РЕШЕНИЕ
№ …
гр. София, 10.07.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното
съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при
секретаря Евгения Гачева, като разгледа т.д.
№ 1515 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
твърди, че с ответника е сключил предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, при условията на плащане в чл. 2 от договора. Твърди, че
ответникът е заплатил сумата от 17895,21 евро по чл. 2.2 от договора в деня на
сключването му, но не е изпълнил задължението си за заплащане на цената по чл.
2.3 от договора в срок, върху която незаплатена сума и претендира неустойката.
Поради неплащане на цената за ищеца са настъпили вреди от невъзможността да се
сключи окончателен договор. Твърди, че страните не са уговорили отметнина.
Ответникът
оспорва иска, като твърди договорът да е прекратен на 17.09.2015 година –
уговореният срок за заплащане на продажната цена в цялост. Твърди, че ищецът е
задържал заплатената по чл. 2.2 сума и същата има характер на задатък по см. на
чл. 93 ЗЗД. Твърди и че е налице
договорка за отметнина и най-късно на 18.09.22015 година договорът е прекратен
по силата на договореното в този смисъл.
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 28736,72 евро лв.,
представляваща неустойка по чл. 14 от договора за 166 дни забава изпълнението
на задължение по предварителен договор от 14.09.2015г.
В
тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение между страните,
включващо и неустоечно съглашение за вредите от забавено изпълнение на
задължението за заплащане на сумата по чл. 2.3 от предварителния договор,
размер на уговорената неустойка, изпадане на ответника в забава.
В
тежест на ответника е да установи наличието на уговорка за отметнина или даден
задатък, да докаже прекратяване на договора и датата, на която това е станало.
Страните
не спорят и съответно на основание чл. 153 ГПК, съдът приема за доказани
следните факти: сключен между страните предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, със съдържанието по представения с исковата
молба такъв; заплащане от ответника на сумата от 17895,21 евро по чл. 2.2 от
договора в деня на сключването му.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На
14.09.2015 година, страните са сключили предварителен договор по чл. 19 ЗЗД за
покупко - продажба на недвижим имот, при договорена цена от общо 191 008 евро с
ДДС. В чл. 2-2 от договора страните са се съгласили, че част от продажната цена от 17 895,21 евро се заплаща при
сключване на предварителния договор и като гаранция за изпълнение задълженията
на купувача. В чл. 2-3 е посочено, че остатъкът от цената е дължим до
17.09.2015 година, като купувачът е следвало да открие /при параметрите в
договора/ доверителна сметка на името на продавача и преведе сумата по нея /и
уведоми продавача за това/, като последната се освобождава при условията на чл.
2-4 от договора. Няма спор между страните, както и се установява от писмените
доказателства по делото, че на 14.09.2015 година /платежно нареждане на л. 33/,
купувачът е превел по сметка на продавача сумата от 17 895,21 евро, че
нито една от страните не се е явила при нотариуса, както и няма спор, че и
понастоящем остатъкът от дължимата цена не е преведен по доверителна сметка на
името на продавача, като не се установява и такава въобще да е била открита от
купувача, съобразно уговореното в чл. 2, ал. 3.
Страните
са се задължили да сключат окончателен договор на 18.09.2015 година, като в чл.
4 изрично е записано, че при неявяване на страна, констатирано с протокол на нотариуса, страните ще считат това за
отказ на неявилата се страна за сключване на окончателния договор, а при
неплащане на дължимите суми от купувача в уговорените срокове – страните ще
считат, че купувачът се отказва от сключване на окончателен договор, дори и да
се яви при нотариус. В изречение последно на чл. 4, страните изрично са
пояснили, че неразкриване на доверителна сметка/незаплащане на цената ще се
приема за неизпълнение на задължението по договора. В чл. 12 от договора се
съдържа уговорка за задатък, като именно такъв характер е придаден на
заплатеното „капаро“. Чл. 14, ал. 1 от договора се уреждат отношенията между
страните при виновно неизпълнение на задължение по договора от страна на
купувача, като е предвидено, че в този случай продавачът задържа заплатеното
капаро. В чл. 14, ал. 2 от договора се уреждат отношенията между страните при
виновно изпълнение от страна на купувача на основните му задължения по договора
– заплащане на цената в предвидените срокове, като е уговорена неустойка за
забава в плащането на цената /“капаро“ и остатък/. В чл. 14, ал. 3 от договора,
както беше посочено, е уредена възможността за разваляне на договора от страна
на продавача, когато купувачът се откаже
от сключване на окончателен договор. В този случай заплатеният аванс от
продажната цена, остава в полза на продавача. При тълкуване на посочената
разпоредба на чл. 4, в духа на целия договор и връзката мужду отделните клаузи,
както и предвид обичаите в практиката, по реда на чл. 20 ЗЗД, съдът приема, че
страните са определили действията, при извършване на които следва да се приеме,
че е налице неизпълнение по договора на задължението за сключване на
окончателен договор. В този смисъл, нормата не урежда възможност за автоматично
прекратяване на договора. Именно затова в чл. 14, ал. 3, изрично са посочени и
последиците от неизпълнението на посоченото в чл. 4 задължение на купувача,
като в този случай продавачът има право да развали договора с писмено
уведомление или с изявление пред нотариуса,
отразено в протокола по чл. 4. Или, съдът приема, че за страните хипотезата
на „отказ от сключване на окончателен договор“ всъщност представлява
„неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор“, което не е
равнозначно на отказ от предварителния договор по смисъла на чл. 93 ЗЗД /така в
чл. 4 и чл. 14 от договора/.
При
систематично тълкуване на уговореното в чл. 14, ал. 2, вр. чл. 2 от договора,
по реда на чл. 20 ЗЗД, се установява и че уговорената с процесната клауза /чл.
14, ал. 2, на която ищецът основава претенцията си/ неустойка обезщетява вреди
от забавено изпълнение по действащ договор и не представлява компенсаторна неустойка.
Неустойката за забавено изпълнение /каквато е процесната/ има функцията да
обезщети кредитора за вредите от забавата, но
предполага наличието на действащо облигационно правоотношение по предварителния
договор.
Безспорно,
продавачът не е отправял волеизявление до насрещната страна, нито пък се
установява да се е явил пред нотариуса, за да заяви волята си за разваляне на
договора. Тоест, не се доказа разваляне на договора от страна на продавача.
Не
се касае и до срочен договор. Чл. 4 от договора определя срока за изпълнение на
основното задължение по предварителния договор – сключването на окончателен
такъв, но не прави договора срочен. Не е уговорено и автоматично прекратяване
на договора при неявяване на страните при нотариуса.
Следва
да се обсъдят и останалите две възможности - да е настъпил ефектът на чл. 89,
изр. 1 ЗЗД и договорът да е развален по право или ответникът да е прекратил
едностранно договора с позоваване на насрещно неизпълнение /т.е., когато
разваля/.
Втората
от посочените хипотези не е налице. Едва с представените в о.с.з.
доказателства, във връзка с изготвения по делото доклад, се установява
отправено и достигнало до адресата изявление за разваляне
от страна на купувача. Действително, възможно е едностранно разваляне от коя да
е от две неизправни страни
/при настъпила изискуемост на задълженията и при липса на взаимната им обусловеност/. Но, в
случая, за купувача не е възникнало потестативното право едностранно да развали
договора по реда на чл. 87 ЗЗД. Изпълнението е започнало с превеждане от
купувача в срок на авансовата сума и с изпълнение в срок на задължението на
продавача по чл. 10 от договора /молбата за прекратяване на производството по
несъстоятелност е входирана в съда още на 15.09.2015 г. - л. 46 от делото и
служебна справка в търговския регистър/. Следващото във времево отношение е
задължението на купувача по чл. 2, т. 3 за откриване на доверителна сметка и
уведомяване на продавача. Това задължение Е.И.И. ЕООД не е изпълнило и същото е
изискуемо от 17.09.2015 година. Изпълнението на всички останали задължения на продавача са били
обусловени от откриване на доверителна сметка и захранването й с остатъка от
цената, тоест, тяхната изискуемост не е настъпила. Или, изявлението за
разваляне на договора, направено в хода на процеса, не би имало
правопогасителен ефект.
Съдът,
обаче, намира, че договорът е развален по право по смисъла на чл. 89, изр.
първо ЗЗД, считано от 11.07.2016 година, когато спрямо ищеца е открито
производство по несъстоятелност и същият е обявен в несъстоятелност, тоест, са
настъпили последиците по чл. 711 ТЗ. От тази дата облигационната връзка мужду
страните е прекъсната и на основание чл. 88 ЗЗД развалянето има обратно
действие.
Съгласно
Тълкувателно решение 7/2014 година по т.д. № 7/2013 година, не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато
двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е
развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е
единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради
разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. Тоест, в
настоящия случай, на още по-голямо основание неустойката е недължима.
Поради
посочените причини, съдът намира искът за неоснователен.
Ответникът
няма доказателства за сторени разноски.
Воден
от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
С.П.Л. ЕООД, ЕИК: ********** /в несъстоятелност/ срещу Е.И.И. ЕООД, ЕИК: ************
иск по чл. 92 ЗЗД – за заплащане на сумата от 28736,72 евро, представляваща
неустойка по чл. 14 от договора за 166 дни забава изпълнението на задължение по
чл. 2.3 от предварителен договор от 14.09.2015г., считано от 17.09.2015 г. до
29.02.2016 година, като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: