№ 1002
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110104387 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от Д. В. В.,ЕГН
**********,с адрес ***,против Столична община,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление ***,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че ищцата притежава право на
собственост върху недвижим имот върху сграда с идентификатор
87401.7501.314,1,находяща се в недвижим имот с идентификатор
87401.7501.314,на основание придобивна давност.
Ищцата В. твърди,че заедно със своята майка е упражнявала фактическа
власт върху имота от м.01.2014 г. като лично държи имота като свой,поддържа
се,че фактическата власт върху имота е реализирана за период,по-дълъг от
десет години,поради което счита,че е придобила имота на оригинерно
придобивно основание – придобивна давност. В исковата молба се
поддържа,че майката на ищцата е била настанена в общинско жилище и е
отправила искане за закупуването му,но преди да бъде реализиран
фактическият състав по закупуване на имота майката на ищцата починала.
Ищцата В. твърди,че и след смъртта на своята майка продължила да живее в
имота. В исковата молба са изложени твърдения,че предявен иск по чл.19,ал.3
от ЗЗД,предявен от ищцата,е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение.
Ищцата В. сочи,че ответната община счита имота за общинска
собственост,което обосновава интереса й от предявяване на установителната
искова претенция. Ищцата моли съда да постанови решение,с което да уважи
предявения иск.
Ответната страна Столична община оспорва исковата претенция като
неоснователна и недоказана като изразява становище,че искът е общинска
собственост,имотът е предоставен на основание сключен договор за наем с
майката на ищцата,а ищцата не фигурира в настанителната заповед на
1
майката,общината твърди,че е предприела действия по връщане на имота.
Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представено е решение № 365/18.07.2013 г. на Столичния общински
съвет относно списък на жилища в сгради до три етажа – общинска
собственост,в това число в район *** – две жилища,от които едно жилище се
намира в ***. С решение № 665/23.10.2014 г. на Столичния общински съвет е
отменено решение от 18.07.2013 г. в частта за жилищна сграда в ***,поради
смърт на ***. на 18.07.2014 г.
Приет е по делото акт за общинска собственост от 1997 г. на недвижим
имот в ***,видно от който са посочени два по-рано съставени акта,както и се
сочи,че бивш собственик е управление ***
Представен е и акт за общинска собственост на имот с идентификатор
87401.7501.314,съставен на 07.11.2013 г.,както и акт за общинска собственост
от същата дата за имот с идентификатор 87401.7501.314.1.
Със заповед № ЖСН-04-111/30.11.2006 г. на Столична община район ***
***. е настанена в общинско жилище в ***.
Приет е договор за наем от 30.11.2006 г.,сключен между ***.,като
наемател,и Столична община – район ***,като наемодател.
Видно от заповед № РД-09-196/31.10.2014 г. на кмета на Столична
община район *** е отменена заповед за настаняване от 30.11.2006 г. поради
смърт на ***..
Със заповед от 16.02.2024 г. на кмета на район *** при Столична
община е наредено изземване на общински имот в ***.
С решение от 20.10.2023 г.,постановено по гражд.дело № 1904/2023 г. по
описа на СГС е потвърдено решение № 141/25.07.2017 г.,постановено по
гражд.дело № 53403/2014 г. по описа на СРС,44 състав,с което е отхвърлен иск
с правно основание чл.19,ал.3 от ЗЗД,предявен от Д. В. В. против Столична
община за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-
продажба на общинска едноетажна жилищна сграда с идентификатор
87401.7501.314.1,находяща се в ***.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетелката Д. се установява,че познава Д. В. от 2012 г. като знае,че Д. и
нейният съпруг живеели при майката на Д.,която скоро след това починала и в
имота останали Д. и съпруга й ***,които поддържат имота,гледат
градина,сменили са дограмата,преди две или три години са ремонтирали
покрива. Според свидетелката Д. преди много години Д. донесла бонбони и
почерпила,че имотът е закупен и заплатен. Според показанията на
свидетелката *** в жилището в *** живеели майката на Д.,Д. и съпругът й ***
като Д. отишла в *** през 2012 г.,а след смъртта на майката на Д. в имота
останали Д. и нейният съпруг. От показанията на свидетелката *** се
установява,че имотът е добре поддържан – сменена е дограмата,има
направени в двора гараж,както и стаичка,където е банята,дворът е добре
2
поддържан. Свидетелката *** е казала,че преди имотът бил на ***след това
вероятно на общината,защото знае,че имало внесени пари в общината за
закупуване на имота.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за
признаване за установено,че ищцовата страна е носител на право на
собственост върху недвижим имот е обусловено от наличието на проведено
пълно доказване,че правото на собственост принадлежи на съответното
придобивно основание. Доказването е пълно,когато от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде установено по безспорен и
несъмнен начин,че е осъществен фактическият състав на съответното
придобивно основание. Придобивната давност е оригинерно придобивно
основание,при което право на собственост може да бъде придобито при
реализиране фактическа власт върху имота в определен период от време с
намерение да се свои имотът,както и ако лицето,реализирало фактическата
власт се позове на настъпилата в своя полза давност. Придобивната давност е
оригинерен способ за придобиване право на собственост,ако е реализирана
фактическа власт върху имота с намерение да се свои като законът
регламентира оборима презумпция,че когато е реализирана фактическа власт
върху имота съществува намерение за своене – съгласно чл.69 от ЗС се
предполага,че владелецът държи вещта като своя. Владението трябва да е
явно,несмущавано,както и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен
характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят
същия имот. Постоянното владение не изисква непременно фактическата
власт да се осъществява непрекъснато във времево отношение,т.е. във всеки
един момент,но фактическата власт върху имота следва да бъде реализирана
чрез такива действия,които сочат на намерение имотът да се счита за свой и
да не са прекъсвани от действия на трети лица. За да бъде възприето,че се
осъществява владение върху недвижим имот,трябва да са обективирани
такива действия,които сочат,че единствено и само вледелецът може да си
служи с имота,както и които да изключват възможността други лица да
реализират фактическа власт върху имота. Владението на имота,подобно на
държането на имота,се характеризира с осъществяване на фактическа власт
върху имота,но за разликата от държането,при което държателят осъществява
фактическа власт върху имота,без да свои същия,владелецът осъществява
фактическа власт върху имота като свой,т.е. с намерение за своене.
Софийският районен съд приема,че не е доказано ищцата В. да е реализирала
владение върху имота,което изключва възможността да е придобила имота по
давност. В тази насока от събраните гласни доказателства,както и от
представените писмени доказателства непротиворечиво се установява,че
ищцата В. е отишла да живее в процесния недвижим имот през 2012 г. при
своята майка ***,която от своя страна е живяла в имота на основание сключен
договор за наем от 2006 г. Когато е сключено наемно правоотношение относно
недвижим имот,страната наемател се явява държател на имота – наемателят
осъществява фактическа власт върху имота на облигационно основание като
за реализираната фактическа власт заплаща наем,поради което не е налице
владение,съответно имотът не би могъл да бъде придобит по давност
3
независимо от продължителността на наемното правоотношение. Предвид
това,че наследодателката на ищцата В. е била държател на
имота,неоснователни са доводите на ищцата чрез процесуалния й
представител,че наследникът може да се позове на владение,започнало от
наследодателя,както и да продължи да осъществява владение върху имота.
Принципно вярно е,че придобиване на имот по давност може да бъде
реализирано в хипотеза на осъществявано от наследодателя владение,както и
на продължило осъществяване на владение от страна на наследника,т.е.
наследникът може да присъедини владението на своя наследодател,но това
положение е приложимо,когато и наследодателят,и наследникът са
реализирали владение върху имота. Както беше посочено,наследодателката на
ищцата В. е била държател на имота – наемател на общинско жилище и не
може да бъде възприето,че е осъществявано владение върху процесния
недвижим имот,поради което и предявеният иск за признаване на ищцата за
собственик на имота подлежи на отхвърляне. Неоснователно се явява и
твърдението на ищцата В.,че началото на владението е поставено със
сключването на предварителен договор за процесния недвижим имот. На
първо място,в конкретния случай фактическата власт върху имота не се явява
предадена въз основа на сключен със собственика на имота предварителен
договор,а наследодателката *** е живяла в имота на основание сключен с
общината договор за наем и е упражнила право да поиска закупуване на
имота. Същевременно с влязлото в сила решение,постановено по иск с правно
основание чл.19,ал.3 от ЗЗД е възприето,че исковата претенция за обявяване за
окончателен на предварителен договор е неоснователна,защото
потестативното право да поиска обявяване на договора за окончателен не се е
породило в правната сфера на наследодателката. Влязлото в сила съдебно
решение е задължително за страните по делото,както и за съдилищата.
Предвид това,че е отречено да съществува право на наследодателката на
ищцата Д. В. да претендира обявяване за окончателен на договор за продажба
на общински недвижим имот,съдът счита,че са неоснователни доводите на
ищцата,че със сключване на договора е започнало да бъде реализирано
владение върху имота,съответно съдът счита,че предявеният положителен
установителен иск за собственост подлежи на отхвърляне.
Дори да не бъдат възприети изложените съображения за
неоснователност на исковата претенция,предявена от ищцата В. за признаване
за установено,че е придобила право на собственост върху недвижим
имот,самостоятелен аргумент за отхвърляне на иска е наличието на законова
пречка имотът да бъде придобит по давност предвид това,че имотът
представлява общинска собственост. В тази насока съдът отчита
представените към писмения отговор актове за общинска собственост,както и
съобразява обстоятелството,че и от показанията на свидетелката *** се
установява,че имотът е ползван от ***а впоследствие е станал общински имот.
С приетото Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г.
е възприето,че не могат да бъдат придобивани по давност имоти – публична
държавна и публична общинска собственост,докато по отношение на имотите
– частна държавна и частна общинска собственост,какъвто е и процесния
недвижим имот,давност е могла да тече в периода 01.06.2006 г. до 31.05.2006
г.,като на 31.05.2006 г. спира да тече предвид § 1 от ЗР на ЗДЗС като срокът на
мораториума е продължаван и давност спира да тече до 31.12.2022 г.
4
Действително с решение на Конституционния съд от 24.02.2022
г.,постановено по конст.дело № 16/2021 г. е обявена противоконституционност
на разпоредбата на § 1,както и на разпоредбата на § 2,с която е придадено
обратно действие на забраната да текат срокове,но изрично в решението на
Конституционния съд е разяснено,че решението не рефлектира върху
наложения мораториум до влизането на решението в сила,а и при
съобразяване чл.151,ал.3 от Конститутицията на Република България
обявеният за противоконституционен акт не се прилага,считано от влизане в
сила на решението. В настоящия случай имотът,за който ищцата В. твърди да
е придобила по давност е частна общинска собственост,а при съобразяване
мораториума за давността за имоти частна общинска собственост, от законова
гледна точка не се явява допустимо ищцата В. да е придобила право на
собственост върху имота,считано от 19.07.2013 г. до 19.07.2023 г.,защото не се
установява настъпването на петгодишен,респективно десетгодишен срок,с
изтичането на който за ищцата да е налице законова възможност да придобие
право на собственост върху имота.
Изложените съображения мотивираха съда да счете,че исковата
претенция подлежи на отхвърляне. При този изход на делото и като
съобрази,че ответникът претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение съдът приема,че следва да бъде присъдено такова в размер от
100 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,предявен от Д.
В. В.,ЕГН **********,с адрес ***,против Столична община,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление ***,представлявана от кмета
***,за признаване за установено,че ищцата притежава право на собственост
върху недвижим имот върху сграда с идентификатор
87401.7501.314,1,находяща се в недвижим имот с идентификатор
87401.7501.314,на основание придобивна давност.
ОСЪЖДА Д. В. В.,ЕГН **********,с адрес *** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на Столична община,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление ***,представлявана от кмета
***,сумата от 100 ( сто ) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5