Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 12.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на десети
юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
6160 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Алемит” ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Р, бул.”Ц О” № , представлявано от
управителя С И М, твърди, че поради
спиране на дейността му, разпродавал мелнични машини и съоръжения. На ответното
дружество били продадени следните машини: пропилер машина, магнитен сепаратор,
шлюзов затвор, шелмашина бяло почистване, циклон и елеватор 15 м., за което
била съставена двустранно подписана фактура № 16671/07.10.2017г. за сумата от
4 581.60 лева, с включен ДДС. След сключване на сделката, купувачът
демонтирал продадените му машини и съоръжения и ги взел от стопанисвания от
ищцовото дружество обект със собствен транспорт, без обаче да заплати
договорената продажна цена. Това не е направено и до момента, поради което
ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за периода от 07.10.2017г.
до 21.06.2018г. в размер на 330.28 лева. За тези парични суми ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.дело № 4367/2018г. по описа на РРС, но срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение длъжникът подал възражение за
недължимост на сумите. Поради това моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответното дружество, че му дължи сумите
от 4 581.60 лева с включен ДДС, представляваща дължима продажна цена на
стоки по фактура № 16671/07.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
22.06.2018г. до окончателното й изплащане и 330.28 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 07.10.2017г. до 21.06.2018г., въз основа
на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.дело № 4367/2018г. по описа на РРС. Претендира и направените по настоящото
дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенциятя си и формулирания петитум,
квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът „Устрем” ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, Източна промишлена зона /зад ТЕЦ
изток/, представлявано от управителя В Д Р, оспорва изцяло предявения иск, като
твърди, че няма първични счетоводни документи, доказващи собственост на
стоките, както и предаването им. Твърди и че между страните по сделката било
уговорено да бъде заплатена по ½ от цената за демонтаж на машините и
съоръженията и техния превоз, която договорка не била изпълнена от ищеца. Нито
купувача, нито продавача имали хора, които да извършат демонтажа, пренасянето и
превоза на продадените вещи. До момента ищецът не е доставил две от движимите
вещи – сепаратор магнитен на стойност 220.00 лева и елеватор 15 м. на стойност
248.00 лева, поради което не били дооформени първичните счетоводни документи от
ищеца и между двете дружества не е извършено разплащане. Оспорва представените
от ищеца писмени доказателства – фактура № 16671/07.10.2017г. в частта, че не е
извършена продажбата на две от движимите вещи посочени по-горе и пропуск за
изнасяне, като последният документ изобщо не бил подписан от страните по
сделката и не удостоверява изнасяне на вещите с транспорт.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Представена е фактура № 16671/07.10.2017г., съгласно
която ищецът продал на ответното дружество следните машини: пропилер машина,
магнитен сепаратор, шлюзов затвор, шелмашина бяло почистване, циклон и елеватор
15 м., за сумата от 4 581.60 лева, с включен ДДС. Фактурата е двустранно
подписана от продавача и купувача.
Ищецът е представил по делото дневник за продажби по
ДДС за месец октомври 2017г., справка-декларация по ДДС и уведомление за
приемане на данни от справка-декларация за ДДС, дневника за покупки и дневника
за продажби за данъчен период месец октомври 2017г., съгласно които ищцовото
дружество е включило процесната фактура № 16671/07.10.2017г. в дневника за
продажби за данъчния период месец октомври 2017г., в който е издадена
процесната фактура – и е платило данъчен кредит за нея.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че по данни от счетоводството на
ответното дружество „Устрем” ООД процесната фактура № 16671/07.10.2017г. е
осчетоводена в регистрите на дружеството през месец ноември 2017г. Същата е
включена в дневника за покупки по ДДС за данъчен период месец ноември 2017г.
като доставка с право на пълен данъчен кредит и ответникът е ползвал данъчния
кредит по фактурата. От представения по делото от страна на „Алемит” ООД
дневник за продажби по ДДС за месец октомври 2017г., справка-декларация по ДДС
и уведомление за приемане на данни от справка-декларация за ДДС, дневника за
покупки и дневника за продажби за данъчен период месец октомври 2017г., се
установява, че ищцовото дружество е включило процесната фактура №
16671/07.10.2017г. в дневника за продажби за данъчния период месец октомври
2017г., в който е издадена процесната фактура – и е платило данъчен кредит за
нея. Падежа на плащане на дължимата сума по фактура № 16671/07.10.2017г. е
07.10.2017г., както е записано в нея. Лихвата за забава върху главницата от
4 581.60 лева за периода 08.10.2017г. до 21.06.2018г. възлиза в размер на
327.08 лева.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело №
4367/2018г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение засумите от 4 581.60 лева с включен ДДС, представляваща
дължима продажна цена на стоки по фактура № 16671/07.10.2017г. и 330.28 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 07.10.2017г. до
21.06.2018г., длъжникът е подал възражение за недължимост на сумите.
В показанията си свидетелите В Т А и Д Д М твърдят,
че били наемани от ищцовото и ответното дружества да извършват монтажи и
демонтажи на машини и съоръжения. Били ангажирани да извършат демонтажни работи
на машини и съоръжения в Симовата мелница в гр.Русе, която тогава се
стопанисвала от ищцовото търговско дружество. Практиката била, че предварително
се разбирали с управителя на ищцовото дружество – тогава такава била
управителката С Г П, кои машини и съоръжения ще се демонтират, правила се
проформа фактура, в която се описвали тези машини и съоръжения, демотирали ги и
товарили на камион, който ги извозвал за ответното дружество. След като се
демонтирали машините и съоръженията, те се товарили на камион, идвала
управителката на ищеца, проверявала ги по съставената фактура и едва тогава ги
изнасяли от мелницата, като тогава се извършвало и плащането на изнесените
вещи. Твърдят и че по процесната фактура не били демонтирани единствено сепаратор магнитен и елеватор 15 м. На
елеватора били демонтирана единствено петата, а главата и цялата конструкция
нагоре – тръбите и колана, останали в Мелницата. Причината за това била, че се
случил трагичен инцидент, който довел до смъртта на управителката на ищцовото дружество
С П и когато отишли да довършат демонтажа на тези две съоръжения, Мелницата
била затворена и нямали достъп до нея. След този инцидент не са влизали в
Симовата мелница и не са извършвали други демонтажи на машини и съоръжения.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовото
дружество прави признание, че действително сепаратор магнитен и елеватор 15 м.
не са били демонтирани от ответника и той не ги е получил, но тези съоръжения
са в Симовата милница, на разположение са на ответнито дружество, винаги можели
да дойдат и да ги демонтират, но единтвената причина това да не се направи е че
ответникът се дезинтересирал от тези вещи, за което продавачът – ищец нямал
никаква вина. Заявява и че не са ограничавали достъпа на ответника до тези
вещи.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
От представената по делото фактура №
16671/07.10.2017г. съдът намира за доказано по делото, че между страните е
налице сключен договор за търговска продажба на стоки- следните машини:
пропилер машина, шлюзов затвор, шелмашина бяло почистване и циклон на обща
стойност 3 350.00 лева без
включен ДДС или 4 020.00 лева с
включен ДДС. Допълнително доказателство
за това е и заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза, от която е видно, че процесната фактурае осчетоводена текущо в
счетоводствата на ищцовото и ответното дружества и е включена в дневниците за
продажби за същия месец на ищеца и в дневника за покупки по ЗДДС на ответника с
право на пълен данъчен кредит и е ползван пълен данъчен кредит по нея.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е доказано наличието на реални доставки на стоките по
процесната фактура. Последната е двустранно подписана за продавача и купувача,
като от името на последния това е била представляващата тогава управителка С П.
Само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното
дружество, включването й в дневниците за покупки по ДДС и ползването на данъчен
кредит по същата, представлява недвусмислено признание на задължението по нея и
доказва неговото съществуване. В този смисъл е и трайната съдебна практика, в
това число и решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д.№ 454/2008г., 2-ро т.о., ТК на
ВКС, постановено по реда на тогавашния чл.290 от ГПК. Допълнително
доказателство за получаването на цитираните машини са и показанията на
разпитаните по делото двама свидетели, от които е видно, чепропилер машина, шлюзов затвор, шелмашина бяло
почистване и циклон са били демонтирани по възложение на ответника от т.нар.
„Симова мелница“, натоварени са били на негов транспорт, т.е. тези показания
доказват предаването собствеността на движимите вещи от страна на продавача на
купувача. По делото не са
представени доказателства от страна на ответника, че е заплатил продажната цена
на получените стоки в размер на 4 020.00
лева с включен ДДС по процесната фактура, а доказателствената тежест за
това е негова, като от съдебно-икономическата експертиза е видно и че по тази фактура не са били извършени никакви плащания
от страна на ответника спрямоищцовото дружество. Искът в частта да признае
за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца сумата от
4 020.00 лева с включен ДДС, представляваща дължима продажна цена на стоки
по фактура № 16671/07.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 22.06.2018г. до
окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 4367/2018г. по описа на
РРС, се явява основателен и следва да се уважи.
По отношение продажбата на машините сепаратор
магнитен на стойност 220.00 лева и елеватор 15 м. на стойност 248.00 лева без
ДДС или 561.60 лева с включен ДДС, съдът намира, че такава не е била извършена.
Видно от показанията на разпитаните по делото двама свидетели елеватора и
магнитния сепаратор не са били демонтирани и останали в Мелницата,
катопричината за това била, че се случил трагичен инцидент, който довел до
смъртта на управителката на ищцовото дружество С П и когато отишли да довършат
демонтажа на тези две съоръжения, Мелницата била затворена и нямали достъп до
нея. След този инцидент не са влизали в Симовата мелница и не са извършвали
други демонтажи на машини и съоръжения. Признание, че тези две машини
продължават да се намират в Мелницата и не са били предадени на ответника, е
налице от страна на пълномощника на ответното дружество в съдебно заседание.
Търговската продажба по своята правна характеристика е двустранен, възмезден,
комутативен и консенсуален договор, като основното задължение на продавача по
такъв договор е да прехвърли собствеността на вещите на купувача. В случая това
не е било сторено. Самото описание на тези две машини във фактурата не означава,
че по отношение на тях е осъществен фактическия състав на продажбата, тъй като
доказателствата сочат, че собствеността по отношение на тези стоки /двете
машини/ не е била прехвърлена от страна на продавача на купувача. Искът да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
561.60 левапредставляваща дължима
продажна цена на стоки по фактура № 16671/07.10.2017г. следва да се отхвърли
като неоснователен по изложените по-горе съображения.
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен
да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи, освен ако не е уговорено друго. В процесната фактура е
уговорен срок за заплащането на продажната цена – на конкретно посочена дата –
07.10.2017г., с изтичането на която купувачът е изпаднал в забава и дължи лихва
за забава върху главницата. Няма данни за размера на лихвата за забава върху
главницата от 4 020.00 лева за периода 07.10.2017г. до 21.06.2018г., но на основание чл.162 от ГПК съдът следва
да я определи по своя преценка и след извършени математически изчисления/програма за изчисляване на лихва за забава/, а
именно в размер на 289.21 лева. До този размер искът в частта за лихвата за
забава следва да се уважи, а в останалата му част до пълния предявен размер от
330.28 лева да се отхвърли като неоснователен.
Поради гореизложеното следва да се признае за установено по отношение на „Устрем” ООД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, Източна промишлена зона /зад ТЕЦ изток/, ЕИК *********,
представлявано от управителя В Д Р, че дължи на „Алемит” ООД със седалище и
адрес на управление: гр.Р, бул.”Ц О” № , ЕИК *********, представлявано от
управителя С И М, сумите от
4 020.00 /четири хиляди и двадесет/ лева с включен ДДС, представляваща
дължима продажна цена на стоки по фактура № 16671/07.10.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2018г. до окончателното й
изплащане и 289.21 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 07.10.2017г. до 21.06.2018г., въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 4367/2018г.
по описа на РРС.
Искът в частта да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 561.60 лева,представляваща дължима продажна цена на стоки по
фактура № 16671/07.10.2017г. и 41.70 лева представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 07.10.2017г. до 21.06.2018г., въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело №
4367/2018г. по описа на РРС, следва да се отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата
с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС и предвид частичното уважаване
на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
заповедното производство – ч.гр.дело № 4367/2018г. по описа на РРС, разноски
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил по заповедното
производство разноски в общ размер на 500.23 лева – заплатени държавна такса за
производството по делото и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, а
съразмерно с уважената част от иска следва да му се присъдят разноски в размер
на 438.85 лева, които ответникът бъде осъден да му заплати.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил по делото разноски в общ
размер на 921.47 лева – заплатени държавна такса за производството по делото,
възнаграждения на вещо лице и на редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с
уважената част от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 808.41
лева, които ответникът бъде осъден да му заплати.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по настоящото дело разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответното дружество е направило по
делото разноски в общ размер на 300.00 лева – заплатено възнаграждение на
редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с отхвърлената част от иска следва
да му се присъдят разноски в размер на 36.81 лева, които ищецът бъде осъден да
му заплати.
По компенсация между двете насрещни вземания за
разноски по настоящото дело, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 771.60 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „Устрем” ООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, Източна промишлена зона /зад ТЕЦ изток/, ЕИК
*********, представлявано от управителя В Д Р че дължи на „Алемит” ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Р, бул.”Ц О” № , ЕИК *********,
представлявано от управителя С И М, сумите
от 4 020.00 /четири хиляди и двадесет/ лева с включен ДДС, представляваща
дължима продажна цена на стоки по фактура № 16671/07.10.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2018г. до окончателното й
изплащане и 289.21 лева /двеста осемдесет и девет лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
07.10.2017г. до 21.06.2018г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 4367/2018г. по описа на
РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Алемит” ООД
със седалище и адрес на управление: гр.Р, бул.”Ц О” № , ЕИК *********,
представлявано от управителя С И М, против „Устрем” ООД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, Източна промишлена зона /зад ТЕЦ изток/, ЕИК *********,
представлявано от управителя В Д Р, иск в частта да се признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 561.60 лева /петстотин шестдесет
и един лева и шестдесет стотинки/представляваща
дължима продажна цена на стоки по фактура № 16671/07.10.2017г. и 41.70лева
/четиридесет и един лева и седемдесет стотинки/ представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 07.10.2017г. до 21.06.2018г., въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.дело № 4367/2018г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Устрем” ООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, Източна промишлена зона /зад ТЕЦ изток/, ЕИК
*********, представлявано от управителя В Д Р, да заплати на „Алемит” ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Р, бул.”Ц О” № , ЕИК *********,
представлявано от управителя С И М, сумата
от 438.85 лева /четиристотин тридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/ -
направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 4367/2018г. по описа на
РРС, разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Устрем” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
Източна промишлена зона /зад ТЕЦ изток/, ЕИК *********, представлявано от
управителя В Д Р, да заплати на „Алемит” ООД със седалище и адрес на
управление: гр.Р, бул.”Ц О” № , ЕИК *********, представлявано от управителя С И
М, сумата от 771.60 лева /седемстотин
седемдесет и един лева и шестдесет стотинки/ - направени по настоящото дело
разноски, по компенсация.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.