№ 3033
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100509831 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20230019/20.10.2020г. 27006 по описа за 2013г. на
Софийски районен съд, 59-ти състав са отхвърлени исковете предявени с
искова молба вх. № 12258/24.06.2013г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** срещу М. И.
Н., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. **** за признаване за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от
Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че М. И. Н., ЕГН
********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумите, както
следва: сумата от 1354,48лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -21.12.2012г. до изплащането й, представляващи стойност на ½
от доставената топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 8 в
гр. София, бул. ****, за периода от 01.03.2009г. до 30.04.2012г.; сумата от
226,29лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за
периода от 01.05.2009г. до 27.11.2012г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 26242/2012г. на СРС, със същото решение
производството срещу М. Н. за другата ½ от доставените в имота топлинна
енергия за 1354,48лв. и лихва за забава от 226,29лв. е прекратено като
Т.С.”ЕАД, ЕИК **** е осъдена да заплати на М. И. Н., ЕГН **********
съдебни разноски от 500лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25160382/05.11.2020г. по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК **** в
1
частта, с която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че събраните доказателства
установявали, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота и
дължи процесните суми. Приетият договор за издръжка и гледане
установявал, че тя е запазила вещното право на ползване върху имота,
представена била и молба- декларация. Претендирало е разноски. Оспорило е
поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна
Въззиваемият- ответник по исковете - М. И. Н. , ЕГН **********, в
предоставения срок за отговор е оспорила жалбата. Посочила е, че
решението в обжалваната част е правилно. Посочила е, че вещното право на
ползване, което си запазила с нотариален акт № 154/2002г. не го била
упражнявала 10 години и така същото било погасено по давност. Живеела в
Тел Авив от 2003г. и за процесния период нямала качество потребител
Молбата – декларация била от 2002г., като нямало данни след това да е била
потребител на топлинна енрегия в имота.Претендирала е разноски. Оспорила
е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия - ищец – „Б.“ ООД,
ЕИК **** не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
12258/24.06.2013г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. „****
срещу М. И. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. **** с която е
поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл.
415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД , че М. И. Н., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****
заплащане на сумите, както следва: сумата от 2708,95лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 21.12.2012г. до изплащането й,
представляващи стойност на доставената топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент 8 в гр. София, бул. ****, за периода от
01.03.2009г. до 30.04.2012г.; сумата от 452,58лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата за периода от 01.05.2009г. до 27.11.2012г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 26242/2012г.
на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е
клиент на топлинна енергия, потребила е енергия в имота за процесния
период в количества и на стойност, за които е предявен иска, изпаднала в
забава на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при
Общи условия. Оспорил е поради прекомерност претенцията за
възнаграждение за адвокат на насрещната страна.
Ответникът М. И. Н., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
оспорила исковете. Посочила е, че заповедното дело било образувано срещу
нея за ½ от сумите и исково дело за установяване дължимост на по-големи
2
суми било недопустимо. Посочила е, че живее и работи в САЩ от 2004г., не
се била прибирала в България от 27.01.2011г. Не оспорвала размер на
начислена енергия и извлеченията от сметки, не била платила тези суми.
Нямала качество потребител, защото не била упражнявала вещното право на
ползване, запазено с нотариалния акт № 154/2002г. и така същото било
погасено по давност. Живеела в тел Авив. Нямало данни след подаването на
декларацията от 2002г. да е потребител на топлинна енергия в имота.
Оспорвала иска само по основание, защото не била потребител.
Задълженията били погасени по давност за периода до октомври 2009г.
включително – за главница от 375,06лв. и за лихва от 71,17лв. Заявила е,
че останалите суми следвало да се поставят в тежест на ползвателя на имота
А.М..
Третото лице помагач на страната на ищеца- „Б.“ ООД, ЕИК **** не е
изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 26242/2012г. на СРС, съгласно
което по заявление вх.№ 3333541/21.12.2012г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено М. И. Н., ЕГН ********** и Ш. Х.Н. да
заплатят на Т.С.”ЕАД сумата от общо2708,95лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението -21.12.2012г. до изплащането й, представляващи
стойност на доставената топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент 8 в гр. София, бул. ****, за периода от 01.03.2009г. до
30.04.2012г.; сумата от 452,58лв., представляващи лихва за забава за
плащането на главницата за периода от 01.05.2009г. до 27.11.2012г., както и
298,08лв. съдебни разноски, М. Н. е уведомена на 08.04.2013г. и на
15.04.2013г. е подала възражение; заповедта срещу Ш. Н. е обезсилена на
22.01.2015г. поради установяване по дело № 26242/2012г. на СРС, че е
починал преди подаването на заявлението. На 22.05.2013г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок
от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по
заповедта и такива е представил на 24.06.2013г.-първи присъствен ден след
срока.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 120/2001г. ,
съставен от нотариус Б., носещ подписи за страните по него и за нотариус,
съгласно който на 20.03.2001г. М. И. Г. , ЕГН ********** е закупила от
А.Д., В. и В.Т. апартамент в гр.София, бул. „**** надпартер с изложение
към ул. „Цар Асен“ .
По делото е приет неоспорен от страните първа страница от нотариален
акт № 154/20.11.2002г. , сочещ че е вписан в АВписвания и че М. Н. и Ш. Н.
са прехвърлили на А.М. апартамент в гр.София, бул. „**** надпартер с
изложение към ул. „Цар Асен“ .
По делото е приета неоспорена от страните първа страница на молба-
декларация заведена при ищеца на 06.06.2002г., съгласно която М. Н. е
поискала от ищеца да открие партида за имота на бул. **** на нейно име.
3
Прието е удостоверение носещо подпис за потребиелите в сградата на ул.
**** и за ищеца съгласно което ап. 8 е описаният по нотариален акт№
154/2002г.
Прието е извлечение от сметки на ищеца неоспорено от страните, съгласно
което за имота през периода е потребена енергия от 2643,67лв., лихва за
забава е 441,95лв.
Приети са общи условия, одобрени от ДКЕВР през 2008г. съгласно които
задълженията за месеца следва да се заплащат до 30 дни след изтичане на
месеца, следващ този, за който се дължат.
Приети са протоколи за отчет на уреди и изравнителни сметки, съгласно
които отчет на уреди е извършван реално, титуляр на партида за имота е М.
Н..
Приети са копия на лични карти на ответника, съгласно които в личната й
карта, издадена в Тел Авив на 03.08.2009г. е вписан адрес в гр. Тел Авив-Яфо,
а по лична карта издадена в България на 20.11.2006г. адрес е в на ул. ****
С Определение от 29.09.2021г. въззивният съд е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, ответникът е подала молба-
декларация за откриване на партида на нейно име за процесния имот, както и
че с нотариален акт № 154/2002г. заедно с Шемтов Н. са си запазили
пожизнено вещното право на ползване върху имота – тези обстоятелства са
били признати още пред СРС с отговора на исковата молба, същото
признание е поддържано и пред въззивния съд с въззивната жалба.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава н плащането й, за
което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което
ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
4
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и
за ответник да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на стойността на същото, че ищецът е носител на вземане за дяловото
разпределение на енергията.
По делото се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по
чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена
заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-
София”АД и длъжникът е осъден да му плати стойност на доставена
топлинна енергия за процесния имот и обезщетение за забава в размерите на
процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като
заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителните искове.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
5
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема че с оглед на признанието на факти от ответника пред СРС ,
което признание е поддържано и пред СГС по делото е установено, че
ответникът за процесния период е имал качеството потребител на топлинна
енергия в имота.Действително, само първи страните от нотариалния акт №
154/2002г. и от декларацията от 2002г. са представени по делото . С отговора
на исковата молба и с този на въззивната жалба ответникът изрично е
признал, че с този нотариален акт е прехвърлил собствеността но заедно с Ш.
Н. са си запазили вещното право на ползване върху имота пожизнено, както и
че през 2002г. е подала декларация за откриване на партида за имота на нейно
име. Така признатите факти обосновават извод, че ответникът е била
потребител на топлинна енергия в имота за периода и отговаря пред ищеца за
заплащане на стойността й. . Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този,
който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и
6
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В
това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на
доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето
лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. Когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано
в режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след
развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, ако
ползващият бивш съпруг сключи договор при публично известни общи
условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на
индивидуална партида за целия имот, тогава той става клиент на топлинна
енергия за битови нужди освен за своята идеална част от имота, и за другата
притежавана от другия бивш съпруг идеална част и ще дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди за цялото жилище. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В случая са установени две отделни
основания за възникване на облигационни отношения между ищеца и
ответника за доставка на топлинна енергия в имота. Не е установено през
процесния период трето лице да е придобило качество потребител на
топлинна енергия в имота по начин, освобождаващ ответника от отговорност
пред ищеца за плащане на потребените в имота стоки и услуги за
топлоснабдяването му. Твърденията на ответника, че не била упражнявала
вещното право на ползване 10 години защото не живеела в имота и така
правата й били погасени по давност не са от естество да обосноват извод, че е
загубила качеството си на вещен ползвател на имота. Напускането на
жилището не е равнозначно на неупражняване на правото на ползване.
Отделно, вещните права могат да се загубят само по предписания от закона
ред – ако друг го придобие или ако носителят му се откаже от него.
Доказателства за настъпване на такива юридически факти не са събрани по
делото и възражението на въззивника за същото е неоснователно. Отделно, в
случая качество потребител ответникът е придобила и поради подаването на
молба- декларация за откриване на партида за имота, което е самостоятелно
основание за същото. Не се твърди и не се установява по делото това
7
основание за възникване на правоотношение между страните да е отпаднало.
С оглед гореизложеното съдът приема за установено по делото, че през
процесния период ответникът е имала качество клиент на топлинна енергия в
имота.
Съдът приема, че договора между ищеца и потребителя съдържа
качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото
разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на
топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да
осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с
изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ.
Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-
334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на топлопреносната
мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като
определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с
изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на
топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването
им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на
услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от 2008г. е вменено
задължение за ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим
и количество на топлоносителя, което да съответства на договорената
мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за
отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е
посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната
станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо
водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в
отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при
изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и
температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график е
функция на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от
температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на
топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел
достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения,
когато вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията.
Температурният график осигурява баланса между производство, пренос и
минимизиране на технологичните разходи и качество на топлоснабдяването.
В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на
топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и
8
записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на
изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на
помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното
предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с
конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените
проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална
работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната
инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства, признати факти и
неоспорени документи, по делото е установено, че през процесния период в
имота потребената енергия е на стойност от общо 2643,67лв., а лихвата за
забава е 441,95лв. По заповедно дело заповедта издадена срещу М. Н. е само
за ½ от тези суми , искове срещу нея са допустими само за суми, за които е
издадена заповедта. При така възприето съдът приема за установено по
делото валидно възникнало вземане на Т.С.“ЕАД срещу М. Н. за заплащане
на 1354,48лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-21.12.2012г. до изплащането й, представляващи стойност на ½ от
доставената топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 8 в гр.
София, бул. ****, за периода от 01.03.2009г. до 30.04.2012г.; сумата от
226,29лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за
периода от 01.05.2009г. до 27.11.2012г.
По възражението за недължимост на сумите до октомври 2012г.
включително поради погасяването им по давност:
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен
период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата
разпоредба, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 111, буква „в” от ЗЗД с три годишна давност се погасяват
периодичните задължения, вкл. и тези за лихви, като съгласно чл. 119 от ЗЗД
с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла.
Съдът приема, че вземанията, за които е предявен иска са периодични,
поради което и за тези вземания съобразно чл. 111, буква „в” от ЗЗД
погасителната давност е 3 години. Касае се за трайно и периодично
изпълнение на задължение по договор за доставка на топлинна енергия.
Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен период от време,
9
като неотносимо е обстоятелството, че размерът на тези задължения е
различен. (В този смисъл Тълкувателно Решение № 3/18.05.012г. на ОСГК
на ВКС;). Вземанията са срочни – плащане се дължи до 30-то число на
месеца, следващ този, за който се дължи сумата. Доколкото тези задължения
са скрепени със срок за изпълнение, то съдът приема, че съобразно чл. 114,
ал.1 от ЗЗД началния момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на изискуемостта му, тоест от 30-то
число на месеца, следващ този, за който сумата се дължи.
Доколкото по делото не са наведени твърдения, а и не са ангажирани
доказателства от ответника, че е предприел действия по събиране на
вземането си или да са се осъществили факти, които да попадат в хипотезата
на чл. 116 и на чл. 115 от ЗЗД преди образуване на заповедното дело, то съдът
приема, че по делото е установено, че ищецът до подаване на заявлението
през декември 2012г. не е предявил вземанията си по съдебен ред, не е
предприел и действия по събиране на същите. Така задълженията за доставена
енергия в имота, възникнали до 30.10.2009г. за главница от 375,06лв.
/припадаща се за ответника Н. е ½ от тази сума/ са погасени по давност. При
така възприето и като съобрази разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, то съдът
приема, че по давност са погасени и начислените лихви за забава върху тази
главница, а именно за сумата за която е предявен иска – 71,17лв. /припадаща
се за ответника Н. е ½ от тази сума/.
С оглед гореизложеното съдът приема, че предявените искове срещу М. Н.
са основателни за главница от 1134,31лв. и за лихва за забава от 185,39лв.
и решението на районния съд за тези суми следва да бъде отменено и вместо
него следва да се постанови друго, с което исковете бъдат уважени.
В останалата част решението на СРС макар и по други мотиви следва да
бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото решението на СРС в частта, в която в тежест на
ищеца са поставени отговорност за разноски за сумата от 213,85 лв. следва да
се отмени. Тази сума е определена при съобразяване на обстоятелството, че
разноски за адвокат са 500лв., но исковете са били предявени за 3161,53лв. и
за половината от тази сума СРС е прекратил делото с постановеното решение,
тоест половината от направените от ответника разноски за суми, за които
дело е прекратен. Така за сумите, предмет на въззивното дело пред СРС
направени от ответника разноски за адвокат са 250лв. и тази сума подлежи на
ревизиране с решението на СГС при съобразяване на изхода на делото.
На ищеца се следват разноски по заповедно дело в размер на общо
127,49лв. За исково дело пред СРС на ищеца се следват разноски за 85,54лв.
възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от
ГПК при съобразяване на сложността на делото; за 81,37лв. държавна такса.
За производство пред СГС на ищеца се следват разноски за: държавна такса
по частна жалба по дело 2832/2021г. в размер на 12,83лв. – същото е било за
10
оспорване на връщането на въззивната жалба и частната жалба е уважена,
разноски не са разпределени и същото следва да се направи в настоящото
производство при съобразяване изхода на делото по предявените искове;
държавна такса по въззивно дело в размер на 44,57лв., възнаграждение за
юрисконсулт от 85,54лв. определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК
при съобразяване на сложността на делото.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20230019/20.10.2020г. 27006 по описа за 2013г. на
Софийски районен съд, 59-ти състав в частта, с която са отхвърлени
исковете предявени с искова молба вх. № 12258/24.06.2013г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК **** срещу М. И. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. **** за
признаване за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че М. И.
Н., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумите,
както следва: сумата от 1134,31лв., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението -21.12.2012г. до изплащането й, представляващи стойност на
½ от доставената топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 8
в гр. София, бул. ****, за периода от 01.11.2009г. до 30.04.2012г.; сумата от
185,39лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за
периода от 31.12.2009г. до 27.11.2012г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 26242/2012г. на СРС и в частта, с която
Т.С.”ЕАД, ЕИК **** е осъдена да заплати на М. И. Н., ЕГН **********
съдебни разноски от 213,85лв. и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени с искова молба вх. №
12258/24.06.2013г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** срещу М. И. Н., ЕГН **********
положителни установителни искове основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че М.
И. Н., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. **** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. **** заплащане на сумите , както следва:
сумата от 1134,31лв., /хиляда сто тридесет и четири лева и 0,31лв/, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 21.12.2012г. до изплащането й,
представляващи стойност на ½ от доставената топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 8 в гр. София, бул. **** за периода от
01.11.2009г. до 30.04.2012г.; сумата от 185,39лв., / сто осемдесет и пет лева
и 0,39лв/, представляващи лихва за забава за плащането на главницата за
периода от 31.12.2009г. до 27.11.2012г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 26242/2012г. на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20230019/20.10.2020г. 27006 по описа за
2013г. на Софийски районен съд, 59-ти състав в останалата обжалвана част.
11
ОСЪЖДА М. И. Н. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. **** да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. **** на основание на
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдебни разноски, както следва: сумата от
127,49лв. /сто двадесет и седем лева и 0,49лв/, представляващи съдебни
разноски по заповедно дело№ 26242/2012г. на СРС; сумата от 166,91лв. /сто
шестдесет и шест лева и 0,91лв/, представляващи съдебни разноски по исково
дело на СРС; сумата от 142,94лв. /сто четиридесет и два лева и 0,94лв/,
представляващи съдебни разноски по въззивно дело на СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца –„Б.“ ООД, ЕИК **** .
Решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12