Р
Е Ш Е Н И Е
№………………………
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
наказателно отделение, 17-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на
осемнадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. с-я П. МИНЧЕВ
при секретаря СНЕЖАНА
КОЛЕВА и с участието на прокурора ТАТЯНА САДАЙ изслуша докладваното от съдия П.
Сантиров ВНОХД № 28 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 318 и сл. от НПК.
С
присъда от 26. 09. 2017 г. по Н.О.Х.Д. №
8713/ 2017 г. на СРС, НО, 116 с-в подсъдимият П.Х.А. е признат за виновен в
това, че на 29. 01. 2017 г. около 07. 20 ч. в гр. София, ул. „*******, държал
без надлежно разрешение съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите, високорисково наркотично вещество кокаин с общо нетно тегло 2.
51 гр. на обща стойност от 248, 20 лв., поради което и на основание чл. 354а,
ал. 3, т. 1, вр. с чл. 54 от НК му е определил наказание „лишаване от свобода“
за срок от две години и три месеца и „глоба“ в размер на 2000 лв., като на
основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а , ал. 1 от НК е намалил с една
трета наказанието „лишаване от свобода“, а именно за срок от една година и шест
месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание е отложено за срок от три години. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК
в полза на държавата са отнети инкриминираните наркотични вещества. На подсъдимия
са върнати иззети по делото като веществени доказателства три броя мобилни
апарата в едно със СИМ-картите в тях и един бр. черна пластика в квадратна
форма /подробно описани в протокол за обиск и изземване от 29. 01. 2017 г. ,л.
11 от ДП/. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 338. 68.
Недоволни
от присъдата са останали подсъдимият и защитникът му.
В
подадената от защитника въззивна жалба се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразнна
в частта относно наложеното наказание, по точно относно размера на „лишаването
от свобода“.
В
закрито съдебно заседание от 15. 01. 2018 г. въззивният съдебен състав е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като не е допуснато
провеждането на съдебно следствие и допускането и събирането на нови
доказателства, вкл. и разпит на подсъдимия.
Пред въззивният съд прокурорът от СГП излага доводи затова,
че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде
потвърдена.
Защитника
на подсъдимия смята, че наложеното наказание е несправедливо, като СРС не е
отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства, както и факта, че
подсъдимият е безработен с оглед размера на наложеното наказание „глоба“ в
размер на 2000 лв.
Подсъдимият
поддържа казаното от неговият защитник.
Съдът като взе предвид доводите и възраженията на страните,
доказателствата по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на
атакуваната присъда по реда на чл. 314 от НПК, не констатира основания за
нейната отмяна.
Присъдата на СРС е правилна и законосъобразна в частта
относно фактите и правният анализ. Съдът е положил всички усилия, за да изясни
правилно всички обстоятелства по делото. При постановяване на присъдата са
спазени основните принципи на НПК, залегнали в нормите на чл. 13 /разкриване на
обективната истина по реда и със средствата на НПК/, чл. 14 /по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото/, чл. 18 /непосредственост/. Изяснени са
обстоятелствата по чл. 102 от НПК. Съдът е възприел фактическа обстановка,
правилно изведена от доказателствената съвкупност по делото. Доказателствата и
доказателствените източници са обсъдени подробно и задълбочено, при спазване нормите
на НПК и правилата на формалната логика. Анализирани са свидетелските
показания, противоречията в тях, както и доводи защо едни показания се ценят за
сметка на други. Посочени са писмените доказателства и въз основа на кои от тях
съдът е формирал съжденията по фактите и правото. Позовал се е на извършените и
приети експертизи. В резултат на цялостната си аналитична дейност СРС е стигнал
до правилно установена фактическа обстановка. Правните изводи на съда са пряко
изводими от тази фактическата обстановка и са съобразени нормите на НК,
теорията и практиката. Същевременно настоящият съдебен състав смята, че
присъдата на СРС следва да бъде коригирана в частта относно размера на
наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Независимо от това, че се солидаризира с повечето изводи на
първостепенния съд, настоящата съдебна инстанция извърши самостоятелен анализ
на всички материали по делото, което е нейно задължение съгласно нормата на чл.
314, ал. 1 от НПК. При този анализ съдът достигна до следните изводи:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
глава двадесет и седма от НПК, чл. 371, т. 2 и сл. от НПК по искане на
защитата.
От фактическа страна:
Подсъдимият П.Х.А., ЕГН **********, е роден на *** ***, българин,
български гражданин, осъждан както следва: по НОХД № 8889/11 ж. по описа на
СРС, всила от 18.05. 11 г. с наказание „Пробация“ за престъпление по чл. 209,
ал. 1 от НК и споразумение по НОХД № 21010/13 г. по описа на СРС, в сила от 26.
05. 2015 г. с наказание „пробация“ за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК,
разведен, средно образование, безработен.
Същият не страда от психично заболяване. При него е налице
епизодична употреба на кокаин.
Свидетелите Б.Н.Б., К.И.И.и И.Р.Ч.са полицейски служители,
работещи в 01 РУ-СДВР. На дата 29. 01. 2017 г. същите били на работа, дневна
смяна за времето от 07. 00 ч. до 19.00 ч. като автопатрул.
Същите изпълнявали служебните си задължения, извършвайки
обход по маршрут в гр. София, кв. „****“. На ул. „*******, около 07.20 същите
извършили проверка на лице, установено като П.Х.А.. На въпрос на служителите
дали А. притежава някакви забранени вещества и предмети, същият отговорил, че в
себе си има наркотик. На място била извикана оперативна група и бил извършен
обиск на подсъдимия от разследващ полицай. При обиска у А. в преден десен джоб
на панталоните му били намерени девет броя полиетиленови пликчета, съдържащи
бяло прахообразно вещество, представляващо кокакин, 3 бр. мобилни апарати и
сумата от 4 755 лв., върху която бил наложен запор с определение на СРС,
НО, 136 състав по НЧД № 386/ 2017 г.
След
проведени експертни изследвания е установено, че наркотичното вещество е кокаин
с общо тегло 2. 51 гр. на стойност 248.20 лв.
По доказателствата:
Фактическата
обстановка, приета от съда се установява от съвкупният доказателствен материал
по делото, като съдът обсъди доказателствата както поотделно, така и в тяхната
съвкупност.
Доколкото
производството е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, чл. 371, т.
2 и сл. от НПК настоящият съдебен състав
се солидаризира с първостепенния съд, че събраните в хода на ДП доказателства
подкрепят направеното признание на фактите от подсъдимия, като настоящия състав
не намира да ги коментира подробно, доколкото това е направено от СРС и не се
налага някаква преоценка в тази насока.
От правна страна:
Кокаинът
е поставен под контрол, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, Списък 1- „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични- чл. 3, т. 1, както и съгласно Единната конвенция за упойващите
вещества на ООН.
При
така установената фактическа обстановка по делото е установено по несъмнен
начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, като от субективна страна деянието
е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Предвиденото
наказание в чл. 354а, ал. 3, т. 1 е от една до шест години лишаване от свобода
и кумулативно глоба в размер от две хиляди до десет хиляди лв.
СРС
правилно е приложил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и чл. 58а, ал. 1 от НК
предвид диференцираната процедура, по която се е развило следствието пред него.
Правилно съдът е приел, че наказанието следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства- ниската стойност на наркотичното
вещество и изразеното съжаление за стореното от подсъдимия. Правилно е прието,
че не е налице хипотезата на чл. 55 от НК, предвид миналите осъждания на
подсъдимия. Неправилно, обаче, съдът е приел, че подсъдимият не е оказал
съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на
престъплението, „като например да предаде доброволно държаните у него
наркотични вещества.“ В тази насока съдът не е отчел, че именно подсъдимия е
уведомил полицейския патрул, че в него се намират наркотични вещества. Няма
данни същия да е създавал пречки по изземването на инкриминираното вещество.
Това, че РП е извършил обиск, е негово правомощие, а и задължение, доколкото в
НПК изземването е единствения способ за приобщаване на в.д. при извършени
претърсване или обиск. В НПК не е уредено доброволно предаване, отделно от
изземване. Способите посочени в закона са оглед, обиск, претърсване и
изземване. Т. нар. протоколи за доброволно предаване, изготвяни от органите на
ДП са писмени доказателства, но не и способ за събиране на доказателства,
уреден в НПК, като в този смисъл е както практиката на ВКС, така и становището
на доктрината. От друга страна в конкретния случай компетентния орган следва да
извърши задължително обиск, защото предаването на предмети от заподозрения, не
означава, че същия не съхранява в себе си други. В този смисъл предвид
изричното посочване от самия подсъдим, че у него се намират наркотични вещества
и липсата на каквито и да е действие по възпрепятстване на органите на МВР е
достатъчно основание да се приеме, че той е оказал съдействие в достатъчна и
необходима за разкриване на престъплението степен.
Ето
защо, отчитайки и целите на наказанието по чл. 36 от НК и всички факти по
делото, настоящият съдебен състав намира, че на подсъдимия следва да бъде
определено наказание „лишаване от свобода“ в неговия минимален размер, а именно
ЕДНА ГОДИНА. След прилагане разпоредбата на чл. 58а от НК същото следва да се
намали с една трета, а именно в размер на 8 месеца лишаване от свобода.
Настоящият
състав е солидарен с доводите на СРС за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК,
доколкото са налице всички визирани в тази норма предпоставки и за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия не се налага същия да търпи ефективно наложеното му
наказание. В този смисъл правилно изпълнението на наказанието е отложено за
срок от три години.
По
отношение на наказанието „глоба“ и неговия размер въззивният съд не намира
основание за отмяна или изменение. И това е така защото: 1. Това наказание е
кумулативно предвидено в санкционната норма; 2. Чл. 58а, ал. 5 от НК изрично
предвижда, че правилата на ал. 1-4 не се прилагат за предвидените в особената
част на НК наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2-11. Т.е и относно глобата. От друга
страна определената от СРС глоба е в минимално предвидения в закона размер -
2000 лв. В този смисъл в тази част присъдата следва да бъде потвърдена.
С
оглед изхода на делото присъдата следва да се потвърди и в частта за разноските
и връщането на веществени доказателства.
По изложените
съображения настоящия съдебен състав на СГС намери за частично основателна въззивната
жалба на защитника на подсъдимия за изменение на първоинстанционната присъда в
частта относно размера на определеното наказание „лишаване от свобода“.
Водим от горното и на основание 334, т. 6, във вр. с чл. 338
от НПК, СГС, НО, 17-ти въз. състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ
присъда от 26. 09. 2017 г. по Н.О.Х.Д. №
8713/ 2017 г. на СРС, НО, 116 с-в в частта относно размера на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години и три месеца, като
вместо това на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 54 от НК определя на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като на
основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК намалява наложеното
наказание „лишаване от свобода“ с една трета, а именно на ОСЕМ МЕСЕЦА, като на
основание чл. 66, ал. 1 от нк отлага изтърпяването на същото за срок от три
години.
Потвърждава
присъдата в останалата част като правилна и законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: Членове:1. 2