О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер ІV - 368 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и седми
февруари, две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ДИМАНА КИРЯЗОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 298 по описа
за 2018 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е
по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано
е по въззивна жалба на С.Г.М. ***, ответник в първоинстанционното производство,
срещу Решение №2054/14.12.17г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№3519
по описа за 2017г., досежно квотите,
при които е допуснато извършването на делба между въззивника М. (2/3 ид.ч.) и
ищеца А.Г.К. (1/3 ид.ч.), на недвижим имот, представляващ апартамент –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.501.55.1.107, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК, разположен в сграда 1, построена в поземлен
имот с идентификатор 07079.501.55, с площ 60 кв.м., ведно с прилежащото му
избено помещение №32, със съответните 0.72% ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху терена, с административен адрес гр.Бургас,
ж.к.“Изгрев“, бл.55, вх.5, ет.5, ап. 13. Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение. Претендира неговата отмяна в обжалваната част и
постановяване на въззивно решение, с което делбата да бъде допусната при квоти
1/6 за въззиваемата К.и 5/6 ид.ч. за въззивницата М..
Спорът по делото касае въпроса за момента на
придобиване на правото на собственост върху делбения имот.
Основните оплаквания
на въззивната страна касаят извода на първоинстанционния съд по въпроса за
момента на влизане в сила на Заповед №505/07.09.1978г. на ГНС – Бургас,
издадена на осн. чл.100 ЗТСУ. С позоваване на съдебна практика и съобразно
нормите на чл.100, 138, ал.1, т.1 и чл.140 ЗТСУ, подробно са изследвани
предпоставките за влизане в сила на административни актове – съобщаване на
заинтересованите страни; изтичане на срока за обжалване. Направен е извод, че
доколкото по делото няма данни кога е връчена посочената заповед, не може да се
приеме, че е влязла в сила в дена на постановяването й – преди брака, сключен
между родителите на въззивника.
Оспорва се извода на съда, че към 08.11.78г.
жилището е било изградено в груб строеж, след като са налице доказателства че
семейството на наследодателя се е нанесло в него през 1979г. Според въззивника,
доколкото в обяснителна записка от 06.09.78г. е посочено че собствениците ще
бъдат обезщетени с участие в строеж, към датата на заповед №505 същото не е
било изградено; от свидетелските показания се установява, че същото е изградено
през следващата календарна година, след сключване на брака на родителите на
въззивника. В подкрепа на този извод страната се позовава и на писмо №100-07/9825/12.12.78г.
на ДСК – клон Бургас до нотариуса при БРС, досежно изплащане на разликата в
стойностите на имотите през време на брака.
Не са направени доказателствени искания.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен на
въззивната страна на 01.02.18г., чрез процесуален представител адвокат
Стоилова. Въззивната жалба е подадена на 05.01.18г. – в срок. Жалбоподателят е лице,
което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. оспорва
квотите, при които е допуснато извършването на делбата. Следователно жалбата е
допустима.
Препис от въззивната жалба
на ответника е връчен на ищеца А.Г.К., чрез адв.Н. на 17.01.18г. В срока по
чл.263, ал.1 ГПК – на 31.01.18г. е подаден писмен
отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на решението.
Въззиваемата страна излага подробни съображения за обосноваване на твърдението,
респ. – извод, че правото на собственост върху процесния имот е придобито от
наследодателя на страните преди брака му с първата му съпруга – майка на
въззивницата. В тази връзка е направен анализ на характера на нотариален акт
№157, том IV,
нот.д.№1525/79г., извършен на осн. чл.134 ЗТСУ. Според въззиваемата, същият е
констативен – удостоверява стоящия извън него факт на придобита вече
собственост по силата на заповед №505807.09.78г. Обстоятелството дали е било
извършено доплащане през време на брака с лични средства и отпуснат заем от ДСК
е ирелевантно и не води до възникване на СИО.
С позоваване на съдебна
практика подробни съображения са изложени за обосноваване на извод, че вещно –
прехвърлителното действие на заповедта по чл.100 ЗТСУ настъпва от момента на
издаването й, ако предоставяния като обезщетение имот е индивидуализиран в достатъчна
степен, независимо дали е изграден в груб строеж или изграждането му е станало
през време на брака.
На последно място се
акцентира и на обстоятелството, че процесният имот е предоставен на
наследодателя на страните, но като обезщетение за отчужден от неговия баща имот
и по избор на последния, съгл. заповед за отчуждаване №239/1978г.),
следователно изборът предхожда заповедта.
Според въззиваемата,
съображенията относно изграждане на жилището пред време на брака на
наследодателя с първата му съпруга са преклудирани, т.к. са заявени за пръв път
с въззивната жалба.
Не са направени
доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора намира, че делото следва да бъде внесено в
съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр.
чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №190/18г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 27.02.18г.
– на 16.04.2018г. от 13.50 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.