ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 169
гр. ХАСКОВО, 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20225600500092 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Агенция "Митници"-гр.София вх.
№5224/08.12.2021г. по описа на РС-Харманли, депозирана чрез процесуалния представител
И.И.- гл.юрисконсулт, против Определение №373/ 24.11.2021г. на РС-Харманли,
постановено по гр.д.№ 445/2021г. по описа на същия съд, с което е оставена без разглеждане
като недопустима молбата за изменение на протоколно Определение №47/ 19.08.2021г. в
частта за разноските.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност и неправилност на
определението в обжалваната му част. Твърди се, че с поведението си ответникът е дал
повод за завеждане на иска, поради което, съгласно разпоредбата на чл.78 ал.2 пр.1 ГПК,
следва да понесе отговорността за разноските по делото, посочени по списък, съдържащ се в
исковата молба. Частният жалбоподател прави уточнение, че в случая не се касае за
депозирана молба по чл.248 ГПК, а за частна жалба срещу постановеното на 19.08.2021г. от
РС-Харманли определение касателно разноските на ищеца по делото. В този смисъл прави
извод, че първоинстанционният съд неправилно се произнесъл по частната жалба, като
приел, че се касае за молба за изменение на определението в частта за разноските. Намира,
че компетентен да разгледа частната жалба срещу определението на районния се явява по-
горестоящият окръжен съд. С тези доводи жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното определение, след което да разгледа и се произнесе по депозираната частна
жалба срещу определението на РС-Харманли в частта за разноските, като осъди ответника
да ги заплати. При евентуално потвърждаване на обжалвания съдебен акт, прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което би било определено на
процесуалния представител на насрещната страна и което намира, че следва да бъде
съобразено с разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004г.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от другата страна по делото.
Съдът, като се запозна материалите по делото, намира от фактическа и
правна страна следното:
1
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК от надлежна страна и против
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните
съображения:
Производството по гр.д.№445/2021г. по описа на РС- Харманли е образувано по
предявени от Агенция "Митници" против А. Р. Г. от гр.*** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание по чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата от 1800 лв. и по чл.86 ал.1
ЗЗД за сумата от 1437, 60 лв.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК от страна на ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който се оспорват предявените искове с възражение за изтекла
погасителна давност съгласно чл.111 б „б“ ЗЗД.
С молба вх.№2573/11.08.2021г. по описа на РС-Харманли, от страна на ищеца
Агенция "Митници", на основание чл.233 ГПК, е направено искане за прекратяване на
съдебното производство поради отказ от иска, както и за осъждане на ответника за
сторените разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
С протоколно Определение№47/19.08.2021г. районният съд прекратява
производството по делото поради направения от ищеца отказ от иска, като оставя без
уважение искането му за присъждане на разноски и го осъжда да заплати на ответника
разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
В срок ищецът депозира до ОС-Хасково частна жалба вх.№3095/08.09.2021г. по
описа на РС-Харманли, в която са изложени доводи за неправилност на постановения
съдебен акт в частта, касаеща претендираните от Агенция „Митници“ разноски. Иска се
отмяна на определението на РС- Харманли в обжалваната му част. В условията на
евентуалност, при потвърждаване на постановения съдебен акт, се прави възражение за
прекомерност на присъдените в полза на ответника разноски.
При проверка редовността на частната жалба РС- Харманли приема, че е сезиран с
молба по чл.248 ГПК за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските,
поради което се произнася с Определение №373/24.11.2021г. по гр.д.№445/2021г. по описа
на същия съд, с което оставя без разглеждане частна жалба вх.№3095/08.09.2021г. по описа
на РС-Харманли, като недопустима. Изводът си аргументира с липсата на представен по
делото от страна на ищеца списък за разноските по чл.80 ГПК, какъвто се изисква, за да бъде
допусната молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
На първо място настоящата въззивна инстанция намира, че РС-Харманли правилно
приел, че се касае за молба по чл.248 ГПК за изменение на постановения съдебен акт от
19.08.2021г. в частта, с която се е произнесъл за разноските на ищеца, доколкото същият
претендира те да бъдат приведени в съответствие с твърдението му за осъществяването им.
Правилно е също така и произнасянето на първоинстанционния съд за
недопустимост на молбата. Разпоредбата на чл.80 ГПК предвижда, че страната, която е
поискала присъждане на разноски, следва да представи списък на разноските. Правната
последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма-
страната няма право да иска изменение на постановения съдебен акт в частта му за
разноските. Следователно чл.80 изр.2 ГПК установява положителна процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните, а именно представяне на списък за разноските.
Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на
постановения съдебен акт в частта за разноските, поради което това искане е недопустимо.
Изложеното е залегнало и в задължителната практика на ВКС, и по-конкретно в т. 9 на ТР
№6/2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК.
В конкретния случай ищецът по делото не е представил списък на разноските по
2
чл.80 ГПК и за такъв не може да се приеме направеното с петитума на исковата молба
искане ответникът да бъде осъден да заплати сторените в производството разноски, в това
число и юрисконсултско възнаграждение. Действително в практиката се е наложило
схващането, че списъкът по чл.80 ГПК може да бъде инкорпориран в исковата молба, но
само при условие, че от съдържанието й е възможно да бъдат извлечени всички направени
от страната разходи като основание и размер. Такъв категоричен извод не би могъл да се
направи нито от исковата молба на Агенция „Митници“, нито от молбата за отказ от иск. И в
двата сезиращи съда документа липсва конкретизация относно основанията и размера на
претендираните от ищеца разноски. При така констатираната липса на списък на разноските
по чл.80 ГПК, молбата за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските
следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. В този смисъл обжалваното
определение на РС- Харманли е правилно и законосъобразно.
За пълнота на изложение следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че молбата
на ищеца за изменение на постановеното от РС- Харманли определение от 19.08.2021г. е
допустимата, то по съществото си същата се явява и неоснователна. Разпоредбата на чл.78
ал.1 ГПК урежда правото на ищеца да му бъдат възстановени от ответника направените по
делото разноски. Ищецът има право на разноски и при прекратяване на производството
поради оттегляне или отказ от иска, когато ответникът е станал причина за завеждане на
делото и оттеглянето, респективно отказът е резултат от погасяване на вземането след
подаване на исковата молба. Такава е хипотезата, когато след завеждане на делото
ответникът е погасил спорното вземане чрез плащане. Когато, обаче, фактите, обусловили
погасяване на спорното право (изтекла погасителна давност, наличие на годни за
прихващане насрещни задължения), са настъпили преди завеждане на делото, и ищецът е
знаел за тях, той следва да понесе отговорността за разноски, тъй като е завел делото със
съзнанието, че исковата му претенция ще бъде отхвърлена, ако длъжникът се позове на тях.
Обстоятелството, че до завеждане на иска ищецът не е знаел дали ответникът ще се позове
на изтеклата давност, не го оправдава за лошата му преценка за изхода на делото и не
изключва отговорността му за разноски, още повече че длъжникът може да се позове на
давността само при предявен срещу него иск.
Поради това, като е оставил без разглеждане молбата на ищеца Агенция "Митници" за
изменение на Определение №47/19.08.2021г. в частта на разноските, районният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №373/24.11.2021г. на РС- Харманли, постановено
по гр.д.№445/2021г. по описа на същия съд.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в 7-дневен
срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4