Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Плевен, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на първи
април през две хиляди двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : Анета Христова
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 6253 по описа на съда
за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** против С.С.С. с ЕГН **********, с която
са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 217,79 лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2017г.
до 30.04.2020г., 18,75лв. мораторна лихва за периода от 02.02.2018г. до
03.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.11.2020г.
Твърди се, че
ответницата като съсобственик на топлоснабден имот: апартамент, находящ се в ***,
е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от
Закона за енергетиката и че за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2020г. не е погасила своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер ***,
като непогасената сума, съответна на правата й в съсобствеността, възлиза на
217,79 лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от
приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане
на датите на падеж, ответникът дължал и лихва за забава, изчислявана в размер
на 18,75лв. за периода от 02.02.2018г. до 03.07.2020г.
Излага се, че
процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по
ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС, в което била издадена заповед за изпълнение за същите
суми, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на
кредитора за предявяване на иск за установяване на вземанията му спрямо
длъжника С.С..
Отправя се
искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено
вземането на ищеца срещу ответницата за сумата от 217,79 лв., представляваща
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2017г.
до 30.04.2020г. и сумата от 18,75лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.02.2018г. до 03.07.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. ***. на ПлРС до окончателното изплащане. Претендират се
и направените деловодни разноски.
Ответницата С.С., чрез назначения особен представител адв. З.Т. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който исковете се оспорват по основание и размер.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Исковете са
предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок
по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са допустими.
Установява
се от приложения препис на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот ***. на
нотариус с район на действие ПлРС, че процесния имот, представляващ апартамент ***е
бил придобит на 21.12.1998г. от ***и ***по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в сочения нот.акт.
Видно е
от приложеното копие на молба, изходяща от ***на 29.12.1998г. и адресирана до
ищцовото дружество, че е обявил пред топлопреносното предприятие закупуването
на имота и е заявил искане за откриване на партида на негово име.
Видно е
от приложената декларация с вх.№14189/26.02.1999г. при ***, че след закупуване
на имота, същия е бил деклариран от ***като придобит в режим на СИО с посочване
и на съпругата му като участник в съсобствеността.
От
изготвените справки от НБД се установява, че ***. е починала на ***, а ***е
починал на ***., като същите след смъртта си са оставили две деца – ответницата
С.С.С. и ***.
От
представената декларация с вх.№***. при *** е видно, че процесния имот е бил
деклариран на посочената дата от наследодателя на ответницата – ***, което е
станало след смъртта на съпругата му ***. и са били посочени в декларацията
всички наследници на починалото лице, в това число ответницата С.С.. От
отбелязването в приложената справка от ***от 19.03.2021г. е видно, че
ответницата е вписана като данъчно
задължено лице, в качеството на наследник на своята майка ***, на основание
посочената декларация, която е била подадена от ***на 13.10.1999г.
По
делото е представено съобщение от ***, адресирано до ответницата за дължим за
2020г. данък за процесния имот, съобразно правата й в собствеността.
Видно е
от приложената справка по лице от ***, че не са вписани разпоредителни сделки
от ответницата с правата й на собственост върху имота.
Видно е от приложената справка от ***., че в
Специалната книга за приемане и отказ от наследство не е налице вписан заявен
от ответницата С.С. отказ от наследството, оставено от наследодателите ***и ***.
или приемане по опис.
От
приложените преписи на Протокол от Общо събрание на етажна собственост в ***от 08.10.2015г., Споразумителен протокол
№2/687 от 14.10.2015г. и Договор №123/14.10.2015г. се установява, че процесния
апартамент ***се намира в топлоснабдена сграда, в която се доставя топлинна
енергия от ***, а за фирма, извършваща дяловото разпределение на доставената
енергия е било избрано ***.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за
процесния период и препис-извлечение от сметка по партидата на процесния имот с
абонатен №***, водена на името на ***и ответницата С.С., че за периода от 01.12.2017г.
до 30.04.2020г. са били начислени суми за топлинна енергия в общ размер на 435,58лв.,
от които 162,46лв. за отопление без ИРУ
– в баня с щранг-лира; 266,56лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация и 6,56лв. за услуга дялово разпределение.
Видно е от
приложеното счетоводно извлечение по партидата на процесния имот, че ***е
начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща
в общ размер на 43,09лв. за периода от 02.02.2018г. до 03.07.2020г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното
:
Съдът
намира, че се установи от обсъдените писмени доказателства, че ответницата С.С.
е собственик на 1 / 2 ид.ч. от процесния апартамент, находящ се в ***. Установи
се, че имота е бил собственост на родителите й ***и ***., като след смъртта им правата
на собственост са преминали по реда на наследяването в патримониума на техните
деца *** и ответницата С.С.С. при равни права, по правилото на чл.5, ал.1 от ЗН.
Не се
твърди и не се установява да е бил заявен от ответницата С.С. отказ от
наследството, оставено от сочените наследодатели, нито пък приемане на
наследството по опис или изгубване на правото да бъде прието по реда на чл.51
от ЗН. Не е необходимо за нуждите на настоящото производство да бъде изследвано
наличието на действия по приемане на наследството.
С оглед приетото,
съдът намира, че ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, по презумпция на
закона се смятат за потребители на топлинна енергия. Правоотношението по
продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя
възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ)
при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия.
Дори и в
случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в жилището, собственика или
носителя на право на ползване остава задължен за цената на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ.
Стойността на топлинната енергия се дължи от собственика, а в случая от
съсобствениците С.С. и ***, съобразно правата им на собственост. Ето защо,
съдът счита, че ответницата дължи ½ части от начислената за процесния
период от 01.12.2017г. до 30.04.2020г. топлинна енергия, доставена до имота,
която част е съответна на правата й на собственост или 217,79лв. (1/2 части от 435,58лв.).
Предвид
на това, че главниците за доставена топлинна енергия през процесния период не
са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД. Установи се от приложеното счетоводно извлечение, че тази лихва се
изчислява в общ размер на 43,09лв. за процесния период от 02.02.2018г. до 03.07.2020г.
Ответницата дължи част от нея, съответна на правата й в съсобствеността или 18,75лв.
Поради
изложеното съдът счита, че следва да се признае за установено вземането на
ищеца спрямо ответницата за следните суми: 236,54лв., представляваща главница
за доставена топлинна енергия за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2020г. и 18,75лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.02.2018г. до 03.07.2020г.
По въпроса за разноските. С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26
от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв.,
които са изцяло дължими, с оглед изхода на спора. На същото основание са дължими изцяло и
направените в исковото производство разноски, които са в размер на 25лв. за
държавна такса, 100лв. за юрисконсултско взнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и 300лв. за възнаграждение на особен представител или
общо 425лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че С.С.С. с ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, следните суми: сумата
от 217,79лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.12.2017г. до 30.04.2020г. и сумата от 18,75 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 02.02.2018г. до 03.07.2020г., за
които вземания е издадена Заповед №1654 от 17.07.2020г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.07.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.С.С. с ЕГН **********,***
ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата
от 425лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: