Решение по дело №55/2023 на Административен съд - Ямбол

Касационно анд № 55/2023г. е образувано по жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, гр. София ДПУСЯ/, ЕИK *********, чрез процесуален представител юрисконсулт против Решение № 56/30.03.2023 г. по АНД № 20222330201058/2022 г. на Районен съд - Ямбол.

С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-142/28.09.2022 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/, с което за нарушаване на чл.190а, ал.2, вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите/ЗВ/, на основание чл.83 от ЗАНН, вр. чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ на ДПУСЯ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че вмененото административно нарушение представлява маловажен случай и са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на решението и отмяна на процесното наказателно постановление, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът редовно призован не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касация редовно и своевременно призован не изпраща процесуален представител. От редовно упълномощения такъв е постъпило становище по жалбата, с което същата се оспорва, като се претендира оставяне в сила на решението на ЯРС с присъждане на направените разноски на тази инстанция.

Представителят на ЯОП пледира за неоснователност на подадената жалба, поради липса на наведените в същата касационни отменителни основания.

Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 56/30.03.2023 г. по АНД № 20222330201058/2022 г. на Районен съд – Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-142/28.09.2022 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/, с което за нарушаване на чл.190а, ал.2, вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите/ЗВ/, на основание чл.83 от ЗАНН, вр. чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ на ДПУСЯ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лв.

За да постанови своя съдебен акт ЯРС е приел за установено от фактическа страна, че на 18.01.2022 г., на основание чл.190, ал.4, т.2 от Закона за водите /ЗВ/ е извършена проверка от служители в РО НЯСС “Юг - Югоизточна България“ на ДАМТН в присъствието на представител на ДПУСЯ – Ямбол, на язовир „35794.37.112/000112/“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 35794.37.112 (стар номер 000112) в землището на с. Каменец, община Стралджа, област Ямбол, който съгласно Акт за публична държавна собственост № 3922/28.11.2019 г. е с предоставени права за управление на ДПУСЯ. За извършената проверка е съставен констативен протокол № 09-01-7/19.01.2022 г. При проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията на съоръжението е установено от контролните органи и представителя на ДПУСЯ, че след извършени манипулации със затворния орган, основния изпускател/ОИ/ не провежда водни количества. Установено е също, че не е изпълнено от собственика на язовира ДПУСЯ, предписанието, дадено в констативен протокол № 09-01-39/30.06.2021 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи за привеждане на ОИ в експлоатационно състояние“, със срок за изпълнение 30.11.2021 г.

На 04.04.2022 г. на ДПУСЯ е съставен АУАН № 09-004, в който акт е прието от актосъставителя, че нарушението е извършено на 01.12.2021 г. и ДПУСЯ е осъществило фактическия състав на нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ, който задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях, да изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното НП.

При така установена фактическа обстановка ЯРС е счел от процесуално правна страна, че в производството по установяване на административното нарушение и издаване на НП не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на издадения санкционен акт само на това основание.

От материално правна страна първоинстанционния съд е формирал извод, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административното нарушение от страна на Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири“ гр.София изразяващо се в неизпълнение на предписанието на контролните органи от ДАМТН-София, за извършване на ремонтно-възстановителни работи за привеждане на ОИ в експлоатационно състояние. ЯРС е посочил, че наказващия орган правилно е определил вида и размера на санкцията в минималния предвиден размер в разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, поради което не са налице основания за нейното изменение.

ЯРС е изложил мотиви и в насока, че процесното нарушение се характеризира с по- висока степен на обществена опасност, с оглед реалната опасност, която представлява язовира за живота, здравето и имуществото на живущите около него, поради което не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК тя препраща към мотивите на ЯРС. Проверяваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила.

Съгласно чл.218, ал.1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на оспореното решение. В тази връзка изцяло неоснователен е основния довод в касационната жалба, че при постановяване на решението си ЯРС не е отчел обстоятелството, че органите на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор не са материално компетентни да извършват проверки на техническото състояние на язовири и съответно да налагат санкции при констатирани нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 от същия закон имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по ЗВ, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Досежно твърдяната необоснованост на оспореното съдебно решение следва да се посочи, че съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, т.е. необосноваността не е касационно отменително основание по смисъла на чл.348, ал.1 от НПК.

Поради изложеното ЯАС приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон поради което жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенциите за разноски в производството от страна на процесуалния представител на ответника по касация се явяват основателни. Касаторът следва да бъде осъден на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.4 от ЗАНН да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.София юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, ЯАС определя същото в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от АПК, ЯАС, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56/30.03.2023 г. по АНД № 20222330201058/2022 г. по описа на Районен съд Ямбол.

ОСЪЖДА Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири“ гр.София, ЕИК ********* да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.София сумата от 100/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.

	Председател:	/п/ не се чете
	Членове:	1.      /п/ не се чете 2.      /п/ не се чете