№ 285
гр. Исперих, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Д. Бояджиева Георгиева
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско
дело № 20223310100399 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 2025/ 01.07.2022г. от В. Д. Х., ЕГН –
********** от град Стара Загора, бул.“***“ № 41, вх.Б, ет.2, ап.35 срещу Д. С.
С. от град Русе, ул.“*** № 12, вх.1, ЕГН – ********** с която молят съда да
приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
поземлен имот – нива, находяща се в землището на село Богомилци, община
Самуил, област Разград, в местността „Гьолджук ьоню“ с площ от 15.005 дка,
пл.№ 054006, който съставлява Поземлен имот с идентификатор ***, който
имот бил част от предмет на договор за продажба сключен между ответника и
„Амон Ра“ ООД. В исковата молба ищецът разказва, че придобил процесният
имот по силата на публичен търг на 29.11.2021г. и издадено Постановление от
06.12.2021г. на Главен публичен изпълнител. когато ищецът предприел
действия по отразяване на правото си на собственост в Служба по геодезия,
картография и кадастър се установило, че в тази служба като собственик на
имота фигурира и ответната страна, тъй като длъжника по публичното
изпълнение му продал имота на 25.01.2016г. Ищецът счита, че тази сделка не
е произвела действие, тъй като е изповядана след вписана по отношение на
имота възбрана. С оглед легитимацията и на друго лице като собственик на
имота за ищецът възникнал правният интерес от завеждане на настоящото
исково производство с предмет установяване правото на собственост над
процесният имот в полза на В. Х.. Ищецът представя писмени доказателства,
които моли да бъдат приети. Заявява, че съобразно становището на
насрещната страна ще ангажира и допълнителни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. С.,
който заявява, че няма никакви претенции към процесният имот и моли с
1
решението съдът да обяви като единствен собственика на имота В. Х.. Моли
разноските по делото да останат в тежест на страните, така както са
реализирани.
В съдебно заседание ищецът не се явява. От него е постъпила писмена
молба, с която заявява, че поддържа предявеният иск и моли да бъде
постановено решение при признание на иска, тъй като такова е
инкорпорирано в отговора на исковата молба депозиран от ответника.
В съдебно заседание ответникът се явява лично. Не възразява искът на
ищеца да бъде уважен изцяло. Няма претенции към него.
Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка : С
постановление за възлагане на недвижим имот № С210022-091-0001344/
06.12.2021г. издадено от Главен публичен изпълнител М.Банка при НАП – ТД
град София по изпълнително дело № 52140000712/ 2014г. на ищеца В. Х. от
град Стара Загора е възложен следният недвижим имот : Поземлен имот с
начин на ползване – Нива, находяща се в землището на село Богомилци,
община Самуил, област Разград, в местността "Гьолджук ьоню" с площ от
15.005дка, пл.№ 054006. Имотът е бил собственост на длъжник „АМОН РА“
ООД.
На 25.01.2016г. длъжника „АМОН РА“ ООД продало на ответника
същият недвижим имот.
Представени са писмени доказателства, видно от които към момента на
изповядване на сделката с ответника имотът е бил възбранен и третото лице
„АМОН РА“ ООД не е можело да се разпорежда с него.
Ответникът не оспорва правото на собственост на ищеца над процесният
недвижим имот и признава иска.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи : Искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен изцяло. Решението се основава на признанието заявено от ответната
страна Д. С. С. и не следва да бъде мотивирано по същество.
Относно разноските, съдът счита че същите следва да останат в тежест на
страните така, както са ги реализирали. Не се доказва в процеса, че
ответникът е знаел за наложената възбрана и въпреки това е купил имота,
което налага извод че не е налице виновно негово поведение довело до
завеждане на делото, а така също налице е и признание на исковата
претенция.
Воден от горното и на осн. чл.237, ал.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на ответника Д. С. С. от град Русе, ул.“*** № 12, вх.1, ЕГН –
**********, че ищецът В. Д. Х., ЕГН – ********** от град Стара Загора,
бул.“***“ № 41, вх.Б, ет.2, ап.35 е собственик на Поземлен имот – Нива,
находяща се в землището на село Богомилци, община Самуил, област
Разград, в местността „Гьолджук ьоню“ с площ от 15.005 дка, пл.№ 054006,
който съставлява Поземлен имот с идентификатор ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
2
му пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
3