Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр. София, 28.02.2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди
и двадесета и втора година, в състав:
Съдия: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при
секретаря Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6245/2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Д.Д.В.-В. и П.А.В., с която са предявени искове срещу ЮРИБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, както следва:
-
с правно основание чл.55, ал.1, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143,
ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП за сумата от 72473,37 лв.,
представляваща подлежаща на връщане сума, платена при начална липса на основание
за погасяване на несъществуващо задължение, произтичащо от нищожни клаузи по
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35020 от 02.04.2008 г.;
-
с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД
за сумата от 17997,20 лв., представляваща недължимо платени по договор за
банков кредит HL70463 от 09.03.2015 г. възнаградителни
лихви върху частта от недължимо платената главницата, която подлежи на връщане
поради начална липса на основание.
Претендира законна лихва 02.07.2020
г. до окончателното плащане и разноски по делото.
Ищците твърдят да са сключили с
ответника договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35020 от 2008 г., в
който уговорките относно валутата на кредита представляват неравноправни клаузи
и поради това са нищожни.
Твърдят, че в договора за кредит от 2008 г. е предвидено, че сумата се
предоставя в швейцарски франкове, а реално заемната сума е предоставена от
кредитора и усвоена от кредитополучателите в евро. Въпреки, че сумата била
усвоена в евро, банката е изисквала заплащането й във франкове, като през
времето от сключване на договора за кредит от 2008 г. до погасяване на
задължението по договора за кредит чрез рефинансирането от 2015 г. цената на
швейцарския франк е нараснала почти двукратно. Независимо от горното, банката
едностранно е увеличавала договорения процент за възнаградителна
лихва. Поради неправомерно прехвърляне на валутния риск върху потребителя към
2015 г. банката е начислила задължения по договора за кредит от 2008 г. в
размер на 176000 лв., вместо действително дължимия размер от 103526,63 лв. През
2015 г. ищците са сключили нов договор за кредит за сумата от 176000 лв., с
която да погасят задълженията по договора от 2008 г., но тъй като размерът на
действителното задължение е в по-нисък размер – 103526,63 лв., разликата над тази
сума в размер на 72673,37 лв. е недължими платена – при начална липса на
основание. Предявяват с осъдителен иск претенция за връщането й като недължимо
платена – поради начална липса на основание – начислено въз основа на нищожни
клаузи от договора. Твърдят още, че по договора за кредит от 2015 г. поради
неправилно определяне на размера му и включване в него към главницата на
недължимата сума от 72673,37 лв., банката е начислила и ищците са заплатили възнаградителна лихва върху тази сума, която е в размер на 17997,20
лв., и тъй като е неоснователно платената – при начална липса на основание,
начислена върху недължима главница, подлежи на връщане.
Ответникът
оспорва исковете, оспорва размерът на договора за кредит от 2015 г. да е
посочения от ищеца, позовава се на изтекла погасителна давност за вземанията.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Между
страните е прието за безспорно и поради това - неподлежащо на доказване
обстоятелството относно възникване на правоотношение между страните по договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL35020 от 02.04.2008 г.
От приложения договор за кредит от 2008 г. се установява, че ответникът (с
предходно търговско наименование Юробанк и Еф Джи
България АД) се е задължил да предостави на ищците кредитен лимит в швейцарски
франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 61200 евро по
курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита като равностойността на 29800 евро да бъде предоставена за покупка на
описан в договора недвижим имот и 31400 евро – за други разплащания (чл. 1, ал.
1 от договора за кредит от 2008 г.) с краен срок за погасяване на кредита от
324 месеца, считано от датата на усвояване на кредита (чл. 5 от договора за
кредит от 2008 г.). В чл. 1, ал. 3 от договора за кредит от 2008 г. е уговорена
солидарна отговорност на ищците за задълженията по договора. В чл. 2 са уговорени условията за предоставяне и усвояване
на кредита. Уговорена е възнаградителната лихва за
ползвания кредит (чл. 3, ал. 1 от договора за кредит от 2008 г.), която да се дължи от датата на първото усвояване на
сумите по кредита (чл. 3, ал. 2 от договора за кредит от 2008 г.). От съдържанието на договора за кредит от 2008 г. се
установява същият да съдържа съществените условия на договора за банков кредит
съгласно чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
От приложение №1 към договора за
кредит от 2008 г. се установява, че договорената заемна сума е усвоена от
кредитополучателите на 15.04.2008 г., което се установява и от приетото
заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (вж. отговор на
задача 1, л. 328). Обстоятелството, че заемната сума е била предоставена и
усвоена от кредитополучателите следва и от договора за кредит от 2015 г.,
съгласно който банката се е задължила да предостави на ищците заемна сума за
погасяване на задълженията по договора за кредит от 2008 г., а ищците са се
задължили да върнат договорената заемна сума съгласно условията в договора
(волеизявлението на ищците в договора за кредит от 2015 г. представлява
извънсъдебно признание на неизгоден за тях факт, което, преценено в съвкупност
с останалите доказателства по делото за същия факт, доказва, че банката е
предоставила договорената с договора за кредит от 2008 г. заемна сума на
кредитополучателите и същите са се задължили да я върнат). Следователно,
банката е изпълнила задължението си по договора за кредит от 2008 г. за
предоставяне на заемната сума и за кредитополучателите е възникнало
задължението да я върнат, ведно с договорената възнаградителна
лихва, неустойка и такси съгласно уговореното в договора за кредит от 2008 г.,
с изключение на уговореното с клаузи, които са нищожни.
Между
страните е прието за безспорно и поради това - неподлежащо на доказване
обстоятелството, че страните са сключили Договор за банков кредит HL70463/09.03.2015 г. с цел погасяване на задълженията по
договора за кредит от 2008 г. В чл. 3 от договора за
кредит от 2015 г. са договорени условията за възнаградителна
лихва за ползване на заемната сума. От
съдържанието на договора за кредит от 2015 г. се установява същият да съдържа
съществените условия на договора за банков кредит съгласно чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ.
По иска с правно основание чл.55,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП за сумата от
72473,37 лв.:
Ищците
са физически лица, на които, по силата на
сключения с банката договор за кредит от 2008 г. е предоставен банков кредит за
покупка на недвижим имот и за други разплащания. Не се твърди, а и от събраните
доказателства не се установява кредитът да е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност от страна на ищците, поради което, същите има качеството на потребители по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно
се явява търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на
ЗЗП. Следователно, за ищците са приложими разпоредбите за защита на
потребителите в същия закон.
Съществени за правния спор са въпросите
относно валутата, в която е договорено да бъде предоставена и върната заемната
сума по договора за кредит от 2008 г., както и въпросът за валидността на клаузите,
касаещи поемането на валутния риск от кредитополучателите.
Относно
валутата на кредита по договора за
кредит от 2008 г.:
В чл. 1, ал. 1 от договора страните
изрично са уговорили кредиторът да предостави на кредитополучателите равностойността
в швейцарски франкове на 61200 евро, т.е. уговорено е заемната сума да бъде
предоставена в швейцарски франкове.
В чл. 1, ал. 3 от договора страните
са уговорили в деня на усвояване на кредита да подпишат Приложение № 1 към
договора за кредит, представляващо неразделна част от него, в което да посочат
приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както
и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски
франкове.
В чл. 1, ал. 5 от Договора за кредит
от 2008 г. е уговорено, че курс „купува“ на швейцарския франк към евро на
банката се формира от официалния курс „продава“ на евро към лева на банката,
разделен на официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката.
В чл. 2, ал. 1 от договора е постигнато
съгласие кредитът да се усвои по блокирана банкова сметка ***еля Д.Д.В., посочена в договора,
а в чл. 2, ал. 3 - че швейцарските франкове от блокираната сметка да бъдат превалутирани служебно от банката в евро по курс „купува“
швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на
усвояването и да бъдат преведени по еврова сметка на
кредитополучателя в банката, посочена в договора.
В чл. 3, ал. 1 от договора (за
съдържанието на клаузите – вж. по-долу), касаещ
размера на дължимата възнаградителна лихва, е
договорено, че размерът на приложимия лихвен процент се определя от базов
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове и постоянна
договорна надбавка.
В чл. 6, ал. 2 изрично е договорено,
че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен
и усвоен – швейцарски франкове.
С искане от 11.04.2008 г.
кредитополучателят Д.Д.В., изрично е поискала
усвояване на суми по процесния кредит в швейцарски
франкове (л. 197). В последваща молба е поискала
предоставената й сума в размер на 98977,72 швейцарски франкове да бъде
преведена в договорената в договора за кредит от 2008 г. сума в евро (л. 198).
Сумите в погасителният план към
договора за кредит, който е приложение № 2 към договора, също са в швейцарски
франкове.
От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 15.04.2008 г. по договорената
в договора за кредит от 2008 г. банкова сметка *** Д.Д.В.
в швейцарски франкове е постъпила сума в размер на 98978 швейцарски франка,
като след датата на предоставяне на средствата кредитополучателят е можел да се
разпорежда с тези средства.
От съвкупната преценка на клаузите в
договора за кредит от 2008 г. и фактите по действията на страните във връзка с
искането и предоставянето на заемната сума, се установява, че волята на страните е била заемната сума да
бъде предоставена на кредитополучателите и съответно – върната на кредитора в
швейцарски франкове. Уговорката за предоставяне на заемна сума в
чуждестранна валута е позволена от закона и в конкретния случай няма основание
да се приема за нищожна, а уговорката заемната сума да бъде прехвърлена по еврова сметка касаят действия, последващи
вече предоставената в швейцарски франкове заемна сума и не влияят на извода за
размера на заемната сума и валутата, в която е предоставена. В т.см. е решение
№ 136 от 20.01.2021г. по т. д. № 1467/2019 г. на ВКС, ТК, II отд., в който съдебният състав е формирал извод, че в хипотеза
на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на
разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не
в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в кредитния договор,
кредитът е остойностен в чуждестранна валута и
задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута,
договорът не се счита сключен в резервната валута на страната (евро) и връщането
на кредита се дължи в чуждестранната валута (швейцарски франкове). За да даде
този отговор, съдебният състав се е позовал на задължителната практика на Съда
на Европейския съюз, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото
на ЕС (определение от 22.02.2018 г. по дело С-119/17, EU:C:2018:103 и решение
от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703), както и на практиката на ВКС
(решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
образувано по описа на I т. о., решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. №
2520/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 294/27.03.2019 г. по т. д. №
1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 314/29.07.2019 г. по т. д. №
1766/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018
г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 155/24.01.2020 г. по т. д. № 2561/2018 г. на
ВКС, ТК, II т. о.). Даденото
разрешение е възприето и в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решение №
168 от 29.01.2021 г. по т. д. № 2184/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение №
170 от 16.03.2021 г. по т. д. № 1901/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Следователно,
неоснователно е твърдението на ищците заемната сума по договора за кредит от
2008 г. да е трябвало да се връща във валута в евро.
Относно клаузата за поемане на валутния
риск:
Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора
за кредит от 2008 г. кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове
съответно в евро/лева като за услугата се съгласява да заплати съответната
комисиона, съгласно действащата към датата на превалутирането
Тарифа на банката. Съгласно чл. 20, ал. 2 от договора за кредит
кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал. 1, банката да превалутира кредита в евро/лева по обявения курс „купува“
на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането,
както и да прилага по отношение на превалутирания
курс лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за
съответната валута и вид на кредита.
С чл. 22, ал. 1 кредитополучателят е
декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
български лев/евро, както и превалутирането по чл. 20
от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2,
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати
ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и новите лихви, приложими
по превалутирания кредит. С чл. 22, ал. 2
кредитополучателите са декларирали, че са изцяло запознати и разбират
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
20-22 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им. С клаузите на
чл. 22 кредитополучателите са поели за своя сметка риска и всички вреди от
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро.
Съставът споделя становището,
застъпено в решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, II т.о.,
в което въз основа на задължителна практика на СЕС, постановена по
транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС, както и практика на ВКС е
обосновано, че е неравноправна неиндивидуално договорена клауза от кредитен
договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така
че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката
й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП (в т.см. Решение № 384/29.03.2019 г. по
дело № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 294/27.03.2019 г. по т.д. №
1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т.о.; вж. и дело С-119/17 на СЕС, дело № С-119/17
СЕС, което препраща към решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, т. 1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС, т.2, т.3,
т.54 и т.56 от диспозитива на решението на СЕС по
дело С-186/16, т. 55 от разяснителната част на решението си по дело С-186/16
СЕС, дело № С-119/17).
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП
предвижда клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно ал. 2 при съмнение
относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин. Договорната клауза на чл. 22, ал. 1 от Договора за кредит не
отговаря на изискването за яснота и разбираемост. По делото не са представени
доказателства банката да е представила на кредитополучателите подробна
информация и да им е разяснила реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита в швейцарски франкове. Поради това,
кредитополучателите не са могли да преценят потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поемат със
сключването на договора за кредит в швейцарски франкове. Предвид липсата на
информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на швейцарския
франк, те не са могли да преценят потенциално значимите икономически последици
върху финансовите си задължения от валутния риск, който поемат със сключването
на договора за кредит в тази валута, и са се съгласили с установените
предварително от търговеца /банката/ условия, без да може да повлияят на
съдържанието им, вкл. на изявлението в чл. 22, ал. 2 от договора, че са
запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на
чл. 6, ал. 2 и чл. 20 - 22 от договора. С непредоставянето на необходимата
информация на потребителите, банката като икономически по-силна страна е
нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване на
договора в хода на неговото изпълнение процесната
договорна клауза на чл. 22, ал. 1 е довела до значителна неравнопоставеност
между страните. Потребителите не са защитени и от клаузата на чл. 20, ал. 1 от
договора, тъй като упражняването на правото на превалутиране
е предпоставено от съгласието на банката, която има
противоположни на кредитополучателите икономически интереси и би се съгласила
на превалутиране при неизгоден валутен курс за
кредитополучателите. Поради това, че с клаузата на чл. 22, ал. 1 във вреда на
потребителите върху тях се прехвърля изцяло валутния риск, в процесния договор е създадено значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Не може да
се установи, че действително кредитополучателите са разбирали икономическия смисъл
и правните последици на посочените клаузи. Следователно, клаузите са
неравноправни.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия (чл.
146, ал. 2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че
определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца /
доставчика - чл.
146, ал. 4 ЗЗП (в т.см. решение № 98/17 г. по т.д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II
ТО, решение № 51/04.04.2016 г. по т.д. № 504/2015 г.
на ВКС, ТК, II ТО и решение № 77/22.04.2015 г. по гр.д. № 4452/2014 г. на ВКС,
ГК, III ГО). Съгласно практиката на ВКС по приложението
на чл. 146, ал. 2 и ал. 4 ЗЗП доказателствената
тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално
уговорена, се носи именно от доставчика на услугата - ответната банка (в т.см.
решение № 98/17 г. по т.д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 51/04.04.2016 г. по т.д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., и
решение № 77/22.04.2015 г. по гр.д. № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о.). По
делото не са ангажирани доказателства потребителите да са могли да изразят
становище по съдържанието на договора, вкл. на клаузите на чл. 22 от него,
както да са имали възможност да повлияят върху съдържанието им. Следователно,
не е доказано клаузите чл. 22 да са индивидуално договорени. Предвид
неравноправния характер на клаузите на чл. 22, и поради това, че не е доказано
клаузите да са индивидуално уговорени, същите са нищожни на основание чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Поради това, че е нищожна клаузата
за поемане на валутния риск от кредитополучателите, следва, че е нищожна и клаузата
на чл. 20, ал. 2 от договора за кредит от 2008 г. в частта, че в случай на превалутиране на задълженията по договора за кредит от
швейцарски франкове в евро или лева по валутен курс към датата на превалутирането.
Изводът за нищожност на клаузата за
поемане на валутния риск от кредитополучателите се отразява и на извода за
валидност на всички останали клаузи от договора за кредит от 2008 г. в частта
им, в които е заложена тази уговорка.
Съгласно чл. 6, ал. 2, изр. второ в
случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или
лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове
по сметката си по чл. 2, ал. 1 от договора, но има средства в лева или евро по
своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката,
освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по
курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и
безусловно съгласие и оправомощава банката. Логическото
и граматическо тълкуване на клаузата на изр. второ на чл. 6, ал. 2 води до
извод, че предвиденото служебно превалутиране в лева
или евро по курс продава на банката за швейцарския франк към лева или евро е
уговорено да се извърши към датата на превалутирането.
Това тълкуване е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл.
22, ал. 1 от договора валутен риск. Поради това, че е неравноправна и нищожна
тази клауза, то клаузата на изр. второ на чл. 6, ал. 2 от договора в частта, че при служебното превалутиране на налични средства на кредитополучателя в
лева или евро за
погасяване на кредита се
прилага курсът на банката за швейцарския франк към лева/евро „към датата на превалутирането“ е също неравноправна и съответно – нищожна
на основание чл. 143, т. 19 във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Предвид и изводът,
че кредитът е следвало да бъде върнат в швейцарски франкове, клаузата на чл. 6,
ал. 2, изр. второ от договора, следва да се тълкува корективно
и в смисъл, че при служебно превалутиране се прилага
курсът „продава“ на банката за швейцарски франк към лева/евро към датата на
усвояването на кредита).
Неравноправна е и клаузата на чл. 6, ал. 3, съгласно която, в
случай че по време на действието на договора банката промени базовия си лихвен
процент за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1
(съгласно погасителен план към договора) се променя автоматично, в съответствие
с промяната, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор
дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Доколкото промяната на размера
на погасителните вноски е обвързана от недопустима промяна на БЛП (вж.
аргументите по-долу относно нищожност на клаузата чл. 3, ал. 5 от договора), клаузата на чл. 6, ал. 3 е също нищожна.
Предвид
извода за нищожност на клаузата за поемане на валутния риск и извода за
валидност на клаузата за предоставяне на заемната сума в швейцарски франкове, в
случай на постъпления за погасяване на кредита в местна валута или резервната
валута на страната (евро), което налага банката да извърши превалутиране
на постъпленията от местната валута в швейцарски франкове, следва да се прилага
обменния курс CHF/BGN или CHF/EUR към 15.04.2008 г., когато на кредитополучателите е
предоставена заемната сума и е подписано Приложение № 1 към Договора за кредит
от 2008 г.
Относно
клаузите за лихви:
Съгласно чл. 3, ал. 1 за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на
базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове
(БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка от 1,15 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5 %.
Клаузата на чл. 3, ал. 1 касае цената на договора -
определянето на размера на възнаградителната лихва
като сбор от две компонентни – константна надбавка (1,15 пункта) и БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (4,15% към момента на
сключване на договора). От текста на клаузата се установява, че страните са били наясно с действащия БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове
и като са го посочили конкретно, както и с конкретното посочване на договорната
надбавка, са определили по ясен и разбираем начин размерът на възнаградителната лихва и поради това, и доколкото се касае
за цена на договора, въпросът за неравноправността на клаузата в коментираната
част не следва да се разглежда (арг. чл. 145, ал. 2
ЗЗП). Клаузата е неравноправна в частта,
че годишната лихва се определя от „приложимия БЛП, валиден за съответния период
на начисляване на лихвата“, т.к с всяка промяна на приложимия БЛП би се
променяла и приложимата възнаградителна лихва като в
договора не са посочени конкретните критерии, на основание на които банката ще
може да променя лихвения процент. Тази част от спорната клауза представлява
хипотеза на неравноправна клауза, изрично регламентирана в чл. 143, ал. 2, т.
11 ЗЗП.
В случая, не е налице фактическият състав на изключението по
чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП - сделките с ценни книжа, финансови инструменти и
други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги
(разпоредбата изрично реферира към чл. 143, т. 7, 10 и 12, но предвид
измененията на чл. 143 в ДВ - бр. 100/19 следва да се тълкува корективно и да се отнася съответно за чл. 143, ал. 2, т.
7, 11 и 13). Основният критерий за приложението на посоченото изключение е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от
търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/или от държавен регулатор. Уговорената неиндивидуално в
договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката
на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени
предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила
за условията, при които този размер може да се променя до пълното погасяване на
кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по
отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗПП е неприложимо
(в т.см. решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I ТО).
В тази връзка, с оглед изложеното за липса на ясно, недвусмислено и подробно
описан в договора метод за промяна на лихвата, предпоставката „добросъвестност“
на търговеца не е налице и същият не може да се ползва от коментираното
изключение.
В разглеждания случай не е налице и фактическият състав на
изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП: 1) доставчикът на финансовата услуга
да е поел задължението да уведоми другата страна за извършените без
предизвестие едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен срок и 2)
другата страна по договора да има право незабавно да го прекрати. Това е така,
защото втората от посочените предпоставки не е уговорена - в процесния договор липсва клауза, която предоставя такава
възможност на потребителя. Извод в друг смисъл не произтича и от клаузите на
чл. 8 и 9 от договора. Последните не установяват правото на потребителя да
прекрати договора в хипотеза на едностранно увеличение на възнаградителната
лихва. Същите предвиждат единствено възможност за кредитополучателя да изплати
предсрочно дълга по кредита- изцяло или частично. Правото на потребителя
едностранно да прекрати договора съгласно чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП налага
прекратяването на договорната връзка да може да се упражни свободно, т.е. без
за потребителя да се пораждат насрещни неблагоприятни последици, като заплащане
на допълнителни такси, лихви, комисионни и т.н., каквато именно такса е
предвидена в чл. 8, ал. 2 от договора - 4 % върху размера на предсрочно
погасената главница.
Не е доказано коментираната част от клаузата на чл. 3, ал. 1
от договора да е индивидуално уговорена, поради което, на осн.
чл. 146, ал. 1 ЗЗД е нищожна. Доколкото клаузата касае съществен елемент на
договора за кредит (цената на договора) и доколкото при неприлагане на
коментираната част от клаузата, се запазва уговорката за дължима възнаградителна лихва с определен размер, съставът приема,
че сделката би била сключена и без недействителната й част (арг.
чл. 26, ал. 4 ЗЗД). Клаузата на чл. 3, ал. 1 в отношенията между страните
следва да се приложи без приетата за нищожна част, т.е., че кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП) към момента на сключване
на настоящия договор – 4,5 % плюс договора надбавка от 1,15 пункта (общо 5,65%
на годишна база). Така прочетена останалата част от клаузата (без частта, която
е нищожна) е ясна и разбираема за средния потребител и не е неравноправна.
С клаузата на ал. 3 на чл. 3 е уговорен размерът на лихвата
при просрочие на погасителните вноски като определяем
от сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на
издължаване на кредита, съгласно ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10 (десет)
пункта. Поради това, че е нищожна клаузата на ал. 1 на чл. 3 в частта за
приложимия БЛП, „валиден за съответния период на начисляване на лихвата“,
съответно нищожна е клаузата на ал. 3 за определяне на неустойката за забава на
месечните вноски в частта за размерът на лихвата за редовна главница,
„договорена за съответния период на издължаване на кредита“. Клаузата на чл. 3,
ал. 3 в отношенията между страните следва да се приложи без приетата за нищожна
част, т.е., че при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи
лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница (т.е. 5,65%) плюс
наказателна надбавка от 10 (десет) пункта). Така прочетена клаузата е ясна и
разбираема и не е неравноправна.
Съгласно ал. 5 на чл. 3 действащият БЛП на банката за
швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за
новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила,
чрез обявяване им на видно място в банковите салони. Договорените в договора
надбавки не се променят. В договора не са посочени критериите, при които
банката ще може да променя БЛП и поради това, не отговарят на изискванията за
яснота и разбираемост. Поради това, макар, че клаузата касае цена на договора,
подлежи на преценка за неравноправност (арг. чл. 145,
ал. 2 ЗЗП). Възнаградителната лихва е цената за
предоставената заемна сума. Коментираната клауза на договора покрива хипотеза
на едностранна промяна от търговеца на характеристиките на стоката или услугата
без основание, изрично регламентирана като неравноправна в чл. 143, ал. 2, т.
11 ЗЗП (вж. по-горе относно неприложимост на изключенията на чл. 144, ал. 2 и
ал. 3 ЗЗП). От събраните доказателства не се установява клаузата да е
индивидуално уговорена, съответно – приложима е разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП
и клаузата е нищожна.
Поради това, че са
нищожни коментираните части от клаузите, уреждащи лихвите по кредита,
задължението на кредитополучателите по договора за кредит от 2008 г. следва да
бъде установено, като не се прилагат клаузите в нищожната им част.
Предвид горните изводи,
изводът за дължимия размер на задължението по договора за кредит от 2008 г.
следва да бъде направен, като не се прилага нищожната клауза за валутния риск и
нищожните клаузи за увеличение на лихвите.
От приетото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че към 09.03.2015 г. задължението по договора за
кредит от 2008 г. е в размер на 90443,04 швейцарски франкове. Равностойността
на тази сума в лева, изчислена към 15.04.2008 г. (датата на предоставяне на
заемната сума) по приложимия към тази дата курс, т.е. без да се отчита валутния
риск, е в размер на 112119,52 лв. (л. 398) (превалутиране
по курс 1,23967 BGN за
1 CHF (л. 200).
От приетото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че преди сключването на договора за кредит от 2015 г.
на 09.03.2015 г., е извършено недължимо плащане на сума в общ размер на
17465,64 лв., формирана като сбор от сумата в размер на 8464,83 лв. - недължимо
платена поради изменението на курса на швейцарския франк и сумата в размер на
9000,71 лв. – недължимо платена поради едностранно увеличение на лихвения
процент (л. 397). Тази сума в общ размер на 17465,64 лв. не следва да се отчита
при установяване размера на дължимото задължение по договора за кредит от 2008
г., което е било погасено със заемната сума по договора за кредит от 2015 г., тъй
като сумата от 17645,64 лв. не е платена със заемни средства от втория договор.
Следователно, към датата на сключване на договора за кредит от 2015 г. на
09.03.2015 г., остатъчното задължение на кредитополучателите по договора за
кредит от 2008 г. е било в размер на 90443,04 швейцарски франка, с
равностойност в български лева в размер на 112119,52 лв.
От предоставения по договора за кредит от 2008 г. погасителен
план се установява, че падежната дата на месечните вноски за издължаване на
задължението по кредита е 10-то число на месеца. От приложения погасителния
план се установява, че на 10.03.2015 г. е била дължима вноска в размер на
727,49 швейцарски франка (л. 217). От писмените доказателства, се установява,
че на 10.03.2015 г. е платено задължение по договора за кредит в размер на
711,33 швейцарски франка (гръб на л. 234). След тази дата до 23.03.2015 г.,
когато е погасено задължението по договора за кредит от 2008 г. със заемната
сума, предоставени по договора за кредит от 2015 г., не е имало друго плащане.
При съобразяване на размера на дължимата вноска на 10.03.2015 г. и извършеното плащане
на същата дата, както и липсата на плащане след 10.03.2015 г. до 23.03.2015 г.,
следва, че към 23.03.2015 г. размерът на
задължението по договора за кредит от 2008 г. е в размер на 90459,20 швейцарски франка, с
равностойност в български лева в размер на 112139,56 лв. (превалутиране по курс 1,23967 BGN за 1 CHF, приложим към 15.04.2008 г.).
Относно размера на
сумата, която е била предоставена с договора за кредит от 2015 г.:
От приложения договор за кредит от
2015 г. се установява, че ответникът се е задължил да предостави на ищците
заемна сума в размер на 176200 лв. за целите на пълно предсрочно погасяване на
задълженията по договора за кредит от 2008 г., а ищците са се задължили да
върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията
на договора за кредит от 2015 г. (чл. 1, ал. 1 от договора за кредит от 2015
г.). В чл. 1. ал. 3 е въведена клауза за солидарна отговорност на ищците за
задълженията по договора за кредит от 2015 г. В чл. 2, ал. 3, изр. първо от
договора за кредит от 2015 г. е предвидено, че на датата на откриване на
заемната сметка, сумата, посочена в чл. 1, ал 1 или съответна част от нея,
равна на левовата равностойност на задълженията в швейцарски франкове по
договора за кредит от 2008 г. се усвоява по блокирана разплащателна сметка в
лева на кредитополучателя Д.Д.В. – В.. Съгласно изр.
второ общият размер на кредита, който се усвоява съгласно условията на чл. 2,
ал. 3, се посочва в приложение №1.
Съгласно изр. пето на чл. 2, ал. 3 в случай, че сумата, посочена в чл. 1, ал. 1
по-горе (т.е. 176200 лв.) е по-голяма от левовата равностойност на задълженията
в швейцарски франкове по договора за кредит от 2008 г., изчислена съгласно
предходната алинея, разликата не подлежи на усвояване от кредитополучателя. От
клаузите на чл. 2, ал. 3 от договора за кредит от 2015 г. следва, че страните
са договорили да бъде предоставена заемна сума в размер, равен на остатъчното
задължението по договора за кредит от 2008 г. към датата на предоставяне на
сумата по втория договор, но не повече от 176200 лв.
С
приложение №1 към договора за кредит от
2015 г. страните са договорили, че на 23.03.2015 г. е извършено превалутирането на заемната сума, предоставена с договора
за кредит от 2015 г. за погасяване на задълженията по договора за кредит от
2008 г. (т. 1 от приложението). В т. 2 от приложение №1 страните са договорили, че размерът на задължението по
договора за кредит от 2008 г. е 90678,52 швейцарски франкове. Поради това, че
този размер е установен при прилагане на клаузи, за които съставът установи, че
са нищожни, то, клаузата на т. 2, представляваща споразумение върху нищожни
клаузи е също нищожна. В т. 3 страните са се договорили за размера на
приложимия обменен курс на швейцарския франк към българския лев към датата на
откриване на заемната сметка. Поради това, че е нищожна клаузата за поемане на
валутния риск от кредитополучателите в договора за кредит от 2008 г., то е
нищожна и клаузата, на основание на която размерът на дължимата сума по
договора за кредит от 2008 г. се установява при прилагане на валутен курс към
датата на превалутиране на заемната сума. В т. 4 от
приложение №1 страните са се договорили,
че размерът на заемната сумата, която банката предоставя по договора за кредит
от 2015 г. за погасяване на задължението по договора за кредит от 2008 г. е в
размер на 169841 лв. От приетото заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на предоставената
заемна сума по договора за кредит от 2015 г. е в размер на посочения в
приложение №1 – 169841 лв., с която сума
на 23.03.2015 г. е погасено задължението по договора за кредит от 2008 г.
Поради
установеното по-горе, че към 23.03.2015 г. размерът на задължението по договора
за кредит от 2008 г. е в размер на 90459,20
швейцарски франкове, с равностойност в български лева в размер на 112139,56 лв.
и предвид, че към 23.03.2015 г. е предоставена заемна сума в размер на 169841
лв. за погасяване на задължение по договора за кредит от 2008 г., следва, че разликата на сумата от 112139,56 лв. до
169841 лв. в размер на 57701,44 лв. не е предмет на валидно възникнало
правоотношение. За тази сума липсва основание за задължаване на ищците и същата
не следва да се счита за предмет на задължението по договора за кредит. С други
думи – за тази сума не е възникнало валидно правоотношение, същата не следва да
се счита усвоена по договора за кредит от 2015 г. и за същата не следва да се
счита за възникнало задължение за връщането й от ищците на ответника като
главница по договор за кредит. Ето защо и сумата не подлежи на връщане,
доколкото не следва да се счита усвоена, съответно – с нея да е платен
несъществуващ дълг на ищците, т.е. да подлежи на връщане.
Следователно, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл.55,
ал.1 ЗЗД за сумата от 17997,20 лв., представляваща недължимо платени по Договор
за банков кредит HL70463 от 09.03.2015 г. възнаградителни
лихви върху частта от главницата, която не се дължи:
Сумата от 57701,44 лв., формирана от
действително дължимото задължение по договора за кредит от 2008 г. и недължимо
платената сума, е включена в главницата по договора за кредит от 2015 г. и
върху същата е начислявана възнаградителна лихва.
Поради това, че дълг за посочената сума не е възникнал валидно – по мотивите,
изложени по-горе, то неоснователно е начислявана върху тази сума и платена възнаградителна лихва, тъй като за главницата от 57701,44
лв. не е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит.
От приетото заключение на вещото
лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата,
дължимата по договора за кредит от 2008 г., която е погасена със заемната сума
по договора за кредит от 2015 г., е в размер на 94653,98 лв., а не 169399,81
лв. , че върху предоставена без основание разлика в сумата от 74745,83 лв., за
периода 02.07.2015 г. – 02.07.2020 г. е начислена и платена възнаградителна
лихва в размер на 17977,20 лв. Съдът не кредитира заключението в частта, касаеща размера на неоснователно платената сума в размер на
17977,20 лв., доколкото прие за установено, че размерът на неоснователно
платената сума е в размер на 57701,44 лв., а не 74745,83 лв. Съставът, като
приложи механизма на изчисления на вещото лице, но използва за база сумата от
57701,44 лв., а не 74745,83 лв., установи, че размерът на възнаградителната
лихва за периода 02.07.2015 г. – 02.07.2020 г., начислена без основание върху
тази сума и платена от кредитополучателите е в размер на 13857,84 лв.
По
възражението за погасителна давност: За
сумата, платена без основание в размер на 13857,84 лв. за периода 02.07.2015 г.
– 02.07.2020 г. е приложима общата петгодишна погасителна давност (вземането е
такова по чл.55 ЗЗД, за него е приложима общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД), която към датата на исковата молба, не е изтекла и следователно,
възражението е неоснователно.
Следователно, искът следва да бъде уважен за сумата до 13857,84 лв., а за остатъкът –
отхвърлен.
Акцесорният иск за законна лихва следва да бъде уважен върху съответно
уважената част от главния иск. Искът за законна лихва следва да бъде уважен от
датата на исковата молба, представляваща покана за плащане (арг.
ТР 5/2017 от 21.11.2019 г. на ОСГТК). Следователно, искът за законна лихва е
основателен върху сумата от 13857,84 лв. от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
По
разноските:
На ищците
следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от иска.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищците – същото е в рамките на минимума, предвиден в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следователно, на ищците следва да се присъдят разноски в размер на 1304,70 лв.
На ответника не следва да се присъждат разноски. Съдът е
запознат с практиката на СЕС, обективирана в решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и
C-259/19 на СЕС по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност
възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от върнатите му
суми, при положение, че искът му е уважен в частта относно неравноправния характер
на спорната клауза (т. 96). Прието е, че обвързването на разпределението на
съдебните разноски в това производство само с недължимо платените суми, чието
връщане е разпоредено, може да възпре потребителя да
упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на
иск по съдебен ред (т. 98 от решението) и е постановено, че член 6, параграф 1
и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност,
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява
част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от
размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на
установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния ѝ
характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена
пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива
93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи. На изложените в решението мотиви се позовава и практиката
си ВКС (вж. Определение № 366 от 16.08.2022 г. по ч.т.дело № 1085/2022 г. на
ВКС). В конкретния случай, ищците са потребители и се позовават на
неравноправни клаузи в договор за банков кредит. Съобразявайки посочената
съдебна практика на СЕС и ВКС съдът счита, че възлагането на съдебни разноски в
тежест на ищците, когато се позовават на неравноправни клаузи в договор за
банков кредит, които да са установени за неравноправни, създава съществена
пречка за потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на
ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на
договорните клаузи. С оглед изложеното, въпреки изхода на делото, съдът счита,
че не следва да възлага разноски в тежест на ищеца, съответно – искането на
ответника по чл.78, ал.3 ГПК за разноски следва да се отхвърли.
По изложените съображения Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ю.Б. АД,
ЕИК *****, да заплати на Д.Д.В.-В., ЕГН **********, и П.А.В., ЕГН **********, както следва:
на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата
от 13857,84 лв., представляваща
недължимо платена възнаградителна лихва за периода
02.07.2015 г. – 02.07.2020 г. по договор за банков кредит HL70463 от 09.03.2015
г., начислена върху сума, предоставена без валидно правно основание за
погасяване на несъществуващо задължение, ведно със законната лихва от 02.07.2020 г. до окончателното плащане;
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 1304,70 лв., представляваща
съдебни разноски;
като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.143, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, за сумата от 72473,37 лв.,
представляваща подлежаща на връщане сума, платена при начална липса на
основание за погасяване на несъществуващо задължение, произтичащо от нищожни
клаузи по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL35020 от 02.04.2008
г.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: