О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 15
гр. Русе, 06.12.2022 г.
Административен съд Русе, касационен състав, в закрито съдебно заседание на 30 ноември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател : РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
Членове : ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА ч.к.а.н.дело № 372 по описа за 2022 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
В.В.Ц., чрез
адвокат-пълномощник Г.М., е обжалвала с частна жалба определение №309 от
12.04.2022г. по АНД №2687/2021г. по описа на Русенски районен съд. В частната
жалба са наведени оплаквания за неправилност на оспореното определение, тъй
като е постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Ответната страна, с писмено възражение,
взема становище за неоснователност на частната жалба.
От фактическа страна се установява
следното:
Производството по АНД №2687/2021г.,
образувано по жалба на В.В.Ц. срещу Наказателно постановление №21-0453-000363/01.11.2021г. на
Началник РУ Сливо поле. Жалбоподателката е претендирала отмяна на НП и
присъждане на разноски в размер на 360 лева – адвокатско възнаграждение;
представена е фактура, видно от която сумата е заплатена. С постановеното по
делото решение, жалбата е уважена, НП е отменено, а на жалбоподателката са
присъдени разноски в размер на 150 лева. Досежно разноските съдът е приел, че
направеното от ответника възражение за прекомерност е основателно и
претендирания адвокатски хонорар е несъответстващ на действително положения от
адвоката труд. С молба на осн. чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК жалбоподателката
е поискала изменение на решението в частта за разноските. С определение №309 от
12.04.2022г., молбата на В.В.Ц. е отхвърлена. Това определение е предмет на
обжалване в настоящето производство.
От АНД №2687/2021г. по описа на РРС се установява, че адвокат-пълномощник Г.М. е изготвил въззивната жалба. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в което адвокатът не е участвал. Преди съдебното заседание той е депозирал становище, в което заявява, че не може да присъства в съдебното заседание, не възразява делото да се разгледа, поддържа жалбата и няма доказателствени искания. В становището не е направен анализ на фактите и относимите към казуса правни норми, а се препраща към изложените във въззивната жалба доводи. При така установеното, настоящата инстанция намира, действително извършената от адвоката дейност е изготвяне на въззивната жалба, поради което е налице хипотезата на чл.18, ал.1от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в относимата редакция към постановяване на решението, съгласно който „За изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв.“ Доколкото чл.7, ал.2, т.1 от наредбата предвижда при дела с определен интерес до 1000 лв. възнаграждение 300 лв., правилно Районният съд е определил такова в размер на 150 лева.
С оглед изложеното, обжалваното
определение правилно и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на осн.чл.236
вр.чл.221 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ в сила определение №309 от
12.04.2022г. по АНД №2687/2021г. по описа на Русенски районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.