№ 144884
гр. София, 17.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110153929 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Производството е образувано по заявление по чл.410 ГПК с вх. №
270718/29.09.2023 г., подадено от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ...., адрес срещу
длъжника С. П., ЕГН **********, адрес за сумите:
3123,81 лева – главница, въз основа на Договор за потребителски кредит
с заявителя № **********/23.08.2013 г. за револвиращ кредит
4433,36 лева - договорно възнаграждение за периода от 20.01.2015 г. до
20.01.2018 г.
3969,69 лева – мораторна лихва за периода от 20.01.2018 г. – датата на
изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г.
Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
29.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит **********/23.08.2013 г. за револвиращ кредит в
размер на 3000 лева, като кредитодателят редовно изпълнява задълженията
си по договора. Заемателят се бил задължил да върне заемната сума за срок от
48 месеца с месечна вноска от 202,50 лева. Срещу предоставения заем,
заемополучателят се задължил да плати договорна лихва, представляващо
възнаграждение на кредитодателя.
1
Посочено е, че заемполучателят не е изпълнил задължението си да
върне кредита, като последната падежна вноска била на 20.01.2018 г.
Заявителят счита ,че погасителният план е изтекъл на 20.01.2018 г. и
поради невръщане на процесните суми за заявителя е интерес да потърси
неплатените и падежирали вноски по договор № **********.
Към заявлението е приложен договор за револвиращ кредит №
**********/23.08.2013 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
заявлението и материалите по делото, установи следното от фактически
и правна страна:
Заявлението е за материален интерес в размер на 11526,86 лева, поради
което дължимата държавна такса по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на
230,54 лева. Същата е платена с платежно нареждане до съда на 15.09.2023 г.
(л.10 от делото). Същото е редовно и следва да бъде разгледано по
същество.
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от
представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от
договор с потребител по смисъла на ЗЗПотр. и ЗПК, поради което
разпоредбите от цитираните закони се прилагат стриктно, доколкото
регулират защитата на потребителите и нормите в законите са с императивен
характер.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
2
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
Заявлението индивидуализира всички белези па договора и вземанията,
но същото е неоснователно.
Съгласно представения договор ГПР е в размер на 110,66%. Съгласно
чл.19, ал.4 ЗПК, който е в сила от 23.07.2014 г., т.е. по време на договора ГПР
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Съгласно чл.1, ал.1 от постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения
(Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.), годишния размер на законната лихва за
просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. След служебна справка в
публичните регистри на БНБ съдът установи, че основният лихвен процент
(ОЛП) за периода от 23.08.2013 г. до края на падежа 20.01.2018 г. варира от
0,02 до 0,00. Ето защо въпреки, че разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е приета
след сключване на договора, то на основание принципа за защита на
потребителите следва да се приложи в пълна степен за периода, от който е
влязла в сила.
Дори и да се приеме, че в търсения период ОЛП е 0,02, то законната
лихва е 10,02 %. Прилагайки чл.19, ал.4 ЗПК, максималният ГПР не може да
бъде повече от 50,02 %, а по договор е 110,66 %. Така в периода по договора
по-слабата страна, потребителят е плащал лихва, която надхвърля законовото
определена, която е действала към част от договора.
3
От представения по делото договор се установи, че ГПР е в размер на
110,66 %, което надвишава законът. Ето защо настоящият състав приема, че
заявлението в този му вид противоречи на закона и добрите нрави, а именно
на императивна правна норма. Въпреки това договорът не е нищожен изцяло
и заемателят следва да върне главницата и договорната лихва за периода,
изчислени при ГПР 50,02 %. На този етап от производството съдът не може
служебно да изчисли каква сума трябва да се върни върху изтеглената
главница, тъй като са необходими специални знания от областта на
счетоводството и финансите, а и отделно няма необходимите данни да
използва свободните онлайн кредитни калкулатори, за да изчисли и да
направи погасителен план, като махне неравноправните клаузи. В този
смисъл заявителят може да подаде ново заявление като съобрази, че сумите,
които иска, следва да бъдат съобразени с чл.19, ал.4 ЗПК. Така уговореният
договор с посочените параметри противоречи на закона, добрите нрави и има
неравноправна клауза, която облагодетелства заявителя.
При тези съображения, заявление по чл.410 ГПК с вх. №
270718/29.09.2023 г., подадено от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ...., адрес срещу
длъжника С. П., ЕГН **********, адрес, следва да бъде отхвърлено изцяло,
поради противоречие със закона и добрите нрави, искането се основана на
неравноправна клауза, на основание чл.411, ал.2, т.2,3 ГПК.
По разноските
При този изход на делото, заявителят няма право на разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХЪВРЛЯ изцяло заявление по чл.410 ГПК с вх. №
270718/29.09.2023 г., подадено от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ...., адрес срещу
длъжника С. П., ЕГН **********, адрес, поради противоречие със закона и
добрите нрави, искането се основана на неравноправна клауза, на основание
чл.411, ал.2, т.2,3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД по реда на Глава XXI
4
ГПК, в едноседмичен срок от получаването му, на основание чл.413, ал.2
ГПК
ПРЕПИС от определението да се изпрати на заявителя.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на писма и при изтичане на
срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5