№ 258
гр. ЛЕВСКИ, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20224410100607 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344
ал.1 т.1 и т.2 от КТ.
В районен съд Русе е постъпила искова молба от В. К. Т. срещу
Русенски университет „Ангел Кънчев“ с посоченото по-горе правно
основание.
След отвод на всички съдии от РС Русе и РС Бяла и констатиране, че в
съдебния район на ОС Русе няма друг районен съд, който да разгледа делото,
същото е изпратено на Апелативен съд Велико Търново за определяне на друг
равен по степен съд от съдебния район на Апелативен съд В. Търново.
С определение № 145/01.04.2022 г. Апелативен съд Велико Търново е
изпратил за разглеждане подадената от В. К. Т. искова молба против
Русенски университет „Ангел Кънчев“ по иск с правно основание чл. 344 ал.1
от КТ на Районен съд гр. Левски.
След получаване на делото в Районен съд гр. Левски, същото е било
образувано под № 210/2022 г., по което дело определеният съдия докладчик
се е произнесъл с решение, имащо характера на определение, с което е
оставил без разглеждане исковата претенция като недопустима.
Срещу постановения съдебен акт е постъпила жалба от В. К. Т..
Делото е изпратено в ОС Плевен по постъпилата жалба и с определение
№ 1342/23.09.2022 г.по в.гр.д. 669/2022 г. Плевенски окръжен е обезсилил
като недопустимо решение № 174/12.08.2022 г. /с правен характер на
определение/, постановено по гр.д. 210/2022 г. по описа на РС Левски и е
върнал делото на Районен съд Левски за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
След връщане на делото в Районен съд Левски делото е образувано по
1
№ 607/2022 г.
Видно от подадената искова молба /л.2-4 от гр.д. 5420/2021 г. на РС
Русе/ е, че в същата се твърди, че на 29.09.2015 г. и на основание чл. 107 във
връзка с чл. 83 от КТ между В. Т. и Русенски университет „Ангел Кънчев“ е
сключен трудов договор № 0062 /споразумение/, с който са уредени
условията на трудовото правоотношение, което е възникнало от конкурс за
заемане на академична длъжност „професор“.
Твърди се, че след направена справка в електронната система на НАП
за актуално състояние на сключените трудови договори, на 31.08.2021 г.
ищецът установил, че трудовият му договор, сключен с РУ „Ангел Кънчев“ е
бил прекратен на 15.07.2021 г., без да е бил уведомен за това. Твърди се, че
същия поискал да му бъде връчен акта, с който едностранно е било
прекратено трудовото му правоотношение, след което на 21.09.2021 г. му
била връчена заповед № 789/23.06.2021 г., с която на основание чл. 188 т.3 от
КТ му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди се, че
заповедта, с която му е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ е
неправилна и незаконосъобразна, че е издадена при допуснати съществени
процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон.
Моли се съда да постанови решение, с което на основание чл. 344 ал.1
т.1 от КТ да признае уволнението му със заповед № 789/23.06.2021 г. за
незаконно и да го отмени и на основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност при ответника.
Претендират се направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, представител на ответника е
представил отговор на исковата молба /приложен на л. 30-37 от гр.д.
5420/2021 г. на РС Русе/ и е заявено, че искът е предявен след изтичане на
определение в чл. 358 ал.1 т.2 от КТ давностен срок – два месеца, считано от
деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната
заповед, както и становище, че предявените искове са неоснователни и
недоказани. Изложени са подробни съображения по наведените доводи в
исковата молба. Направено е искане да бъдат отхвърлени предявените против
РУ „Ангел Кънчев“ искове като неоснователни. Претендират се направените
деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представеното по делото споразумение № 0062/29.09.2015 г.
/приложено на л. 7 от гр.д. 5420/2021 г. на РС Русе/ е, че същото е сключено
между Русенски университет „Ангел Кънчев“ и проф.дн В. К. Т. за условията
на трудово правоотношение, възникнало от конкурс, считано от 01.10.2015 г.
и със същото са уговорени условията за заемане от проф.дн В. К. Т. на
академичната длъжност „професор, висше училище на ¼ щ.бр. в катедра
„Техническа механика“ към факултет „Машинно-технологичен“ по научна
специалност „Организация и управление извън сферата на материалното
производство“.
2
От представеното споразумение се установява, че страните са били в
трудово правоотношение, което е възникнало след проведен конкурс, считано
от 01.10.2015 г.
По делото е представена и оспорваната заповед № 789/23.06.2021 г.
/приложена на л. 5-6 от гр.д. 5420/2021 г. на РС Русе/. От същата заповед се
установява, че на основание чл. 195 от КТ е наказан В. К. Т. с
дисциплинарното наказание по чл. 188 т.3 от КТ „уволнение“.
Във връзка с възражението си за погасяване по давност на предявените
искове, ответната страна е представила копия от пощенски плик, от известие
за доставяне и удостоверение от Български пощи.
Видно от приложените на л. 44 и 45 от гр.д. 5420/2021 г. на РС Русе
заверени копия от пощенски плик /л. 44/ и известие за доставяне /л. 45/ е, че
РУ „Ангел Кънчев“ – човешки ресурси е изпратил пощенска пратка с
получател проф. В. К. Т. с посочен адрес: *****. Върху пощенския плик е
поставен бар код R PS 7004 002ILN K. От представеното копие от известие за
доставяне се установява, че върху същото е посочен като подател РУ „Ангел
Кънчев“ – човешки ресурси, като получател е посочен В. К. Т., изписан е
адреса посочен върху пощенския плик, под адреса е изписан текст: „Заповед
№ 789/23.06.2021 г.“, и е поставен бар код на известието за доставяне
идентичен с този, който е поставен и върху писмото ИД PS 7004 002ILN K.
Видно от писмото е, че същото е върнато обратно с дата на връщане
15.07.2021 г. с отбелязване, че пратката е „непотърсена“.
На л. 46 от гр.д. 5420/2021 г. на РС Русе е представено заверено копие
от декларация, подписана от В. К. Т. на 29.09.2015 г., от която се установява,
че в същата В. К. Т. е посочил адрес: *****, който адрес е идентичен с адреса
на който е направен опит да му бъде връчена оспорваната заповед, а именно
заповед № 789/23.06.2021 г. изрично посочена в известието за доставяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.2 от КТ срока предявяване на
иск относно прекратяване на трудовото правоотношение е 2 месеца, който
срок съгласно разпоредбата на чл. 358 ал.2 т.1 от КТ започва да тече от деня
на прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 195 ал. 3 от КТ дисциплинарното
наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на
работника или служителя, или от деня на нейното получаване, когато е
изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.
В настоящия случай, видно от изложеното по-горе е, че заповедта за
уволнение на ищеца с № 789/23.06.2021 г. е връчена по пощата на 15.07.2021
г., на която дата е върната пощенската пратка, като непотърсена от
получателя. В закона изрично е посочено, че при невъзможност заповедта да
бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с
препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята
за наложено от деня на нейното получаване. Следователно законодателят е
предвидил като допустим способ за връчването на заповедта изпращането й
по пощата, а трайната съдебна практика приема, че редовно е и всяко друго
3
връчване, което е допустимо съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона
за пощенските услуги.
Видно от приложеното на л. 36 от гр.д. 210/2022 г. на РС Левски
удостоверение, издадено от Български пощи, е че със същото е удостоверено,
че кореспондентска пратка № PS 7004002ILN K с „известие за доставяне“ с
подател Русенски университет „Ангел Кънчев“ ***** и получател професор
В. К. Т. гр. Русе ***** е приета в пощенска станция ***** на 24.06.2021 г., че
на 25.06.2021 г. посочената пратка е постъпила за доставка пощенска станция
*****, че на същата дата, поради отсъствие на получателя, на адреса е
оставено първо известие и пратката е предадена за получаване на гише в
пощенската станция. Посочено е, че на 05.07.2021 г. на адреса на получателя е
оставено второ известие и на 15.07.2021 г., след изтичане на регламентирания
двайсетдневен срок пратка № PS 7004002ILN K е върната към подателя, като
непотърсена от получателя, след което на 16.07.2021 г. кореспондентска
пратка № PS 7004002ILN K е доставена на подателя, като върната пратка.
От посоченото по-горе, съдът приема, че по делото по един категоричен
и безспорен начин се установява, че оспорваната заповед е връчена на ищеца
по предвидения в чл. 195 ал.3 от КТ ред, тъй като е изпратена с препоръчано
писмо с обратна разписка, и същата като не потърсена е върната на подателя
на 15.07.2021 г. от която дата тече 2 месечния срок за предявяване на
настоящия иск. Ищецът не е посочил каквато и да било причина, поради
което не се е явил, за да получи пратката. Пратката е изпратена на
декларирания от ищеца адрес при сключване на споразумението между
страните. Ето защо, съдът приема, че възражението на ищеца, че не е получил
заповедта, преди 21.09.2021 г. се явява неоснователно.
Видно от исковата молба /л. 2 от гр.д. 5420/2021 г. на РС Русе/ е, че
същата е подадена в РС Русе на 04.10.2021 г., за което й е поставен вх. №
18929/04.10.2021 г.
От 15.07.2021 г. /датата на връчване на заповедта за уволнение/ до
04.10.2021 г. /датата на предявяване на иска/ е изтекъл срок по-дълъг от
предвидения в чл. 358 ал.1 т.2 от КТ двумесечен срок. Видно е, че ищецът не
е упражнил правото си на иск в предвидения в чл. 358 ал.1 т.2 от КТ
двумесечен срок, който е започнал да тече от датата на която е връчена
заповедта /в случая датата на която пратката е върната като непотърсена/ -
считано от 15.07.2021 г. до 15.09.2021 г. Ето защо, съдът приема, че
направеното възражение от ответника за погасяването на правото на иск по
давност е основателно. Същото важи и за свързания с него иск по чл. 344 ал.1
т.2 от КТ. С изтичане на давностния срок по чл. 358 ал.1 т.2 от КТ ищецът е
изгубил правото да претендира съдебна защита срещу незаконно уволнение.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявените от В. К. Т. против
РУ „Ангел Кънчев“ искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 и 2 от КТ са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ищеца да заплати на
ответника направените деловодни разноски, които съгласно представения
4
списък на разноските /приложен по гр. д. 210/2022 г. на РС Левски/ са общо в
размер на 975 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В. К. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***** против РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„АНГЕЛ КЪНЧЕВ“ с адрес: *****, представляван от Х.И.Б. – ректор, иск с
правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ - за признаване за незаконно
уволнението му със заповед № 789/23.06.2021 г. и неговата отмяна и иск с
правно основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ – за възстановяването му на
заеманата преди уволнението длъжност.
ОСЪЖДА В. К. Т. със сочени по-горе данни да заплати на РУСЕНСКИ
УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ“ със сочени по-горе данни направените
деловодни разноски в размер на 975 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок, който срок, съгласно разпоредбата на чл. 315 ал.2 от ГПК
започва да тече от 28.11.2022 г.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5