Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 15.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 19.02.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 8359 по описа на
съда за 2017г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба е
подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., чрез
юрк.В.против Б.Г.И. с ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от 1479,62 лв., за която е издадена заповед за
изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. №6411/2017 г. на
РС-гр.Плевен, по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника,
своевременно възразена. РС-гр.Плевен е указал на заявителя, че може да подаде
иска по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответникът
е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство
и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от
предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на
вземането, както следва: 1301,51 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлина енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и 178,11 лв. – лихва за забава от 05.01.2015 г.
до 18.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
6411/2017 г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите. Претендират се
разноски. В съдебно заседание на 19.02.2018г. е допуснато изменение на
предявените искове чрез тяхното намаляване, като същите се считат предявени за
сумите 874.40 лв. - главница за периода 01.10.2015г. до 30.04.2017 г. и 71.82
лв. - мораторна лихва за периода 05.01.2015г. до 18.08.2017г.
Ответникът Б.Г.И. не е
взел становище в исковото производство, във възражението си в заповедното
производство е посочил, че е имал договор за разсрочено плащане, който е
изплатил коректно.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: От
приложеното ч.гр.д. № 6411/2017г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е
депозирал на 24.08.2017г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за заплащане на сумите от: 1566,59
лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.04.2013
г. до 30.04.2017 г., 269,91 лв. - лихва върху главницата в размер на за периода
от 03.06.2013 г. до 18.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата 24.08.2017 г. до окончателното изплащане на
същата, както и направени деловодни разноски в размер на 36,72 лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 50.00 лв. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 4242/25.8.2017г.,
възразена в срок от длъжника. С Разпореждане на съда, получено от заявителя
на 20.10.2017г., е указано на
заявителя да предяви иск за установяване
на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение
от длъжника. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 27.10.2017г.,
поради което съдът го приема за допустим.
Не е спорно между страните, а и от приложения
на л. 10 от делото нотариален акт от 2004г. на нот. С.П.се установява, че ответникът е собственик на жилище на адрес: ***.
За този имот, на 07.12.2004г. ответникът е подал молба до ищеца за откриване на
партида за отопление и топла вода /л. 11 от делото/. Жилището е с абонатен №
при ищеца *** и е с титуляр – ответника Б.Г.И.. Съгласно представеното от ищеца
извлечение от сметката на ответника за първоначално посочения по делото период 01.11.2014
г. - 30.04.2017 г. е начислена обща сума от 1301,51 лв. – главница. По делото
обаче е представен и договор за разсрочено плащане на стари задължения, който е
обхващал периода 01.04.2010г. – 30.04.2015г. и за който във възражението си
длъжникът, понастоящем ответник, е възразил, че е изпълнил задължението си
коректно. Поради горното, по делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, която е установила, че действително е налице плащане по този
договор и техническа грешка при отчитането му. Посочило, е че всички суми за
периода на договора са платени, но че не е заплащана ползваната ТЕ за периода
01.10.2015г. – 30.04.2017г., чийто размер възлиза на 874.40лв., от които за
отопление – 688.04лв., за ТЕ, отдадена от сградна инсталация – 139.32лв.,
дялово разпределение – 47.04лв. Посочено е, че лихвата върху посочената
главница, считано от изискуемостта на всяко отделно месечно плащане до
18.08.2017г. е в размер на 71.82лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът счита, че от
събраните доказателства по делото следва извод, че ответника през процесния
период е бил клиент на ищеца за топлинна енергия, доставена до имот в ***, аб.
№ ***, в качеството му на собственик на имота. Не е било необходимо сключването
на договор между страните и представянето на такова доказателство по делото,
т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се уреждат от Закона за
енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Същевременно, ал. 6 на същия член
разпорежда, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. По делото не е спорно, че в сградата има изградена
абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява
топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответника, като физическо лице, собственик на
топлоснабден имот, е лице ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има
качеството на клиент на ТЕ.
Поради изложеното, съдът
приема за доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим
имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия. Действително, в периода
10.07.2015г. – 30.07.2017г. ответникът е изпълнявал свое разсрочено задължение
към ищеца по договор за разсрочено плащане, но с него се е заплащала дължима
сума за друг период – 01.04.2010г. – 30.04.2015г., не и текущите задължения към
ищеца, които са останали непогасени към датата на подаване на заявлението, в
размер на 874.40 лв. за период 01.10.2015г. до 30.04.2017г. Неизпълнението на
задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок, мотивира съда да приеме за
безспорно доказано, че ответника дължи процесните суми, както за главница, така
и за лихва, които са в размер на 874.40 лв., представляваща главница от
задължение за ползвана и незаплатена топлинна енергия за горепосочения период и
71.82 лв. - мораторна лихва за периода 05.01.2015г. до 18.08.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 24.08.2017г.
поради изложеното, изменената искова претенция се явява основателно и като
такава, следва да бъде уважена.
При този изход на делото,
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските и в двете производства в тежест на ответника, но и като съобрази
обстоятелството, че първоначалната претенция е била в един размер, а
впоследствие е намалена, което се приравнява на прекратяване на производството
в едната му част. Съдът намира, че с оглед изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
и липсата на сложност на исковото производство, размерът на претендираното
възнаграждение за юрисконсулт в него, следва да се намали на 100.00 лв. При
така направеното редуциране, дължими от ответника разноски в исковото
производство са разноските от 182.48лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца
и в заповедното производство При този изход на делото, в тежест на ответника следва
да се присъдят разноски в заповедно производство в размер 44.68лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Б.Г.И. с
ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
с представител Й.В.В., следните суми: 874.40 лв. - главница от задължение за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2015г. до 30.04.2017
г. и 71.82 лв. - лихва за забава за периода 05.01.2015г. до 18.08.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.д. № 6411/2017г. по описа на ПлРС – 24.08.2017г., до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Б.Г.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., разноски в исковото производство в
размер на 182.48лв.
ОСЪЖДА, Б.Г.И.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
с представител Й.В.В., разноски по ч.гр.д.
№ 6411/2017г. на ПлРС в размер на 44.68лв.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: