РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Перник, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря М. М. Д.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720106037 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Д. А., с ЕГН: ********** от
гр. П. чрез адв. Н. Ц. от САК, срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с която е
предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 1957,89 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г., сумата от 308,20 лева – обезщетение за забава за периода от 08.07.2014 г.
до 17.04.2017 г., сумата от 45,32 лв., съставляваща държавна такса и сумата от 50 лв.,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 24.07.2017 г. въз основа на влязла в сила заповед №1973/03.05.2017 г. по ч.гр.д. №
2384/2017 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д. №
1545/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяване на сумите по давност. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за забава за
съответните периоди били начислени от ответника за топлоснабден имот. Доколкото същите
не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ищеца, като в тази връзка било образувано ч.гр.д.
№ 2384/2017 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била издадена заповед за
изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на
дружеството били присъдени и разноските по делото. След влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2384/2017 г. по описа на Пернишкия РС за
вземанията по заповедта на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 24.07.2017 г.
За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. № 1545/2017 г. по описа на
ЧСИ С. Б. на 18.10.2017 г. По изпълнителното дело били извършвани справки за проучване
на имущественото състояние на длъжника, било му изпратено уведомление № 21343, имащо
характера на ПДИ, били изпратени запорни съобщения до работодателя на длъжника и му
1
били наложени запори върху неговото трудово възнаграждение, както и запори върху
банковите му сметки в изброени от ищеца банки с датата на запорите27.11.2017 г. Било му
изпратено и уведомление по чл. 458 ГПК. Твърди, че последното валидно изпълнително
действие, от естество да прекъсне давността било извършено на 27.11.2017 г.
В тази връзка в исковата молба се излагат подробни доводи, че процесните вземания били
погасени по давност, както и относно приложимостта на тригодишната погасителна
давност, като дори и да се приемела за приложима общата 5 годишна давност обаче тя също
била изтекла. Излагат се доводи с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай. Цитира съдебна практика в полза на приложението на
тригодишната погасителна давност по отношение на периодичните месечни вземания.
Влязлата в сила заповед за изпълнение не следвало да бъде приравнена на влязло в сила
съдебно решение, тъй като за вземанията не се била пораждала сила на пресъдено нещо.
Били изминали пет години от последното валидно изпълнително действие, което било
извършено на 27.11.2017 г. чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжника. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират се сторените по делото
разноски. С исковата молба са представени писмени доказателства. Същите следва да бъдат
приети като относими към предмета на правния спор.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил
писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Твърди се, че погасителната давност не била изтекла, тъй като била прекъсната по реда на
чл. 116, т. „а ЗЗД. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал по отношение
принудителното събиране на процесните вземания, а напротив – образувал изпълнително
дело въз основа на представения по делото изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 1545/2017
г. по описа на ЧСИ С. Б.. В хода на посочените изпълнително дело били предприемани
регулярно множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните
вземания. По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по давност.
В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на Постановление на
пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна
практика – Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС, в което
било изрично посочено, че перемцията била без правно значение за прекъсване на
давността. Излага съображения относно приложението на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на
сторените по делото разноски. Прави се при условие на евентуалност възражение по
отношение на прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна и се моли
същият да бъде определен в минималния размер по НМРАВ.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото
право намери следното: По делото липсва спор, че за процесните вземания е издаден
изпълнителен лист от 24.07.2017 г. въз основа на влязла в сила заповед №1973/03.05.2017 г.
по ч.гр.д. № 2384/2017 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д.
№ 1545/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б..
Съдът е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както
следва : указал е на ответника, че следва да докаже на всички предпоставки на отричаните
от ищеца вземания, т. е. фактите, от които произтичат. Ответникът следва да докаже, че е
предприел действия по принудително събиране на вземането си, преди изтичане на
твърдяната давност, т. е., следва да докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Ищецът следва да докаже наличието на правен интерес от предявяване на установителните
искове, т. е. следва да се докаже, че ответникът претендира процесните вземания (наличието
на правен спор). Следва да докаже настъпването на нови факти след приключване на
съдебното дирене по което е било издадено изпълнителното основание и образувано висящо
изпълнително производство по отношение на претендираните вземания.
В о.с.з. ищеца редовно призован не се явява лично, а се представлява от адв. Ц. от САК,
2
който поддържа предявените искове. Претендира сторените по делото разноски и представя
списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В о.с.з. ответникът не се представлява от представител по закон или по пълномощие. В
деловодството на съда на 26.04.2023 г. е постъпило писмено становище от процесуалния
представител на ответника, в което моли да бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен и излага съображения по същество, претендира сторените по делото разноски
и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
С оглед становището на страните съдът е отделил като безспорни следните обстоятелства-
по делото липсва спор, че за процесните вземания е издаден изпълнителен лист от
24.07.2017 г. въз основа на влязла в сила заповед №1973/03.05.2017 г. по ч.гр.д. № 2384/2017
г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д. № 1545/2017 г. по
описа на ЧСИ С. Б..
Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими,
тъй като към момента на подаване на исковата молба-08.12.2022 г. е налице висящо
изпълнително производство по изп.д. № 1545/2017 г. на ЧСИ С. Б., което е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 24.07.2017 г. поради което и следва да се произнесе по
същество.
По основателността:
Не се спори между страните, че на 24.07.2017 г., въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 1973/ 03.05.2017 г. по ч.гр.д. № 02384/2017 г. на ПРС, в полза
на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който ищецът е бил осъден да заплати на
ответното дружество следните суми: сумата от 1957,89 лв., главница, съставляваща
стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и
сума в размер на 308,20 лв., съставляваща мораторна лихва за забава за периода от
08.07.2014 г. до 07.04.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.05.2017 г. до окончателно й изплащане и сумата от 45,32 лв., съставляваща държавна
такса и сумата от 50,00 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение, като въз основа
на този изпълнителен лист е образувано на изп.д. № 1545/2017 г. на ЧСИ Б. на 18.10.2017 г.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че по изпълнителното дело №
1545/2017 г. на ЧСИ Б. не са извършвани от ответника действия насочени към спиране или
прекъсване на давността от 02.11.2017 г., когато е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение и банковите сметки на ищеца като изпълнителното дело се е прекратило по
право на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК на 02.11.2019 г. , а постановлението за
прекратяване на изп. дело е с дата 31.03.2023 г.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез
иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили
след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск
и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт
факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният
иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен
състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се
погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като с
неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Настоящото изп.д. №
1545 /2017 г. е било образувано на 18.10.2017 г. или след постановяване на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
3
задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с
образуването на изпълнителното производство давността за процесните вземания е
прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. В случая, обаче Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС не намира приложение, тъй като изпълнителното
производство е образувано след постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което се прилагат разрешенията на
последното. Освен образуване на изпълнителното дело по молба на ответника, в която са
посочени способи за изпълнение, по същото не са извършвани същински изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността от 02.11.2017 г., когато е било изпратено запорно
съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на
ищеца за което няма спор между страните. С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е
разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата
давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното
тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което
погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни
действия насочени към принудително събиране на дълга след 02.11.2017 г., в продължение
на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни
действия. С оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 02.11. 2019 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно
постановление от ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията
дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК,
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти, което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че
изп. д. № 1545/2017 г. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 02.11.2017 г.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата
5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС.
Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно решение съдебна
практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на
обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила.
Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до
обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, не е
текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези
вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г. В настоящият случай това ТР № 3/2020 г. от
28.03.2023 г. не намира приложение, тъй като процесното изпълнително производство е
било образувано на 18.10.2017 г. след обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
4
по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, което намира приложение по отношение на него.
Релевантна към процесния случай е т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
(чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие,
което в случая от приложените по делото писмени доказателства се установи, че е било
извършено на 02.11.2017 г., когато е бил наложен запора върху трудовото възнаграждение и
банковите сметки на ищеца. Съгласно изложеното петгодишната давност по отношение на
процесните вземания е започнала да тече на 02.11.2017 г. и е изтекла в този случай на
02.11.2022 г., а исковата молба е подадена на 08.12.2022 г.
Предвид горното към 08.12.2022 г. предвидената в чл.117, ал.2 от ГПК пет годишна
погасителна давност е изтекла, поради което и обективираните в процесния изпълнителен
вземания на ответното дружество са погасени по давност.
С оглед горното, предявените искове, като основателни и доказани следва да бъдат уважени,
като съдът постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът, не дължи на
ответника обективираните в процесния изпълнителен лист вземания за главница в размер на
1957,89 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., сумата от 308,20 лева – обезщетение за забава за периода от
08.07.2014 г. до 07.04.2017 г., сумата от 45,32 лв., съставляваща държавна такса и сумата от
50 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 24.07.2017 г. въз основа на влязла в сила заповед №1973/03.05.2017 г.
по ч.гр.д. № 2384/2017 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д.
№ 1545/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяване на сумите по давност.
По разноските:
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което е
представил списък по чл.80 от ГПК. Ответникът в случая не е направил признание на иска
по см. на чл. 78, ал. 2 ГПК, а единствено е признал определени релевантни към правния спор
факти и обстоятелства, които са били отделени като безспорни между страните. С оглед
изхода на спора съгласно чл. 78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 540 лв.,
съставляваща заплатен адвокатски хонорар и сумата от 94, 96 лв., съставляваща държавна
такса. Съдът счита за неоснователно направеното възражение при условие на евентуалност
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна, тъй като
същото е уговорен в близък на минималния размер предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ,
който е 536,14 лв. Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, че Р. Д. А., с ЕГН: ********** от гр. П., ул. „К.
Г.“ № *, вх. *, ет. *, ап. ** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ главница
в размер на 1957,89 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., сумата от 308,20 лева – обезщетение за забава за
периода от 08.07.2014 г. до 07.04.2017 г., сумата от 45,32 лв., съставляваща държавна такса и
сумата от 50 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 24.07.2017 г. въз основа на влязла в сила заповед №1973/03.05.2017 г.
по ч.гр.д. № 2384/2017 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д.
№ 1545/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
5
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, да заплати на Р. Д. А., с ЕГН: ********** от гр. П., ул. „К. Г.“ № *, вх. *, ет.
*, ап. ** сумата от 540 лв., съставляваща заплатен адвокатски хонорар и сумата от 94, 96 лв.,
съставляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6