Р
Е Ш Е Н И Е № 31
Гр.Пловдив, 06.01.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в
открито заседание на 23.01.2019 г. в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря В.Василева, като разгледа
докладваното от председателя
гр.д.№2681
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на П.Н.Г. с ЕГН:********** чрез адв.К.К. *** срещу решение №3477 от 10.09.2019 г. по гр.д.N2913/2019 г. на Пловдивския районен съд – 2 бр.с., с което е
увеличена издръжката, която е осъден да заплаща
на детето си С.П.Г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител П.Т.И. от 100 лв. на 300 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба – 20.02.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до окончателното
плащане, както и да заплати разноските на ищеца по делото и ДТ. Изложени са
съображения за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на решението и
се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се обезсили
решението на ПРС и да се прекрати производството по делото или да отмени
решението на ПРС и вместо да се постанови друго, с което дължимата издръжка да се увеличи
до ¼ от минималната за страната работна заплата, а до пълния предявен
размер – да се отхвърли. Претендира за разноски.
Постъпил е отговор на ВЖ от
адв.Ч.Х. като пълномощник на С.П.Г. с ЕГН **********, навършил пълнолетие в
хода на производството, с който счита жалбата за неоснователна. Претендира за
разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
Предявеният иск е с пр.осн.чл.150 СК.
Оплакванията във въззивната жалба са, че неправилно РС не е уважил възражението за неподъдност на спора пред
РС-Пловдив; че искът е признат до
нормативно определения минимален размер на месечна издръжка, което не е
обсъдено от съда, че е изопачено становището на ответника по отношение на
заявения иск; че ответникът не е бил уведомен за решенето на съда, което
ограничавало неговата защита; решението било постановено при непълнота на
доказателствата, тъй като съдът не е взел предвид решение №304/27.4.2010 г. по
гр.д.№2428/2009 г. на РС-Враца и необосновано ПРС е стигнал до извода, че
общата месечна издръжка на ищеца следва да бъде в размер на 600 лв.; неправилно
и в противоречие със събраните доказателства съдът е приел, че размера на средния
месечен доход на майката е **** лв. вместо **** лв. и неправилно е приел, че
средната месечна брутна заплата на Г. е в размер на **** лв. вместо ****лв.;
въззивникът счита, че общата месечна издържка на ищеца следва да бъде в размер
на 300 лв., от които бащата следва да плаща до размер на нормативно определения
минимум на месечна издръжка, а майката – останалата сума като се има предвид,
че тя получава и по **** лв. месечно детски добавки.
Становището на ответната страна е, че с
отгвора по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение за подсъдност на делото
на РС-Враца на основание на това, че постояният адрес на ответникът е в гр.****;
счита за недоказано твърдението, че майкта получава добавки за дете в размер на
**** лв. месечно, тъй като същата получавала доход, който значително надхвърлял
нормативно определения доход, формиращ право на тази добавка.
По направените възражения и
оплаквания, ПОС намира следното:
РС е приел, че делото му е подсъдно на осн.чл.112 ГПК, тъй
като искът за издръжка е предявен по постоянния адрес на ищеца. Определението
на съда досежно подсъдността не е обжалвано от заинтерисованата страна съгласно
чл.121 ГПК, поради което се е стабилилизирало. Пред ПОС е направена служебна
справка за постоянния адрес на навършилия пълнолетие ищец, от която е видно, че
постоянният и настоящият адрес на въззиваемия е в град ****, поради което ПОС е
компетентния съд да разгледа въззивната жалба.
Не се спори по делото, че С.Г.,
роден *** г., е бил редовен ученик през учебната 2018/2019 г. /л.10 от д.РС/.
От приетата по делото /л.18 /
сл.б. от МВР-**** е видно, че
бащата е заработил брутна РЗ в размер на
**** лв. за периода м.09.2018 г.- м.02.2019 г. или **** лв. ср.месечно,
а майката - **** лв. за периода м.06.2018 г. – м.11.2018 г. или **** лв.
средно месечно – видно от уд. от „****“ЕООД –л.6 от д.РС.
От постъпилите данни от НАП-****
е видно, че П.И. е декларирал л.а. Нисан /Микра и недвижимо имущество на нейно име – сграда в гр.****, а П.Г.
л.а.Мазда и л.а. Нисан Микра, акт и два недвижими имота - в гр.**** и в гр.****.
По делото пред ПРС са
разпитани свидетелите С. Г.–без родство и М. М.– без родство. Св.Г. установи,
че И. живее с детето С. под наем като заплаща 200 лв. месечна наемна цена,
задоволява всичките му разходи за храна, за училище, екипировки, маратонки и
разходи за транспорт до **** училище и
други нужди; свидетелят имал син на 10 години и издръжката му била 300 лв.
месечно, а за С., който е по-голям, счита, че издръжката му следва да е
по-голяма, защото има по-големи нужди.
Св.М.М. установи, че
бащата работи като **** в РПУ **** и
получавал около **** -**** лв.; няма други деца , на които да дължи издръжка,
плащал кредити около **** лв. месечно; имал л.а, който го ползвала бившата му
съпруга.
От уд. от Алиан банк
България-АД – л.16 от д.РС е дидно, че въззивникът ползвал два потребителски
кредита с общ размер на месечните погасителни вноски от **** лв. /няма данни да
крайния срок на погасяване на кредитите/ и уд. от ОББ-АД-****, от което е
видно, че въззивникът е съдлъжник на М. М.
по договор за банков кредит от 12.12.2016 г., но няма данни за размера
на месечната погасителна вноска.
Първоначалната издръжка за
детето С. е присъдена в размер на 100 лв. месечно с вл.с. решение по
гр.д.№416/2010 г. на ВОС. С цитираното решение е изменено бракоразводното
решение №304/27.4.2010 г. по гр.д.№2428/2009 г. на РС-Враца, в частта, с което
РС е присъдил идръжка в размер на 80 лв. От решението на РС се установява, че
към момента на прекратяване на брака майката е била безработна, а бащата е
заработвал *** лв. месечно, заплащал е и потребителски кредит от **** лв.
месечна вноска; детето е било ученик във втори клас. За да измени решението на
РС в частта за издръжката, ВОС е приел, че независимо от задължението за
изплащане на банковия кредит, издръжката на дете е приоритетна и бащата
получава високи доходи. От тогава са изминали 8 години – детето е порастнало, ученик е в гимназия, а към
настоящия момент е и пълнолетен - нуждите му са се увеличили, увеличили са се и
доходите на родителите, както и разходите на майката, която упражнява
родителските права, а присъдената издръжка от 100 лв. е недостатъчна и не е в
състояние да ги задоволи. Ето защо ПОС намира, че са се изменили
обстоятелствата, при които е присъдена първоначалната издръжка – искът е
основателен. Досежно размера:
От събраните по делото
доказателста се установява, че бащата работи в МВР и заработва **** лв.ср.
месечно, поради което същият не може да претендира да заплаща минимална
издръжка /в размер на ¼ от 560 лв.-минималната РЗ за страната/, тъй като
има възможности да заплаща реалните нужди на своето дете. Поемането на допълнително
задължение като солидарен длъжник за чуждо задължение към банка не може да се
конкурира с алиментното му задължение за издръжка на низходящ още повече,
че съгл.чл.143, ал.2 СК – родителите
дължат издръжка на децата си независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си дори и когато родителят не разполага с достатъчно
средства за покриване на собствените си нужди.
Преценявайки нуждите на
детето /на 18 год./ и възможностите на родителите, ПОС намира, че за детето С.
са необходими и възможни общо 560 лв. месечно– за храна, облекло, пособия,
лекараства, др.нужди. От
тях бащата
следва да поеме по 300 лв.месечно, а майката – останалите средства плюс
непосредствените грижи.
До
същите крайни изводи за размера на издръжката е достигнал и РС, поради което обжалваното решение следва
да се потвърди.
По отношение на искането
за присъждане на разноски пред настоящата инстанция: от представения ДПП е видно,
че въззиваемият С. не е заплатил адв.хонорар за проц.представителство
пред ПОС, както и че няма данни въззиваемият
да е направил други разноски пред ПОС, поради което такива не му се
присъждат с оглед изхода от делото. От адв.Ч.Х. не е направено искане за
присъждане на адв.възнаграждение по реда на чл.38а ЗА, поради което с оглед
диспозитивното начало такива не се присъждат. Настоящето
решение е необжалваемо съгл. разпоредбата на чл.280 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№3477
от 10.09.2019 г. по гр.д.N2913/2019 г. на Пловдивския районен съд – 2 бр.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: