до дясната плъзгаща се врата, както и че по неговото
тяло не са открити специфични травми от въздействието на предпазен колан, но
такива могат да липсват и при поставен колан в зависимост от облеклото на
лицето. Ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан, главата не би
достигнала до предната седалка и не би получил ЧМТ, но ако има деформация,
каквато е описана в дясната част на автомобила, тази травма може да се получи
от въздействието на пластичната деформация от изпъкващите навътре части на
автомобила.
От
приетото по делото допълнително заключение на СМЕ, което съдът кредитира
напълно, се установява, че в случай, че седалката, на която е пътувал Ш.Р.М.,
не е останала статична, а се е откъснала от мястото си при този удар, то тя е
следвала същото движение напред, като при това положение, независимо дали
тялото на пострадалия е било фиксирано с колан към седалката или не, и
независимо от това дали фиксиращия колан е двуточков
или триточков, то с още по-голяма вероятност би се травмирало, както директно
от колана, така и от достигане на главата и горната част на тялото до предностоящата вертикална част на седалката в микробуса с
директен удар в нея. Вещото лице сочи още, че допълнително травмиращо
въздействие върху тялото ще има и при притискане от откъсналата се седалка и приема,
че при подобен удар с голяма вероятност биха се получили както смъртоносната
ЧМТ, така и тежката гръдна травма, т.е. от директното съприкосновение може да
се причини смъртоносно увреждане.
При тези данни и с оглед събраните в рамките на производството
по настоящето дело доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по
делото не се установи при условията на пълно и главно доказване твърдението на
ответника, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, т.е. не се
установи нарушение на разпоредбата на чл.137в ЗДвП. Освен това от двете
заключения на СМЕ, които съдът кредитира напълно, както и от разпита на вещото
лице, се установи безспорно и категорично,
че предпазният колан не би ограничил получените от пострадалия Ш.Р.М. при процесното ПТП травми, които са в резултат от увреждания по
механизма на притискане от пластични деформации, както и че при високата
скорост, с която се е движил микробуса, е налице реална и висока опасност да
настъпи смърт и при поставен предпазен колан. ЧМТ не би се получила от удар в предната седалка
при поставен предпазен колан, но може да се получи и при поставен колан от
въздействието на пластичната деформация от изпъкващите навътре части на
автомобила т.е. не се установи и соченото нарушение на правилата за движение от
страна на пострадалия Ш.Р.М. да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, доколкото
се установи, че смъртта на пострадалия не и следствие от непоставяне на обезопасителен колан.
Недоказани са и възраженията на ответника, че водачът на л.а. „Фолксваген Транспортер“ е
управлявал МПС след употреба на алкохол, респ., че пострадалият Ш.Р.М. е знаел
за това. Ответникът, чиято е доказателствената тежест
за това, не ангажира никакви доказателства в тази насока.
По отношение на възражението за съпричиняване
на вредите от страна на водача на т.а. „Ман“ е налице трайно непротиворечива
практика на съдилищата и в правната доктрина /решение №121 от 18. 09. 2014 г.
по т.д. №2859/2013 год. на І ТО на ВКС, решение №37 от 01.09.2015 г. по т.д.
№1070/2014 год. на ІІ ТО на ВКС/, че при съпричиняване,
при условията на чл.53 ЗЗД, на увреждането от няколко деликвенти,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с един от
тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредата до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования
при него деликвент. Застрахователят за гражданската
отговорност на виновния за непозволеното увреждане водач на МПС, респ. Гаранционния
фонд и причинителят на деликта не са солидарно
отговорни пред пострадалия, но последният може да иска обезщетяване на
понесените от него вреди в действителния им, нелимитиран
размер или от застрахователя, респ. от Гаранционния фонд, или от деликвента, като насочи исковата си претенция срещу някои
от тях, според своя избор. Предвид изложеното, съдът приема, че е неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване на вредата
от водача на тежкотоварното МПС.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявеният иск се явява частично основателен до размера на сумата
от 120 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер, и
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
По искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди съдът приема, че задължението на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ е да обезщети пострадалите от деянието на
застрахования така, както би ги обезщетил прекия причинител на вредата.
Източникът на задължението на прекия причинител е непозволеното увреждане, при
което длъжникът изпада в забава с факта на увреждането, т.е. не е необходима
покана за настъпването на изискуемостта на вземането. Ето защо и лихвата за
забава се дължи от деня на увреждането /арг. чл.84 ал.3 ЗЗД/, макар ответникът в настоящия случай да дължи обезщетението по силата на
договора, сключен между него и прекия причинител. Затова дължимото обезщетение
следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на увреждането на
пострадалия – 12.02.2014 г. до окончателното им изплащане.
С оглед изхода от
делото и направеното искане, на ищеца на основание
чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от
иска, в размер на сумата от 2718,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА, а на основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 4800,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 330,00 лв., представляваща депозити
за вещи лица.
При този изход на делото и с
оглед на изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от иска в размер
на сумата от 160,00 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от 180,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.” АД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ю.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от
120 000,00 лв., като част от общо претендираната
сума от 500 000,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от 12.02.2014
г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано на 12.02.2014 г. на път ІІІ-12, км.1650, в
посока от гр. Монтана за с. Добридол, ПТП
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта
на съпруга и Ш.Р.М.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 200 000,00 лв.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.” АД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Адв. П.С., адрес: ***, офис 9, на основание
чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 2718,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 4800,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 330,00 лв., представляваща депозити за
вещи лица.
ОСЪЖДА
Ю.Х.М., ЕГН
**********, адрес: ***, да заплати на ЗК
„Л.И.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 340,00 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
е постановено при участие на третото лице помагач на страната на ответника ЗК „О.– клон Б.”, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление:***-142А.
Решението подлежи на обжалване
пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: