№ 28178
гр. АДРЕС 11.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Частно
гражданско дело № 20231110123859 по описа за 2023 година
В полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение, препис от която е
връчен на длъжника. Съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението и да представи
доказателства за предявяването му с предупреждение за последиците от
неизпълнението на указанията.
Препис от разпореждането е връчен на заявителя, който в 1-месечния срок по
чл. 415, ал. 4 ГПК не е представил доказателства за предявен иск за установяване на
вземането.
Предвид изложеното, заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена на
основание чл. 415, ал. 5 ГПК.
По разноските
Заповедното производство е уредено като едностранно, поради което именно в
чл. 7, ал. 7 НМРАВ е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в заповедното производство може да се
изрази в подаването на възражение по чл. 414 ГПК, подаването на възражение пред
въззивния съд по чл. 423 ГПК, обжалването на разпореждането за незабавно
изпълнение по чл. 419 ГПК, отправяне на искане за спиране на изпълнението по чл.
420 ГПК, обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските по чл. 413, ал. 1
ГПК. По отношение на разноските на длъжника, направени в хипотези на обжалване на
актовете на съда, приложение следва да намери нормата на чл. 11 от горната Наредба.
Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК също представлява
вид адвокатска защита, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна
власт, тя не представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т.
3 ЗА и чл. 7, ал. 2 и ал. 7 НМРАВ. Това е така, тъй като по възражението заповедният
съд не дължи произнасяне, а указания до заявителя за предявяване на иск по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК. Възражението няма самостоятелен характер и е само формална
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно, а не е израз на материалноправна защита на длъжника /в този смисъл е
определение № 45/23.01.2019 г. по ч. т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, I ТО и определение
1
№ 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г. на ВКС, II ТО/. Изрично законът
освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, което обуславя
извод, че законодателят се дезинтересира от основателността на възражението.
Следователно, изходът на спора относно материалното право на кредитора не е
обусловен от преценка относно обоснованост или основателност на възражението,
подадено от длъжника. Ето защо, за осъществено процесуално представителство на
длъжника в рамките на заповедното производство не намира приложение нормата на
чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 НМРАВ. Доколкото предоставената правна защита и съдействие,
изразяваща се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не е сред изрично
предвидените в НМРАВ случаи, то на основание § 1 ДР на НМРАВ възнаграждението
следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на самото процесуално
действие.
За възражението е налице образец, утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020г. за
утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за
изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от
министъра на правосъдието (обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г.). Според утвърдените
образци на заповед за изпълнение към нея винаги е приложена бланка за възражение,
която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването , включително
за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично.
Ирелевантно в случая е, че длъжникът чрез процесуалния си представител е подал
мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, тъй като това не е
относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско възнаграждение.
В случая длъжникът има право на разноски по реда на чл. 6, т. 5 НМРАВ, като
разпоредбата на чл. 7, ал. 7 НМРАВ, установяваща минималния размер на следващото
се адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства за издаване на заповед за изпълнение остава неприложима спрямо
дължимото възнаграждение за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение
чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, която форма на защита не е
обусловена от материалния интерес. Тази уредба може да се съотнесе само към
заявителя, но не и към защитата на длъжника срещу заповедта за изпълнение
(Определение № 3262/01.10.2017 г. по в. гр. д. № 3474/2017 г. на САС; Решение №
1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II-Д въззивен състав;
Определение № 11614/16.11.2022 г. по ч. гр. дело № 11675/2022 г. на СГС, I-И състав;
Определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. дело № 13860/2021 г. на СГС, II-А въззивен
състав).
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК длъжникът има право на разноски от 200 лв. за
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 НМРАВ (изм. ДВ, бр. 88 от 2022
г).
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 23859/2023 г. на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ФИРМА ЕИК: **********, седалище
и адрес на управление: гр. АДРЕС бул. „Ц Б. ****“ № 159, НОМЕР да заплати на А. Н.
2
А., ЕГН: **********, адрес: гр. АДРЕС АДРЕС, ап. 54, сумата от 200 лв. – разноски по
делото.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3