Присъда по дело №1193/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 11
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 3 юли 2021 г.)
Съдия: Елена Йорданова Захова
Дело: 20215300201193
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. Пловдив , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на седемнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Съдебни заседатели:Петър Илиев Иванов

Тереза Венкова Бобчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
и прокурора Георги Гешев Гешев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело от общ
характер № 20215300201193 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Е.. Б. – роден на 15.09.1985 г. в
гр.Асеновград, живущ в същия град, български гражданин от турски
произход, женен, с основно образование, работещ, осъждан-реабилитиран, с
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 31.01.2021 г. в гр.Асеновград,
обл.Пловдив, дал подкуп – една банкнота от 50 лева, сер.№ БТ5969557 на
полицейски орган – полицейски инспектор VI степен в група „Охрана на
обществения ред“ на Сектор „Охрана на обществения ред, териториална
полиция, контрол на общоопасните средства и видеонаблюдение“ към Отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР-Пловдив – С.А.К. и полицейски
инспектор IV степен в „Автоматизирани системи за контрол на правилата за
движение“ в група „Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност“ на Сектор „пътна полиция“ към Отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР-Пловдив – З.Н.Г., за да не извършат действие по
служба – да не му отнемат свидетелството за управление на моторно превозно
средство съгласно чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП, поради което и на основание
1
чл.304а вр.чл.304 ал.1 вр. с чл. 373, ал. 4 вр. с чл. 58 а, ал. 1, вр. с чл. 54 ал. 1
от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
ГЛОБА в размер на 500 лв. (петстотин лева).
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
на подс.В. Е.. Б. наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.2 вр. с ал.1, т.1 от НК ПРИСПАДА от
наказанието ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през
което подс.В. Е.. Б. е бил задържан за 24 часа по ЗМВР на 31.01.2021 г.
ОТНЕМА в полза на Държавата, на основание чл. 307А от НК,
предмета на престъплението - една банкнота от 50 лева, сер.№ БТ5969557,
приложена като веществено доказателство по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подс.В. Е.. Б. да заплати по
сметка на ОД на МВР-Пловдив направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 70 /седемдесет/лева.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протест в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд - Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 11 / 17.06.2021 г. на Окръжен съд – Пловдив,
постановена по наказателно дело от общ характер № 20215300201193 по
описа на съда за 2021 година
Окръжна прокуратура- Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подс.
В. Е. Б. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.304а
вр.чл.304 ал.1 от НК- за това, че на 31.01.2021 г. в гр.Асеновград,
обл.Пловдив, дал подкуп – една банкнота на стойност 50 лева, сер.№
БТ5969557 на полицейски орган – полицейски инспектор VI степен в група
„Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охрана на обществения ред,
териториална полиция, контрол на общоопасните средства и
видеонаблюдение“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Пловдив
– *** и полицейски инспектор IV степен в „Автоматизирани системи за
контрол на правилата за движение“ в група „Организация на движението,
пътен контрол и превантивна дейност“ на Сектор „пътна полиция“ към Отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР-Пловдив – ***, за да не извършат
действие по служба – да не му отнемат свидетелството за управление на
моторно превозно средство съгласно чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със същата
фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна
квалификация на извършеното. Досежно ангажирането на наказателната
отговорност на подсъдимия счита, че наказанието следва да бъде определено
по реда на чл. 54 от НК, като се наложи наказание лишаване от свобода в
размер на девет месеца и глоба в размер на 500 лв., като с оглед реда, по
който протече съдебното следствие, на осн. чл. 58а ал. 1 от НК наказанието
лишаване от свобода бъде намалено с 1/3-та. Пледира, че са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства – упражнявана от подсъдимия
трудова дейност, чисто съдебно минало, семейна ангажираност, оказано
съдействие още на досъдебната фаза. Предлага на основание чл. 66, ал. 1 от
НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода да се
отложи с изпитателен срок от 3 години, като бъде приспаднато времето, през
което подс. Б. е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР на 31.01.2021г.
Счита, че на основание чл. 307а от НК предметът на престъплението- 1
бр.банкнота,с номинал 50лв., която е приобщена като веществено
доказателство, следва да се отнеме в полза на Държавата, а направените по
делото разноски в размер на 70 лв. за изготвената в хода на досъдебното
производство техническа експертиза да се възложат в тежест на подсъдимия.
По искане на подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава
27- ма от НПК, при хипотезата на чл. чл. 372 ал. 4 във вр. с чл. 371 т. 2 от
НПК. Подсъдимият направи признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Съдът, по предвидения от закона ред
прие направеното самопризнание и обяви, че ще го ползва при постановяване
на присъдата. При липсата на оспорване на изложената от прокурора
обвинителна теза, подсъдимият и защитникът му пледираха за определяне на
1
наказание по реда на чл. 54 от НК, като наказанието лишаване от свобода да
бъде в размер на шест месеца, а след дължимата съобр. чл. 58 а ал. 1 от НК
редукция- 4 месеца, глобата- в размер на 500 лв. Като смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства сочат чистото му съдебно минало,
трудовата и семейна ангажираност, ниския размер на доходите, признанието
на вината още при задържането му.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото,
направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните
намира, че самопризнанието на подсъдимия и наличните по делото
доказателства обуславят извод за безспорна фактическа установеност на
извършеното, каквато е описана в обвинителния акт, по който е образувано
съдебното производство. Тя е следната:
На 31.01.2021 г., за времето от 11.00 ч. до 23.00 ч., свидетелите * и *
изпълнявали служебните си задължения като участвали в специализирана
полицейска операция /СПО/ на територията на ОД на МВР – Пловдив,
разпоредена със Заповед № * г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив /л.26
от дос. произв./. Целта на операцията била подобряване на безопасността на
движение на територията на ОД на МВР – Пловдив и ограничаване на
пътнотранспортния травматизъм, чрез недопускане на управление на МПС от
неправоспособни водачи или от употребили алкохол, наркотични вещества
или техни аналози. Видно от писмо № 317р-2415 от 17.02.2021 г. на Началник
сектор "Човешки ресурси" при ОД на МВР /л.31 от дос. произв./, към
31.01.2021 г. свид.* * /л.16, 17 от ДП/ заемал длъжността "полицейски
инспектор ІV степен" в "Автоматизирани системи за контрол на правилата за
движение" в група "Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност" на Сектор "Пътна полиция" към Отдел "Охранителна
полиция" при Областна дирекция на МВР гр.Пловдив. Свид.* * към
посочената дата заемал длъжността полицейски инспектор VІ степен в група
"Охрана на обществения ред" на Сектор "Охрана на обществения ред,
териториална полиция, контрол на общоопасните средства и
видеонаблюдение" към Отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР –
Пловдив /л.15 от дос. произв./. Двамата са имали качеството на "полицейски
орган" по смисъла на чл.304а от НК.
Посочените полицейски служители изпълнявали задълженията си със
служебен автомобил "Шкода Рапид" с рег.№ ****, управляван от свид.*.
Около 20.00 ч. полицейският автомобил се намирал в гр.Асеновград,
обл.Пловдивска, като се движел по ул."Атанас Мишев". В близост до № 52 на
посочената улица свид. * *, с цел извършване на рутинна проверка, подал в
движение звуков и светлинен сигнал за спиране към водача на
л.а."Фолксваген Туарег" с рег.№ ****. Свид.* поискал документите на водача
и на автомобила и след като ги получил, ги подал на колегата си, който влязъл
в патрулния автомобил, за да ги провери. При извършената проверка било
установено, че собственик и водач на л.а."Фолксваген" бил подс. В. Е. Б. от
гр.Асеновград. Свид. * установил, че подсъдимият управлявал МПС без да
2
има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", поради което съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бл.№ 909247 за нарушение по чл.483
ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането. С акта полицейският служител иззел
като доказателство свидетелство за регистрация на МПС, част ІІ. Полицейски
инспектор * установил също, че подс. В.Б. управлявал л.а."Фолксваген" без да
е заплатил в срока за доброволно заплащане наложени му глоби за
нарушения по ЗДвП с фишове серия и №№ Х 0474938; Х 0474939; Х 0474940;
Х 0474941 и Х 0474942. Затова той съставил на подс. Б. АУАН № 909248,
като в него посочил, че изземва като доказателство СУМПС № *.Подс. В.Б.
подписал без възражения съставените му актове и бил уведомен, че съгласно
чл.171 т.1 от ЗДвП следва свидетелството му за управление на МПС да бъде
временно отнето. Тогава подс. В.Б. започнал да моли и увещава полицейските
служители да не му взимат свидетелството за управление. След като
свидетелите * и * не се съгласили, подс. В.Б. поставил на арматурното табло
на полицейския автомобил връчените му екземпляри от двата АУАН и
сгъната на две банкнота от 50 лв. Свид.*, който бил извън патрулния
автомобил, но видял действията на подс. Б., го попитал какво прави.
Последният заявил, че искал полицаите да вземат парите и да се почерпят,
като в замяна да не му вземат свидетелството за управление на МПС. Свид.* *
незабавно предприел действия по задържането на подс. Б., при което
последният се опитал да избяга. Тогава полицейският служител използвал
белезници, с които го задържал. След поставянето на белезниците подс. Б. се
успокоил и заявил, че съжалява за случилото се. Свидетелите * и * запазили
местопроизшествието и докладвали случая на дежурния в РУ на МВР –
Асеновград. На мястото пристигнал разследващ полицай, който извършил
оглед на местопроизшествието, като със съставянето на протокола за същия
било започнато Бързо производство № 85/2021 г. по описа на РУ на МВР –
Асеновград за престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК. При огледа
била намерена, описана и иззета банкнотата с номинал от 50 лв. с №
БТ5969557.
Видно от заключението на изготвената по делото Съдебно-техническа
експертиза № 111/15.02.2021 г. /л.22 и сл. от дос. произв./, посочената по-горе
банкнота е истинска и е годно разплащателно средство.
Експертното заключение следва да се цени, като добросъвестно и
задълбочено изготвено от лице с необходимите специални знания и опит.
Посочената фактическа обстановка на извършеното се установява по
несъмнен и категоричен начин от: направеното от подсъдимия при условията
на чл. 371 т. 2 от НПК, прието от съда по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК
самопризнание на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. То се подкрепя изцяло от показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели: * * и * *, които са
непротиворечиви, взаимно допълващи се, съдържат описание на
подлежащите на доказване факти по делото и съдът ги кредитира. И двамата
3
свидетели описват длъжностите си качества, изпълняваните от тях служебни
задължения към инкриминирания момент, спирането на автомобила,
управляван от подсъдимия за проверка, установяването на липсата на валидна
застраховка „ГО“ и наличието на неиздължени наложени му по ЗДвП
санкции, съставянето на АУАН, включващ временно отнемане на
свидетелството за правоуправление на подсъдимия, несъгласието му с
последното и връщането на актовете, ведно с поставена и банкнота от 50 лв.,
с предложение да се почерпят , но да не отнемат СУМПС. В подкрепа на
самопризнанията на подсъдимия са и приложените по делото писмени
доказателства, както и вещественото такова.
При възприетата фактическа установеност на извършеното,
Пловдивският окръжен съд намира за доказано по непораждащ съмнения
начин, че подс. В. Е. Б. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци, визирани в чл.304а вр.чл.304 ал.1 от НК- на
31.01.2021 г. в гр.Асеновград, обл.Пловдивска е дал подкуп – една банкнота
от 50 лева, сер.№ БТ5969557, на полицейски орган – полицейски инспектор
VI степен в група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охрана на
обществения ред, териториална полиция, контрол на общоопасните средства
и видеонаблюдение“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-
Пловдив – *** и полицейски инспектор IV степен в „Автоматизирани
системи за контрол на правилата за движение“ в група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на Сектор „пътна
полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Пловдив – ***, за
да не извършат действие по служба – да не му отнемат свидетелството за
управление на моторно превозно средство съгласно чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП.
Подкупът уврежда обществените отношения, свързани с правилното
и нормално функциониране на държавния и обществения апарат, с точното,
еднакво и безкористно осъществяване на правата и задълженията,
произтичащи от компетентността и функциите на длъжностните лица или от
конкретно възложените им служебни задачи, подронва техния авторитет и
доверието в управлението.
В разпоредбата на чл.304 а НК е криминализиран т.нар. „активен
подкуп“, квалифициран с оглед качеството на адресата му и неговото място
му в служебната йерархия, вкл. когато той е полицейски орган, каквото
качество несъмнено са имали свидетелите * и *. Те се явяват „ полицейски
орган“ по смисъла на по чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, тъй като на инкриминираната
дата са осъществявали действия по чл. 6 ал. 1 т. 7 и т. 8 от ЗМВР. Това им
качество се установява от приложените по делото писмени доказателства
относно заеманите от тях длъжности, длъжностните характеристики, Заповед
№ * г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив и плана за провеждането на
СПО.
В чл. 304а от НК не се съдържа изискване за специална
правосубектност на извършителя и в случая подс. Б. е годен субект на
4
престъплението.
От обективна страна е установено, че при извършена спрямо него
проверка от полицейските служители, действащи в качеството на полицейски
орган, при констатираната липса на задължителна застраховка „ГО“ за
автомобила и незаплащане от водача му на предходни санкции, са предприети
действия както за съставянето на АУАН, така и за допустимото отнемане на
СУМП при съставяне на акт за нарушение. Подсъдимият Б. е дал на
полицейските служители, действащи като полицейски орган банкнота от 50
лв. Тя се явяват „дар“ съобр. т. 3 от Постановление № 8 от 30.XI.1981 г. по н.
д. № 10/81 г., ПВС, даден им именно в длъжностното им качество, за да се да
мотивират да преустановят безкористното изпълнение на службата си, като не
изпълнят задълженията си за отнемане на СУМПС. Престъплението е
довършено. Парите са излезли от фактическата власт на подсъдимия Б. и са
били поставени на арматурното табло на полицейския автомобил. Деецът е
осъществил поведението по противоправно мотивационно въздействие върху
длъжностните лица, предоставяйки им неследваща се облага по начин, който
им е позволявал безпрепятствено да изразят отношението си към нея — чрез
приемането й, респ. чрез отказ да я приемат. Деянието му по „даване” е
довършено престъпление. В посочения смисъл е и задължителното
тълкуване, дадено в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 12.03.2021 г. на
ВКС по т. д. № 1/2019 г., ОСНК.
В случая подс. В.Б. е предаден на съд с обвинение за извършено едно
престъпление, спрямо две лица, всяко действащо в качеството на
„полицейски орган“. Съдът приема, че е налице едно престъпно
правоотношение, реализирано еднократно. Деецът е искал да не се извърши
едно действие- да не му се отнема СУМП. Оставил е една банкнота в
ползвания в онзи момент и от двамата полицейски служители служебен
автомобил. Макар и дарът, според начина на предоставянето му, да е бил за
двете проверяващи го лица, тъй като е реализиран еднократно и за едно
очаквано тяхно бездействие, е налице едно престъпление, а не усложнена
престъпна форма по чл. 26 от НК.
Подс. Б. е действал с пряк умисъл- съзнавал е, че дава на длъжностно
лице- полицейски орган дар и че го прави с оглед служебните му задължения,
за да го мотивира да ги наруши чрез бездействие.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 304 а от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева.
При определяне на наказанието съдът съобрази индивидуалните
особености на конкретния случай. Налице са смекчаващи отговорността на
дееца обстоятелства: чисто съдебно минало, трудова и семейна ангажираност.
За последните две възприема изцяло обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на съдебното производство. Като смекчаващо отговорността на
5
подсъдимия обстоятелство приема и ниската стойност на предмета на
престъплението. Не възприема като такова обстоятелство направеното
самопризнание, тъй като наведеното в тази насока от всички страни в процеса
твърдение е лишено от основание. Самопризнанието е необходимо условие за
протичане на съдебното производство по реда, пожелан от подсъдимия- на
глава 27-ма от НПК, при хипотезата на направено при условията на чл. 371 т.
2 от НПК признание на фактите и е обуславящо привилегията на чл. 373 ал. 2
от НПК вр. с чл. 58а ал. 1 от НК. Възможността това самопризнание да бъде
повторно премирано и като смекчаващо отговорността обстоятелство, съобр.
т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г.,
ОСНК, е ограничена до случаите, в които то е изначално процесуално
поведение в хода на наказателното производство, форма на съдействие от
страна на обвиняемото лице при установяване на обективната истина. В хода
на досъдебното производство подсъдимият се е възползвал от правото си да
не дава обяснения. Отегчаващо отговорността обстоятелства не се
установяват. При тези фактически констатации, съотнесени към не по-
високата от обичайните за този вид престъпления обществена опасност на
деянието и дееца, съдът намира, че годно да постигне целите, визирани в чл.
36 от НК е наказанието от девет месеца лишаване от свобода и глоба в размер
на 500 лв.
Съдебното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма
от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.
При тази диференцирана процедура наказанието подлежи на определяне по
правилата, визирани в разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, която препраща
към нормата на чл. 58 а от НК. Съдът е задължен да определи наказанието по
реда на чл. 58 а ал. 1 от НК. Наказанието от девет месеца лишаване от
свобода следва да бъде намалено с една трета. На подсъдимия В.Б. следва да
бъде наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода.
Смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, макар и
значителни по брой и относителна тежест, не се явяват толкова в съвкупната
им преценка, нито някое от тях има характеристика на изключителност, че да
обуславят извод щото и най- лекото предвидено за престъплението наказание
( в случая три месеца лишаване от свобода, поради непосочен специален
минимум) да е прекомерно тежко. Не следва да намери приложение чл. 55 от
НК. Налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК /с каквото искане
съдът не е сезиран, но е длъжен да обсъди/, не би довело до целения
поправително- превъзпитателен и предупредително- възпиращ ефект. Не
може да се направи извод, че наказание, в размер, по- малък от приетия от
съда, би постигнало целите, визирани в чл. 36 от НК. Именно определената
по вид и размер санкция ще осигури необходимия баланс между поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и общо превантивната функция на
наказанието.
Съдът намира, че са налице формалните основания на чл. 66 от НК-
6
подсъдимият Б. не е осъждан (същият е отдавна реабилитиран по право за
осъждането му като непълнолетен преди много години), наложеното
наказание лишаване от свобода е в размер на шест месеца. Налице е и
специалното изискване на закона- данните за личността на подсъдимия
налагат извод, че и специалната, и генералната цел на наказанието могат да
бъдат постигнати и без изолирането му от обществото и откъсването от
обичайната социална и семейна среда. За постигане на целите на наказанието
изпълнението му следва да се отложи с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59 ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 от НК от наказанието шест
месеца лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през което подс.
В. Е. Б. е бил задържан за 24 часа по ЗМВР на 31.01.2021 г.
На основание чл. 307А от НК предметът на престъплението - една
банкнота от 50 лева, сер.№ БТ5969557, приложена като веществено
доказателство по делото, следва да се отнеме в полза на Държавата,.
С оглед постановената осъдителна присъда и императива на чл. 189,
ал.3 от НПК, направените по делото разноски следва да се възложат в тежест
на подс.В. Е. Б., като бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-
Пловдив направените в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 70 /седемдесет/лева.
Причини за извършване на престъплението- стремеж към избягване на
неблагоприятни последствия при неправомерно поведение.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:



7
Съобщи за изтекли лични данни