О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 9
гр.Русе, 02.02.2021г.
Административен съд Русе, 7 състав,
в закрито заседание на втори февруари,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 63
по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.256 от АПК.
Жалбоподателят В.Н.И. *** твърди, че на
10.12.2020г., в качеството си на адвокат от АК Русе, надлежно упълномощен от ЕТ
„Геда – Ремзи Хасанов“, представляван от Ремзи Хасанов, е внесъл в
деловодството на Община Русе писмено заявление с рег.индекс
94В-11365-2/10.12.2020г., с правно основание чл.31 от Закона за адвокатурата
/ЗА/.
Със заявлението е предявил искане,
кметът на Община Русе да разпореди издаването на копия на документи, в които
според неговия упълномощител, се съдържали данни, които накърнявали неговото
достойнство и чест, както и доброто му име на търговец. Документите, от които
са поискани преписи, представлявали сигнали/жалби, подадени от Гюнер Илми
Махмуд, по които са извършени проверки в търговския обект на неговия клиент.
Твърди, че не е
получил отговор на посоченото писмено искане, поради което е налице
неоснователно бездействие на административен орган.
Претендира съдът
да осъди Община Русе, представлявана от кмета Пенчо Милков, да организира, в
14-дневен срок от влизане на решението в сила, изпълнението на чл.31, ал.1 от
ЗА, относно исканите действия в заявление с рег.индекс
94В-11365-2/10.12.2020г., подадено от адвокат В.И., за издаване на копие от
книжа.
Съдът, при служебна проверка за допустимостта на така
подадената жалба, констатира, че същата е недопустима.
Производството по раздел II,
глава ХV АПК дава процесуална възможност за защита на гражданите и
организациите срещу бездействието на администрацията в хипотезата, когато
органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов
нормативен акт действия. В този случай на задължението на административния
орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства регламентирано от
същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, а двата
елемента да съставят уредено от този акт материално административно
правоотношение. Наличието на административно правоотношение, от което да
произтича защитимо от закона субективно право, което да може да бъде
реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие
от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на
индивидуален административен акт, е предпоставка за осъществяване на
процесуалните възможности по чл. 256 АПК. В този аспект наличието на субективно
право, уредено в нормативния акт, е обуславящо правния интерес от предприемане
на действията по защитата му по реда на чл. 256 АПК, т. к. чрез осъждане на
органа да извърши действието, целеният правен резултат следва да възникне
директно в правната сфера на гражданина като субект в правоотношението.
Предвид
изложеното изискване и в двете
хипотези е наличието на правен интерес от търсената съдебна защита, третиран
като изискване за нарушени или застрашени права, свободи и интереси на
съответния субект. Разликата се състои в това, че в първата хипотеза
административният орган следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически
действия, което е процесуална предпоставка за предявяването му; а при втората -
задължението произтича пряко от нормативен акт.
Процесуалните предпоставки за съществуване на правото на иск по чл. 256 АПК са надлежна страна -
всеки, който твърди, че е адресат на фактическо действие, за което
административният орган е задължен по закон и което не е извършил към датата на
подаване на исковата молба; интерес от търсената защита, който трябва да бъде
prima facie установим; процесуална правоспособност и подведомственост на делото
на съда.
В предмета на
защитата по чл.256 от АПК се включват само дължими по силата на закона
фактически действия.
В конкретната хипотеза издаването на преписи от сигнали/жалби, подадени от
Гюнер Илми Махмуд /трето лице/, по които са извършени проверки в търговския
обект на клиента на адвокат И., не е фактическо, а правно действие, поради
което не е налице процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск
– дължимо фактическо действие.
В контекста на изложеното, твърденията в жалбата на В.И. не могат да бъдат квалифицирани
като бездействия на кмета на Община Русе, по смисъла на чл. 256 от АПК. Съставомерно в случая е липсата на активно поведение на административен
орган по надлежно отправено и законово обосновано искане за извършване на
конкретни фактически действия, към които не се причисляват дейностите по издаване на преписи от документи.
В
конкретната хипотеза се претендира неоснователно бездействие на административен
орган, като от фактическите обстоятелства на които се основава искът, се
установява, че се твърди неизвършването на фактически действия, които
административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, посочва се
чл.31, ал.1 от ЗА, като е подадено и искане до органа за извършването му.
Производството по чл. 256 АПК е
исково производство. С него търсещият съдебна защита цели да осъди
административния орган да извърши фактическото действието, за което е задължен
по закон и което не извършва след като е сезиран с искане.
Съгласно
приложимата правна норма на чл.256, ал.2 от АПК
неизвършването на фактически действия, които административният орган е
длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от
подаването на искане до органа за извършването му.
В случая, от доказателствата по делото е безспорно,
че ищецът е подал на
10.12.2020г., искането за издаване на преписи, а исковата молба
/наречена жалба/ е подадена в съда на 21.01.2021г.
Искът по чл. 256, ал.2 от АПК, е допустим само в рамките на четиринадесет дни от
датата на подаване на искането до органа. В хипотезата на чл. 256, ал.2 АПК, която обосновават
фактическите обстоятелства в исковата молба, законодателят е определил срок за упражняване на субективното право и
този срок е преклузивен. С изтичането му се погасява правото на оспорване.
В случая от доказателствата по
делото е безспорно, че В.И. е сезирал органа на 10.12.2020г. Оспорването до съда е подадено на 21.01.2021г., т.е. след изтичането на срока по
чл.256, ал.2 от АПК.
Следователно към датата на подаване на искането в съда - 21.01.2021г., субективното право на В.И. да оспори неизвършването на твърдяните от него фактически
действия, които органът е длъжен да извърши по закон, е погасено. Това прави
производството също недопустимо.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че не е налице и хипотезата на чл.256, ал.1 от АПК, тъй като липсва задължение на органа, произтичащо пряко от
нормативен акт.
Налице е и
нередовност на исковата молба, за отстраняването на която не е необходимо да се
указва на ищеца, тъй като предявеният иск е недопустим по изложените вече
основания и отстраняването на тази нередовност на исковата молба няма да доведе
до допустимост на иска.
Искът е предявен
срещу Община Русе, която не е надлежен ответник по иск с правно основание
чл.256, ал.2 от АПК, тъй като ответник по иска следва да бъде административния орган.
Предвид
изложените съображения и на основание чл.256 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата /по своята права същност искова молба/ на В.Н.И. ***
да се осъди Община Русе, представлявана от кмета Пенчо Милков, да организира, в
14-дневен срок от влизане на решението в сила, изпълнението на чл.31, ал.1 от
ЗА, относно исканите действия в заявление с рег.индекс
94В-11365-2/10.12.2020г., подадено от адвокат В.И., за издаване на копие от
книжа, като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 63/2021г. по описа на Административен съд - Русе.
Определението може да се обжалва в
7-дневен срок от съобщаването му, с частна жалба, пред Върховен административен
съд.
Преписи от определението да се връчат на страните по делото.
СЪДИЯ: