Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на внори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 3419 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявени от М.М.Д. против З. „Б.И.” АД ***
осъдителен иск за сумата 50 000лв., частично от 70 000лв., на основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП, ведно със законната лихва от 07.10.2012г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 07.10.2012г.
в гр.Разлог пътно-транспортно произшествие, при което М.Г.В., като водач на л.а.Тойота
Авенсис с ДК № *********, в нарушение на правилата за
движение блъснал ищцата в този момент пресичаща пътното платно. Като последица
от произшествието получила счупване на двете кости на лявата подбедрица в горната и вътреставната
част, наложило извършването на операция по открита кръвна репозиция
с поставяне на вътрешна фиксация с метална остеосинтеза с плака и налагане на шев на менискус с остеопластика.
Счупването причинило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за
период около 7 месеца, наложило придвижването с помощни средства и
необходимостта от ползване на чужда помощ при обслужването и осъществяването на
ежедневни дейности. Твърди от полученото увреждане и в периода на лечение и
възстановяване да е търпяла болки и страдания, които продължават и понастоящем
при продължително ходене, стоене и при промяна на времето. Произшествието се
отразило и негативно на емоционалното й състояние-изживяла силен стрес и
развила чувство на страх при пресичане на улици. Тези неимуществени вреди
оценява на сумата 70 000лв., от които претендира заплащането от ответника
на 50 000лв., в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на виновния за произшествието водач. Претендира присъждането на
законна лихва от деня на произшествието до изплащането, както и разноски по
делото.
Ответникът оспорва застрахованият
водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД и счита, че
произшествието не е последица от виновното му
и противоправно поведение. Навежда
произшествието да е последица изцяло от виновното противоправно
поведение на ищцата, както и противопоставя възражение за съпричиняване
с твърдение при пресичането да е нарушила чл.113 ЗДв.П
и чл.32, ал.2 ЗДв.П-не на обозначено за това място,
без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на платното не
съобразила разстоянието до приближаващото МПС, както и неговата скорост на
движение. Оспорва и иска по размер с доводи за завишеност
на обезщетението. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не предмет на спор ответникът да
е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка
„Гражданска отговорност” за л.а.Тойота Авенсис с ДК №
*********, с който за срока на действие се задължил да покрие в границите на
уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Договорът е сключен през
2011г., а събитието настъпило през 2012г. при действието на Кодекса за
застраховането /отм./, поради което приложими към спорното материално
правоотношение са разпоредбите на този кодекс, а искът намира своето правно
основание в чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Не е спорен факта на настъпило на
07.10.2012г. в гр.Разлог в района на кръстовище на ул. Екзарх Йосиф пред входа
на Държавно горско стопанство, при което застрахованият при ответника водач на
автомобила М.В. блъснал ищцата, в този момент пресичаща платното за движение.
Механизмът и обстоятелствата, при
които е реализирано също не са спорни, а и се установяват от представения протокол
за оглед на местопроизшествие, свидетелски показания и приети заключения на
вещи лица по две САТЕ. На посочените дата и място автомобилът се движил по
улицата в посока към хотел „Разлог”. По същото време ищцата се намирала на
тротоара пред горското стопанство. В момента, когато автомобилът преминал
кръстовището непосредствено преди мястото на произшествието, ищцата предприела
пресичане на пътното платно отдясно на ляво спрямо посоката на движение, леко
косо под ъгъл 65 градуса. Настъпил удар на пешеходката с предна лява част на
автомобила върху левия й крак, от който се завъртяла около вертикалната ос на
тялото си и паднала на земята отляво на автомобила. От фактическа страна не е
спорно, че мястото на пресичане не е обозначено с пешеходна пътека или
светофарна уредба.
По случая било образувано ДП №
567/2012г. по описа на РУ-гр.Разлог, прекратено с постановление от 06.11.2015г.
от прокурор при Районна прокуратура-Разлог с обоснован извод за случайно деяние
по смисъла на чл.15 НК изключващо вината като субективен елемент от фактическия
състав за извършването на престъпление. Този извод на прокурора не обвързва
настоящия съд със задължителна сила, доколкото на основание чл.300 ГПК с такава
се ползва само влязлата в сила осъдителна присъда /включително решение с
приложение на чл.78а НК или споразумение/ и то в пределите относно извършването
на деянието, неговата противоправност и вината на
дееца.
В показанията си св.Г.К., събрани
по делегация по реда на чл.25 ГПК, сочи, че видял ищцата да се движи по
тротоара, след което пред горското стопанство спряла и се огледала дали има
коли. Свидетелят няма възприятия за момента на произшествието, защото преди
това извърнал глава и гледал в друга посока, но чул викове и я видял паднала на
пътното платно пред автомобила. Водачът на автомобила М.В. свидетелства, че след
като преминал кръстовището видял ищцата на тротоара да разговаря с други лица и
след като приближил на около 3-4 метра започнала пресичане отдясно на ляво,
което за него било неочаквано. Била с лице към него и го гледала. Незабавно
предприел аварийно спиране, но поради малкото разстояние не успял да
предотврати удара. Сочи, че до удара ищцата направила около 3-4 крачки на
пътното платно. От заключенията на вещите лица по двете изслушани по делото
САТЕ се установява автомобилът да се е движил с по-ниска от разрешената за
населени места скорост /50 км./ч./. Дават различни стойности на тази скорост и
въз основа на нея различна дължина на опасната зона-вещото лице М. сочи, че
скоростта била 46 км./ч. при опасна зона около 33.75м., а вещото лице Е.-44.52
км./ч. и опасна зона от 26.09м. На тази база първото дава заключение, че ударът
е бил предотвратим при скорост 40 км./ч., съответно второто при скорост-43.2
км./ч.
След съвкупната преценка на
събраните доказателства съдът обоснова извод застрахованият при ответника
водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като с поведението си
нарушил разпоредбите на чл.5, ал.2 ЗДв.П и чл.116 ЗДв.П задължаващи водачите на пътни превозни средства да
бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците. Безспорно е, че автомобилът се движил с допустима за населено
място скорост и въпреки пресичането от ищцата да не е било на пешеходна пътека, навлизането й на пътното
платно за водача не е било внезапно или непредвидено. Показанията на водача да
я възприел като опасност едва, когато започнала пресичане се опровергават от
показанията на св.К., според които непосредствено преди това на тротоара се
оглеждала за приближаващи коли и с това поведение обективно е демонстрирала
намерение за пресичане. В тази ситуация е следвало да го зачете и да предприеме
необходимото по намаляване скоростта или спиране с оглед безопасното
преминаване на ищцата. Като не е направил това е станал причина за настъпването
на произшествието, а оттук и за причиняването на вреди, предпоставящо пораждане
договорната отговорност на ответника-застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Същевременно ищцата, като
пешеходец и участник в движението, също е допуснала нарушение на правилата за движение, в частност чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П. Разпоредбата
на чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П задължава пешеходците да
пресичат пътното платно като преминават на пешеходна пътека,
както и преди това да се съобразят
с приближаващите пътни превозни средства.
Според разрешението дадено в т.6
от ТР № 2/22.12.2016г. по тълк.д.№ 2/2016г., ОСНК на
ВКС, правото на преминаване на пешеходец на пътното платно не е абсолютно,
когато пресичането е предприето на нерегламентирано за тази цел място и
пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл.113, ал.1, т.1, 2 и 4 и чл.114
ЗДВ.П. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат
от пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията по чл.113, ал.1, т.1, 2
и 4 и чл.114 ЗДв.П и задължението да отиде на
пешеходна пътека, когато в близост има такава.
В случая ищцата предприела
пресичане на необозначено с маркировка или пътни знаци за пешеходна пътека място
в разрез с нормата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П, при
положение такава да е имало на около 50м. Допълнително от установеното да се
огледала и възприела приближаващия автомобил, не се съобразила с неговото
разстояние и скорост на движение. Това обуславя извод за поведение в нарушение
на законови правила и неправилна субективна преценка за безопасно преминаване
на платното, намиращо се в причинна връзка с произшествието и обективно
допринесло за вредните последици, предпоставящо приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД. При отчитане механизма на ПТП и съпоставката на поведението на двамата участници в движението съдът приема принос на пострадалата
от 40%, с колкото
следва да се намали обезщетението.
Относно неимуществените вреди по делото са събрани
писмени доказателства /медицински документи/, показанията на св.Н.Д.и
заключение на вещо лице по СМЕ. От тях се установява, че в резултат на произшествието
ищцата получила „вътреставна фрактура на костите на
лявата подбедрица в горната им част”, което е било
тежко по вид и трудно за лечение, предвид и възрастта й /към деня на ПТП на
66г./. Непосредствено след инцидента постъпила в болнично заведение, където
извършена операция по открито наместване на счупения голям пищял и
стабилизиране на костните фрагменти с метална плака и винтове, шев на
разкъсания вътрешен мениск и остеопластика.
След изписването продължила лечението амбулаторно с контролни прегледи, прием
на медикаменти и щадящ оперирания крак режим, като за около 5 месеца се
придвижвала с патерици. Общия лечебен и възстановителен период продължил около
7 месеца, в който изпитвала сериозни затруднения при придвижването поради
необходимостта да не натоварна увредения крак и в обслужването в ежедневието, наложило обгрижването от своите близки. Търпяла е болки и страдания
най-интензивни в първите 30 дни от злополуката и един месец по време на
проведената рехабилитация, а през останалия период периодични болки при студено
и влажно време, налагало ползването на седативни и
обезболяващи средства. Според заключението на вещото лице към момента общото
състояние на ищцата е стабилизирано, счупените кости са зараснали с малка
остатъчна вътреставна неравност. В областта на лявата
колянна става по предновътрешната
страна има остатъчен оперативен белег, който е пожизнен козметичен дефект.
Движенията са с възстановени обем и сила, придвижва се самостоятелно, но с леко
накуцваща походка, което е типично при този тип увреди. Въпреки проведеното
оперативно лечение, поради нарушения целостта на ставното плато и увредата на вътрешния мениск, при
ищцата има лека форма на предно-медиална нестабилност на коляното, затрудняващо
клякането и изкачването на стълби. Към момента на произшествието е имала
заболяване „артериална хипертония”, което не е повлияло на лечебния и
възстановителен процес. Според показанията н свидетеля ищцата изпитвала силни
болки, кракът й бил изкривен, което положение не се променило след операцията,
в продължение на три месеца била посещавана от лекар за смяна на превръзката,
защото раната от операцията сълзяла. Преди инцидента била много дейна и активен
турист, което се променило след това. Това дало негативно отражение и на психичното
й състояние-станала затворена, страдала от това, че не можела да ходи с
приятели на походи, като и от невъзможността пълноценно да изпълнява домашните
си дейности.
При тези доказателства съдът намира за установено
ищцата да е претърпяла неимуществени вреди в резултат на произшествието. Полученото
травматично увреждане е било тежко, наложило извършването на операция и
продължителен период на възстановяване общо от 7 месеца, в който изпитвала
физически болки и страдания с различен интензитет в различните периоди,
затруднения в придвижването и обслужването. Травмата се отразила негативно не само във
физическо отношение, но и на психичното й състояние свързано с настъпилата
промяна в ежедневието й и поради невъзможността да осъществява дейностите, с
които преди това се занимавала. Въпреки настъпилото общо възстановяване на
здравето следва да се съобразят установените остатъчни явления, изразяващи се в
леко накуцваща походка и затруднения при клякане и изкачване на стълби, които
безспорно занапред ще се отразят на нормалния й начин на живот, както и
изпитването на болки, макар и спорадични, в областта на левия крак.
По делото са представени медицински документи за
получени през 2018г. тежки усложнения-съдово заболяване, изразяващо се в
стеснение на двете илиачни артерии; анемия с нарушен
синтез на нуклеутидите, хемолитична
анемия, артериална хипертония от 2степен; гнойно усложнение на лявата подбедрица и гнойно възпалителен процес на лявата голямопищялна кост, както и през 2019г. рецидивиращо гнойно
възпаление на лявата подбедрица и лявото ходило.
Подобни страдания не са посочени в исковата молба, доколкото са настъпили след
нейното подаване, но по същество могат да се квалифицират като нови вреди в
хипотезата на ексцес. Независимо от това вещото лице по изслушаната
допълнителна СМЕ е категорично, че тези заболявания не се намират в
причинно-следствена връзка с произшествието.
При горното и след като съобрази възрастта на ищцата,
вида и тежестта на травматичното увреждане, начина на получаването му, лечебния
и възстановителен период, интензивността на търпените болки и страдания,
отражението му върху личността на ищцата, както и при отчитане остатъчните
негативни последици съдът намира за съответно според критерия по чл.52 ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди от 40 000лв.
С оглед извода
за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД този размер
следва да се намали със сумата 16 000лв. /40%/, поради което предявения иск
следва да се уважи в размер на 24 000лв. За разликата до пълния предявен
размер 50 000лв. поради неоснователност подлежи на отхвърляне.
Върху така определения размер
ответникът дължи заплащането на законна лихва от деня на произшествието
07.10.2012г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С определение от 01.11.2017г. по
ч.гр.д.№ 4597/2017г. по описа на САС ищцата е освободена на основание чл.83,
ал.1 ГПК от държавна такса по иска.
Направила е разноски по
производството от 750лв. за възнаграждение за вещи лица и свидетели. С
оглед уважената част от иска на
основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноски
от 360лв.
Представлявана е от адвокат
безплатно на основание чл.38, ал.1 ГПК, поради което и съобразно чл.38, ал.2 ЗА
ответникът следва да заплати на адв.П.К. адвокатско
възнаграждение от 1169.28лв. съобразно уважената част от иска. В същото е
включен ДДС предвид представените доказателства за регистрация на адвоката по
ЗДДС.
Ответникът е направил разноски от
6400лв., от които 400лв. депозити за вещи лица и 6000лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение. По делото са приложени два договора за защита и съдействие,
сключени между ответника и адв.Г./стр.57 и стр.188/,
с първия от които е уговорено възнаграждение от 1500лв., а по втория
допълнително такова от 3500лв. Представени са доказателства плащане, както и за
регистриране на адвоката по ЗДДС.
Възражението на ищцовата страна по чл.78, ал.5 ГПК съдът намира за
основателно. Така уговорения и платен размер на възнаграждението не съответства
на фактическата и правна сложност на делото, както и надвишава значително предвидения
в Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер /2436лв. с ДДС/. С оглед въведените
от ответника възражения и усилията на процесуалния представител по тяхното
доказване, съответно оборването твърденията на насрещната страна съдът приема съответен на фактическата и правна сложност
размер от 2700лв. с ДДС, който следва да се зачете при определяне разноските.
Така от общите разноски от 3100лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва
да заплати на ответника сумата 1612лв., пропорционално на отхвърлената част.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважения иск от 960лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 24 000лв. на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 07.10.2012г. и причинено от застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. Тойота Авенсис с ДК № *********, ведно със законната лихва от деня
на увреждането 07.10.2012г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 50 000лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ***, да заплати на М.М.Д., ЕГН **********, от
гр.Разлог, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 360лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ***, да заплати на адв.П.К. с адрес ***,
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 1169.28лв.
ОСЪЖДА М.М.Д., ЕГН **********, от гр.Разлог, да заплати на З. „Б.И.”
АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1612лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 960лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: