О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2020 Дупница
Номер Година Град
ГО, IV-ти
Районен съд – Дупница състав
22.01. 2020
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1687 2019
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от А.С.З., ЕГН: ********** адрес: ***, чрез адвокат А.Д.,*** срещу А.Д.С., ЕГН: **********, адрес: ***, с която искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от РС - Дупница по ч.гр.д. № 966/2019г. по описа на същия съд.
С определение, постановено по делото на 13.11.2019г., съдът е прекратил производството по гр.дело № 1687/2019 год. по описа на РС – Дупница и осъдил на основание чл. 78, ал. 2 ГПК А.С.З., ЕГН: ********** адрес: *** да заплати на А.Д.С., ЕГН: **********, адрес: *** сторените в производството разноски в размер на 600, 00 лева за адвокатско възнаграждение.
Ищецът е депозирал частна жалба срещу посоченото определение от 13.11.2019г., с което производството по делото е прекратено.
С определение, постановено по в.гр.дело № 4/2020г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, съдът е върнал делото на РС – Дупница за произнасяне по искане по чл. 248 ГПК (за изменение в частта за разноските на определението от 13.11.2019г., постановено по гр.дело № 1687/2019г.), което искане се съдържа в частната жалба, с която е обжалвано определението от 13.11.2019г., постановено по гр.дело № 1687/2019г.
В частната жалба, в която се съдържа искането с правно основание чл. 248 ГПК – предмет на настоящото производство се сочи, че постановявайки определението по делото от 13.11.2019г. в частта за разноските, съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на делото, малкото извършени до момента процесуални действия, както и обстоятелството за липса на доказателства за реално извършване на разноските от ответника в производството пред първата инстанция.
Ответникът по молбата за изменение на определението в частта за разноските, е изразил становище за неоснователност на молбата в отговора на частната жалба.
След обсъждане на молбата, и постановеното по делото решение, съдът намира същата за допустима, но неоснователна, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски. Първата хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Не такъв е настоящият случай - съдът е формирал воля по направеното искане за разноски и изрично я е отразил в акта си. Втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, в които страната настоява при налично произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този случай, искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По реда на изменението, съдът може да промени и първоначалния резултат на своето произнасяне, като присъди разноски, въпреки първоначалния си отказ да стори това - така определение № 234/14.09.2016 год. на по ч. гр. д. № 2904/2016 год. на ВКС, I г. о. В случая съдът се е произнесъл по искането за разноски, като намира, че молбата за изменение представлява по съществото си възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по същество, а предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно. Неоснователно се явява и възражението за липса на доказателства за извършване на разноските предвид приложения към отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие, подписан от доверителя и довереника, част от съдържанието на който има характер на разписка за изплатената и получена сума за адвокатско възнаграждение, т.е. представлява доказателство за извършване на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за изменение в частта за разноските на определението от 13.11.2019г., постановено по гр.дело № 1687/2019г., която молба се съдържа в частната жалба, с която е обжалвано определението от 13.11.2019г., постановено по гр.дело № 1687/2019г., депозирана от А.С.З., ЕГН: ********** адрес: ***, чрез адвокат А.Д.,***, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: