РЕШЕНИЕ
гр. София, 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е”
въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети
февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. дело №
1661 по описа на СГС за 2020 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 293247 от 04.11.2019 г., постановено по гр. дело
№ 55042/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179-ти състав,
е отхвърлен предявения от К.Д.Ш. срещу „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 429,26 лв. - главница, представляваща
стойност на потребената електрическа енергия въз основа на едностранно
извършена корекция на доставена електрическа енергия до недвижим имот, находящ
се в гр. София, бул. „********по партида с клиентски номер ********служебно начислена за периода от 24.09.2015
г. до 22.12.2015 г., за което е бил съставен констативен протокол № 1013636 от
22.12.2015 г. и издадена фактура № 1013636 от 22.12.2015 г.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ищеца, чрез пълномощника си – адв. Р.Р., с надлежно учредена представителна
власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото,
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и
необоснованост. Поддържа се, че в конкретния случай не са налице
законовите предпоставки за служебно начисляване на електрическа енергия по
партидата на ищеца, тъй като не е спазени установените нормативни изисквания.
Изтъква се, че ответникът не е установил, че СТИ монтирано при него не е
отчитало преминаващата през него ел.енергия, както и че ответното дружество го
е уведомило надлежно за извършената корекция, нито е присъствал на извършената
проверка. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че „Ч.Е.Б.“ АД е
изпълнило задължението си съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, за надлежно
уведомяване, като в чл. 17, ал. 2 от Общите условия такава процедура не била
предвидена. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и уважи предявения
иск, както и да присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник – „Ч.Е.Б.“ АД, чрез процесуалния си
представител – юриск. К.П., с надлежно учредена представителна власт по делото,
е подал, е подал в срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по
подробно изложени съображения. Счита, че първоинстанционното решение е
правилно, в пълно съответствие с установените фактически обстоятелства и
законови разпоредби, поради което моли съда да потвърди същото и присъди направените
по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.
259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Не е налице твърдяната недопустимост, тъй като присъждането или не на законна
лихва е законна последица от уважаване, респективно от отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения.
Страните не спорят, че между тях
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа
енергия за битови нужди по партида с клиентски номер********за
обект в гр. София, бул. „********, както и че ответното дружество едностранно е
извършило корекция на доставена електрическа енергия по партида с клиентски
номер ********служебно начислена за периода от 24.09.2015 г. до 22.12.2015 г.,
за което е бил съставен констативен протокол № 1013636 от 22.12.2015 г. и
издадена фактура № ********** от 29.07.2016 г.
От представения и приет като доказателство по делото
Констативен протокол № 1013636 от 22.12.2015 г. се установява, че на 22.12.2015
г. в гр. София, бул. „********в отсъствието на абоната с клиентски номер********е
извършена проверка на средството за търговско измерване на използваната
електроенергия, като служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, в присъствието на двама
свидетели от Федерацията на потребителите са констатирали, че електромер с
фабр. № ******, е с нарушения на пломбата на клеменния блок и на холограмния
стикер на големия капак на електромера. Посочено е, че при товар равен на 6,45
А /ампера/ в момента на проверката дисплея на електромера е тъмен и индикацията
за това не мига, като същият е демонтиран за метрологична експертиза. Протоколът
е подписан както от служителите на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, така и от двамата свидетели –
представители на Федерацията на потребителите.
От показанията на свидетеля В.И.– служител в „Чез Р.Б.“ АД,
които съдът преценени по реда на чл. 172 ГПК намира за последователни,
непротиворечиви и обективно дадени и кредитира с доверие се установява, че на
адреса вратата е отворило дете, а електромерът е бил монтиран в дървено табло,
същият бил с тъмен дисплей и не отчитал електроенергията, а холограмния стикер
е нарушен, като пломбите били неоригинални. Същият бил демонтиран и поставен в
безшевен чувал и изпратен в държавната агенция по метрология.
От показанията на свидетеля С.П.- представител на
Федерацията на потребителите, които съдът намира за последователни,
непротиворечиви и обективно дадени и кредитира с доверие се установява, че е
присъствал на проверката като е възприел, че пломбите на капачката на клемния
блок е нарушена, както и холограмния стикер. При натоварване на електромера
същият не светел , а индикатора не мигал, поради което и същият бил подменен, и
бил поставен в плик, на който била поставена пломба. Бил монтиран изправен
електромер.
Показанията на св. Л.С.съдът намира, че не са относими към
предмета на доказване, поради което не постави същите в основата на
доказателствените си изводи.
От представения по делото Констативен протокол № 1218 от
19.07.2016 г., издаден от Български институт по метрология се установява, че за
електромер с фабр. № ******, поставен на
абонат К.Ш., че пломбата е подправена и е налице несъответствие на знака, както
и че стикера е разлепен и с нарушена цялост. Посочено е още, че е осъществен
достъп до вътрешността на електромера, като към електрическата схема е
прикрепено устройство от две електронни платки, реле и проводник, служещ за
антена. Констатирано е изменение на електрическата схема, което не съответства
на одобрения тип.
От представения по делото заверен препис от фактура № ********** от 29.07.2016 г. по
съставения констативен протокол № 1013636 от 22.12.2015 г. на потребителя с клиентски
номер /договорна сметка/********е начислена сумата от 429,26 лв. за потребена
електрическа енергия за периода 24.09.2015 г. – 22.12.2015 г., като препис от
КП от 22.12.2015 г. и уведомлението за извършване на корекцията са били
изпратени до адреса на ищеца, ведно от приложените известия за доставяне /лист
47 и 50 по делото/, но в същото е посочено, че не са потърсени от адресата-
ищеца по делото. Изложеното води до извод, че ответникът своевременно е изпратил
препис от КП от 22.12.2015 г. и уведомлението за извършване на корекцията, които
са надлежно връчени на ищеца на 04.01.2015 г., което е удостоверено с подписа й
върху известието за доставяне /лист 36 по делото на СРС/. Ето защо е налице изпълнение
на задължение от странна на „Ч.Е.Б.“ АД на предвиденото в чл. 17, ал. 2 от ОУ и
чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ задължение за уведомяване на клиента.
От заключението на вещото лице по изслушаната и приета съдебно-техническа
експертиза, което съдът намира за обективно, компетентно и безпристрастно
дадено и кредитира с доверие, както и от изслушването на вещото лице в съдебно
заседание се установява, че отбелязаните в Констативен протокол от 22.12.2015
г. нарушения в СТИ и констатацията от БИМ води до извод, че същото е
манипулирано. Вещото лице е посочило, че в допълнително издадената фактура № **********
от 29.07.2016 г. общото количество електроенергия, което не е било отчетено от
СТИ е 3312 kWh е изчислена математически правилно и точно съгласно чл. 48,
ал. 1, т. 1, б. “а“ ПИККЕ.
С оглед наведените в жалбата оплаквания следва да се
отбележи, че обективната отговорност за вреди може да възникне единствено по
силата на закон, а в останалите случаи е недопустимо такава отговорност да бъде
ангажирана без виновно поведение на гражданско – правните субекти. В този
смисъл е константната съдебна практика, формирана до изменението на ЗЕ с ДВ
бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С оглед на това корекциите на сметки до
посочения момент са допустими, само когато отклоненията в показателите на
консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие на потребителя,
доставчикът е установил периода на грешно измерване или неизмерване и е
отчетена реално консумираната електрическа енергия за минал период (решение №
19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, решение №
97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ТК, І ТО и др.).
Тази практика е останала актуална и за последяващия период
от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. – до влизането в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ
бр.98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015 г. по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО, е прието, че през периода 17.07.2012 г., когато влиза в сила изменението
на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ обн. ДВ бр.54/2012 г., до 16.11.2013 г.,
когато влизат в сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр.98/2013 г., не съществува
законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя.
С решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.;
решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и
решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І
ТО са дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е
изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е.
само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. В случая в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ОУ
на ответното дружество, раздел „Корекция на сметки при неизмерване или при
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия“ е предвиден ред за
уведомяване, поради което е необоснован извода на първоинстанционния съд, че
такива не са били предвидени в ОУ на ответното дружество. След изменянето на ЗЕ от 17.07.2012 г. и
влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г. са изпълнени условията, посочени в цитираните
решения на ВКС.
Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с протокол №
147/14.10.2013 г. (ДВ бр.98/12.11.2013 г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ
влизат в сила на 16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно действие нито със
ЗИДЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., нито в ПИКЕЕ (ДВ бр.98/2013
г.). С оглед на това следва да се приеме, че за периода до приемането на
предвидените в разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ
правилата за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на
корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите
подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна
практика на ВКС.
Исковият период обхваща 24.09.2015 г. - 22.12.2015 г., през
който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ,
обнародвани в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане в
сила на ПИКЕЕ. Ето защо в случая спорното право се регулира от тези разпоредби.
Основанието на крайния снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия е
въведено с изменението на ЗЕ, обнародвано в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г., по силата на законовата делегация на чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ, от
компетентен орган – ДКЕВР. С оглед на това основанието за въвеждане на
обективна отговорност на потребителя е въведено със закон, а не посредством
подзаконов нормативен акт. След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите
условия на ред за уведомяване, при установено неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване е налице въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент.
В случая в чл.17, ал.2 от действащите Общи условия на ответника е
предвидено задължение на последния за уведомяване на потребителя за сумите,
които дължи, а редът за това е посочен в чл.49, ал.2 от същите.
В чл.47 – чл.51 ПИКЕЕ са регламентирани две хипотези, при
които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините,
по които следва да бъде извършено преизчисляването на количеството потребена
такава. Първата хипотеза е при констатирано обективно неизмерване, както е в конкретния случай, неправилно или
неточно измерване и втората хипотеза е при субективно въздействие върху
измервателната система. И в двете хипотези се съставя констативен протокол,
подписан от представител на оператора и потребителя, респ. от заместващи го две
независими лица, присъстващи като свидетели.
Втората посочена група обхваща случаите, при които при
извършената проверка е установено нарушение целостта и/или функционалността на
измервателната система, добавяне на чужд елемент. Тези обстоятелства
предполагат наличието на външна намеса, при която се променя схемата на
свързване, както е и в настащия случай. Тази промяна води до неотчитане или
неправилно отчитане на потребената електрическа енергия.
В разглеждания случай при извършената проверка е установено,
че средството за търговско измерване неизмерва, поради което и в съответствие с
разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ПИККЕ операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неизмерване, до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не
по-дълъг от 90 (деветдесет) дни. По делото се установи също така, че ищецът не
е присъствал на проверката, но същият е бил уведомен по пощата лично, с получаването
на препоръчано писмо с известие за доставяне /обратна разписка/ на препис от
съставения констативен протокол и Предложения за корекция, съобразно
изискването на чл.47, ал.4 вр. с ал.3 ПИКЕЕ лично на 04.01.2015 г. Разпоредбата
на § 199, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗЕ не рефлектира върху действие на чл. 17, ал. 2
и чл. 18 от действащите ОУ на ответното дружество.
С оглед на това за ответника е възникнало правото да извърши
корекция на сметката за електроенергия на ищеца. Предвид изслушаната пред СРС
съдебно – техническа експертиза, начислената от ответника стойност на
електрическата енергия в размер на сумата от 429,26 лв. е в съответствие с
чл.48 ПИКЕЕ, при съобразяване на действащите за периода на проверката цени,
определени от ДКЕВР. Това налага извода, че ответникът надлежно е упражнил
законоустановеното му право едностранно да извърши корекция на сметката за
електроенергия на ищеца за периода 24.09.2015 г. – 22.12.2015 г., който е след
влизането в сила на изменението на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, както и след влизане в
сила на ПИКЕЕ ( в този смисъл Определение № 556/21.06.2016 г. по т. д. №
2378/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 118/18.09.2017 г. по тд. № 961/2016 г.
на ВКС, 2-ро Т.О.).
На следващо място следва да се отбележи, че на настоящия
състав на съда е служебно известно обстоятелство, че с Решение №
1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС на пет членен състав на ВАС
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение именно на чл. 48, чл. 49, чл.
50 и чл. 51 са били отменени, но съгласно нормата на чл.195, ал.1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение, а през процесния исков период относимите в конкретния случай
разпоредби , именно чл. 48, чл. 49, чл.
50 и чл. 51 на ПИКЕЕ не са били отменени
с влязъл в сила съдебен акт.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
се потвърди.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 100,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство пред СГС.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал.
3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 293247 от 04.11.2019 г., постановено по гр. дело №
55042/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179-ти състав.
ОСЪЖДА К.Д.Ш., ЕГН ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес ***, „БенчМарк бизнес център“ на основание
чл. 78, ал. 3, и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата 100,00 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящето производството.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: