Разпореждане по дело №409/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на И. Х. Д., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ж. к. “Е.”, бл. 6, вх. Б, . 3, ап. 14, подадена чрез процесуалния му представител адв. К., против решение № 5219/06.07.2011г на РС-Б., постановено по гр.д.№ 3889/10г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт е признато по реда на чл.422 ГПК за установено, че ответникът пред РС - И. Х. Д., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ж. к. “Е.”, бл. 6, вх. Б, . 3, ап. 14,дължи на ищеца В. К. М., с ЕГН *, с адрес : гр. Р., ул. ”С. П.” № 11, следната сума, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 871/ 18.03.2009г. по ч. гр. д. № 248/ 2009г. по описа на РС - гр. Р., по чл. 417 ГПК, а именно : 17 200 лв. /седемнадесет хиляди и двеста лева/, представляваща главница по Запис на заповед с дата на издаване- 03.09.2008г. в гр. Р., и с падеж- 31.12.2008г.Предвид изхода на спора пред първостепенния съд И. Х. Д. е осъден и да заплати на ищеца В. К. М. сумата от 1 116. 00 лв, представляваща сторени по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя Д., който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Поради това иска неговата отмяна и отхвърляне на предявеният иск.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, като настоява за потвърждаване, излагайки аргументите си за това.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че с издаден на 03.09.2008г. в гр. Р., и с падеж- 31.12.2008г. запис на заповед жалбоподателя неотменимо и безусловно се е задължил да заплати на въззиваемия сумата от 17 200 лв. От материалите по ч.гр.д.№ 248/ 2009г. по описа на РСР. е видно, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК жалбоподателя е поискал и респ. получил от РС Р. заповед за изпълнение № 871/ 18.03.2009г. и изпълнителен лист срещу жалбоподателя за сумата от 17 200 лв, дължима по горния запис на заповед.В предвидения от закона двуседмичния срок по чл. 414 ГПК и ред от Д. е постъпило възражение за недължимост на посочените суми.

С оглед горното РС обосновано е счел за доказани предпоставките от фактическият състав на предявения иск, признавайки съществуването на заявеното вземане в посочения размер. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези игнориращи възраженията на жалбоподателя, тъй като са основани на доказателствата, теорията и константата съдебна практика.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение. Обсъждането на останалите доводи е безпредметно, в предвид детайлното им обсъждане от РС, които въззивния състав споделя изцяло.

Освен това в настоящия случай въззивната инсатнция намира, че безспорно представения запис на заповед е редовен от външна страна, удостоверява наличието на изискуемо вземане в полза на ищеца срещу ответника и съдържа всички необходими реквизити по чл. 535 и сл. ТЗ. Записът на заповед е абстрактна сделка и за разлика от каузалната сделка не съдържа основание с оглед действителността му. Независимо от това, записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. По начало обаче това установяване на вземането на ищеца по каузалното правоотношение е необходимо само при положение, че е налице порок на записа на заповед, водещ до отпадане на менителничния му характер, като липсата на вземане по това правоотношение следва да се установи от длъжника /в този смисъл е Решение № 666 от 6.12.2007 г. на ВКС по т. д. № 387/2007 г., I о., ТК/. В процесния случай, настоящия състав счита, че безспорно се доказа изпълнението на задължението на ищеца по договор за заем да предаде на ответника сумата от общо 17 200 лв., като едновременно е налице и неизпълнение от страна на въззивника на основното му задължение, да върне заемната сума. Установено е и каузалното правоотношение между страните /пет броя договор за заем/, което е обезпечено с процесната запис на заповед. А извод в тази насока може да се направи и извод от самата ценна книга, в която е налице отразяване на същата сума, и която може да бъде интерпретирана като разписка за получаването на сумата, но само както се посочи по-горе, ако е с опорочена форма, което в случая безспорно не е налице. В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като по силата на чл. 272 ГПК настоящия състав препраща към мотивите на първоинстанционният съд.

Жалбоподателя дължи на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв, платени за адвокат, съобразно представен по делото списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5219/06.07.2011г на РС -Б., постановено по гр.д.№ 3889/2010г по описа на с.с.

ОСЪЖДА И. Х. Д., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ж. к. “Е.”, бл. 6, вх. Б, . 3, ап. 14, да заплати на В. К. М., с ЕГН *, с адрес : гр. Р., ул. ”С. П.” № 11, сумата от 600лв, представляващи направени пред настоящата инстанция разноски за адвокат.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: