Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
гр.Перник, 03.04.2020 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на осемнадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: :Милена Даскалова
при секретаря Емилия Павлова като разгледа
докладваното от съдията т.дело №73 по
описа за 2018 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.500, ал.1, т.1 КЗ.
Предявен е иск от ЗАД „Армеец” АД, гр.
София против К.Д.К. за осъждане на ответника да заплати сумата от общо
26 769 лв., представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди
от пътно транспортно произшествие, настъпило на 22.07.2016г. при управление на
моторно превозно средство от ответника с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимите норми, ведно със законна лихва за забава. Твърди се, че на посочената
дата ответникът е управлявал лек автомобил „Мерцедес” с ДК № *** с концентрация
на алкохол в кръвта от 2,85 промила, като същият движейки се и с несъобразена
скорост е загубил контрол върху лекия автомобил и е реализирал ПТП с лек
автомобил марка „Ситроен”, рег. № ***, управляван от Б.А.С., в който автомобил
са пътували още три лица- А.Б.С., Я.Т.С. и А.С. С.. Всички лица, пътуващи в
този автомобил, са получили увреждания при настъпилото ПТП. В исковата молба е
посочено, че към датата на ПТП ответникът е имал валидно сключена с ищцовото
дружество застраховка “Гражданска отговорност” за лекия автомобил „Мерцедес” с
ДК № *** и на лицата, пътували в лекия автомобил „Ситроен”, рег. № *** са
изплатени застрахователни обезщетения, общият размер на които е 26 769 лв.
Претендира се и присъждане на мораторна лихва върху изплатените обезщетения,
изчислена от датата на заплащане на всяко едно от обезщетенията до датата на
предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че
при ПТП е пострадал само А.Б.С., но изплатеното му обезщетение не е съобразено
с действително претърпените болки и страдания. Останалите лица, на които е
изплатено обезщетение не са пострадали при ПТП, като в условия на евентуалност
се поддържа, че изплатеният им размер на обезщетението е завишен. Направено е
възражение за съпричиняване. Поддържа се, че за малолетния А.С. С. не е била налична система за
обезопасяването му, евентуално тя не е отговаряла на изискванията на
действащото законодателство. За останалите три лица се твърди, че не са ползвали
обезопасителни колани. Изложени са доводи, че споразуменията, подписани между
застрахователя и пострадалите лица не обвързват ответника като наред с това
споразумението, сключено с Б.С. като законен представител на А. С., е нищожно.
Пернишкият окръжен съд, като преценява
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
и доказано от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 500, ал.
1, т. 1 от КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1
от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Т.е. за да се уважи иск с
посоченото право основание следва да се установи настъпване на ПТП в резултат
на противоправното поведение на ответника; наличие на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" за управлявания от ответника автомобил,
застраховател по който е ищецът; изплатено обезщетение в размер на
действителните вреди, настъпили в причинна връзка със събитието; управление на
МПС от ответника под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма.
По настоящето дело не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между собственика на лек автомобил „Мерцедес
Видно от протокол от съдебно заседание
от 28.07.2017г., Пернишкият районен съд е одобрил постигнатото по НОХД № 1428/2018г.
споразумение, с което ответникът се е признал за виновен в това, че на 22.07.2016г.
в с. ***, Пернишка община, при управление на лек автомобил „Мерцедес
По силата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието относно това извършено ли е деянието,
неговата противоправност и вината на дееца. Ако фактическият състав на деянието
включва и наказателната отговорност се определя с оглед настъпването на
различни по вид и тежест вреди, то задължителната сила на присъдата обхваща и
тези вреди и съответно присъдата обвързва гражданския съд и относно конкретно
установения вид вреда, настъпила в резултат на поведение на делинквента.
Следователно, въз основа на приложеното по делото споразумение по НОХД № 1428/2018г
по описа на ПРС, което по силата на чл. 383 НПК има последиците на влязла в
сила присъда е установено, че в резултат на виновното поведение на ответника,
като водач на лекия автомобил, описан по – горе, на А.Б.С. е причинена средна
телесна повреда - счупване на лявата лъчева кост на типично място, довело до
трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за период от около два и
половина – три месеца. От споразумението се установява също, че към момента на
процесното ПТП ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимото.
Като доказателство по делото са
представени споразумения, сключени между ищеца, А.Б.С., Я.Т.С., Б.А.С. и Б.А.С.
като майка и законен представител на малолетния А. С., всички в качеството им
на пострадали лица при процесното ПТП, с които споразумения е постигнато
съгласие за размера на дължими се обезщетения за причинени имуществени вреди.
Представени са и преводни нареждания,
видно от които ищецът е превел на посочените лица сумите, за които е постигнато
съгласие в споразуменията, като видно от заключението на приетата съдебно-
икономическа експертиза, сумите са постъпили по сметките на правоимащите.
Спорен по делото е въпросът дали при
ПТП освен А.Б.С. са пострадали и останалите лица, с които е сключено споразумение
и на които е изплатено обезщетение.
Видно от приложения протокол за разпит
на свидетел от 22.07.2016г. по ДП № 289/2016г. по описа на Второ РУ – Перник,
ответникът е разказал за обстоятелствата около процесното ПТП, като е посочил,
че след удара с насрещния автомобил е видял, че в него има възрастен мъж и
жена, както и по- млада жена и малко бебе. Подписаният от ответника протокол за
разпит, в частта относно дадените обяснения, съдържащи признание за неизгодни
за него факти, съставлява частен документ и се ползва с материална
доказателствена сила. Наред с това по същото досъдебно производство е назначена
съдебно- медицинска експертиза за установяване уврежданията и травмите на четири
лица А.Б.С., Я.Т.С., Б.А.С. и А.С. С., които лица отговарят на описанието,
дадено от ответника при разпита му. След като досъдебното производство е
образувано по повод на процесното ПТП, то и няма причина и основание да се
установяват травми и увреждания на лица, които нямат участие в това ПТП. От
съвкупния анализ на описаните доказателства следва извод, че пътници в
насрещния автомобил „Ситроен” с ДК № *** са били лицата А.Б.С., Я.Т.С., Б.А.С.
и А.С. С.
Горният извод не може да бъде променен
въз основа на показанията на св. П. /дъщеря на ответника/. Същата сочи, че е
видяла жена, която плаче и двама мъже, единият от които е държал бебе. Тя се
опитала да окаже първа помощ, като вече имало много хора, чували се писъци и
тогава видяла баща си. На първо място свидетелката е отишла на мястото след
настъпване на ПТП и е възприела обстановката към момента на пристигането си, а
не в момента на самата катастрофа. Също така от показанията й става ясно, че на
мястото е имало и други хора и фактът, че тя е видяла една пострадала жена и
мъж, който държи детето, не означава непременно, че в автомобила се е возила
само една жена, както и че мъжът, който е държал детето е пътувал в лекия
автомобил „Ситроен”.
По изложените съображения, съдът
намира, че след като е установено кои лица са пътували в насрещно движещия се
автомобил, то следва да се произнесе по въпроса дали тези лица са претърпели
вреди от ПТП и съответно дали изплатеното от застрахователя обезщетение е
съобразен с вида и степента на тези вреди.
Както се посочи безспорно установен е
фактът, че на А.Б.С. са причинени вреди при процесното ПТП.
От приетата по делото съдебно медицинска
експертиза, се установява, че А.С. е получил счупване на лява лъчева кост на
типично място /над гривнената става/. Наложена е гипсова имобилизация за 21 дни.
Същият е получил и хематом в дясната област на челото, рана по ляво коляно и кръвонасядане
по дясното бедро.
Ответникът оспорва експертизата с
твърдение, че не е доказано, че раната по ляво коляно и кръвонасядане по
дясното бедро са получени в резултат на ПТП. Тези доводи са неосонователни.
Вещото лице при изготвяне на заключението си е взело предвид лист за преглед на
пациент №***, където подробно е описано състоянието на лицето след ПТП, с оглед
на което и предвид липсата на данни между настъпване на ПТП и извършването на
прегледа лицето да е получило и други увреждания, то и съдът приема, че така описаните
увреждания са в резултат на ПТП.
Като доказателство по делото е представен
и амбулаторен лист от 01.08.2016г., видно от който при извършен преглед на А.С.
е констатирано, че след преживяното ПТП е неспокоен, при спомена за преживяното
става видимо напрегнат, проявява се ясно изразена видима вегетативна
симпотамтика, налице са данни за много чести, ярки и оживени спомени за
преживяното от по типа на проблясъци, водещи до изпадане в тревожни състояния,
констатирана е и фобия от шофиране.
По делото е приложено споразумение, сключено
между ищеца и А.Б.С., видно от което между тях е постигнато съгласие за
претърпените от А.С. неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди,
включително лихви и разноски застраховятелят да заплати сумата от 20 000
лв., която е и заплатена. Споразумението не обвързва ответника в настоящото
производство, защото той не е страна по него, което обаче не е основание за
отхвърляне на предявения иск, защото при наличието на останалите предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника, съдът следва да се произнесе и
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът, вземайки предвид
събраните по делото доказателства, намира, че определеното от застрахователя
обезщетение е в завишен размер. Това е така, защото в случая при установените
увреждания на лицето не се установява същото да е търпяло болки и страдания,
надвишаващи обичайните такива за подобен вид увреждания. Не се установява и пострадалият
да е получил трайни и необратими увреждани или пък да е имал възстановителен
период, надвишаващ стандартния такъв за описаните увреждания. Съдът, вземайки
предвид принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 ЗЗД, както и
съобразявайки се със съдебната практика, приема, че справедливият размер на
обезщетението в конкретния случай е в размер на 13 000 лв., а не
20 000 лв., колкото е определил и изплатил застрахователят.
С отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за съпричиняване, основано на твърдения, че към
момента на настъпване на ПТП водачът на насрещно движещия се автомобил е бил
без поставен предпазен колан.
От обясненията на вещите лица, дадени
в съдебно заседание, се установява, че най- вероятно А.С. е бил без предпазен
колан, но увреждане на китката може да се получи и при поставен предпазен колан,
като са пояснили също, че долната част на колана фиксира таза към седалката, но
не и краката, т.е. лицето би получило и констатираните увреждания по долните
крайници. Вещите лица са посочили, че при правилно поставен предпазен колан,
тялото се придвижва с до
При тези констатации на вещите лица,
съдът намира за неоснователно направеното възражение за съпричиняване, защото
липсват доказателства, че при поставен предпазен колан пострадалият не би получил
описаните в експертизата увреждания. Единство поставеният клан би препятствал
получаването на хематом на челото, което увреждане е несъществено и не би могло
да предпостави намаляване на обезщетението поради съпричиняване.
Предвид горното съдът намира, че
регресната претенция е основателна за сумата от 13 000 лв., за който и
размер следва да се уважи, като за разликата до 20 000 лв. следва да се
отхвърли като неоснователна.
Заплатеното застрахователно
обезщетение на Я.Т.С. е в размер на 3 000 лв.
От заключението на приетата съдено
медицинска експертиза, се установява, че същата при ПТП е получила охлузване по
челото. Кръвонасядане по задна повърхност на дясно рамо и по дясно бедро.
Охлузване по дясно коляно. Кръвонасядане по лява подбедрица.
От амбулаторен лист от 01.08.2016г.,
се установява, че при извършен преглед на Я.С. е установено, че същата е
неспокойна, плачлива, интензивно вътрешно напрегната, констатирана е обилна
вегетативна симптоматика. След преживяното ПТП е развила остра стресова
реакция, която е озвучала след няколко дни, но са се появили интензивни
вегетативни прояви. Имала упорито безсъние и тежки страхови изживявания.
Въз основа на така събраните доказателства,
съдът намира, че сумата от 2 000 лв. е справедливият размер на обезщетението за
претърпените от лицето неимуществени вреди, предвид на което и определеното от
застрахователя обезщетение е в завишен размер. Съдът взема предвид
обстоятелството че по делото не е доказано, че при така установените увреждания
лицето е преживяло болки и страдания в по- висока степен от обичайната такава
при подобен вид увреждания. Определянето на обезщетение в по- висок размер, би
било в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Неоснователно е направеното възражение
за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, защото от
заключението на приетата комплексна автотехническа и съдебно медицинска
експертиза, се установява, че лицето е могло да получи уврежданията на долните
крайници и при правилно поставен предпазен колан.
На Б.А.С. е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 2 000 лв.
От заключението на приетата съдено
медицинска експертиза, се установява, че същата при ПТП е получила кръвонасядане
по дясно рамо, по дясна подбедрица и по дясно ходило, както и охлузване по ляво
ходило и по десния лакът.
При тези доказателства, съдът намира,
че сумата от 1 500 лв. е справедливият размер на обезщетението за претърпените
от Б.С. неимуществени вреди, поради което и определеното от застрахователя
обезщетение е в завишен размер. По делото не е установено, че лицето е преживяло
болки и страдания, надхвърлящи по продължителност и интензитет обичайните такива
при подобен вид увреждания. Определянето на обезщетение в по- висок размер, би
било в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Неоснователно е направеното възражение
за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, защото от
заключението на приетата комплексна автотехническа и съдебно медицинска
експертиза, се установява, че от анализа на получените увреждания на Б.А.С., не
може да се направи категоричен извод, дали пострадалата е била със или без
поставен предпазен колан, но описаните увреждания са неспецифични за поставен
или непоставен предпазен колан. Т.е. по делото не е установено по категоричен
начин, че ако лицето е било с предпазен колан то е нямало да получи съответните
увреждания.
На Б.А.С. като майка и законен
представител на малолетния А.С. С. е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1 000 лв.
Ответникът по иска поддържа, че споразумението
между застрахователя и Б.С. в качеството й на законен представител на
малолетното дете е нищожно на основание чл. 130, ал.4 СК. Така въведеното
възражение по съществото си съставлява упражняване на чужди права, което
предвид разпоредбата на чл. 26, ал.2 ГПК е допустимо само в предвидените от
закона случаи, каквато не е настоящата хипотеза.
От заключението на приетата комплексна
съдебно- медицинска експертиза, се установява, че детето е получило
кръвонасядане по дясна буза, по лява и дясна подбедрица, като уврежданията не
са констатирани непосредствено след ПТП. На осмия ден след ПТП са констатирани
уврежданият по подбедрицата, а останалите увреждания са установени при преглед,
извършен около 14 часа след ПТП. Вещите лица са пояснили, че подкожните
кръвоизливи се проявяват видимо на по- късен етап, като по- дълбоки такива
могат да се установят 48-72 часа след съответния инцидент. Ето защо и доводите
на ответника, че не е установено, че уврежданията на детето не са в резултат на
ПТП, се явяват неоснователни. Фактът на по- късното видимо проявление на белезите
от уврежданият е в резултат на характера на същите, а не на това, че се касае
за увреждания, настъпили в резултат на друг инцидент, за какъвто и лисват данни
да е претърпян.
Съобразно степента и характера на
уврежданията, съдът намира, че определеният от застрахователя размер на обезщетението не е завишен и е
съобразен с принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 ЗЗД.
Предвид установеното по делото, че ако
детето е било правилно поставено в обезопасително детско столче, то е нямало да
получи уврежданията, съдът намира за основателно направеното от ответника
възражение за съпричиняване. Разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД се прилага и в
хипотезите, при които пострадало дете е допринесло за настъпване на вредите,
поради неупражнен надзор от родители, тъй като от значение е обективното
наличие на причинна връзка между неправомерното поведение на увредения или на
отговорните за него лица и вредоносния резултат /ППВС № 17/1963г на ВС и ТР №
88/62 г. на ОСГК на ВС/. Въз основа на събраните доказателства, съдът определя 50%
съпричиняване на вредоносния резултат, поради което и предявеният регресен иск
за изплатено обезщетение в размер на 1 000 лв. е основателен за сумата от
500 лв., а в останалата му част се явява неоснователен и недоказан.
Последната претенция е за присъждане
на сумата от 759 лв., представляващи изплатено обезщетение за имуществени
вреди, вследствие на тоталната загуба на лекия автомобил „Ситроен“ с ДК № ***,
собственост на Б.А.С..
От протокола за оглед на
местопроизшествието, се установява, че лекият автомобил е бил със счупен заден
стоп, подбит заден десен калник, счупено стъкло на задна дясна врата, цялостна
деформация на предницата на автомобила, основно в дясната част, счупено
предното панорамно стъкло, спукана предна дясна гума. Този протокол е официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти. В случая материалната
доказателствена сила на този документ не е оборена, предвид на което и съдът
приема за доказано, че в резултат на ПТП лекият автомобил „Ситроен” е бил увреден по начина, описан в
протокола. Доколкото по делото липсват доказателства, че стойността на
причинените имуществени вреди е различна от тази, заплатена от застрахователя
то и съдът приема, че искът е доказан и по своя размер.
Неоснователни са доводите на ответника,
че не е доказано, че определеното обезщетение е изплатено, тъй като този факт
се установява от заключението на вещото лице. Обстоятелството, че вещото лице в
изпълнение на поставената му задача е направило и допълнителни проверки, които
не са му били нарочно възложени, не е основание да се приеме, че не е доказано
извършеното плащане.
Следва да се присъди и мораторна лихва
върху изплатените обезщетения, изчислена от датата на заплащане на всяко едно
от обезщетенията до датата на предявяване на иска, както и законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода на делото в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 1449,03 лв., изчислени съобразно уважената част от иска, а в полза на
ответника 571,56 лв., изчислени върху отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Д.К. с ЕГН ********** и адрес
с. *** да заплати на ЗАД „Армеец“АД, гр. София, ул. „Стефан Караджа“ на
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от общо 17 769 лева,
съставляваща сбор от платените от ищеца застрахователни обезщетения по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от пътно
транспортно произшествие, настъпило на 22.07.2016г. при управление на моторно
превозно средство от ответника с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимите норми, от които: по преписка по щета № *** сумата от 759 лв. за
обезщетяване на имуществените вреди у вследствие на тотална загуба на лек
автомобил „Ситроен“ с ДК № ***, собственост на Б.А.С., както и 10 лв.
ликвидационни разноски,, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2016г. до
окончателното изплащане на сумата; по преписка по щета № ***- сумата от 2 000
лв. за обезщетяване на неимуществените вреди на пострадалата Я.Т.С., ведно със
законната лихва за забава, считано от
05.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата; по преписка по щета № ***-
сумата от 13 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди на пострадалия
А.Б.С., ведно със законната лихва за забава, считано от 27.06.2018г. до
окончателното изплащане на сумата; по преписка по щета № ***- сумата от 1 500
лв. за обезщетяване на неимуществените вреди на пострадалата Б.А.С., ведно със
законната лихва за забава, считано от 05.06.2018г. до окончателното изплащане
на сумата и по преписка по щета № ***- сумата от 500 лв. за обезщетяване на
неимуществените вреди на пострадалия А.С. С., чрез неговата майка и законен
представител Б.А.С., ведно със законната лихва за забава, считано от
05.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан иска за разликата до пълния предявен размер от
26 769 лв. или общо за сумата от 9 000 лв., от които: по преписка по щета
№ ***- сумата от 1 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди на
пострадалата Я.Т.С., ведно със законната лихва за забава, считано от
05.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата; по преписка по щета № ***-
сумата от 7 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди на пострадалия
А.Б.С., ведно със законната лихва за забава, считано от 27.06.2018г. до
окончателното изплащане на сумата; по преписка по щета № ***- сумата от 500 лв.
за обезщетяване на неимуществените вреди на пострадалата Б.А.С., ведно със
законната лихва за забава, считано от 05.06.2018г. до окончателното изплащане
на сумата; по преписка по щета № ***- сумата от 500 лв. за обезщетяване на
неимуществените вреди на пострадалия А.С. С., чрез неговата майка и законен
представител Б.А.С., ведно със законната лихва за забава, считано от
05.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К.Д.К. с ЕГН ********** и адрес
*** да заплати на ЗАД „Армеец“АД, гр. София, ул. „Стефан Караджа“ сумата от 1 449,
03 лв., представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“АД, гр. София, ул.
„Стефан Караджа“да заплати на К.Д.К. с
ЕГН ********** и адрес *** сумата от 571,56лв.,
представляващи направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: