№ 842
гр. Варна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100501054 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на Прокуратурата на РБ срещу Решение №
72/10.01.2022 г. и Решение № 352/17.02.2022 г., с което по реда на чл. 247 от ГПК е
поправено първото, постановени по гр.д.№ 8035/2021 г. по описа на Районен съд - Варна,
ХII състав, в частта с които въззивникът е осъден да заплати, както следва: на М. АНТ. С.
сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени психически болки и страдания в резултат на незаконосъобразно
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2,
вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП № 101/2011 г. по описа на ОСлО при ВОП, за което е
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., ведно със
законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда – 08.01.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за разликата над уважения
размер от 6000 лева до пълния размер на претенцията от 15 000 лева и сумата от 404 лева –
разноски в производството; на ИЛ. Й. Ж. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и
страдания в резултат на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП №
101/2011 г. по описа на ОСлО при ВОП, за което е оправдан с влязла в сила присъда по
НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила на
1
оправдателната присъда – 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като
отхвърля иска за разликата над уважения размер от 6000 лева до пълния размер на
претенцията от 15 000 лева и сумата от 404 лева – разноски в производството; на Г. ХР. Н.
сумата от 6 500 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания в резултат на
незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр.
1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП № 101/2011 г. по описа на ОСлО при
ВОП, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС,
н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда – 08.01.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за разликата над
уважения размер от 6 500 лева до пълния размер на претенцията от 20 000 лева и сумата от
437.67 лева – разноски в производството; на СТ. Р. Й. сумата от 6 500 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
психически болки и страдания в резултат на незаконосъобразно повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по
ДП № 101/2011 г. по описа на ОСлО при ВОП, за което е оправдан с влязла в сила присъда
по НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила
на оправдателната присъда – 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 6 500 лева до пълния размер на
претенцията от 20 000 лева и сумата от 437.67 лева – разноски в производството; на Й.
ЯНЧ. Й. сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания в
резултат на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП № 101/2011 г. по описа на
ОСлО при ВОП, за което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 221/2014 г. по
описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда –
08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за разликата
над уважения размер от 8 000 лева до пълния размер на претенцията от 20 000 лева и сумата
от 538.67 лева – разноски в производството.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че не са налице конкретни и
безспорни доказателства за това, че ищците са претърпели неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от воденото спрямо тях наказателно производство, а
показанията на свидетеля М. са схематични и наизустени, поради което не следва да се
кредитират. Релевира се, че размерът на присъдените обезщетения е завишен. Претендира
се решенията в осъдителните им части да бъдат отменени, а предявените искове изцяло
отхвърлени, а в условията на евентуалност присъдените обезщетения и разноски в
производството да бъдат намалени.
Въззиваемите М. АНТ. С., ИЛ. Й. Ж., Г. ХР. Н., СТ. Р. Й. и Й. ЯНЧ. Й. в срока по
член 263, алинея 1 от ГПК депозират отговори по така подадените въззивни, с които се
2
отправя искане Решение № 72/10.01.2022 г. и Решение № 352/17.02.2022 г., с което по реда
на чл. 247 от ГПК е поправено първото да бъдат потвърдени като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като
въззиваемата страна претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на М. АНТ. С., ИЛ. Й. Ж., Г. ХР.
Н., СТ. Р. Й. и Й. ЯНЧ. Й. против Прокуратурата на Република България с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати,
както следва: на М. АНТ. С. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и
страдания в резултат на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП №
101/2011 г. по описа на ОСлО при ВОП, за което е оправдан с влязла в сила присъда по
НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила на
оправдателната присъда – 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; на
ИЛ. Й. Ж. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания в
резултат на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП № 101/2011 г. по описа на
ОСлО при ВОП, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 221/2014 г. по
описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда –
08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; на Г. ХР. Н. сумата от 20 000
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени психически болки и страдания в резултат на незаконосъобразно повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18,
ал. 1 от НК по ДП № 101/2011 г. по описа на ОСлО при ВОП, за което е оправдан с влязла в
сила присъда по НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от
влизане в сила на оправдателната присъда – 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; на СТ. Р. Й. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и
страдания в резултат на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП №
101/2011 г. по описа на ОСлО при ВОП, за което е оправдан с влязла в сила присъда по
НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила на
оправдателната присъда – 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; на Й.
ЯНЧ. Й. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания в
резултат на незаконосъобразно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по ДП № 101/2011 г. по описа на
ОСлО при ВОП, за което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 221/2014 г. по
3
описа на ВРС, н.о., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда –
08.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Република България
депозира писмен отговор на исковата молба. Оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер и претендира тяхното отхвърляне.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решенията са постановени в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явяват валидни. Исковете с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД са допустими, тъй като за
ищците е налице правен интерес от предявяването им.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивният съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите
причинени на граждани от органи на МВР, следствието и прокуратурата при повдигнато
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
В настоящия случай твърденията на ищците са за претърпени неимуществени вреди в
следствие на това, че срещу тях е повдигнато, поддържано обвинение за извършено
престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, завършило с
оправдателна присъда.
Съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на цитираната
разпоредба, а именно – повдигнато обвинение на ищците за извършено престъпление по чл.
212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и влязла в сила на 08.01.2020 г.
присъда по НОХД № 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., с което М. АНТ. С., ИЛ. Й. Ж., Г.
4
ХР. Н., СТ. Р. Й. и Й. ЯНЧ. Й. са признати за невиновни в извършване на горното
престъпление.
Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието
престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за
прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са
всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се
обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. Ето защо, обвинението
в престъпление се явява неоснователно винаги когато лицето е оправдано.
Предвид неоснователното обвиняване в извършване на престъпление ищците са
търпяли неимуществени вреди. Те се изразяват в психически страдания, стрес и притеснения
във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане. Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвинените лица
изпитват неудобства, чувстват се унизено, а също така са притеснени и несигурни;
накърняват се моралните и нравствените ценности на личността, както и социалните
отношения и общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства
неминуемо търпи. В настоящия случай от събраните гласни доказателства не се установи
въззиваемите да са претърпяли вреди с по-голям интензитет от обичайните. Разпитаният
свидетел излага, че притесненията на последните са били във връзка с пътуванията за
заседанията по делото и от това дали няма да бъдат задържани, което не надхвърля
неудобството и несигурността, което всяко наказателно обвинение причинява.
Безспорно е налице и правнорелевантната причинна връзка между действията на
ответната страна и увреждането на ищците, която се извежда от общите правила на чл. 51 от
ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за
неимуществени вреди се определя глобално по справедливост. Размерът на търсеното от
увредените лица справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от тях болки и
страдания и от настъпилите негативни последици.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът отчита
продължителността на негативното засягане на правата на личността, което за М. АНТ. С.,
ИЛ. Й. Ж., Г. ХР. Н. и СТ. Р. Й. е 6 години, 3 месеца и 5 дни, а за Й. ЯНЧ. Й. – 6 години, 1
месец и 13 дни, считано от повдигането на обвинение спрямо всеки един от тях, съответно
на 03.10.2013 г. за първите четирима и на 25.11.2013 г. за последната до завършилото с
оправдателна присъда наказателно производство на 08.01.2020 г., като съдебната фаза,
ангажираща по-висока степен на притеснения и неудобства е със значителна
продължителност - от 20.01.2014 г., когато е внесен обвинителния акт и е образувано НОХД
№ 221/2014 г. по описа на ВРС, н.о., което е наложило голям брой явявания пред съда – по
19 за С. и Ж. и по 17 за Н., Й. и Й.. Съобразява се тежестта на престъплението, по което са
били обвинени въззиваемите, а именно за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 НК, а именно квалифицирана документна измама по чл. 212, ал. 4, вр. 1, вр. с чл. 20,
ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, което ангажира сериозна наказателна отговорност –
"лишаване от свобода от 3 до 15 години ", както и наложените мерки за неотклонение, които
5
по отношение на С. и Ж. са „подписка“, а по отношение на останалите е постановено и
„задържане под стража“, като за Н. периодът на задължане е от 10.09.2015 г. до 07.10.2015 г.
или общо 28 дни, за Й. периодът на задържане е от 09.01.2017 г. до 14.02.2017 г. или общо
45 дни, а за Й. периодът на задържане е от 26.12.2015 г. до 27.01.2016 г. или общо 33 дни. На
въззиваемият СТ. Р. Й. е наложена и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане
пределите на страната“ за периода от 14.02.2017 г. до 26.07.2017 г. или общо 5 месеца и 12
дни. Всички тези обстоятелства - с изключение на наложените най-леки мерки за
неотклонение "подписка", обосновават определянето на по-голям размер на дължимите
обезщетения.
Същевременно съдът отчита и че /видно от справките за съдимост/ въззиваемите с
изключение на Й. ЯНЧ. Й. са осъждани и изтърпяли ефективни наказания „лишаване от
свобода“, като по отношение на С. са налице 12 влезли в законна сила присъди за извършени
престъпления, по отношение на Ж. – 5 влезли в законна сила присъди, по отношение на Н. -
7 влезли в законна сила присъди и по отношение на Й. – 2 влезли в законна сила присъди,
което свидетелства за факта, че последните вече неколкократно са били в подобна ситуация.
Обстоятелство дали по отношение на предходни осъждания е налице реабилитация, е
ирелевантно за относимия към спора факт, че лицата, които вече са били в досег с
наказателно производство и са били осъждани, са запознати със същността, фазите и
последиците на евентуално ново наказателно производство. Тези обстоятелства имат
относителна тежест по посока намаляне размера на съответното обезщетение.
При така установените и обсъдени обстоятелства на случая въззивният съд приема,
че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост и с оглед на изтъкнатите особености на случая,
както следва: за М. АНТ. С. – сумата от 6000 лева, за ИЛ. Й. Ж. – сумата от 6000 лева, за Г.
ХР. Н. – сумата от 6500 лева, за СТ. Р. Й. - сумата от 6500 лева и за Й. ЯНЧ. Й. – сумата от
8000 лева, като за разликата над тези суми до пълния размер на претенциите от по 15 000
лева за първите двама и от по 20 000 лева за останалите трима исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Основателни се явяват и исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД върху
присъдените главници. На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД Прокуратурата е изпаднала в
забава по отношение на вредите от деня на непозволеното увреждане, което за
неимуществените такива е от датата на влизане в сила на оправдателната присъда за
извършеното престъпление /т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по
тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК/. Видно е от приложеното НОХД № 221/2014 г. по описа на
ВРС, н.о, че решение № 2/08.01.2020 г. по ВНОХД № 1037/2019 г. по описа на ВОС, н.о. е
окончателно и влиза в сила, считано от датата на постановяването му – 08.01.2020 г., т.е. от
тази дата на въззиваемите им се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
С оглед съвпадането на правните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
обжалваните решения следва да бъдат изцяло потвърдени.
За въззивната инстанция на въззиваемите М. АНТ. С., ИЛ. Й. Ж., Г. ХР. Н., СТ. Р. Й.
и Й. ЯНЧ. Й. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно обжалваемия интерес, следва да
6
им се присъдят разноски като въззивникът Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да
заплати, както следва: на М. АНТ. С. сумата от 630 лева, на ИЛ. Й. Ж. сумата от 630 лева, на
Г. ХР. Н. сумата от 655 лева, на СТ. Р. Й. сумата от 655 лева и на Й. ЯНЧ. Й. сумата от 730
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените
договори за правна защита и съдействие /листи 20 - 24/ и намалено по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК до минималния размер. Възражението на въззивника с правно основание чл. 78, ал. 5
от ГПК се явява основателно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение,
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за С. и Ж. е в размер на 630 лева, а
заплатеното такова от тях е в размер на 650 лева, за Н. и Й. е в размер на 655 лева,
заплатеното такова от тях е в размер на 700 лева, а за Й. е в размер на 730 лева, а
заплатеното от нея е 750 лева, но тъй като като производството пред ВОС не се
характеризира с фактическа и правна сложност, горните следва да бъдат намалени до
минималния определен размер в Наредба № 1/09.07.2004 г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72/10.01.2022 г. и Решение № 352/17.02.2022 г., с
което по реда на чл. 247 от ГПК е поправено Решение № 72/10.01.2022 г., постановени по
гр.д.№ 8035/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ХII състав.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София,
ул.”Витошка” №2, представлявана от Главния прокурор Иван Гешев да заплати на М. АНТ.
С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 630 /шестстотин и тридесет/ лева, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София,
ул.”Витошка” №2, представлявана от Главния прокурор Иван Гешев да заплати на ИЛ. Й.
Ж., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 630 /шестстотин и тридесет/ лева, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София,
ул.”Витошка” №2, представлявана от Главния прокурор Иван Гешев да заплати на Г. ХР. Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 655 /шестстотин петдесет и пет/ лева, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София,
ул.”Витошка” №2, представлявана от Главния прокурор Иван Гешев да заплати на СТ. Р. Й.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 655 /шестстотин петдесет и пет/ лева, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София,
ул.”Витошка” №2, представлявана от Главния прокурор Иван Гешев да заплати на Й. ЯНЧ.
Й., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 730 /седемстотин и тридесет/ лева, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8