Решение по дело №288/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 167
Дата: 3 юли 2019 г. (в сила от 3 юли 2019 г.)
Съдия: Десислава Борисова Николова
Дело: 20193200500288
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                         167,3.07.2019 година, град Д.

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На трети юни две хиляди и деветнадесета година

  В открито заседание в следния състав :

 

                                       Председател : Д. ДЯКОВА

                                             Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                                             ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                      

 

при секретаря Пепа Митева    

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 288 по описа за 2019 година намира следното:

 

 

                  Производството  е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба с вх.№ 6130/ 25.03.2019 г. ( по регистратурата на ДРС ) на ответницата П.С.И. *** срещу Решение № 290 от 8.03.2019 г. на Д.кия районен съд по гр.д. № 210/

2018 г. в частта на уважения осъдителен иск за парично вземане в размер от 1 491,67 лева, ведно с лихви и разноски.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за недопустимост на реше-нието, защото е произнесено по иск, с правна квалификация по член 59, ал.1 от ЗЗД , различна от определената в доклада по член 57,ал.1 от СК във връзка с член 31,ал.2 от ЗС и без да има съсобственост между страните и защото е недопустим самостоятелен иск по член 57,ал.2 от СК след решение, с което е утвърдено споразумение по ползването на семейното жилище, без да се предвиди задължение за плащане на наем от ползващия бивш съпруг. Въззивницата  оспорва извода на съда ,че не са доказани основанието и размера на заявените с евентуалното възражение за прихващане вземания като изведен при процесуални нарушения : отказ да се допуснат  поисканите от страната двама свидетели : М.Г.и  И. С. и необсъждане на представените от нея писмени доказателства. Неправилно е произнасянето на съда по разноските на противната страна, защото доказателствата за тях са представени несвоевременно ( в хода на устните състезания ).  Иска се обезсилване или отмяна на решението с цялостно отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

         Въззиваемият И.Й.У. *** не подава отговор и не взима в съдебно заседание становище по въззивната жалба.

         При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е ва-лидно и допустимо, като постановено по допустим иск на И.Й.У. за определяне на наемна цена от 50 лева месечно за ползваната от ответницата П.С.И. част от семейното жилище – него-ва лична собственост, в  град Д., ЖК „ Хр.Б.“ ,бл.*, ет.*, ап.*  с обща площ от 44,07 кв.м.,  съгласно утвърденото с решение № 4 от 27.09.2010 г. по гр.д.№ ***/2010 г. споразумение по член 51,ал.1 от СК в уважената от първоинстанционния съд част за  „ обезщетение за лишаване от ползване “ в размер от 1 491,67 лева за част от претендирания период – 10.01.2015 г. – 4.12.2017 г.

         Искането е за определяне на наем за предоставеното ползване на семейно жилище, дължим от ответницата в полза на неползващия собственик – съпруг , по член 57,ал.2 от СК. Според съдебната практика , изразена в определение № 441 от 14.06. 2012 г. по ч.гр.д.№ 352/2012 г., на ІV,г.о . на ВКС , допустимо е след утвърдено споразумение по член 49,ал.4 от СК , с което ползването на семейното жилище , е предоставено на единия съпруг, другият да заяви искане за определяне на цената на ползването по член 57,ал.2 от СК за минал период според обема на материалното си право , в т.ч. пълното право . Касае се за допълнителна мярка относно ползването на семейното жилище, необхваната от споразумението и действащият СК допуска страните да се споразумеят само за някои от последиците от развода.

Според въззивния съд това разрешение се отнася до случай като настоящия , при който разводът между страните е допуснат по взаимно съгласие след представено от тях споразумение по член 51, ал.1 от СК. Въпросите, по които страните са длъжни да уредят изчерпателно отношенията си, са местоживеенето на децата, упражняването на родителските права , личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име – член 51,ал. 1,изр.1 от СК.  Могат ,но не са длъжни да се споразумеят относно другите последици от развода - член 51,ал.1,изр.2 от СК . Имуществените последици от ползването на семейното жилище са такъв незадължителен елемент от споразумението .

         По искане за уреждане на тези последици от ползването на семейното жилище съдът осъществява спорна администрация на правоотношението между бившите съпрузи . Не разрешава спор за парично вземане по член 31,ал.2 от ЗС ( а в случая съсобственост между съпрузите няма ) или  по член 59,ал.1 от ЗЗД , както е неправилно първоинстанционният съд  квалифицирал искането в доклада и в диспозитива на решението си . Когато мярката по член 56,ал.1 от СК е приложена с решение на съда , вкл. с утвърждаване на споразумение по член 49,ал.4 или по член 51,ал.1 от СК, между съпрузите възниква облигационно правоотношение, но то не е от неоснователно обогатяване. Основание за ползването е съдебното решение. Все пак видно от изложените мотиви съдът е разгледал искането на предявеното основание . Грешна е само правната квалификация .

Неоснователен е доводът във въззивната жалба ,че произнасянето по искането е „ при неизяснена фактическа обстановка “ . От уговорките в утвърденото споразумение не следва, че ползването е предоставено безвъзмездно . Ползващият съпруг дължи наем за своята жилищна площ от апартамента . Не е спорно, че през исковия период от 10.01.2015 г. до 4.12.2017 г. жилището е ползвано от ответницата и двете й деца. Съдът е изслушал по размера на пазарния наем заключение на вещо лице и е възприел благоприятния ( по –нисък от цените на наемите в релевантния  период от 130 лева, респ. 140 лева месечно ) за обжалващата страна осреднен размер наем от 129 лева месечно. Редуцирал го е съответно на искането за отчитане на ползваната от двете деца жилищна площ до 43 лева месечно. Правилно е определил, че дължимият в полза на въззиваемия за 34 месеца и 24 дни наем е в общ размер от 1 491,67 лева.

         По заявените с евентуалното възражение за прихващане насрещни вземания на въззивницата : правилно съдът е приел, че част от тях - „ заплатени такси за асансьор “  за 2013,2014,2015 и 2016 г. в общ размер от 209,28 лева и „ заплатена такса за асансьор“  за 2017 г. в размер от 33,84 лева съставляват разходи , свързани с поддържането на общите части на етажната собственост и са в тежест на ползващата жилището ответница. Но неправилно е преценил, че за останалите плащания за ремонт на общи части тя не е представила доказателства. Служебната бележка, без дата, издадена от касиера на етажната собственост , удостоверява, че същите суми на същото основание , като посочените в отговора , са заплатени от въззивницата, а именно  : разход за измазване на входа в 2014 г. в размер от 50 лева ; разход за ремонт на покрив през месец ІV.2013 г. в размер от 95 лева; разход за подмяна на осветление в размер от 10 лева ; разход за подмяна на механизъм за асаньор през 2017 г. в размер от 19,60 лева ; разход за полагане на гранитогрес пред входа в 2017 г. в размер от 10 лева и разход за подмяна на дограма през 2017 г. в размер от 80 лева или общо в размер от 264,60 лева . В подкрепа на възражението са свидетелствата на касиера А.Г., че етажните собственици взели решения за извършването на посочените ремонти за своя сметка устно и че дължимите от собственика на апартамента И.У. са заплащани от въззивницата П.И..

         При това положение в полза на въззивницата са възникнали вземания срещу собственика – бивш съпруг от възстановяване на платеното от нея по неговите задължения като етажен собственик , с което той се е обогатил неоснователно за нейна сметка , в общ размер от 264,60 лева. Въз основа на възражението за съдебно прихващане между насрещните й вземания и вземането от определен наем по член 57,         ал.2 от СК от 1 491,67 лева е настъпило погасяването им до размера на първите . Непогасената част от вземането за наем е в размер от 1 227,07 лева . Първоинстанционният съд е дължал в съгласие с член 298,ал.4 от ГПК произнасяне по възражението за прихващане в диспозитива на решението : чрез отхвърлянето му за частта от заявените вземания от такси за ползване на асансьор в общ размер от 243,12 лева и чрез уважаването му за останалата част от вземанията на въз-зивницата по член 59,ал.1 от ЗЗД в общ размер от 264,60 лева при зачитане на последиците по член 103 – 105 от ЗЗД за частичното погасяване на вземането по член 57,ал.2 от СК . Това налага частично потвърждаване на ре-шението и частична отмяна на същото с отхвърляне на искането за наем в съответната му част.

         При този изход от спора въззиваемият – ищец има право по член 78, ал.1 от ГПК на разноски за първоинстанционното производство в  размер от 204,22 лева, по – малко от присъдените му с решението разноски от 248,27 лева. Въззивницата – ответница има право по член 78,ал.3 от ГПК на разноски за първоинстанционното производство в размер от 384 лева, повече от присъдените й с решението – в размер от 351,21 лева. За въззивното производство тя има право на разноски също – за част от платената държавна такса съразмерно на отхвърлената част от искането , равняваща се на 5,55 лева.

         Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                               Р      Е    Ш    И     :  

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 290 от 8.03.2019 г. на Д.кия районен съд по гр.д. № 210/2018 г. в частта, с която П.С.И. с ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на И.Й.У. с ЕГН ********** ,с адрес на пълномощника – адвокат Д.Д. ***  сумата в размер от 1 227,07

( хиляда двеста двадесет и седем лева и седем стотинки ) лева , представляваща наем по член 57,ал.2 от СК за ползваната от нея въз основа на утвърденото с решение № 4 от 27.09.2010 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ ***/2010 г. споразумение по член 51,ал.1 от СК жилищна площ от собствения му апартамент № 23 в град Д. , ЖК„ Хр.Б. “, блок * , етаж * – семейно жилище – в периода 10.01.2015г. . – 04.12.2017 г.,  ведно със законната лихва от датата на искането - 10.01.2018 г. до окончателното изплащане.

         ОТМЕНЯ решението в останалата му осъдителна част за горницата над 1 227,07 лева до 1 491,67 лева , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

         ОТХВЪРЛЯ искането на И.Й.У. с ЕГН ********** за осъждането на П.С.И. с ЕГН ********** да му заплати наем по член 57,ал.2 от СК за ползваната от нея въз основа на утвърденото с решение № 4 от 27.09.2010 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ ***/2010 г. споразумение по член 51,ал.1 от СК жилищна площ от собствения му апартамент № 23 в град Д. , ЖК„ Хр.Б. „ ,блок * , етаж * – семейно жилище - за периода 10.01.2015г. . – 04.12.2017 г. за горницата над 1 227,07 лева до 1 491,67 лева поради погасяване на вземането за нея въз основа на съдебно прихващане със следните насрещни парични вземания по член 59,ал.1 от ЗЗД от платени суми по задължения на И.Й. У. за ремонт на общи части в етажната собственост: в размер от 50 ( петдесет ) лева, платен разход за измазване на входа в 2014 г. ; в размер от 95 ( деветдесет и пет ) лева; платен разход за ремонт на покрив през месец ІV.2013 г. в размер от 10 ( десет ) лева, платен  разход за подмяна на осветление ; в размер от 19,60 ( деветнадесет лева и шестдесет стотинки ) лева , платен разход за подмяна на механизъм за асаньор през 2017 г. ; в размер от 10 ( десет ) лева, платен разход за полагане на гранитогрес пред входа в 2017 г. и в размер от 80 ( осемдесет ) лева, платен разход за подмяна на дограма през 2017 г.

         ОТХВЪРЛЯ възражението на П.С.И. с ЕГН ********** за прихващане с насрещни вземания по член 59,ал.1 от ЗЗД от заплатени такси за асансьор за 2013,2014,2015 и 2016 г. в общ размер от 209,28 ( двеста и девет лева и двадесет и осем стотинки ) лева и заплатена такса за асансьор  за 2017 г. в размер от 33,84 ( тридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки ) лева.

         ИЗМЕНЯ решението в частта на разноските, които П.С.И. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на И.Й.У. с ЕГН ********** като ги НАМАЛЯВА от 248,27 лева на 204,22 (двеста и четири лева и двадесет и две стотинки ) лева.

         ИЗМЕНЯ решението в частта на разноските , които И.Й.У. с ЕГН ********** е осъден да заплати на П.С.И. с ЕГН **********като ги УВЕЛИЧАВА от 351,21 лева на 384

( триста осемдесет и четири ) лева.

         ОСЪЖДА И.Й.У. с ЕГН ********** да заплати на  П.С.И. с ЕГН ********** разноски за въззивното производство в размер от 5,55 ( пет лева и петдесет и пет стотинки ) лева- част от платената държавна такса ,на основание член 78,ал.3 от ГПК.

         РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ на основание член 280,ал.3,т.1 от ГПК .

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                               2.