№ 24
гр. Разград, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на девети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Д.а
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20213300500352 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
Депозирана е молба с вх. № 478 от 09.02.2022 година от ОП „ Разградлес“,
представлявано от инж. Свилен Йорданов, чрез адв. С.В., с правно основание чл. 250, ал. 1
от ГПК, за допълване на постановеното по настоящото дело Решение № 8/24.01.2022 година
в частта за предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ за
сумата в размер на 97.37 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
08.05.2021 година до 23.06.2021 година, за което искане нямало произнасяне в диспозитива.
В предоставения от съда едноседмичен срок по реда на чл. 250, ал. 2 от ГПК
насрещната страна по молбата е подала писмен отговор, с който излагат доводи за
неоснователност на молбата, като молят същата да бъде оставена без уважение.
Съдът намира молбата за подадена в преклузивния едномесечен срок от влизане в
сила на решението /24.01.2022 година/, чието допълване се иска и от процесуално
легитимирана страна в процеса, поради което същата се явява допустима, а разгледана по
същество е и основателна.
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба, подадена от ОП
„Разградлес“ гр. Разград, чрез пълномощник адв. С.В. от АК – Разград против Решение №
594/09.11.2021г., постановено по гр.дело № 1352/2021г. по описа на Районен съд - Разград, с
което съдът е осъдил предприятието - жалбоподател да заплати на ищеца ХР. ИВ. Д. от
гр.Разград, на осн.чл.222,ал.3 от КТ сумата в размер на 4 972 лева, дължим остатък от
полагащо му се обезщетение при пенсиониране, както и сумата в размер на 1 322.03 лева,
1
явяваща се неизплатена част от дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск
за периода 26.03.2020г. - 05.05.2021г., както и сумата в размер на 116.15 лв., представляваща
обезщетение за забава върху претендираните обезщетения за периода 08.05.2021г. -
23.06.2021г.В полза на ищеца са присъдени разноски в р-р на 650 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.Ответникът е осъден да заплати ДТ върху уважения
размер на исковете от 298.88 лв., както и разноски за вещо лице в р-р на 250 лв.
С постановеното по настоящото дело Решение № 8/24.01.2022 година, влязло в
законна сила на 24.01.2022 година, съдът е потвърдил атакуваното първоинстанционно
решение, в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ за сумата в
размер на 4972 лева, както и в частта му за разноските.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 222, ал. 3
от КТ, окръжният съд е пропуснал да се произнесе, което следва да стори с настоящото
решение.
Съдебният състав не споделя правните изводи на първоинстанционния съд по
отношение, дължимостта на сумата 97.37 лв., претендирана като мораторна лихва по чл.86
от ЗЗД по иска с правно основание чл.222, ал.3 от КТ по следните съображения:
Действително в общия случай при наличие на парични и безсрочни задължения за
изпадане на длъжника в забава е нужна покана от кредитора съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Именно от деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за закъснялото
изпълнение на задълженията. Когато липсва покана, лихва се дължи от деня, в който е
предявена исковата претенция.
В настоящия случай обаче срокът за изпълнение на дължимото благодарствено
плащане към работника или служителя по реда на чл. 222, ал. 3 от КТ е уреден в полза на
длъжника със специалната правна норма на чл. 228, ал. 3 от КТ, която има предимство пред
общите правни норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ, обезщетенията по този раздел, дължими
при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден
на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок
работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. По безспорен начин е
установено, че трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя е
прекратено, считано от 07.05.2021 г., обезщетението е следвало да бъде изплатено най-късно
в последния ден на месеца, следващ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение
/30.06.2021 година/, т.е. вземането на ищеца е било изискуемо от момента на прекратяване
на трудовото правоотношение, но същото не е било изпълняемо преди 30.06.2021 година,
поради което и длъжникът в периода от момента на прекратяване на трудовото
правоотношение до 23.06.2021 година - датата на подаване на исковата молба все още не е
бил изпаднал в забава.
Претенцията в размер на 97,37 лв., представляваща лихва за забава за периода от
2
08.05.2021 г. до 23.06.2021 г. има акцесорен характер спрямо главното вземане,
представляващо благодарствено плащане по реда на чл. 222, ал. 3 от КТ. Всички видове
лихви са акцесорни вземания, спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на
задължението, включва погасяване на главницата и на начислени до деня на плащането
законни лихви. Доколкото в конкретния случай за претендирания период от 08.05.2021
година до 23.06.2021 година благодарственото плащане – главница все още не е било
изпълняемо, то за работодателя не могат да настъпят неблагоприятните законовите
последици от изпадането му в забава, съответно не може да бъде начислена лихва за забава
за процесния период 08.05.2021 година- 23.06.2021 година върху сумата в размер на 4970
лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, тъй като същата все още не е била
изпълняема.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
отменено, като неправилно в частта, в която работодателят ОП „Разградлес“ гр. Разград е
осъден да заплати на ХР. ИВ. Д. сумата в размер на 97,37 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 08.05.2021 година до 23.06.2021 година върху обезщетението по чл.
222, ал. 3 от КТ, като вместо него предявеният от ищеца иск за заплащане на лихва за забава
за периода 08.05.2021 година – 23.06.2021 година в размер на 97,37 лева, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 8/24.01.2022 година, постановено по в.гр.д. №352/2021 г. по
описа на Окръжен съд - Разград с дължимо в диспозитива произнасяне по искането на ОП
„Разградлес“, гр. Разград, БУЛСТАТ 0005059100351, представлявано от инж. Свилен
Йорданов – Директор по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД законна лихва върху
обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ за периода от 08.05.2021 година до 23.06.2021 година,
като
ОТМЕНЯ Решение № 594 от 09.11.2021 година, постановено по гр. д. № 1352/2021
година по описа на Районен съд – Разград, в частта, в която ответникът ОП „Разградлес“, гр.
Разград, БУЛСТАТ 0005059100351 е осъден да заплати на ищеца ХР. ИВ. Д., ЕГН
********** сумата в размер на 97,37 лв., представляваща лихва за забава за периода от
08.05.2021 година до 23.06.2021 година върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер
на 4972 лева, като неправилно, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от ХР. ИВ. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД, вр. чл. 222, ал. 3 от КТ против ОП „Разградлес“, гр. Разград, БУЛСТАТ
0005059100351, за заплащане на лихва за забава в размер на 97,37 лева за периода от
08.05.2021 година до 23.06.2021 година върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер
на 4972 лева.
Постановеното по реда на чл.250 ГПК решение да се счита неразделна част от
3
Решение №8/24.01.2022 г. по в.гр.д.№ 352/2021 година, по описа на Окръжен съд - Разград.
Постановеното по реда на чл.250 ГПК решение не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4