№ 2237
гр. София, 19.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20211110160021 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано по предявени при условията на обективно евентуално съединяване от „Е.С.“
ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление-гр.София, (адрес), против С. Л. Б., ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес-гр.София, (адрес), адрес по делото-(адрес),
следните осъдителни искове:
1) главен иск по чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата 23 500,00 лв. със законната лихва, считано от 1
месец след връчване на исковата молба по делото до окончателното й плащане-заемна сума
по неформален договор за заем от 16.12.2019 г. с падеж 16.12.2020 г.;
2) евентуален иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 23 500,00 лв. със законната лихва от
20.10.2021 г. до окончателното й плащане-платена на 16.12.2019 г. без основание сума от
ищеца в полза на ответника.
В исковата молба се твърди, че на 16.12.2019 г. между ищцовото дружество-заемодател, и
ответната страна-заемополучател, е сключен устен договор за заем, като страните се
договарят да бъде предадена на ответника заемната сума, която да бъде върната в срок от
една година, без лихви и разноски. Още същият ден ищецът превел сумата, а след изтичане
на срока за връщане последният няколкократно е уведомявал ответника да върне сумата, но
той не е изпълнил задължението си. С настояващата искова молба отправя едномесечна
покана за плащане на дълга. При условията на евентуалност претендира сумата като платена
без основание. Претендират се разноски по делото.
1
Ответната страна не е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, нито
след изтичането. В молба №49742/15.03.2022г. ответникът заявява, че в действителност е
получил такъв заем, но е бил осъден за това и към момента има образувано изпълнително
дело по което вече изплаща заема, като му се удържат суми от заплатата. Повторно
осъждане ще се яви неоснователно обогатяване за ищеца.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото е представено преводно нареждане с дата 16.12.2019 г., с основание на превода
„съгласно договор за заем“, за сумата 23 500,00 лв. – платено от Е.С. ООД на С. Л. Б..
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
І. По допустимостта на исковете:
Възражението на ответната страна за недопустимост на производството по делото е
неоснователно-защото невярно е твърдението му, че вече е бил осъден за процесната сума, а
евентуално осъждане в настоящия процес ще бъде повторно, а ищецът ще се обогати
неоснователно. При служебната проверка на съда относно допустимостта на процеса се
установи, че други дела със същия предмет в Софийски районен съд не съществуват-нито
висящи, нито приключили; и самият ответник не сочи такива. Удръжки от
възнаграждението на ответника се извършват не въз основа на предходно осъждане за
същата сума, а по допуснато от съда предварително обезпечение на иска по настоящото
дело, което ответникът не е обжалвал.
ІІ. Относно главния иск по чл.240, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД „с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество”.
За основателността на иска по чл.240, ал.1 ЗЗД по делото следва да се установят следните
предпоставки:
1) съществуването на договор за заем между страните;
2) предаването на заемната сума на ответника;
3) изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума.
1. Договорът за заем, уреден в ЗЗД, е реален-следователно се счита за сключен след
предаване на заемната сума въз основа на постигнато съгласие между страните за
предаването й като заем.
Представеното по делото платежно нареждане, от 16.12.2019 г., установява факта, че на
същата дата ищецът, в качеството му на заемодател, е предал на ответника-в качеството му
на заемател, сумата 23 500 лв. От така представения документ се установява факта на
предаването на процесната сума в заем между страните; волеизявлението на ищеца за
2
сключването на процесния договор за заем се установява както от факта на предоставяне на
процесната сума на ответника, така и от подадената искова молба за възстановяването ѝ.
Ответникът заявява, че сумата е получена от него като заем, а не на друго основание.
Следователно по делото е доказано сключването на договор за заем между страните на
16.12.2019 г. с предмет процесната сума от 23 500,00 лв.
2. Фактът на предаването на процесната сума от ищеца-заемодател, на ответника като
заемополучател, се установява от представеното по делото платежно нареждане; самият
факт също не се оспорва по делото от ответната страна.
3. По делото няма доказателства между страните да е постигната уговорка за срок за
връщането на заема (въпреки твърденията на ищеца в исковата молба). Следователно заемът
между страните е без срок за връщане, ответникът е поканен на 23.11.2021 г. с получаването
на исковата молба, а вземането на ищеца става изискуемо на 24.12.2021 г.
По изложените съображения този иск е изцяло основателен.
IІI. Относно евентуалния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД:
Този иск е предявен при условията на евентуалност. С оглед уважаването на главния иск не
е налице процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск, поради което той
следва да се остави без разглеждане.
По разноските: При този изход на спора ищецът има право на разноски в размер 4% от
цената за иска и в пълен размер за издаване на обезпечителна заповед-общо 945,00 лв.
(държавна такса-940,00лв., и такса за издаване на обезпечителна заповед-5,00лв.). Ищецът
не представя доказателство за плащане на адвокатско възнаграждение, поради което не
следва да се присъжда такова-в представения договор за правна помощ (л.12 от делото) е
уговорено плащането на адв.възнаграждение да се извърши по банкова сметка в посочена в
договора банка, но такива доказателства по делото не са представени.
Ответникът няма право на разноски по делото с оглед изхода на спора.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1 ЗЗД С. Л. Б., ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес-гр.София, (адрес), адрес по делото-(адрес), да заплати на „Е.С.“ ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление-гр.София, (адрес), сумата 23 500,00 лв. със законната лихва
от 24.12.2021 г. до окончателното й плащане-заемна сума по неформален договор за заем от
16.12.2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Е.С.“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление-гр.София, (адрес), против С. Л. Б., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес-
гр.София, (адрес), адрес по делото-(адрес), евентуален иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 23
500,00 лв. със законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното й плащане-платена на
3
16.12.2019 г. без основание сума от ищеца в полза на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Л. Б., ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес-гр.София, (адрес), адрес по делото-(адрес), да заплати на „Е.С.“ ООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление-гр.София, (адрес), сумата 945,00 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4