Решение по дело №7023/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260878
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20202120107023
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260878                             17.06.2021 г.                                      гр.Бургас

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУР|ГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                    54-ти граждански състав

На двадесет и осми април                                 две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

        Председател: Евгени Узунов 

Секретар:Мирослава Енчева

като разгледа докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело №7023  по описа за  2020  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:    

 

        Производството е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С****, район ****, представлявано от Ю* Б* Ц*, с пълномощник адв. В.Г., представител на Адвокатско дружество „Г. и П.“ САК срещу М.М.М., ЕГН ********** с адрес: ***.  

         От съда се иска постановяване на решение възоснова на което да се приеме за установено, че ответника М.М.М., ЕГН **********  дължи  на ищцовото дружество сумата от 113.37 лв. (сто и тринадесет лв. и 37ст.)- представляваща неустойка по договор, сключен между ответницата и „****” ЕАД.

      Претендират се  разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и разноски в настоящото производство.

         В исковата молба се твърди, че задължението произхожда от договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***** от 04.10.2016. г.,когато абонатът е добавил за ползване телевизионна услуга по избран тарифен план ***** TV М+, е месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС, добавил е и интернет услуга по тарифен план ***** 30, с месечна абонаментна такса в размер на 17,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.

Въз основа на сключените договори  са издадени фактури, а именно: № **********/15.04.2017 г.. **********/15.05.2017 г„ **********/15.06.2017 г.. **********/16.07.2017 г., за периода от 15.03.2017 г. до 15.07.2017 г.

Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани последователни отчетни месеца - за месец 04/2017г., 05/2017 г. и 06/2017 г. и за месец 07/2017 г.

        След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №***** на дата 15.09.2017 г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане.

В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер от 113.37 лв. (сто и тринадесет лв. и 37ст.);

Датата на деактивация на процесния абонамент е 15.09.2017 г.,

      Ищеца се легитимира като такъв по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”***“ ООД, ЕИК *****, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „****” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „****” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора

 В месечния срок е постъпил писмен отговор от особения представител на ответната страна.

В отговора си твърди, че иска е допустим,но  неоснователен и недоказан.Заявява се липса на уведомяване за извършените цесии.Твърди се, че договора не е прекратен съобразно ОУ, което води до незаконосъобразност на претенцията за неустойка.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Наличието на валидни облигационни правоотношения между М.М.М. и „„****” ЕАД, ЕИК: ***** не се оспорва , а и се доказва от приетите като писмени доказателства по делото .

В настоящото производство са претендирани суми по фактура №***** от 15.09.2017 г. с начислена обща сума за плащане 113.37 лева, представляваща неустойка по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 04.10.2016 г., сключен между ответницата и „****” ЕАД.

Настоящият състав на съда приема, че ответникът е уведомен за цесията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД с получаване на препис от исковата молба и приложенията, което е направено, съгласно чл.47 от ГПК чрез назначения особен представител. Това е  факт, настъпил в хода на процеса и следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал.  ал.3 от ГПК.  Сключването на договора за цесия се установява от приложените по делото доказателства.

Приложения договор е подписан от цедента и цесионера, от което следва, че е налице съгласие по основните елементи на договора. Длъжникът не е страна по този договор и уведомяването за него е  елемент от състава.

Твърдението на особения представител на ответника, че ищеца не е представил договор сключен ответника не съответства на материалите по делото. Такъв договор е наличен с посочената дата на сключване-04.10.2016г. още в хода на заповедното производство и е придружен от изрична декларация от ответника, че получава екземпляр на Общите условия.

Видно от съдържанието на договора /стр.14 от заповедното производство, първи абзац/ ответницата е уведомена, че при предсроно прекратяване на договора, включително при неплащане на дължимите суми, се дължи неустойка в размер на оставащите до края на срока месечни абонаментни такси за услугите на срочния абонамент, но не повече от трикратния им размер.

Видно от доказателствата по делото, договорът с ответника бил предсрочно прекратен поради неплащане на три последователно дължими суми на месеците 04, 05 и 06, 2017г., включително и за м.07-ми същата година, поради което праводателят на ищеца издала крайна фактура в която начислил претендираната сума като неустойка, равняваща се на трикратния размер на месечните абонаментни такси за ползваните услуги.

С оглед крайния изход на делото и претенцията на ищецът  за разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде уважена до приетия за основателен иск, за сума в размер на 505 лева, разноски за исковото производство / и 205 лева -за заповедното.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р      Е      Ш      И    :

   

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.М.М., ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ на  ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С*, район ****, представлявано от Ю* Б* Ц*, с пълномощник адв. В.Г., парично вземане в размер на сумата от 113.37 лв. (сто и тринадесет лв. и 37ст.)- представляваща неустойка по по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***** от 04.10.2016 г, сключен между ответницата и „****” ЕАД  за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № **** от ***.2020г., постановена по ч.гр.д.№ ****/2020 год. по описа на БРС

 

ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на  ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С*, район ***, представлявано от Ю** Б* Ц*, сумата от 505 лева разноски по делото за исковото производство и сума в размер на 205 лева, разноски по заповедното производство по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от ***.2020г., постановена по ч.гр.д.№ ****/2020 год. по описа на БРС.

 

Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е