№ 10326
гр. София, 22.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110171099 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
22.09.2022 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав , в
публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесет и втора година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОНСТАНТИН КУНЧЕВ
при секретаря Биляна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Кунчев, гражданско
дело № 71099 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д. П. Е., ЕГН ********** срещу „Ф.л. ..,
ЕИК ... осъдителен иск с правно основание 128, т. 2 КТ за сумата от 2025 лева,
представляваща незаплатено основно трудово възнаграждение за периода от месец ноември
1
2018 г. до месец януари 2019 г. и за сумата от 2325 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение по споразумение от 01.06.2018 г. за месец януари 2019 г.
Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника по силата на Трудов
договор № 001/03.04.2018 г., като е заемала длъжността „специалист спедиторска дейност“
при осем часов работен ден. Поддържа, че от подписване на трудовия договор - 03.04.2018г.
до края на месец януари 2019г. е изпълнява трудовите си задължения възложени от
работодателя, за което съгласно т.4 от Трудовия договор е уговорено за работодателят да
заплаща основно месечно трудово възнаграждение в размер на 675 лева.
В т. 2 от допълнително споразумение, сключено на 01.06.2018г., страните се
споразумели работодателят да заплаща и допълнително трудово възнаграждение на ищцата
за постигнати резултати в размер на 2325 лева. В края на месец януари 2019г. трудовото
правоотношение било прекратено по инициатива на работодателя, като за периода месец
ноември 2018г. - месец януари 2019г. работодателят не заплатил на ищцата дължимото
основно трудово възнаграждение в общ размер на 2025, а за месец януари не било заплатено
договореното допълнителното възнаграждение от 2325 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба. В съдебно
заседание се явява управителя Б.П.П. котйо признава, че не е изплатил дължимите суми.
Твърди, че причината е, че ищцата е присвоила пари от дружествто.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото не се спори относно наличието на трудово правоотношение по силата на
Трудов договор № 001/03.04.2018 г., като е заемала длъжността „специалист спедиторска
дейност“ при осем часов работен ден.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При
предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на работника /служителя е да докаже, че
претендираното от него неизплатено възнаграждение действително е било уговорено с
работодателя, че то е било част от съдържанието на трудовото правоотношение и, че е
престирал реално уговорената работа, доколкото от тези положителни факти именно
работникът черпи изгодни правни последици, а в тежест на работодателя е да докаже, че
дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
Безспорно се установява от представените писмени доказателства, че за процесния
период страните са били в трудово правоотношение. В конкретния случай ответникът не е
оспорил, а и с оглед презумпцията уредена в чл. 8, ал. 2 от КТ съдът приема, че през
процесния период ищецът е изпълнявал своето основно трудово задължение да престира на
работодателя своята трудова сила.
Ответникът е признал, че не е заплатил дължимите суми, с оглед което исковете са
доказани и следва да се уважат.
Причините изложени от ответника за неизпълнението не са от естеството да освободят
работодателят от задължението му да плаща уговорено трудово възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф.л. .., ЕИК ... да плати на Д. П. Е., ЕГН **********, сумата от 2025
лева, представляваща незаплатено основно трудово възнаграждение за периода от месец
ноември 2018 г. до месец януари 2019 г., както и сумата от 2325 лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение по споразумение от 01.06.2018 г. за месец януари
2019 г.
ОСЪЖДА „Ф.л. .., ЕИК ... да плати на Д. П. Е., ЕГН ********** сумата от 500
лв.,представляваща разноски по делото на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ф.л. .., ЕИК ... да заплати на С.Р.С. сумата от 174 лв., представляващи
разноски и такси за производство, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3