Решение по дело №523/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 165                                          21.07.2020 год.                                 Гр.Бургас

 

                                     В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, първо гражданско и търговско отделение,

На  първи юли две хиляди и двадесетата  година                                                                                                                         

В закрито  заседание в следния състав                               

                                                                            Председател: Мариела Иванова

Секретар: Жанета Граматикова                                                          

Като разгледа докладваното от съдия Иванова търговско дело № 523 по описа за 2019година и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по повод  искова молба от К.В.Ж. с ЕГН ********** от гр. О., ул. Ч. №* против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87. Ищцата твърди, че на 17.05.2015г. около 16.50 ч.  по главен път Е – 87  Варна – Бургас е  претърпяла ПТП. По вина на водач на л.а. „Ровър – 214“ с рег.№ У 5038 АВ – Д.Г.Г., автомобилът е навлязъл в лентата за насрещно движение и водачът на л.а. „Рено Канго“,  в който е пътувала ищцата,  за да избегне удара  рязко е променил посоката си на движение. При тази маневра л.а. „Рено“ се преобърнал през таван на лявата страна и  се ударил в дърво с дясната страна. При настъпилото ПТП ищцата К.Ж. е получила счупване на телата на 7-ми и 8-ми  гръден прешлен. Била приета за лечение в МБАЛ „Св.Ана“ – гр.Варна. Налице е пряка причинна връзка между  претърпяната травма и  ПТП-то. Вината на водача Д.Г. е призната  с присъда по НОХД №3078/2017 г. на РС – Варна, потвърдена С решение  по ВНОХД №750/2018г. по описа на ВОС. На ищцата е била причинена средна телесна повреда по смисъла на НК, която трайно е затруднила  движението на снагата за период от около 40-50 дни.

Автомобилът, управляван от Д.Г., има сключена застраховка „ГО“ със ЗД „Бул Инс“АД с период на валидност 21.12.2014г. – 21.12.2015г. Това според ищцата ангажира отговорността на  ответното дружество. Същата се оплаква, че през първите два месеца болките са били интензивни. Преодоляването на травмата е отнело повече време и  усилия, отколкото е била прогнозата на лекарите. Ищцата е изпаднала  в продължителен стрес, не е могла да посещава учебни занятия,  създадени са били много затруднения както за нея, така и за близките й. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се осъди  ответното дружество да й заплати  сумата в размер на 26 000 лв. – обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие причинената средна телесна повреда, 600 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение в досъдебно производство. Претендира се  законната лихва, считано от датата на деликта – 17.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските по делото.

Постъпил е отговор на исковата молба от страна на ответника  ЗД „Бул Инс“АД. Предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства като се сочи че не е налице деликт. Страната сочи, че  загубата на устойчивост на автомобила, в който  е пътувала ищцата  и преобръщането на същия е резултат на маневрите от страна на водача В.Ж.. Реакцията на този водач е допринесла  в най-голяма степен за вредоносните последици. В конкретния случай е налице съпричиняване и от страна на ищцата – същата не е спазила задължението си по ЗДвП за поставяне на предпазен колан. В тази насока страната се позовава на ППВС №17/1963 – че съпричиняването е необходимо да бъде  обективно налице  без значение дали пострадалият е действал виновно. В конкретния случай това съпричиняване е  поне 80%. Оспорва се причинно-следствената връзка с механизма на ПТП на претендираните за обезщетение неимуществени и имуществени вреди , както и техния интензитет. Оспорват се твърденията за настъпване на такива вреди, които да обосновават  размера на исковата претенция. Претендирания размер е прекомерен  и е в противоречие с изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Според страната не може да се приеме, че  получените телесни увреждания са резултат единствено на  поведението на водача на л.а. „Ровър 214“ – Д.Г.. От представената медицинска документация е видно, че ищцата е  била хоспитализирана само 3 дни и с предписание 15 дни  домашно лечение. Няма доказателства за  допълнителни рехабилитации. В тази връзка се оспорва размера на претендираното обезщетение. Акцентира се върху характера на обезщетението - че то  няма наказателна функция. Оспорва се предявения размер на обезщетението като прекомерен. При определяне на  този размер страната моли съда да се съобрази поведението и приноса на водача на л.а. „Рено Канго“ – В.Ж., както и съпричиняването от страна на ищцата, пътувала без предпазен колан. Оспорва се претенцията за заплащане на  имуществени вреди , представляващ адвокатско възнаграждение , заплатени от  ищцата в досъдебното производство – няма доказателства такива да са направени. Оспорва се и претенцията за заплащане на лихва върху претендираното обезщетение. Застрахователят е  узнал за претърпяното ПТП едва  на 08.04.2019 г., когато му е предявена претенцията. Такава  претенция следва да се  уважи едва  от момента на завеждане на  иска пред съда. Претенцията за лихви се оспорва като неоснователна и по съображенията за неоснователност на главния иск, както и  страната се позовава  на възражение за изтекла  погасителна давност.

По делото е постъпила допълнителна искова молба от ищцата по делото К.В.Ж.. Същата поддържа исковата си молба като  я изменя съответно  - претендира ответника ЗД „Бул Инс“АД да бъде осъден да  й заплати по банковата сметка в Банка ДСК сумата от 26 000 лв. ведно със законната лихва от датата на деликта – 17.05.2015 г. вследствие на нанесената й средна телесна повреда, изразяваща се  в счупване на телата на 7-ми и 8-ми  гръден прешлен, обусловило трайно затрудняване движението на снагата за период от около 40-50 дни. Претендират се разноските по делото.

Постъпил е отговор на допълнителната искова молба от страна на ответника ЗД „Бул Инс“АД, в който се поддържат направените възражения.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от фактическа страна следното:

С Присъда № 132/30.04.2018г., постановена по НОХД №3078/2017г. на РС – Варна Д.Г.Г. е признат за виновен в това, че на 17.05.2015г. на главен път I-9 /Бургас-Варна/, на 2,2 км. преди гр. Бяла, обл. Варна при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ровър“ с рег. № У 50 38 АВ нарушил правилата за движение – чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва: средна телесна повреда на К.В.Ж., изразяваща се в счупване на телата на 7-ми и 8-ми гръден прешлен, обусловило трайно затрудняване на движението на снагата за период от около 40-50 дни, и средна телесна повреда на М. В.Ж., изразяваща се в счупване на дясна ключица, с разместване на фрагментите, обусловило трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за период  от около 1,5-2 месеца – престъпление  по чл. 343, ал.3, б. „А“, пр. 2 вр. ал.1, б. „Б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал.1 от НК, за което на осн.чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

С решение № 314/30.11.2018г., постановено  по ВНОХД №750/2018г. по описа на ОС- Варна присъдата на РС Варна е потвърдена.

В отговора на исковата молба ответната страна изрично е заявила, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между Д.М.Г., като собственик на л.а. „Ровър – 214“ с рег.№ У 5038 АВ и ЗД „Бул Инс“АД.

От назначената и изслушана по делото съдебно авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищцата като пътник на задната седалка в лек автомобил е получила счупване на телата на 7-ми и 8-ми гръден прешлен. Травмата е в резултат от рязкото свиване на тялото вътре в автомобила, при внезапното му привеждане от движение в покой. Травмата се получава при седнала положение на тялото с гръб на облегалката на седалката на автомобила. Няма как да се получи тази травма при приведено или наведено положение на тялото към пода с поставен предпазен колан. Според вещите лица, изготвили СМЕ, предпазният колан притиска тялото към гърба на седалката и при поставен предпазен колан не би се получила описаната травма. Евентуално биха настъпили увреждания, но те биха били много по-леки, като много често се получават травми в областта на шийните прешлени.

По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на св. Ж., **** на ищцата, и св. К. се установява, че след инцидента ищцата била в болницата няколко дни, тъй като за счупването на прешлените не можело да се направи повече и я изписали в указание да пие обезболяващи за болката. У дома трябвало да лежи задължително по гръб или да бъде изправена или в седнало положение и трябвало да има някаква възглавница зад гърба й. Първите няколко дни и седмици почти не ставала от леглото. Когато трябвало да стане й било трудно, за да се обърне на една страна или трябвало някой да я придържа за главата или тя трябвало да си придържа главата, за да може да стане. Изпитвала физическа болка, като около 10 дни била на Нимизил, Аналгин, Аулин – обезболяващи препарати. Вечер без тези лекарства не можела да се обърне, без да има болки.

Най-тежкото било около два месеца. През това време тя нямала възможност да прави каквото и да е, освен да лежи в неподвижно състояние.

Психически също не била добре, била много уплашена и бълнувала и ходели няколко пъти за леене на куршум. Чувствала се виновна за катастрофата.

Според свидетелите всички обичайни действия, които тя извършвала преди катастрофата, през тази година не могла да ги извършва. Това лято не можела да ходи на училище, на плаж, да плува, нито да спортува. Не успяла да присъства на бала на братовчед си. Трайно у ищцата останал страх от това да пътува в лек автомобил, отказвала да придобие правоспособност да управлява лек автомобил.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че предявеният иск е правно основание чл. 226, ал.1  КЗ (отм.). Това е така, тъй като съгласно съгласно § 22 от сега действащия Кодекс на застраховането за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.

По делото не е въведено твърдението, а и не са представени доказателства, че ако страните са договорили  друго след влизането в сила на КЗ.

Съгласно 226,ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя произтича от сключената валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност", по отношение на лекия автомобил с рег. № .№ У 5038 АВ.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е прието, че с решението по чл. 78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда.

Следователно по отношение на въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност, причинените вреди и причинно-следствената връзка между тях съдът не обсъжда въведените възражения. Това е така, тъй като с влязла в сила Присъда № 132/30.04.2018г., постановена по НОХД №3078/2017г. на РС – Варна  е прието, че единствено Д.Г.Г. е виновен за причиненото ПТП, както и че при това ПТП е причинена средна телесна повреда на пострадалата, изразяваща се в счупване на телата на 7 и 8 гръден прешлен.  Действията на другия водач-В.Ж., не са приети за съставомерни. Отделно от изложеното по правилото на чл. 51,ал.2 ЗЗД единствено поведението на увреденото лице е от значение при определяне на обезщетение, не и поведението на трети лица.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).

Ищцата се е лекувала в болнично заведение за периода от 17. 05. до 20.05.2015г. и в домашни условия. Счупванията на два гръбначни прешлена попадат в юридическия критерий "средна телесна повреда" – първите са довели до трайно затруднение на движението на снагата. Счупванията са причинили силни болки на пострадалата, наложили са лечение с пълно обездвижване за немалък период от време. Освен болка, телесните увреждания са причинили на ищцата физически и битови неудобства, защото тя е била на легло по време на целия болничен престой и още няколко седмици след изписването е разчитала изцяло на чужда помощ за всички ежедневни дейности. Продължителното лечение е причинило промяна в обичайния ритъм на живот.

Като изходи от вида, интензитета и продължителността на преживените от ищеца болки и страдания, неудобства, стрес, ограничения, емоционални и психически сътресения, и като взе предвид икономическата конюнктура съдът намира, че на ищцата следва да се определи обезщетение в предявения размер от 26 000 лв.

Горното налага разглеждане на възражението за съпричиняване, което намира за основателно. С Решение № 64 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1781/2018 г., II т. о., ТК е прието, че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото моторно превозно средство, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалото лице са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД трябва да е направен въз основа на доказан при условията на пълно и главно доказване в процеса принос, а не да е предполагаем, като следва да бъде доказано по безспорен начин, че с конкретни действия или бездействия пострадалият обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил, без да ползва предпазен колан, не е достатъчно за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.

Установява се както от мотивите към присъдата, така и от заключението на вещите лица по САТЕ и СМЕ, че пострадалата не е поставила предпазен колан, а автомобилът е фабрично оборудван с предпазни колани.

От изготвеното заключение, а и от изслушването на вещите лица в съдебно заседание, се доказа, че предпазният колан притиска тялото към гърба на седалката и при поставен предпазен колан не би се получило процесното нараняване. Коланът би я задържал към седалката и съответно придвижването на тялото й  напречна и надлъжа посока би било минимално.

Според вещите лица евентуално биха настъпили увреждания, но те биха били много по-леки, като много често се получават травми в областта на шийните прешлени. Съдът обаче не обсъжда дали биха могли да настъпят други наранявания, при какви условия, какви биха били те, с какъв интензитет биха били и какви страдани биха причинили, тъй като се касае за степен на вероятност, а не за категоричност. Решаващо в случая, че ищцата не е изпълнила едно свое задължение, което е имала по закон, с което неизпълнение е допринесла за настъпването на вредите.

Съдът намира, че поведението на пострадалата е допринесло за настъпване на вредите 50%.  Следователно определеното обезщетение за причинените й имуществени вреди също следва да бъде намалено с 50% или следва да се присъди сумата от 13 000лева.

Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, доколкото делинквентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска "Гражданска отговорност" е във функционална зависимост от отговорността на делинквента- Решение № 116 от 24.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 3144/2018 г., II т. о., ТК.

При този изход от спора ищцовата страна има право на разноски съобразно уважената част от иска или 750лв. Ответната страна също има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска или 1176.80лв.

Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд

 

 Р Е Ш И :

 

 ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87 да заплати на К.В.Ж. с ЕГН ********** от гр. О., ул. Ч. №*  сумата от 13 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от настъпилото на 17.05.2015г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на деликта – 17.05.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума от 13 000лв. до пълния предявен размер от 26 000лв.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87 да заплати на К.В.Ж. с ЕГН ********** от гр. О., ул. Ч. №*  сумата от 750лв. съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА К.В.Ж. с ЕГН ********** от гр. О., ул. Ч. №*  да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87 сумата от 1176.80лв. съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87 да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас сумата от 520лв. –държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

Съдия: