№ 603
гр. Варна, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110204249 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на В. ИВ. В.-ЕГН **********, депозирана чрез адв.К. против НП № 03-
009238/ 16.03.2018 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
Варна, с което на въз.Колев е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 2 000 лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ за
нарушение на чл.9 ал.1 от Наредба №2/2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като
допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, издадено при непълнота на доказателствата и
при неизяснена фактическа обстановка.Не се оспорва фактът, че въз.В. е
собственик на процесния имот, но се излагат аргументи в подкрепа на
становището, че ползването на имота и сградата в него е предоставено на
други лица, негови родственици- дъщеря и зет, които по собствена
инициатива и със собствени средства са предприели извършването на
1
ремонтните работи, поради което и санкционираното лице не притежава
качеството на работодател.Оспорва се съставомерността на приетото за
установено нарушение и се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въз.В., редовно призован не се явява, представлява
се от адв.К., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният
представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество отново моли
НП да бъде отменено, като допълнително излага аргументи в подкрепа на
становището, че в НП не са посочени правно релевантните факти относно
авторството на нарушението и фигурира единствено правен извод в тази
насока,визира се като нарушена и нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, отново се
оспорва авторството на нарушението и се иска отмяна на НП и присъждане на
направените по делото разноски..
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а
в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност на
приетото за установено нарушение и правилно определяне на субекта, като
моли НП да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въз.В. бил собственик на недвижим имот , находящ се в гр.Варна, ***, но
поради възрастта и здравословното си състояние предоставил изцяло ползването и
стопанисването на имота на дъщеря си и нейният съпруг- св.П..
В имота имало стара постройка и през 2018г. по инициатива на св.П. се
извършвал ремонт на същата.Горепосоченият свидетел се свързал със свой познат,
който му осигурил няколко лица за изливане на бетон.На 13.02.2018г. при
изливането на поръчания от св.П. бетон, помпата на бетоновоза пропаднала и
ударила един от работниците и настъпил трудов инцидент.За настъпилият
инцидент бил подаден сигнал в Д“ИТ“ и на место била извършена проверка от
служители на Д“ИТ“, сред които и св.И..След проверката на место с призовка били
изискани документи и тъй като на св.И. не бил предоставен план по безопасност и
здраве при работа за извършване на конкретното СМР, същият изготвил Акт за
спиране на строителните дейности, а на 07.03.2018г. бил изготвен протокол за
2
проверка с който били дадени и съответните предписания, както и АУАН срещу
въз.В. за нарушение на чл.9 ал.1 от Наредба №2/2004г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР.АУАН бил
съставен в присъствието и връчен на упълномощено от жалбоподателя лице, което
го подписало и в съответната графа вписало, че има възражения.В
законоустановения срок постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН,
но възраженията били приети за неоснователни и въз основа на материалите по
преписката на 16.03.2018г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка.
В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства, че
въз.В. не е имал никакво касателство към извършваните в имота му СМР, с които
изцяло е бил ангажиран св.П..
Събраха се и писмени доказателства / Решение на Адм. съд-Варна/, от които е
видно, че дадените писмени предписания спрямо въз.В. с протокола от проверката
са били отменени изцяло, поради липса на доказателства, че жалбоподателят е
действал в качеството на възложител, строител или работодател.
Съдът не кредитира показанията на св.И. единствено в частта, в която
същият сочи, че св.П. не е извикал работниците да работят, а само ги е завел, за да
им покаже къде е обектът, тъй като в тази им част показанията на свидетеля не
кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства и
особено с показанията на св.П..В останалата им част съдът кредитира показанията
на св.И., тъй като същите кореспондират с останалите кредитирани от съда
доказателства, като напълно кредитира показанията на св.П., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и житейски достоверни.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП и писмените доказателства, приобщени в хода
на съдебното производство, които преценени в тяхната взаимно свързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира
напълно, както и от гласните доказателства по делото- показанията на
свидетелите И. и П. в кредитираните от съда части.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
3
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" -гр.Варна.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като АУАН също е съставен в предвидените в чл.34 от
ЗАНН срокове.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се
съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени
конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично
следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението..В този
смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти,
касаещи съставомерните признаци на нарушението. В конкретния случай не
е ясно къде е мястото на извършване на нарушението, тъй като в НП от една
страна се сочи, че строителният обект се намира в гр.Варна, ***, а в
последствие се сочи, че нарушението е извършено в гр.Варна, на ул.“Христо
Самсаров“ №2 А/ адресът на Д“ИТ“-Варна/.На второ място не е ясна и датата
на извършване на нарушението, тъй като в НП е посочено, че същото е
извършено на 13.02.18г., когато е установено, че в обекта се извършват СМР,
а видно както от обстоятелствената част на НП, така и от текстът на
посочената като нарушена норма, въз.В. е обвинен, че не е предприел
определени действия преди откриване на строителната площадка- кога е
открита- факти и доказателства липсват.На трето място в действителност
въз.В. е обвинен, че е извършил нарушение в качеството си на работодател и
възложител, но факти, че същите притежава това качество за конкретния
строителен обект липсват- фигурира само правен извод. Липсата на факти,
касаещи съставомерни признаци на нарушението, особено факти, касаещи
датата на извършването му и факти, касаещи субекта на нарушението, както и
констатираното противоречие относно мястото на извършване на
нарушението съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
които лишават нарушителя от възможност да разбере в извършването на
какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира
защитата си.
Освен констатираните процесуални нарушения съдът намира, че
4
неправилно е бил приложен и материалният закон.
Съгласно нормата на чл.413ал.2 от КТ се санкционира работодателят.
В конкретният случай от събраните по делото доказателства се
установи по категоричен начин, че въз.В. няма качеството на работодател не
само с оглед легалната дефиниция на понятието, дадена в КТ, но и по смисъла
на цитираната от АНО Наредба № 2/ 22.03.2004 г. В Допълнителните
разпоредби /ДР/ на Наредбата е дадена легална дефиниция на понятията
възложител и работодател. Съгласно §1, т.1 от ДР на Наредба № 2/ 22.03.2004
г. "възложител" е всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя
и изпълнява инвестиционният проект и има качеството на възложител по
смисъла на ЗУТ". Текстът на чл. 161, ал.1, изр. І-во от ЗУТ гласи:
"Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на
строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по
силата на закон.". От доказателствата по делото се установява, че въз.В. само
формално притежава качеството на възложител, тъй като по документи е
собственик на имота в който се извършва СМР, но дали в действителност той
е лицето, което строи доказателства липсват.Дефиницията на понятието
работодател, дадена в §1, т.10 от ДР на Наредба № 2/ 22.03.2004 г. определя
като работодател всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение,
както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за
организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и др.)." От изложеното следва, че дори и при уреждането на тази
материя - минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, законодателят
разграничава тези две понятия. По делото не са представени доказателства, от
които да е видно, че въз.В. самостоятелно наема работещи по трудово
правоотношение, поради което твърдението на АНО в обратен смисъл остава
недоказано, напротив, събраха се гласни доказателства , че не той, а св.П. е
наел работниците.От друга страна в чл. 413, ал. 2 категорично е посочено кои
лица носят административнонаказателна отговорност по този ред:
"Работодател, който не изпълни ...." и след като е наложил административно
наказание на лице, което не е доказано, че е субект на нарушението, АНО
неправилно е приложил материалния закон, още повече, че такива
5
възражения са били направени още в хода на АНП, но са били приети за
неоснователни.Изцяло в горния смисъл е Решение на Адм. съд-Варна по
КАНД 930/2016г. по описа на съда.
Предвид изхода на спора и наличието на основания за отмяна на НП
съдът намира, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на Д“ИТ“-Варна е неоснователно и не следва да бъде уважавано.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въз.дружество искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, Дирекция „Инспекция по труда“-Варна следва да бъде
осъдена на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН да заплати на В. ИВ. В. разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева, за които са представени
необходимите доказателства, че реално са направени в този размер, като
възражения за прекомерност не са направени.
Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното
постановление се явява неправилно, необосновано и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-009238/ 16.03.2018 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" - Варна, с което на В. ИВ. В.-ЕГН ********** е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2 000 лева на
основание чл.416 ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ за нарушение на чл.9 ал.1 от
Наредба №2/2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на В. ИВ.
В.-ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
6
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7