О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.К. І отделение, 1 състав, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр.дело № 5189/2013 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството по делото е образувано по искова молба предявена от Р.В.П., чрез процесуален представител адв. Й. против HUK-C.-А., V., B., 96450 C., Ф.Р.Г.. Твърди, че на 20.05.2011 год. на национална магистрала 3010, в района на община Б., Ф.Р.Г., лек автомобил с германска регистрация FB-KH-280, управляван от Н.Я.Р.С., самокатастрофира, вследствие на което е причинена смъртта на пътника В.Р. В., син на ищеца. Твърди, че ответното дружество е застраховало гражданската отговорност на виновния водач и в тази връзка моли съда да го осъди да заплати застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, вследствие произшествието в размер а 200 000 лева. С молба – уточнение ищцовата страна уточнява, че желае да се ползва от алтернативната правна възможност да предяви иска си срещу застрахователя, пред съда по собственото си местожителство, което е регламентирано от разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 44/2001 год. на Съвета.

      Настоящият състав намира предявената пред съда искова претенция за недопустима по следните съображения.

Регламент /ЕО/ № 44/2001 год. на Съвета от 22.12.2000 год. предвижда няколко основания за международна компетентност в йерархична структура, които се прилагат при наличието на точно определени предпоставки при спазване на принципа lex specialis derogat legi generali: изключителна компетентност /чл. 22/, мълчаливо учредена компетентност /чл. 24/, споразумение за избор на съд /пророгация на компетентност по чл. 23/, компетентност по застрахователни, потребителски и трудови договори /раздели 3, 4 и 5/, обща компетентност /чл. 2/, специална компетентност /раздел 2/.

При изключителната компетентност няма значение къде се намира местожителството или гражданството нито на ищеца, нито на ответника, тя зависи от основния предмет на спора, но в настоящия случай не е налице нито една от петте хипотези, предвидени в чл. 22 от Регламент /ЕО/ № 44/2001.

Мълчаливото учредяване на компетентност предполага неоспорване на компетентността на сезирания съд от страна на ответника, какъвто не е настоящият случай.

С пророгационното споразумение страните, една от които следва да има местожителство в държава - членка на ЕС, възлагат изключителна компетентност на съда, който страните са избрали, ако не е налице изключението на чл. 22 от Регламент № 44/2001. По настоящото дело няма доказателства страните да са сключили пророгационно споразумение.

Компетентността по застрахователни, потребителски и трудови договори /раздели 3, 4 и 5/ изисква сезираният съд да провери дали заявените претенции не произтичат от правоотношение, по което една от страните може да бъде определена като по-слаба спрямо другата. Раздел 3 урежда компетентността по делата във връзка със застраховане, а именно отношенията между застраховател и застрахован, съответно трето ползващо се лице и увреден. Когато по-слабата страна е ищец, регламентът й предоставя възможност да си избере компетентен съд между посочените в чл. 9, 10 и 11 от регламента за предявяване на иска срещу застрахователя.

Общата международна компетентност на сезирания съд възниква по силата на чл. 2 от Регламент № 44/2001, когато ответникът има местоживеене на територията на държавата - членка на сезирания съд, като гражданството е без значение, т. е. прилага се принципът actor sequvitur forum rei. Следователно българският съд ще бъде компетентен съгласно посочената разпоредба, когато ответникът има местоживеене на територията на Република България. Преценката на местожителството на ответника се извършва на основание чл. 60 за ответното дружество.

Разпоредбата на чл. 60 от Регламент № 44/2001 използва три критерия за определяне местоживеенето на търговско дружество или друго юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица, а именно: седалище по устав, централно управление или основно място на стопанска дейност. В конкретния случай по отношение на ответника местожителството по смисъла на чл. 2 във връзка с чл. 60 от Регламента е във Ф.Р.Г., където са седалището и адреса на управление.

Разпоредбите на раздел 2 /чл. 5 - чл. 7/ от Регламента уреждат специална, изборна компетентност, която е факултативна /паралелна/ спрямо общата компетентност по чл. 2 и предоставят правото на избор на ищеца пред кой съд да предяви иска си - пред съда по местожителството на ответника или пред някоя от юрисдикциите, посочени в чл. 5 и чл. 6. По дела относно обезщетение за вреди, независимо дали са от деликт или квази - деликт, местно компетентният съд е този по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие /чл. 5, т. 3/. Прилага се принципът forum loci delicti/damni. Регламентът не уточнява какво следва да се разбира под вредоносно събитие - дали това е деянието или възникналата от него вреда. В посочената хипотеза е необходимо в държавата на сезирания съд да е настъпило или да има опасност да настъпи вредоносното събитие, т. е. където е извършено вредоносното деяние или където са настъпили непосредствено вредите. В този смисъл е практиката на Съда на ЕС /преди Съд на ЕО/ - решение от 30.11.1976 г. по дело № С-21/76 на Съда на ЕО, B./M. de Potasse d’Alsace, решение от 27.10.1998 г. по дело № С-51/97 на Съда на ЕО, R. europeenne/Spliethoff’s Bevrachtingskantoor, решение от 01.10.2002 г. по дело № С-167/00 на С., Henkel, решение от 11.01.1990 г. по дело Dumez F. и Tracoba, решение от 07.03.1995 г. по дело № С-68/93 на С., F. Shevill и др. В конкретния случай, противоправното деяние е настъпило във Ф.Р.Г.. Правилото на специалната компетентност, установено с чл. 5, т. 3 от Регламент № 44/2001, се основава на наличието на особено тясна връзка между спора и юрисдикцията по мястото, където е настъпило вредоносното събитие, която обосновава предоставянето на компетентност на тази юрисдикция с оглед надлежната организация на процеса и улесненото събиране на доказателства. Поради това, че мястото, където е извършено вредоносното деяние, причинило вредата е във Ф.Р.Г., българският съд не е компетентен да разгледа предявения срещу ответника - застраховател съгласно чл. 5, т. 3 от Регламента.

          Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че българският съд не е компетентен да разгледа иск срещу застрахователя с местоседалище в друга държава - членка на ЕС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило в другата държава - членка на ЕС.

Поради което и на основание чл.130 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

          

          ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на Р.В.П., депозирана в съда с вх.№ 44424/12.04.2013 год., въз основа на която е образувано настоящето производство.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 5189/2013 год. на СГС, Г.К., І отделение, 1 състав.

       ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщението до ищеца.

 

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: