РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 11469
гр. София, 06.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Частно гражданско
дело № 20211110155482 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXVII ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма], ЕИК: **********, за издаване на заповед по
чл.410 ГПК срещу А. В. Т.. Заявлението е уважено в цялост и с разпореждане от 30.09.2021
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Заповедта е редовно връчена на длъжника и в срок е постъпило възражение срещу
дължимостта на сумите по издадената заповед. Поради това с разпореждане от 12.11.2021 г.
съдът е указал на заявителя, че може да подаде в едномесечен срок от съобщението иск
относно вземането си срещу длъжника и да представи доказателства за това, довнасяйки
дължимата държавна такса. Заявителят е предупреден, че при неизпълнение на указанията
на съда заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена изцяло на основание чл.415, ал.5 ГПК.
Разпореждането е връчено редовно на заявителя на 16.11.2021 г. Исковата молба, с която са
предявени установителните искова по чл.422 ГПК е постъпила в съда на 17.12.2021 г., макар
16.12.2021 г. да е присъствен ден. Липсват доказателства за депозиране в преклузивния срок
по чл.415, ал.4 ГПК на установителните искове по електронна поща или чрез пощенска
услуга. Доколкото преклузивният срок за предявяване на установителни искове изтича на
16.12.2021 г., съобразно чл.60, ал.3 ГПК, който ден е присъствен и не са налице
доказателства за по – ранното му предявяване, то следва да се приеме, че исковата молба е
депозирана на регистратура на съда на 17.12.2021 г. или след изтичане на преклузивния срок
по чл.415, ал.4 ГПК. С уточнителна молба вх. № 17053/31.01.2022 г. по гр.д. № 72361/2021 г.
на СРС, I ГО, 41 -ви състав, образувано по депозираната след изтичане на срока искова
молба, ищецът е посочил, че предявените искове са осъдителни.
Предвид на изложеното на основание чл.415, ал.5 ГПК издадената по делото заповед
за изпълнение на парично задължение следва да бъде обезсилена.
1
В депозираното по делото възражение длъжникът е претендирал разноски за
адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адв. С. К. К. от САК, оказала
им безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Съобразно
изхода от спора следва да бъде разпределена отговорността за разноски в производството.
Правото да се претендират разноски е регламентирано с разпоредбата на чл.81 ГПК във вр. с
чл.78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право. С всеки
окончателен съдебен акт, съдът следва да се произнесе и по сторените от страните разноски.
Заповедният съд надлежно е сезиран с искане по чл.78 ГПК. Тъй като до установително
исково производство не се е стигнало, поради пропускане на срока по чл.415 ГПК за
предявяване на искове по чл.422 ГПК, разноските подлежат на присъждане в заповедното
производство по общото правило на чл.81 и чл.78 ГПК. С оглед изхода на спора, то на
длъжника се следват разноски. В конкретния случай и доколкото е оказана безплатна правна
помощ, то разноските следва да се присъдят на процесуалния представител. С оглед на това
е налице предвиденото в чл.38, ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в производството
процесуално представителство. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване
на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА, посочени в представените по делото договори за
правна защита и съдействие, към които е препратени във възраженията, обвързват съда и
той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза-достатъчно за
уважаването на искането по чл.38, ал.2 ЗА е правна помощ по делото да е осъществена без
данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА,
заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават, още повече с оглед представените по делото декларации от
всеки от длъжниците /определение № 163/13.06.2016 г. по ч.гр.д. № № 2266 от 2016 г. по
описа на ВКС, I ГО/. Тъй като съгласно чл.36, ал.1 ЗА адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд и размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се
определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 ЗА в рамките на предвидения
размер в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
то на процесуалния представител на длъжника следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в минималния размер по наредбата.
РАЗПОРЕДИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение от 30.09.2021 г. по
ч.гр.дело № 20211110155482/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 41 -ви състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК **********, със седалище и адрес на управление [населено
място], [улица] да заплати на адв. С. К. К. от САК със съдебен адрес [населено място],
[улица], ет.3, офис 1, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на длъжника в производството.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред СГС в
2
едноседмичен срок от връчване на съобщение за настоящото разпореждане.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3