ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№95
Гр.Варна, 14.02.2019 г.
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, на 14.02.2019 г. в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен
Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя
Петрова
Мария Маринова
Като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. №55
по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274 ГПК.
Частно гражданско дело № 55/2019 г. по описа на Варненския апелативен
съд е образувано по частна жалба на П.К.К. и Р.В.К., подадена чрез адв. В.П. от
ВАК, против определение № 124 от 14.01.2019 г., постановено по гр.д. № 156/2018
г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата
им за освобождаване от такси и разноски в производството по гр.д. № 156/2018 г.
по описа на ВОС.
Жалбподателите са навели оплаквания за
неправилност на обжалваното определение като постановено в противоречие със
закона и са молили за отмяната му с уважаване на искането за освобождаване от
заплащане на такси и разноски в производството по делото.
Частната жалба е подадена в срок,
срещу подлежащ на обжалване акт и от лица с правен интерес от обжалването му, като
неизгоден за тях. Същата е допустима, а разгледана по същество – основателна по
следните съображения:
В съдебно заседание от 14.12.2018 г.,
съдът е възложил в тежест на настоящите жалбоподатели- ответници по делото
внасянето на депозит от 120 лв. за изготвяне на допусната съдебно-почеркова
експертиза. В същото съдебно заседание чрез адв. П., те са заявили искането си
по чл. 83, ал.2 от ГПК. Представили са декларации за материално и гражданско
състояние и доказателства за релевантните обстоятелства, като съдът и служебно
е събрал такива.
С обжалваното определение, окръжният
съд е констатирал, че ответниците
наистина получават минимални доходи от пенсии и нямат имущества, които да
послужат за набавяне на средства, но е отхвърлил молбата по съображения, че
ответникът К. е вписан като едноличен търговец ЕТ „ДИ ЕНД ВЕ – П.К.“.
Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и
разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато
от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за
освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство,
имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани
обстоятелства.
В случая са налице основанията за
освобождаване на ответниците от заплащане на такси и разноски в съдебното
производство, поради следните
съображения:
От събраните доказателства пред
окръжния съд и декларираните данни за материално и гражданско състояние в
декларациите по образец във връзка с чл. 83, ал.2 от ГПК се установява, че молителите
са възрастни хора, съответно на 76 и на 72 години, в нетрудоспособна възраст в увредено
здравословно състояние и с хронични заболявания (мъжът е с болест на
простатата, а жената с хипертонична болест, заболяване на очите, претърпян
мозъчен инсулт и др.). Доходите им са единствено от пенсии в размери съответно
328 лв. и 206 лв., като ежемесечните разходи за лекарства са съответно 80 лв. и
100 лв., а разходите за погасяване на кредит - 155 лв. Освен процесното жилище
– апартамент от 56,63 кв.м. в гр.Варна, ул. „Полковник Свещаров“ №10 те не
притежават друг недвижим имот, а според декларациите им, единият от леките им
автомобили – „Ланчия“ (с година на производство 1995 г.) е предаден за скрап, а
другите - „Рено“ и „Сузуки (с година на производство 1995 г.) са в неизправно
техническо състояние и неизползваеми. Съпрузите не притежават парични влогове и
нямат дялове и акции в търговски дружества. П.К. е вписан като едноличен
търговец ЕТ „ДИ ЕНД ВЕ – П.К.“, като дейността му е прекъсната през 2012 г.,
видно от декларираните данни и от приложената към настоящата частна жалба
справка от НАП. Предвид, че в производството по чл. 83, ал.2 от ГПК, съдът преценява
реалната финансова възможност на страната да извърши плащането и с оглед изложеното
се налага извода, че молителите нямат достатъчно средства да заплатят
разноските и таксите за производството по делото. Налице са основанията по чл.
83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащането им. Самото обстоятелство, че
съпругът е регистриран като едноличен търговец при данните, че той не упражнява
търговска дейност и няма доходи от такава, не обосновава извод в обратна
насока, както неправилно е приел окръжния съд. Поради различните крайни изводи
на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и молбата
по чл. 83, ал.2 от ГПК – уважена.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 124 от 14.01.2019 г.,
постановено по гр.д. № 156/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което
е оставена без уважение молбата на П.К.К. и Р.В.К. за освобождаване от такси и
разноски в производството по гр.д. № 156/2018 г. по описа на ВОС, като вместо
това ПОСТАНОВИ:
ОСВОБОЖДАВА
на осн. чл. 83, ал.2
от ГПК П.К.К. и Р.В.К. – ответници по гр.д. № 156/2018 г. по описа на ВОС от
заплащане на такси и разноски в производството по същото дело.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: