№ 18
гр. Перник , 22.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
и прокурора Анита Благоева Джамалова (ОП-Перник)
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201700600270 по
описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура се явява прокурор Джамалова.
Жалбоподателката и подсъдима В.В редовно призована се явява лично и с адв. Б.
преупълномощен от адв. М..
Частният обвинител и граждански ищец се явява лично и с адв.М..
Съдът сне самоличността на подсъдимата както следва
В. К. В. родена *** г., българка, български гражданин, средно образование,
вдовица, неосъждана, с адрес: гр. Перник, ул.“***“ № *, С ЕГН: **********,
неосъждана.
Съдът разясни на страните правото на отвод на основание чл.274 от НПК на
член от състава на съда, прокурора, съдебния секретар.
Отводи и възражения срещу състава на съда не се направиха.
Прокурорът – да се даде ход на делото.
Адв. М. – да се даде ход на делото.
Адв. Б. – да се даде ход на делото.
1
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.
Прокурорът – поддържам протеста, нямам доказателствени искания.
Адв. М. – няма да соча нови доказателства.
Адв.Б.– поддържам жалбата на моята подзащитна, оспорвам подадения протест
и посочените в него основания. Имам доказателствено искане. Защитата има съмнения
по отношение правилността на първоинстанционната присъда, като същата до голяма
степен почива на известни предположения, но едно от тях може да бъде преодоляно в
настоящето производство, а имено да се обследва приложения документ за сключен
граждански брак от Либийската държава,който е признат в последствие на територията
на Р България се съдържат подписи на двете лица сключили брак. Видно от преписа на
този документ е посочено, че съществува графа подпис на съпруга и на съпругата, но
от самия документ, който мисля, че е на лист 68 от ДП не се забелязват такива
подписи, поради което в защитата възниква основателно съмнение, че този документ
или не е подписан въобще от лицата, сключили граждански брак, или положените
подписи не принадлежат на тези лица. Моля да бъде допусната съдебно - графологична
експертиза, която да отговори дали в този документ, който е на вниманието на съда се
съдържат подписи на С.БV и А.К и дали тези подписи са техни като се съпостави с
официални документи, които са подписани от тях.
Прокурорът - считам, че не трябва да бъде уважено искането. Става въпрос за
официален документ, той съдържа подписи и печат на районен съд в Либия, и това го
прави официален документ, който удостоверява сключването на граждански брак. В
този смисъл, което е установено в РС Перник, но по гражданското дело, този брак е
бил сключен и е бил валиден и документа е легализиран в РБългария.
Адв. М. – не следва да се приема доказателственото искане. Налице е официален
документ, а именно съдебно решение на Районен съд в Елмаш, Либия, който
установява, че е сключен граждански брак между доверителя ми и неговата покойна
съпруга. Това нещо е обследвано и има решение и по гражданско дело.
Адв. Б. – в превода, който е официално приложен по делото е посочено изрично,
че съдът потвърждава сключения брак съгласно разпоредбите на приетия общ ред,
наредил е събирането на такси и в този документ са се подписали двамата съпрузи и
преводачът, т.е. съдът казва, че има подпис, т.е. задължително е да има подпис. Става
въпрос за официален документ, има решение на граждански съд, но наказателният съд
не е обвързан с постановленията на гражданския съд и не е длъжен да се съобрази с
2
техните решения. Напротив, гражданският съд е длъжен да се съобрази с решенията на
наказателния и ако в настоящето производство се установи това, че тези подписи не
принадлежат на тези лица, това вече е въпрос по същество дали съдът ще приеме
истинността на този документ или не.
СЪДЪТ след тайно съвещание намира доказателственото искане за
неоснователно.Установяването на наличието или не на подписи, положени от С.БV и
А.К върху издадения от Първоинстанционния съд в град Алмарж документ, който е
съобразен при вписването на удостовереното с него обстоятелство – сключването на
граждански брак, в Единната система за гражданска регистрация и административно
обслужване на Р.България, не би допринесло за изясняване от фактическа страна на
предмета на доказване, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение доказателственото искане.
Прокурорът – нямам други доказателствени искания.
Адв. М. – нямам други доказателствени искания.
Адв. Б. – нямам други доказателствени искания.
Съдът като съобрази, че не са направени други доказателствени искания и не се
налага извършването на следствени действия, необходими за обективното, всестранно
и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Дава ход на съдебните прения.
Прокурорът – моля да оставите жалбата на подсъдимата В.В като неоснователна.
Също така моля да уважите протеста на Районна прокуратура Перник, който е искане
да бъде увеличен размера на наложеното наказание по изложените съображения.
Основния проблем по делото е същност имало ли е граждански брак или не, това е
безспорно установено с документите, представени от Либийската арабска
джамахирия, както и от гражданските състави, чиито решения имат силата на
присъдено нещо и според мен са задължителни за всички органи в РБългария.
Основния проблем тук е не дали има или не граждански брак, кога е възникнал той,
защото той е възникнал тогава, когато е сключен в Либия, проблемът е знаела ли е
подсъдимата, че нейната сестра А.Н. е сключила брак, а не просто, че живее на
семейни начала с гражданския ищец по това дело, защото, ако тя е знаела, както
прокуратурата твърди, то тя съвсем съзнателно се е възползвала от обстоятелството, че
3
съществуващия граждански брак не е регистриран в РБългария, което не го прави
невалиден, а просто нерегистриран и няма данни за него в регистрите, снабдила се е с
удостоверение с невярно съдържание, а именно, че е единствен наследник на
починалата си сестра и е получила без правно основание сумите като обезщетение за
неизползван отпуск от работодател и сумите, които сестра й е спестила в своя влог в
ОББ, като тя е имала основание да получи само 1/3 от тях, поради което обвинението
не е за цялата получена сума, а само за 2/3, които по закон са наследствен дял на
преживелия съпруг. А дали е знаела, това е въпроса? В доказателствата по делото,
събрани на ДП, са множество свидетелски показания на съседи и на приятели на А.Н.,
които категорично заявяват, че цялото нейно семейство - майка й, сестра й, двете й
племенници и съответно съпругът на подсъдимия също са знаели, че А.Н. е сключила
граждански брак в Либия, знаели са за кого се е омъжила, знаели са го, ходили са на
гости при тях в Либия, живеели са при тях, в техния дом, че са черпили по този случай,
че Антоанета е сключила граждански брак. В този смисъл, моля да обърнете внимание
на лицето, което е зет на подсъдимата, което е разпитвано и пред съдия, и в двата
разпита, които е дал на ДП, той е съпруг на А., е категоричен, че цялото семейство е
знаело, че тяхната леля и сестра, се е омъжила и има сключен брак със С.А.. Наличието
на знание за сключен граждански брак сочи на наличието на умисъл у подсъдимата да
извърши деянието, за което й е повдигнато обвинение. В този смисъл, моля да
потвърдите присъдата и уважите протеста, като увеличите размера на наложеното
наказание.
Адв.М. – моля да не уважавате така подадената в жалба от страна на
обвиняемата по следните съображения. На подсъдимата е било известно, че
доверителят ми Аговски и неговата съпруга са сключили граждански брак и са били
мъж и жена. От гледна точка на фактите, които са събрани, е видно по безспорен
начин, че този брак е наличен и е бил дълго време. Живели са заедно под един покрив
в гр.Перник, ул. „***” № **. При заболяването през 2012 г. непрекъснато са живели
там. Подзащитният ми се е грижил за нея. Ще обърна внимание на един факт - в деня
на смъртта, обвиняемата е отишла в Община Перник и е поискала да й бъде издаден
документ за родствени връзки. Подзащитният ми и неговата съпруга са работили дълго
време, пестили са и след това тези пари са били отнети по незаконен начин. Има
гражданско производство, в което беше доказано по категоричен начин, че има
сключен граждански брак в Либия и този иск беше отхвърлен от страна на Районен съд
Перник, потвърдено е и с решение на ПОС. Моля да уважите протеста на районната
прокуратура и потвърдите решението.
Адв. Б. – моля да оставите без уважение въззивния протест от прокуратурата и в
същото време да уважите въззивната жалба, като признаете за невиновна подсъдимата
по така повдигнатото обвинение. До известна степен мога да се съглася с
4
представителя на държавното обвинение, че централен момент в настоящето
производство заема обстоятелството дали подсъдимата е съзнавала или несъзнавала
към момента на осъществяване на деянието, че същото е обществено опасно, т.е.
знаела ли е, че към момента на изтегляне на въпросните суми тя не е единствен
наследник по закон на починалото лице. В тази насока считам, че настоящият казус се
вижда, че се преплитат множество елементи както наказателни, така и
гражданскоправни, като отговора на всички въпроси имат значение за постановяване
на една правилна и законосъобразна присъда. Известно е от теорията на гражданското
право, че признаването на граждански решения въобще, има съответните последици на
територията на съответната държава, на която се извършва признаването. Напълно
споделям констатациите на първоинстционния съд, според които от момента на
признаването не възниква брачното правоотношение между две лица, а признаването
констатира вече сключения граждански брак в друга държава. В националното
законодателство обаче производството по екзекватура, не е само нормално
производство, а има обществена цел, на която то почива. Тази цел е след признаването
на един съдебен акт да възникнат последиците на територията на РБългария. В тази
насока моля настоящият съдебен състав да обърне внимание как възниква
наследственото правоотношение на българското законодателство. Според Закона за
наследството, наследници по закон се явяват съответната линия от лица, които към
момента на настъпване на смъртта съществува - съответната семейна, брачна,
родствена или друга родствена връзка, които съответно наследяват починалото лице
по закон. Прави впечатление, че в настоящето производство това обстоятелство е
тежко подценено, доколкото към момента на настъпването на смъртта предвид липсата
на признаване на чуждестранното решение за сключен граждански брак, на
територията на Р България, лицето което е сключило този брак не може да се ползва от
последиците на българското законодателство докато не е осъществена тази процедура.
Въз основа на това, което е изводимо директно от закона, защита не може да приеме,
че към момента на издаване на Удостоверението за наследници, което също е
официален документ, предвид липсата на екзекватура, другото лице, в случая частният
обвинител и граждански ищец, е притежавал качеството на наследник. Това
обстоятелство възниква на по-късен етап, в който е осъществено признаването на
чуждестранното решение. Отново ще посоча, че признаването няма конститутивен
ефект на сключен граждански брак, а единствено констативен или удостоверителен
такъв, но по отношение на правата, които едно лице черпи на територията на Р
България от този удостоверен факт, по отношение на това екзекватурата има
конститутивен ефект. От този момент нататък се признава, че това лице вече е
разполагало и към момента и на настъпване на смъртта с наследствено право. Този
конститутивен ефект се проявява и в константната практика на ВКС, иск с обратен
ефект, т. е. признава се, че и към момента на настъпване на смъртта е притежавал
5
качеството на наследник, но това автоматично не означава, че към момента, в който
моята подзащитна е действала, същата е предполагала, че в един последващ момент ще
бъде признат брак, за който не е допускала, че съществува и въз основа на това ще
възникне фигурата на другия наследник, за да може да се твърди, че е налице пряк
умисъл за извършване на престъпление. Ето, защо считам, че тази сложна фигура от
обстоятелства пречи да се приеме, че е налице състав на извършено престъпление, а
именно престъплението, което се вменява във вина на моята подзащитна. Лично от
прочита на доказателствата, разбирам, че голяма част от семейството са знаели, че е
сключен брак, но това, че други са знаели не може да се извлече безспорно, че моята
подзащитна е знаела. В тази насока ще посоча на уважаемия състав няколко
обстоятелства, чиято преценка ще отговори дали е налице към този момент
субективният състав на изпълнителното деяние. Още след този момент моята
подзащитна е предприела действия, а именно продаване на искова молба по реда на чл.
108 от Закона на собствеността против частния обвинител и граждански ищец, като
заявява претенция за собственост върху недвижими имоти, т.е. още към този момент
моята подзащитна е продължавала да действа с ясното съзнание, заявявайки тази
претенция пред Районен и Окръжен съд - Перник, че тя е единствения наследник на
починалото лице. Едва след този момент, след приключването на производствата в
съда и след извършване на производството по екзекватура, в нейното съзнание се
формира обстоятелство, че най-вероятно тя не е единствен наследник по закон. Ако, тя
не беше сигурна, че е единствен наследник би ли образувала гражданско дело, би ли
подала сигнал до прокуратурата затова дали има или няма сключен гражданки брак и
да се провери действителността и истинността на ксерокопието на брачния документ.
Споделям становището на съда, че става въпрос за официален документ, но това
обстоятелство не води до безспорния и категоричен извод, че моята подзащитна е
знаела за това и към двете изпълнителни деяния е действала с това ясно съзнание. Към
този момент съгласно българското законодателство единственото лице, което има
право да получи всяка една вещ от наследствената маса е моята подзащитна, и ако това
производство по екзекватура не беше извършено от страна на пострадалото лице, това
обстоятелство щеше да е непроменено и в настоящия момент. Разбирам, че след това е
налице промяната в обстоятелствата, която налага промяна и в гражданските
правоотношения, но в наказателното правоотношение, когато се говори за извършване
на документна измама, не са налице както обективните признаци на изпълнителното
деяние, а именно този документ не е с невярно съдържание към момента на издаването
му и не е налице субективния елемент знание, че този документ е с невярно
съдържание. След издаването на признаването на чуждестранното решение вече
възниква ново гражданско правоотношение, което дава право на другото лице да заяви
гражданскоправни претенции и смея да твърдя основателно. На това основание моля
Ви да постановите законосъобразна правилна и справедлива присъда, с която да
6
оправдаете подсъдимата на основание чл. 303, вр. чл. 304 НК. Считам, че тази присъда
от една страна почива на предположение, а в същото време не е налице умисъл за
осъществяване на изпълнително деяние. Моля почитаемия съд да обърне внимание на
разпоредбата на чл. 307 НК, която дава възможност дори при постановяване на
оправдателна присъда да бъде уважен гражданският иск като основателен. В тази
насока моля да се произнесете в днешното съдебно заседание.
Подсъдимата в своя лична защита – този документ го видях за първи път, когато
започна делото. В разстояние на 20 години сестра ми не е казвала, че се е омъжила.
Факта, че още при нейната смърт аз съм отишла да вадя документи, не е вярно. Парите
съм изтеглила през май месец, което няма общо с смъртта й през януари. Твърди се, че
те са живеели заедно, но аз не съм знаела, че има официален документ.
Последна дума на подсъдимата – искането е неоснователно и моля да бъде
отменена първоинстанционната присъда, и да бъда оправдана.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът постанови и обяви на страните диспозитива на присъдата,
като им разясни правото на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в 15-
дневен срок, считано от днес.
Съдът след постановяване на присъдата си на основание чл.309 от НПК се
произнесе по отношение на мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия, както
следва:
Съобразявайки разпоредбата на чл. 309, ал.4 НПК, предвид постановяването на
оправдателна присъда и отчитайки, че на подсъдимата е наложена най-леката мярка за
неотклонение, счита, че същата следва да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава взетата мярка за неотклонение „Подписка” по отношение на
подсъдимата В. К. В..
Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава 22 пред
ВКС в седемдневен срок, считано от днес.
7
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Съдебното заседание приключи 12.30 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8