№ 272
гр. Плевен, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430106875 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128,
вр.чл.242 КТ с цена на иска 701,32 лв, чл.224, ал.1 КТ с цена на иска 1363,30
лв. и чл.245, ал.2 КТ с цена на иска 303,75 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Д.
Т. Б., ЕГН**********, *** против ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от В.Ф., в която се твърди, че ищцата
работила при ответника, като заемала длъжността “***“. Твърди, че със
заповед № *** година на *** на „***“ - ЕООД, считано от 17.04.2020 година
било прекратено трудовото й правоотношение. Твърди, че по време на
действие на трудовия й договор, ответника не й е заплатил трудово
възнаграждение за положен от нея труд, по периоди и размер, както следва:
За месец март 2020 година ответника след извършено частично плащане на
сумата от 510.0 лева, остава да ми дължи трудово възнаграждение в размер
на чиста сума за получаване от 278.74 лева. За месец април 2020 година
ответника не ми е заплатил трудово възнаграждение в размер на чиста сума за
получаване от 422.59 лева. Твърди, че при прекратяване на трудовото й
правоотношение, ответника не й е изплатил и сумата в размер на 1 183.08
лева чиста сума за получаване, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1
от Кодекса на труда за неизползван редовен платен годишен отпуск нейна
1
страна станало дължимо с трудовото възнаграждение за месец април 2020
година и е начислено във ведомостта за заплати за месец април 2020 година.
Твърди, че с трудов договор № 42/08.06.2020 година отново била назначена
на длъжността „***“ във „***“ - ЕООД, който също е прекратен, като
дължимото й трудово възнаграждение за периода на действие на договора й е
изплатено, но при прекратяване на трудовото й правоотношение по трудов
договор № 42/08.06.2020 година, ответника не й е изплатил сумата в размер
на 180.21 лева чиста сума за получаване, представляваща обезщетение по
чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за неизползван редовен платен годишен
отпуск в размер на 5 работни дни, което обезщетение след устна покана от
нейна страна станало дължимо с трудовото възнаграждение за месец
декември 2020 година и е начислено във ведомостта за заплати за месец
декември 2020 година. Твърди, че общия размер на неизплатеното трудово
възнаграждение за месеците март и април 2020 година е в размер на чиста
сума за получаване от 701.33 лева, а общият размер на обезщетението по
чл.224, ал.1 от Кодекса на труда възлиза на сумата от 1 363.29 лева. Твърди,
че трудовите възнаграждения във „***" - ЕООД за отработен месец се
изплащат в срок до 25 –то число на следващия месец, и за неизплатеното в
срок възнаграждение, на основание чл.245, ал.2 от КТ ответника й дължи и
мораторна лихва, както следва: От 25-то число на месец април 2020 година, на
което се изплащат трудовите възнаграждения за месец март 2020 година до
датата на подаване на настоящата искова молба, върху дължимата сума от
284.74 лева, ответника й дължи и мораторна лихва в размер на сумата от
45.00 лева. От 25 -то число на месец май 2020 година, на което се изплащат
трудовите възнаграждения за месец април 2020 година до датата на подаване
на настоящата искова молба, върху дължимата сума от 422.59 лева, ответника
ми дължи и мораторна лихва в размер на сумата от 60.00 лева. Счита, че от
25-то число на месец май 2020 година, на което се изплащат трудовите
възнаграждения за месец април 2020 година до датата на подаване на
настоящата искова молба, върху дължимата сума от 1 183.08 лева,
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда, ответника й
дължи и мораторна лихва в размер на сумата от 170.00 лева. Твърди, че от 25-
то число на месец януари 2021 година, на което се изплащат трудовите
възнаграждения за месец декември 2020 година до датата на подаване на
настоящата искова молба, върху дължимата сума от 180.21 лева,
2
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда, ответника й
дължи и мораторна лихва в размер на сумата от 90.00 лева. Твърди, че
общият размер на задължението за мораторна лихва по чл.245, ал.2 от
Кодекса на труда за времето от изискуемостта на всяко едно отделно плащане
до датата на подаване на исковата молба в съда възлиза на сумата общо от
365.00 лева. Моли ответника да бъде осъден да плати на ищеца след
допуснатото изменение в размера на предявените искове: На основание
чл.242 от Кодекса на труда да му заплати сумата общо от 701.32 лева,
представляваща чиста сума за получаване от неизплатен размер на трудово
възнаграждение за периода месеците март и април 2020 година и декември
2020 година, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, 2. На
основание чл.224, ал.1 от КТ да ми заплати обезщетение в размер на сумата
от 1363.30 лева чиста сума за получаване, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. На основание чл.245,ал.2 от Кодекса на труда да
заплати мораторна лихва общо в размер на сумата от 303.75 лева за периода
от датата на изискуемостта на всяко едно отделно плащане до датата на
завеждане на делото. Претендира направените деловодни разноски, както и на
основание чл. 242, ал.1 ГПК да бъде постановено предварително изпълнение
на решението.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника, поради което е загубил възможността да подаде писмен отговор,
да вземе становище, да направи възражения,както и да посочи и да представи
писмени доказателства. Ответника е редовно призован за съдебно заседание,
като не се е явил в първото по делото заседание - на 08.02.2022 г.,като при
това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
На страните по делото изрично са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за
ответника по относно писмения отговор, а така също и това ,че може да бъде
постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно
заседание на ответника./виж призовка на л.27 от делото/ В този смисъл е
3
налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение. Съдът като прецени всички предпоставки за
уважаване на иска, намира, че предявената искова претенция е вероятно
основателна с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства и като такава следва да бъде уважена в
предявения размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 400 лв.
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на
уважените искове в размер на 154,53 лв./54,53 лв+ 2 иска по 50 лв./, както и
120 лв. за вещо лице.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.242, вр.чл.128 КТ, ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от В.Ф., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Б.,
ЕГН**********, ***, сумата от 701,32 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за месеците март, април и декември 2020г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 02.11.2021 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.224, ал.1 КТ, ***, ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от В.Ф., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Б.,
ЕГН**********, ***, сумата от 1363,30 лева, представляваща незаплатено
възнаграждение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба -
02.11.2021 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.245, ал.2 КТ, ***, ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от В.Ф., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Б.,
ЕГН**********, ***, сумата от 303,75 лева, представляваща лихва за забава
4
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 25.05.2020г. до
01.11.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. ГПК, ***, ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от В.Ф., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. Б.,
ЕГН**********, *** сумата от 400 лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от В.Ф. да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в
размер на 154,53 лв, както и 120 лв. за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4 ГПК, не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5